Към съдържанието


Снимка

1901_10_00_2 (няма точна дата) Учителя изнася публична сказка по френология в София, читалище Славянска беседа


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 07 февруари 2016 - 03:46

 Учителя изнася публична сказка по френология в София

 

За датата само може да се предполага, че е в края на октомври или началото на ноември. Сказката е изнесена в читалище “Славянска беседа”. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)

 

 

Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното:

 

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”.

 

Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.

 

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов.

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 07 февруари 2016 - 03:46

Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година

 

Не само уединение! А и активна работа!

 

Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието.

 

Има, разбира се!

 

Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.

 

Точно както в наши времена!

 

Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено!

 

Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях:

 

1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;

 

2) “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума”, Г. III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис;

 

3) “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;

 

4) “Устройство на мозъка и черепа”, Г. III, кн. ХI, ноем. 1901, с. 424–428 – подпис “П. К. Дънов”;

 

5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”.

 

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация.

 

Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2. На страница 59 прочетох следното:

 

“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”.

 

Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д. по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н.

 

Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов.

 

И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се!

 

Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта!

 

Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на гърба на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П. К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8!

 

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!

 

И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително.

 

Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че:

 

“Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с. 2, че:

 

“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”.

 

Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.

 

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г. Миркович през една и съща година – 1903 г. Но първенство в отпечатването държи сп. “Родина”! Съдете сами. И двете списания са месечни. В сп. “Родина” стихотворението се появява на първа страница в кн. I, за м. януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.

 

--------------------------------------

Бележки:

 

1. “Родина” (София), месечно списание за наука, литература и обществен живот, излизало от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г. (безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието). Основател, редактор и издател е Тодор Иванов Бъчваров (Сливен, 20. 07. 1874 – 16. 10. 1923, София). Адресът на редакцията отначало е на ул. “Нишка” ¹ 42, а по-късно на ул. “Опълченска” №69;

 

2. “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета друж. 1900 и 1901 год.”. Г. IV и V. София, собствено изд. на дружеството, Държ. печ, 1902, с. 59;

 

3. Бъчваров, Т. Ив. Заветници на свободата ни. <Мистична случка>. София, сп. “Родина” [1921? 1922 ?], с. 1. Там Бъчваров пише, че се запознал с Учителя П. К. Дънов във Варна преди 22 години, а по-късно същата година и с баща му, поп Константин Дъновски;

 

4. В сп. “Родина”, Г. II, на втора корица на броя за м. септември 1900 г. четем: “Понеже стопанина ни, г. Т. И. Бъчваров, бе по обиколка за събиране абонаментите, изпращането на тази книжка закъсня…” Вероятно това е текст, подготвен от Учителя П. К. Дънов вече в качеството му на “отговорник”;

 

5. “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни Трапезарии за бедните ученици за 1902 година”. Варна, печ. Зора, 1903, с. 28;

 

6. Сп. “Родина” (София), Г. V, кн. I, за м. януари 1903, с. 1;

 

7. Сп. “Виделина” (Сливен), Г. I, за м. април–май 1903, с.1. Основател на списанието е д-р Георги Вълков Миркович (Сливен, 10. 03. 1828(5?) – 29. 09. 1905, Сливен), един от първите ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.

 

От януари 1904 г. (Г. II) редакцията и на това списание се поема от Т. И. Бъчваров.

 

Людмила Т. ДИМИТРОВА, библиограф

 

София, дек. 2004 – април 2006 година

 

Публикувана в Списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder