Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1942_07_25 Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българските училищ


Ани

Recommended Posts

Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители

по физкултура за въвеждане на Паневритмията

в българските училища

 

На 25 юли 1942 година по решение на Министерството на образованието Милка Периклиева и Весела Несторова, заедно с музикантите Симеон Симеонов, Данко Симеонов и Вяра Куртева, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българските училища. За тези курсове може да се прочете в:

 

Записки на Милка Периклиева - Паневритмията

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Записки на Милка Периклиева

 

15. ПАНЕВРИТМИЯТА


1. Как бе създадена Паневритмията


Николай Дойнов


Между човека и природата става непрекъсната обмяна на сили. Човек приема и дава от природата. В тази обмяна животът се възобновява и поддържа във форма. Често, поради неправилен живот, човек се е откъснал от природата, вследствие на което обеднява физически и психически. Обмяната на сили между човека и природата е под влиянието на два космически центъра - център на Слънцето и център на Земята. За да ги използува, човек трябва да ги познава, да ги различава, да може да се свързва правилно с тях. Това е великото изкуство на живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил.


Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея.


Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа.


Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги.


По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател.


С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло.


Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система. Тя е един своеобразен разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Тъй, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждане съзнанието на човека. В нейните слова,


музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Тя събужда и развива скритите й сили в човека.


Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони. В движенията в Паневритмията вземат участие ръцете, краката и цялото тяло.


След Паневритмията Учителят даде упражнението «Пентаграм». Това упражнение се изпълнява от групи по пет двойки, които се разполагат в права линия, като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с маршово темпо.


След «Пентаграма» Учителят даде «Слънчевите лъчи», които играят роля на трета част на упражнението. Това упражнение е с по-сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. «Слънчевите лъчи» се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча.


«Пентаграмът» и «Слънчевите лъчи» се изпълняват непосредствено след 28-те фигури на Паневритмията.


Създаването на Паневритмията е разказано в книгата «Учителят», официално издание на Братството, откъдето се ползуваме.


Ето какво разказва брат ми Борис Николов:


«Една топла лятна привечер на поляната на Изгрева бяхме насядали около Учителя, Който тази вечер беше по-словоохотлив от всеки друг път. Наскоро бе валяло дъжд и овлажненият въздух беше свеж и приятен. От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед.


Слънцето започна да се спуска към залеза си. Щурчетата настройваха своите цигулки, а за светулките беше още рано.


Мнозина от братята и сестрите, които бяха се събрали тук, бяха музиканти. Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока древност. Учителят обясняваше някои стъпки от народните ритми, като ни разкриваше тяхното значение. После Той ни изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои са вмъкнатите отпосле.


Учителят продължи да свири, като пожела някои от братята и сестрите да Го придружавате импровизирани движения. Всеки по свое вътрешно чувство съчетаваше музиката със съответни движения на ръцете и тялото. Получи се пъстро разнообразие. Учителят свиреше и наблюдаваше, без да поправя нищо. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да съ- пътствуват някаква мелодия, която Той изсвирваше. Някои от присъствуващите я повториха, потретиха. Така се започна спонтанно и естествено да се множат мелодиите и движенията. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха отпосле като елементи в нейния завършен вид. Учителят използуваше всичко, което се ражда непринудено и извира дълбоко от недрата на живота, като го съгласуваше със законите на Живата Природа, които Той познаваше добре. От онази вечер на Изгрева се започна една творческа работа. Тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички присъствуващи.


Идеите се раждаха и осъществяваха тук, между нае. Тази работа увлече всички ни. Музикантите бяха постоянно около Учителя, от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона. Опитваха се и записваха мелодиите, после на поляната се упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши личните си дневни задължения и да дойде тук, на поляната на Изгрева. Учителят даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с любов и тази любов се предаваше на всички.


Създадоха се групи, които разучаваха упражненията, музиканти изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгревът се изпълни с музика, с движения, с един творчески живот. Вечер до късно голяма силна лампа ярко осветяваше поляната. Чуваха се звуци на цигулки и китари. Разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Видимо Учителят живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе от малката Му стаичка долитаха звуци от Неговата цигулка. На другия ден Той даваше нова музика, нови движения. Тъй, в продължение на няколко месеца, се създаде Паневритмията. Разучи се от всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утрини - пролетни и летни часове, в кръг от всички сестри и. братя, наредени по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителят играеше в кръга сам и показваше упражненията.»*


2. Отпечатването на Паневритмията


Разсъждавайки върху началата, приложени в основата на Паневритмията, сестра Милка Периклиева ми разказа за един свой разговор с Учителя, във връзка с Паневритмията.


«Всяка вечер от началото на пролетта до късна есен на полянката на Изгрева се играеше от ранна утрин Паневритмия. Музиката и текстът на песента към всяко упражнение бяха отпечатани и всеки от Братството ги притежаваше. Не беше отпечатано обаче описанието на движенията към упражненията.

-  Защо не отпечатате описанието на упражненията от Паневритмията? - запитва веднъж сестра Милка Периклиева Учителя. - Всеки от нас би искал да има и описанието на движенията, така както имаме нотния текст и думите на упражненията.

- Ти можеш ли да ги опишеш подробно и точно? - запита ме Учителят - продължи разказа си сестрата.

- Ще опитам. Смятам, че ще мога - отговорих Му, с пожелание да свърша тази работа.

- Тогава направи го и когато си готова, кажи ми! - продължи разказа си сестра Милка Периклиева.

- Всеки ден - продължи разказа си сестра Милка Периклиева - отивах сутрин на Паневритмия на Изгрева, запомнях по едно упражнение и подробно го описвах. За да не доопусна грешки, започнах да не играя в кръга, а прикрита зад някой храст, незабелязана от всички, си водех бележки за движенията, които в къщи разчитах и преразказвах. Така повтарях, потретвах, коригирах и преписвах всяко упражнение, докато не се уверявах, че съм точна, ясна, изчерпателна и кратка.


След като всички упражнения от Паневритмията бяха описани, занесох цялата папка с ръкописа на Учителя. Видимо доволен, Той пожела да Му ги прочета. С внимание Учителят ме слушаше. Като завърших четенето, последваха съответните одобрения и похвали.


-Добре ще е да ги види и брат Боян Боев. Иди и му кажи какво си направила. Нека и той да прегледа написаното.


* Виж «Изгревът», том I, стр. 398-404, 550-556. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)


Отидох при него и му разказах какво му нося. Той припна от радост, взе текста от ръцете ми и зачете.

- Аз ще чета, а ти ще играеш упражненията - рече той. - Така ще проверим написаното съответствува ли на упражненията, както ги играем.


Така и направихме - той четеше, а аз играех упражненията.

- Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите.


Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол.

- Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев.

- За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност.

- Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир». Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина.


Не мина много време, и брат Боян Боев преписа текста. Не знам кой го е дал за печат и кога са го отпечатали, но няма да забравя деня, когато Учителят ме повика и ми подаде една книга, в която бяха описани движенията на Панев- ритмията.

- Ето това е работа за Бога - добави Той. - Паневритмията вече не ще се забрави.»


3. Опит за въвеждане на Паневритмията в училищата


Учителят много държеше на Паневритмията, в която виждаше неподозирани възможности. В потвърждение на това сестра Милка Периклиева ми разказа за един опит да се внедри Паневритмията в нашите училища.


«Това, което ще разкажа по-долу - започна сестра Милка Периклиева - стана през 1943 г.* Бях детска учителка в София. Един ден след училищните часове главният учител на училището ми даде писмо от главния секретар на Министерството на Народната просвета, с което ме викаше да отида при него.


На следния ден, в приемния час, изчаках реда си пред вратата на главния секретар на Министерството - Борис Йоцов.** Той ме прие любезно, като ме покани да седна, което означаваше, че разговорът ще бъде дълъг. Страхливо очаквах да чуя някакъв упрек. Разговорът започна спокойно. Секретарят ме разпита как работя, къде съм учителствувала и пр. Отговорих предпазливо и кратко.

- Какви гимнастически упражнения знаете? - ме запита по-конкретно той, като видя, че не съм предварително подготвена за разговора, който го интересуваше.

- Служа си с ръководството на Друмев и Димов.


* Според доклада на Милка Периклиева от 14 юли 1942 г. до Учителя, написаната дата трябва да бъде 1942 г. Накрая стои нейният подпис.


** Борис Йоцов е главен секретар на Министерството на народната просвета до 10.IV.1942 г., а от 11 .IV. 1942 г. до 1 .VI.1944 г. е министър на народната просвета, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)


Корицата на «Паневритмия». С., 1938 г. На следващата страница - заглавните страници на същото издание.


10141.jpg


10142.jpg


10143.jpg


10144.jpg


10145.jpg


-    А други някакви игри да знаете? Да сте чували за Паневритмични упражнения? - стигна той до съществения въпрос.

-    Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Стана ми ясно, че съм повикана за добро.

-    Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително. Помислете и ми представете в най-скоро време доклада - приключи делово разговора си главният секретар.

Не усетих как излязох от стаята и как полетях надолу по стълбата, като вземах наведнъж по две-три стъпала. Намерих се на улицата. Веднага взех трамвая и - право на Изгрева при Учителя.

Когато бях на площадката пред стаята на Учителя, погледнах нагоре към прозорците Му. Видях как Той гледаше през него и като ме видя, слезе.

Въодушевена Му разказах за разговора ми в Министерството.

-    Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? От Паневритмията зависи бъдещето положение на България - допълни сериозно Учителят.

-    За славата Божия, Учителю и с Ваша помощ! Радвам се, че ставам проводник на Волята Божия. Зная, че Вие ще ми помогнете да напиша доклад, а след това да се въведе Паневритмията в училищата.

Горда, загрижена, с чувство за голямата отговорност, която поемах, гледах Учителя в очите. Отдавна бяха минали онези години, когато се питах вижда ли, знае ли, може ли Учителят. Сега за мене беше ясно, че Той всичко може и знае всичко и че това, което предприемаме, е нещо важно и съществено.

След два дни донесох доклада на Учителя, за да го прегледа. Учителят одобри направеното. Най-общо казано, предложението ми се състоеше в това, че всяка сутрин, преди започване на занятията, учениците от всички класове да маршируват в кръг, след което - в тилни редици, с пеене или музика да изиграват по няколко упражнения от Паневритмията. Първоначално предлагах да се опита само в училището, където работят, впоследствие да се въведе в по-широки мащаби.

4. Паневритмия за началното училище

Един екземпляр оставих на Учителя, втория занесох на Любомир Лулчев, понеже разбрах, че той движеше въпроса за въвеждането на Паневритмията в училищата. Третия екземпляр занесох на главния секретар на Министерството на Народната Просвета. След като процедурата по одобрението бе приключена, бях представена на началника на отдел физическо възпитание при министерството - Петър Петров.

Секретарят го осведомил, че министерството ме натоварва да проведа одобрителни гимнастически упражнения в началното училище «Неофит Рилски». След като разменихме няколко думи, началникът пожела да му занеса описание на упражненията.

Предстоеше ми втората стъпка - да подбера подходящи упражнения от Паневритмията, тъй като, струваше ми се, че всички ще бъдат много. Спрях се на по-подвижните игри. Така, без да ги броя, отделила съм осемнадесет от тях. Несъзнателно попаднах на неудачи, понеже числото 18 е прието да се счита за неблагоприятно, като знак на неблагополучие (особено за България). Брат Кирил Икономов преписа нотния текст на упражненията и ги подреди в една папка. Преди да ги занеса в Министерството, отидох на Изгрева, да докладвам на Учителя за извършеното. Стана ми неприятно, че не Го намерих в стаята Му. Беше отишъл до овощната градина, където обичаше да се уединява надвечер. Запътих се затам, но Го срещнах, че се връща. Започнах да Му разказвам, че съм избрала 18 упражнения, които са преписани, и съм дошла да Му ги покажа. Забелязах, че Учителят се изненада и стана много сериозен. Спря се за момент и строго ми каза:

-    Българският народ трябва да разбере, че трябва да приеме Божественото учение без забележки, без съкращения и резерви, или ще си счупи главата.

Разбрах моята несъобразителност, че не бях включила всички упражнения, а само осемнадесет.

-Тогава, Учителю, да занеса всички упражнения в Министерството-до- бавих аз гузно.

Учителят приключи разговора Си с явно недоволство и ние се разделихме. Той забърза към дома Си. Останах като попарена. Докато се суетях, не знаейки какво да правя, към мен се приближи брат Ради Танчев, който ми каза:

-    Учителят каза да постъпиш така, както си намислила.

Объркана, тръгнах към града и се упреквах, че не бях включила всички упражнения, а точно 18 от тях, което предричаше неуспех.

Занесох написаните упражнения в Министерството и ги предадох на началника. Той ги прегледа набързо и без да се помъчи да вникне в тях, постави параф за одобрението им. Не направи никаква забележка.

Оставаше да се пристъпи към действие. Още отначало обаче се започна с неудачи. В училище «Неофит Рилски», където трябваше да се проведе първият опит с малка група ученици, се бяха настанили бежанци от Видин, пострадали от голямото наводнение на Дунава, което беше заляло домовете им.* Учениците от «Неофит Рилски» бяха разпратени към съседните училища и нямаше с кого да започнем работа. Липсваха и помещения. Всичко отиде в глуха улица.

5. Паневритмия за една ученическа паралелка

Брат Любомир Лулчев на няколко пъти ме вика, като сериозно ми напомняше, че се пропуска ценно време, и че трябвало час по-скоро да се започне работа с Паневритмията.

Междувременно министърът на Народната просвета, проф. Богдан филов, стана министър-председател, а главният секретар на министерството, Борис Йоцов, стана министър на неговото място.

Докато се лутах и не знаех откъде да започна, министърът Йоцов ме повика, за да обмислим какво да правим. Той държеше да не се бездействува и на първо време да започнем работа с една ученическа паралелка. След това през лятната ваканция министерството щяло да повика учители по физическо възпитание от провинцията, за да ги обучи, с оглед до края на годината упражненията да се играят в училищата от цялата страна.

Да се подготви за показ само една паралелка ученици считах, че е напълно възможно и е по силите ми. Но една детска учителка като мен, без специална физкултурна подготовта, да обучава специалисти физкултурници, ми се струваше неприсъщо. Въпреки това не възразих нищо на министъра и останах да чакам нареждането на министерството.

* Голямото наводнение на Дунава е през 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

В скоро време ми дадоха часовете по физкултура на един четвърти клас* в училище «Тодор Минков», където започнахме опити с Паневритмията.

Най-после - рекох си - всичко потръгна.

Учителката и децата ме посрещнаха радушно.

Занятията се провеждаха със съпровод на музика. На пиано свиреше сестра Кисьова, на кларинет - брат Данко (Йордан) Симеонов, а на цигулка - брат Симеон Симеонов.

Работата с децата започна добре. Всички ученици бързо и леко усвояваха упражненията и ги играеха с радост и увлечение. Те очакваха с нетърпение тези приятни часове, като често продължаваха играта и през междучасието. Любопитни майки идваха да видят игрите, като изказваха възторга си. Така приятно и незабелязано мина месеца. Децата усвоиха много добре упражненията. Както ми беше казано, отидох да поканя министъра да види резултата от работата ни. Той определи деня, в който ще дойде да ни види.

Всички очаквахме с нетърпение посещението. Децата бяха в униформи: момиченцата - в бели роклички, а момчетата - в бели блузки и сини панталонки. Оркестърът беше в увеличен състав.

В уречения час дойде само началникът Петър Петров. Спектакълът излезе блестящ. Началникът ме покани след обяд в министерството за обсъждане на игрите. Помолих го да отложим за след два-три дни, тъй като вкъщи имахме смъртен случай. Предната вечер бе починала баба ми, а аз бях човекът, който трябва да тича по погребението.

Постигнахме съгласие, като дори той се почувствува неловко, затова, че ме е ангажирал в такъв момент. Това обаче за мен беше изпит. Настръхвам, като си припомня картината, как майка ми и леля ми плачат, братчето и сестричката ми бяха изплашени и аз трябва да тръгна сутринта на показна лекция пред министъра. Чувствувах се като войник на пост и като се извиних вътрешно пред духа на баба ми, помолих сърдечно мама и леля да не ми пречат да изпълня до край обществения си дълг. Всичко свърши благополучно и аз бях отчетена пред себе си.

След два дни бях в кабинета на Петър Петров. Той беше разбрал, че това са упражнения от Паневритмията на Братството. Това пролича от изказването му.

-    Децата играеха великолепно, с настроение, фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко... -търсеше подходяща дума- малко вегетариански. Не са гимнастически упражнения за млади хора - сдържано се произнесе началникът.

-    Но, ние в училище нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията.

Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен.

* Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

6. Курсът по Паневритмия за учителите по физкултура в Дианабад

Дойде лятната ваканция. Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.* Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка. Действително, издавах книги с детски игри, сценки... Бях написала ръководство за учителките от детските градини и се ползувах с добро име като педагог, но като педагог от детските градини. Мислех си за голямата и отговорна задача, която ми се възлагаше. Мислех си за делото... Няма ли да проваля замисления от Учителя голям експеримент?

Говорих няколко пъти с Учителя и с Любомир Лулчев за ръководството на курсовете. Те настояваха да го взема, като не виждаха друг по-подходящ човек. Аз обаче чувствувах сериозността на делото и, водена от доброто желание да не го компрометирам, не поемах ангажимента. Сега виждам, че това беше голяма моя грешка, която не мога да си простя. Не можех да разбера, че щом Учителят настояваше да взема в ръце тази работа, Той щеше да намери начин да ми се помогне.

При един разговор с Учителя, търсейки изход от създаденото положение, Той предложи:

-    През лятото ти, сестра, ще бъдеш лекторка в курса на открито за ръководители в летните детски игрища, където сестра Весела Несторова ще бъде като курсистка, за да се обучи от твоята обхода, а през зимата, в курса за подготовка на учители от цяла България, тя ще поеме лекторството, а ти ще я подпомагаш. Така бива ли? - благо, но сериозно ме запита Учителят.

-    Да, така може - самодоволно отвърнах аз. Весела Несторова ще играе ролята на специалистка по изучаването в курса на Паневритмичните упражнения, тъй като никой от учителите не я познаваше.

-    Ти хармонираш ли си със сестра Весела Несторова? Бихте ли могли да работите заедно? - запита Учителят.

-    Да, Учителю, ние добре се разбираме. Тя е тъй музикална и считам, че би свършила задачата по-добре от мен.

Казах това на министъра, с когото се бяхме вече сработили. След няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за детски летни игрища.

Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти физкултурници, и то най-изтъкнатите - Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри. Колегите ме познаваха от игрището на фондацията за детски учителки и ме посрещнаха много радушно.

Лекциите ми бяха два пъти седмично от 7 до 9 часа сутринта. Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка.

В първия час запознах курсистите с теоретичната част на ритъма и музиката на упражненията. Следващия път пристъпихме към самите упражнения. На полянката всички курсисти се явяваха по шорти, боси, в кръг по двама. Оркестъ-

* Борис Йоцов е вече министър на народната просвета. Той заема този пост от от 11 .IV. до 14.IX.1943 г. и от 14.IX.1943 г. до 1 .VI.1944 г. (бел. на съставителя на «Изгревът». Вергилий Кръстев)

рът беше встрани, а аз в средата показвах и изпълнявах упражненията с тях. Всичко тръгна отлично.

На третия ден дойде и Весела Несторова. На първо време тя застана в редицата на курсистите, но скоро излезе от средата и започна да показва на курсистите. Отначало аз се почувствувах неудобно, но после тръгна всичко най- естествено. Показвахме и двете.

Курсистите приемаха упражненията с лекота и приятно задоволство, като заявяваха, че това са най-приятните им часове, и вземаха по два часа без почивка.

Един от курсистите ми каза тихо:

-    Аз зная откъде са тези упражнения, но са хубави. Виждал съм ги да се играят сутрин рано.

Не му отговорих нищо.

Веднъж дойде ръководителят на курса, К. Петров. Той ме познаваше много добре от фондацията за детски учителки и ме разбираше. Беше много културен човек с широк поглед.

-    Какви чудеса правиш ти, Милка! При мене курсистите бягат и гледат по- скоро да свърши часът, а при теб се работи без прекъсване и искат да им се увеличават часовете - весело ми каза той и ме помоли да му разреша да присъс- твува на лекциите.

-    Е, случва се и неспециалистите да работят като специалисти - отговорих шеговито.

К. Петров стоя и наблюдава с интерес лекцията и упражненията през двата часа и си вземаше бележки. Накрая изказа хубавите си впечатления. Констатира, че музиката е прекрасна и пита би ли могло нашите музиканти да посвирят някои от мелодиите на Паневритмията на неговите упражнения. Аз знаех, че това не бива да става, но от вежливост му казах, че може, когато те са свободни.

След някоя и друга лекция дойде и колежката Кънчева да чуе и види тези прословути игри, за които не само се носеше славата им, но се пеят от курсистите през целия ден. И нейните впечатления бяха също много добри. През цялото време на упражненията тя игра с курсистите.

Всеки ден след свършване на часовете Весела Несторова и Верка Куртева отиваха на Изгрева и докладваха на Учителя за хода на работата в курса. Аз отивах по-рядко на Изгрева.

7. Защо курсът по Паневритмия се провали

Наближаваше краят. Курсистите очакваха да получат нотите на упражненията, но все се случваше така, че размножаването им закъсняваше и накрая курсистите се разотидоха в провинцията, без да могат да ги получат. Междувременно началникът по физкултурата при Министерство на народната просвета замина на специализация в чужбина.*

Курсът завърши добре и курсистите бяха усвоили упражненията, но военизираната обстановка в страната затормозяваше изпълнението на подетата идея с Паневритмията.

През декември 1943 г. над София бе извършена първата въздушна бомбардировка. На 10 януари 1944 г. последва масирана бомбардировка над столицата, която предизвика евакуирането на населението, учрежденията и училищата от София. Замисленото начинание с Паневритмията вече не можеше да се

* Според доклада на Милка до Учителя от 14 юли 1942 г., курсът е завършил на 12 юли 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) реализира. Припомняйки си планираната, но неосъществена инициатива на Учителя с Паневритмията, съзнанието ми се спираше на пречките, които съпътству- ваха това добро начало и неволно си спомням за подбраните от мен 18 упражнения и за разговора с Учителя.*

Всички в Изгрева се бяха евакуирали от София. Учителят с една група от софийското Братство се бяха настанили в с. Мърчаево, Софийско.

Един ден отидох специално в Мърчаево, за да видя Учителя. Между другото в разговора стана дума и за Паневритмията. Запитах Го дали не би могло да се направи нещо за в бъдеще.

- Късно е вече - отговори ми Той. - Сега ще гледаме представлението.

С отправен на запад поглед, Учителят искаше да ми каже, че сега имат думата самолетите с бомбените товари, които често прелитаха над страната.

Преди да приключим с Паневритмията, трябва да се каже, че съществуват и други окултни музикални игри, наречени Евритмия.

Поради близост в наименованията «Паневритмия» на Учителя и «Евритмия» на Рудолф Щайнер - създателя на Антропософското общество в Дорнах при Базел - Швейцария, може да бъде допуснато смесването помежду им. Както при Паневритмията, така и при Евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия.

Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр.

Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художес- твено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр.

Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение.

От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър.

Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи. Тя се играе през пролетния и летен сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на Слънцето, с музикален съпровод. Упражненията са леки за изпълнение, поради което не е нужна предварителна подготовка.

Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета.

* За бомбардировките над София виж «Изгревът», том I, стр. 47-57; том XIII, стр. 874-881. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

8. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев

1.    Този материал за Паневритмията е на Николай Дойнов, взет от неговия ръкопис на пишуща машина, от стр. 118 до стр. 133, който ми е предал лично.

2.    Предадено е всичко дословно, като аз съм сложил подходящи заглавия, понеже познавам епохата и материала от изложението му.

3.    Николай беше обозначил с инициали имената на действуващите лица, понеже тогава милицията правеше ежемесечни обиски и провеждаше преследвания на последователи на Учителя Дънов. Аз им написах имената, понеже познавам събитията.

Комунистическата власт ги смяташе за идеологически врагове. След 1990 г. комунистите слязоха от власт, но управляваха отново с подставени лица. Смени си само формата и методите комунистически за управление. Сега сме в епохата на анархизма. Разрушена е държавата, а управлява мафията.

4.    Аз бях този, който накарах Николай Дойнов да опише опитностите си, както и да опише историята на Паневритмията. Той няколко години ходеше в дома на Милка Периклиева, която беше болна от Паркинсон, лежеше в леглото, но с ума си беше будна. И помнеше всичко. А Николай го записа. Всичко, записано от него, е точно. И го е предал точно. Той познаваше лицата и събитията.

5.    В «Изгревът», том I, стр. 494-507, е предадена втората редакция на този материал под заглавие «Паневритмията на Учителя и българският народ». На стр. 504 е отбелязано, че летният курс на учителите по Паневритмия е бил през 1943 г. Според оригиналния доклад на Милка до Учителя от 14 юли 1942 г. курсът е приключил на 12 юли 1942 г. Трябва да се поправи датата.

6.    Защо се провали курсът по Паневритмия и въвеждането й в българските училища - е описано много добре в «Изгревът», том I, стр. 506-507; том XV, стр. 343-344.

7.    В «Изгревът», том XV, стр. 336-344, е публикуван материалът на Николай Дойнов «Паневритмията на Учителя и българският народ», въз основа на текста от 1978 г. и допълнения от магнетофонен запис. Сравнете двете публикации.

8.    В последния ден от курса за учителите Весела Несторова отива при Учителя да вземат нотите и текстовете по Паневритмия, като малката «Паневритмия»с музикалния текст и думите е издадена през 1941 г. и я имат на склад на «Изгрева».

«Определеното време за Паневритмията изтече» - е била последната дума на Учителя. Времето изтече и българските училища се разминаха с Паневритмията. И Учителят не е дал готовите отпечатани книжки по Паневритмия за учителите курсисти от Дианабад.

9.    Онези, които искат да въвеждат Паневритмия в училищата, трябва да знаят историята на Паневритмията, както е описана в поредицата на «Изгревът». А те всички отхвърлят «Изгревът». А там са описани всички етапи. Пример. В «Изгревът», том I, стр. 507, е отбелязана датата по спомен на Весела Несторова, че курсът по Паневритмия започва на 25 юли 1942 г. Сега, след като публикувахме оригинала на доклада, се вижда, че този курс е започнал на 28 юни и е завършил на 12 юли 1942 г. И сега го поправяме.

10.    Онези, които искат да въвеждат Паневритмия в българските училища, трябва да знаят всички етапи на нейното създаване и всички етапи на нейното променяне чрез музика, текст и движение още по времето на Учителя. А това е описано в «Изгревът». А те го отхвърлят. И няма от друго място да научат по този въпрос.

11.    Трябва да знаят всички опити за промяна на текста на Олга Славчева, музиката на Учителя, упражненията и т. н. И те се ръководят от едно и също място, но се сменяват само лицата за изпълнение.

Това води началото си от 1945 г. до 1990 г. А след 1990 г. досега - 2006 г., тя се променя непрекъснато. А това също е описано в «Изгревът». А те отхвърлят «Изгревът».

12.    Онези, които правят опити да обучават българите на Паневритмия, трябва да признаят «Изгревът» и да коленичат пред него. А те го отхвърлят и са му врагове. Затова Невидимия свят не им отпуска духовен кредит. И нищо не могат да направят. Опитите им са безплодни. И днес, и утре!

13.    Навремето Учителят Петър Дънов бе казал: «Времето, определено за Паневритмията, изтече». Ето защо, когато се яви онзи, комуто се даде кредит от време и сили да въвежда Паневритмията, всички първо трябва да коленичат пред него и да признаят всички, че е Водач. Само онзи, комуто Небето отпусне кредит от време, сили, условия и е натоварен с тази мисия, може да я изпълни. Навреме и на място!

Аз познавам един такъв човек! И толкоз! Поне засега и за утре!

 

15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Изгревът - Том 23

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...