Jump to content
Ани

1923_09_00 (няма точна дата) Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси

Recommended Posts

 Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси

 

През септември 1923 година Петър Камбуров, Марин Камбуров, Никола Гръблев и Христо Христов образуват комуна на Бялото Братство в Арбанаси, която се разпада през 1926 година. За тази комуна разказва Петър Камбуров:

 

Спомен на Петър Камбуров - Основаване на комуната в Арбанаси

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Петър Камбуров

 

20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ


Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да угово­рим и уточним подробностите по този въпрос.


Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръковод­ството на братските имоти и ключовете от Колибата и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси.

Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав. Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово - во­енен капитан. 2. Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз -Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души.

Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да мо­же да помага със заплата си.

Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хи­ляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин ку­пихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резер­вен фонд.


Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо би­ло комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.

През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!" Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.

Отидох в Горна Оряховица. Намерих го вкъщи на легло - болен. Не мо­жахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото ста­не". Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал.


През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед.


Зимата на 1924 година изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още.


Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около 6 декара за­харно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме. Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде до­бър плод. Изобщо, работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд.

Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души? И все още купувахме!

 

20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Изгревът - Том 6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×