Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1921_07_00 (няма точна дата) Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите


Ани

Recommended Posts

Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

 

Не е намерена точната дата на това летуване. Според спомените на Боян Боев и други участници - лагерът в Родопите, с. Ракитово - Цигов чарк е през лятото на 1921 г. Това е един от малкото лагери в Родопите на Братството. През месец юли няма изнесени беседи от Учителя, затова е сложен като предполагаем месец за тази екскурзия. За това събитие може да се прочете в:

 

1. Записки на Боян Боев - Летуване и екскурзии на планината (Писма на Боян Боев -Том 2)

 

Конкретно за това летуване:

През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.

 

 

2. Записки на Боян Боев - Единството в света (Акордиране на човешката душа - т. 1)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Записки на Боян Боев
 

 

ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА


Изгрев, 15 ноември 1950 г.


Любезни брат,

Тук желая да изложа летуването на Учителя с Братството на „Яворови присои“ през 1933 и 1934 година.

Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.

В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“. Тук той е бил с малка група ученици от специалния клас, пред които е държал няколко беседи.

От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на дъжд и на сняг. Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година.

От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г. През тези години именно летувахме на Яворови присои. До 1939 г. имаше общи летувания на езерата, а през 1940, 1941 и 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше на езерата с малки групи от 7 - 10 души, с престой 5-6 дена. След 1929 г., макар да нямаше общи летувания на Мусала, Учителя го посещаваше понякога с малки групи, например в 1934, 1937, 1938, 1939 и 1940 година.

Ще се спра на нашето летуване на Яворови присои. Това е една извънредно красива живописна местност, покрита с иглолистни гори в подножието на Резньовете. През Яворови присои дълбоко в дола тече Бистришката река. До Яворови присои отивахме по няколко пътища: през с. Бистрица, през с. Симеоново, направо или през хижа „Алеко“. Ангажирахме бистришки каракачански коне за багажа.

Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.

В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.

Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места.

Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят.

Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.

През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.

След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него.

Ще завърша с няколко мисли от Учителя:

Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже:

„Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.

Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“

Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да любиш Господа. Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.

Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света.

Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.

Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов.

Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.

Ако човешкият мозък и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание. Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал.


Пожелавам ви всичко хубаво и светло!

Със сърдечен братски поздрав:

Ваш верен Б. Боев

 

Летуване и екскурзии на планината

(Писма на Боян Боев -Том 2)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Записки на Боян Боев

 

ЕДИНСТВОТО В СВЕТА


Преди всичко, нека кажа няколко думи за летуванията ни с Учителя. Първото летуване на планината с Братството беше през 1920 г. в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с. Ракитово – в един живописен кът на Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар. Цигов чарк. По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. През 1924 г. летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър. Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи.

От 1925 г. започнаха редовните летувания на Мусала. Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала. Пребиванието там продължаваше 3-5-7 до 10 дни. Тези екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки. Някои имаха навеси. Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха. Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г. включително, с прекъсвания от две години, през 1933 г. и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша. До 1939 г. включително имаше общи летувания на Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше с малка група от по 7-10 души с престой от 5-6 дни.

След 1929 г. нямаше общи летувания на връх Мусала, но Учителя пак го посещаваше с малки групи, а именно през 1934, 1935, 1937, 1938, 1940 години.

Тук ще кажем няколко думи за нашето летуване на Яворови присое. Тази извънредно красива, живописна местност е покрита с иглолистни гори и е в подножието на Резнъовете. През Яворови присое, дълбоко в дола шуми Бистришката река. До Яворови присое стигахме по няколко пътища – през с. Бистрица, през с. Симеоново, направо през х. Алеко. Ангажирахме бистришките каракачански коне за багажа.

Първата работа на Учителя след построяване на палатките беше намиране на извори. Той откри добър извор близо до Бивака, но всред мочурища и кал, така че разчистихме местността. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.

Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия. С общи усилия я изравнихме. И след няколко дни на полянката се очерта ясния кръг на Паневритмията.

В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня.

Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори.

През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях. Тръгнахме в 2 ч. след полунощ. Служехме си с електрически лампички. Целта беше да посрещнем изгрева там. Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха. Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза:

Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена.

Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите. А пък номерът, това са добрите хора. Превеждайте, това трябва да се преведе. А пък ти не знаеш името, улицата и номера и нещо не върви. Ще видиш дали в името си съгрешил, дали в улицата или в номера. Като намериш името, ще питаш за улицата и после, като дойдеш до номера, ще питаш хората. Тогава ще видиш, че Бог живее в сърцата на хората и в умовете на Ангелите. Това е една наука много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.

Един брат ме пита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Господа?“ Той мисли, че това е нещо механическо. Как да му кажа? Превеждам му един анекдот: един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши. Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите. Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първият добър човек и ще познаете, че има нещо добро в света. Ако Слънцето грее много хубаво, то аз, като изляза, ще приема моята част от светлина и топлина. Но да кажем, че аз съм бил при много неблагоприятни условия и не съм използвал слънчевата светлина и топлина, тогава погрешката не е в светлината, а в мен. Когато бъдете готови, на кого ще видите лицето? Няма да кажа името. Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е повече от баща. Ние го наричаме Възлюбен, но Той е повече от възлюбен. С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е всъщност. Той е повече от всичко. За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел.

Ти казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог. Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат. Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него. Тази идея трябва да я имаме. Когато те обичат, ти всякога ще се ползваш и когато ти обичаш, също ще се ползваш. Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш. Истинската Любов е, когато отсрещният вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!“ Това се отнася за Любовта. Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не. Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.

Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината. Бог е в тях, тази Истина съществува в тях. При Любовта човек е проводник на Любовта на Бога. Любовта е атрибут на Бога. Бог е, Който люби чрез нас. Как ще познаеш, че Бог те обича? Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат. Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях. Та Любовта е огледало. Щом аз проявявам Любов към другите, то имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия закон. Не е лесно да се обясни Любовта. Това е най-великият закон в света. Любовта е необяснима. Тя може да се представи в каквато и да е форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта е Бог. Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него. Човек само трябва да ѝ даде ход, да не я ограничава. Щом се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки.

След като пихме чай, пак се подхвана разговор.

Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил.

Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога. Това значи да познаем условията, при които можем да растем. Онези, които ти обичаш, ги познаваш. Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш. Имаш един приятел, а не се познаваш с него. Щом не обичаш някого, той е маска за теб. И като го обичаш, ще видиш, че той притежава една велика душа, по-голяма от Вселената, и с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея.

Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята.

На Резнъовете прекарахме няколко часа, а на връщане минахме през т. нар. Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г. са публикувани в томчето „Великото в живота“.

 

Единството в света

(Акордиране на човешката душа - т. 1)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...