Към съдържанието


Снимка

1944_12_27 Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева


  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 19 януари 2015 - 07:57

Телеграмата до Георги Димитров за разрешение

на погребението на тялото на Учителя на

братското място на Изгрева

 

Необходимо е да се получи разрешение за погребване тялото на Учителя на определеното от братята място на Изгрева. Д-р Иван Жеков праща телеграма до Георги Димитров в Москва с молба за съдействие. За изпращането на тази телеграма и за резултата, може да се прочете в:

 

1. Спомен на Борис Николов - Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

 

2. Бележки на д-р Вергилий Кръстев - БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 19 януари 2015 - 07:58

Спомен на Борис Николов

 

"Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде"


След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем. Мястото за погребване на умрелите бе строго определено - гробищата. А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои. Значи, разрешение от онзи, който е с висша власт. Кой имаше висша власт тогава? Отговор: комунистите, които бяха дошли на власт три месеца преди това. Знаехме, че Учителят пусна комунистите в България чрез Своята власт на Всемиров Учител. Но те не знаеха това. Не го знаят и до днес. Тогава решихме, щом е такава работата, да искаме разрешение от най-главния български комунист. А такъв бе Георги Димитров, който тогава бе още в Москва. Брат доктор Иван Жеков се нае да свърши тази работа. Написа телеграма със следното съдържание. Ето тя е в ръцете ми в неговия ръкопис и подпис и ще ви я прочета:

"Москва - Георги Димитров - Български болшевик

Великият Учител - Дънов предаде Богу Дух. Съдействувай да бъде

погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в

невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему.

Д-р Иван Жеков "

Трябваше да се занесе и предаде в Централната поща, за да се препредаде по телеграфа. Това беше направено.


Там, като служител на гишето за предаването на телеграмите, работеше един есперантист на име Симеонов. Есперантистите бяха много дейни в онези години. Много наши братя и сестри владееха есперанто. В София есперантистите се познаваха помежду си. Освен това, брат Пампоров превеждаше беседи на Учителя на есперанто и бяха напечатани немалко книги. Чрез есперанто с идеите на Учителя бяха запознати всички есперантисти, дори пееха песни на Учителя, преведени на есперанто. Така че, есперантистите ни познаваха. Ние дружахме и си сътрудничехме. Нашите приятели използуваха есперантските среди у нас и в чужбина, за да изпращат беседи на Учителя на есперанто. Този, който печаташе, бе есперантистът Атанас Николов, а се печаташе в печатницата на Сава Калименов в Севлиево. Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство).

Този служител-есперантист е дежурен в пощата на телеграфа този ден и трябва да препредаде подадените при него телеграми. Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната. В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена. А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг. Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него. Изведнъж връзката се възстановява от Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада. Можел е да вземе и друга телеграма. Но ръката му взима онази, която е адресирана до Георги Димитров. Предава я веднага. Получава сигнал, че. телеграмата е приета. И тутакси връзката отново се прекъсва. Зима е това - страшни бури, снегове са блокирали Румъния, Украйна и Русия. От целия куп телеграми, в този ден той препраща само тази. Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило. Той не беше чужд на идеите на Учителя. Но беше само наш симпатизант. А сега свърши една работа за Учителя.


Минават четири дни. През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в салона на "Изгрева". Приятелите всеки ден ходят при своя познат есперантист в пощата и чакат отговор на телеграмата. Но няма никаква връзка с Москва и затова няма и никаква телеграма-отговор оттам. Ами сега? Ще се чака. Няма как. На "Изгрева" ние сме обезпокоени. Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение. Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта.

Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева". След като получава тази телеграма, връзката отново се прекъсва за няколко дни. Това е първата телеграма-отговор, получена в този ден от Москва. И единствената телеграма за цели седем дни.

Един брат веднага донася на "Изгрева" телеграмата-отговор. С нея трябваше да се получи разрешение от властите. Ами как да стане това и кой да го вземе това разрешение? Изведнъж се явява един брат от Видинско и казва: "Дайте ми телеграмата. Аз ще свърша тази работа." Взема телеграмата и отива веднага при Антон Югов. Тогава той беше министър на вътрешните работи. А този брат, когото ние не познавахме, дори и не му запомнихме името, е бил ятак на Антон Югов и го е укривал от предишната власт. Тогава комунистите живееха и работеха в нелегалност. Братът се среща с него, подава му телеграмата, онзи я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и с подписа на Антон Югов. Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес. А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева". Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат.

Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано. Когато бил в нелегалност и се укривал от полицията, тогава една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му имало царска корона и щял да стане цар. Тогава той казал, че комунистите са срещу царете. "Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна. После го смъкнаха от този пост и неговите съперници във властта го изпратиха в пенсия. Но противниците му от неговата партия не го закачаха повече. Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка!"


Да, ето една хубава история за поучение и подражание.

Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше. Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна възраст.

 

Изгревът - Том 1

55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 19 януари 2015 - 08:01

Бележки на д-р Вергилий Кръстев

 

.....

25. Историята на телеграмата на д-р Жеков до Георги Димитров, с която се иска погребението на тялото на Петър Дънов на Изгрева, е описана в «Изгревът», том I, стр. 480-482. Там е цитирана телеграмата, лично написана от ръката на д-р Жеков. По-късно ми предадоха и друг текст на телеграма. Вероятно и двете са верни, поради което поместваме и двете.

26. Текст на д-р Иван Жеков за телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева.

«МОСКВА


Георги Димитров, български болшевик.


Великият Учител Дънов предаде Богу дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди будащето поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему.


Д-р Ив. Жеков»


На следващата страница поместваме скенер-копие на бележка с почерка на д-р Иван Жеков с този текст на телеграмата.


Съдържание на телеграмата, изпратена до др. Георги Димитров в


Москва за смъртта и погребението на Учителя Петър Дънов


«Другарю Димитров, вероятно си спомняте за Петър Дънов, който Ви направи услуга, като Ви спаси от полицията, като Ви преоблече и пусна да минете през неговата стая. Той сега е починал. Молим Ви да разрешите да бъде погребан на Изгрева, където живееше.


Подпис: д-р Иван Жеков


След като предадох тази телеграма, връзката се прекъсна. Чак на четвъртия ден връзката се възстанови и първата телеграма, която получих, беше отговорът на другаря Георги Димитров, че разрешава погребението да стане на Изгрева.


След получаването на тази телеграма връзката пак се прекъсна и цяла седмица не можа да се възстанови.»


Виж «Изгревът», том I, стр. 480-482. Притежавам собственоръчно написания текст от ръката на д-р Иван Жеков, който е публикуван в посочените тук страници. Настоящата телеграма е с друг текст, вероятно да е написал по-късно. Все пак поместваме и този текст.


На следващите страници поместваме сканирани телеграмата от д-р Иван Жеков до Георги Димитров и разрешението за погребване на тялото на Учителя Петър Дънов на «Изгрева», подписано от Антон Югов.


10025.jpg


10026.jpg


10027.jpg


27. През 1927 г. д-р Иван Жеков превежда от италиански език една малка брошура, написана от Алдо Лаванини. Той е един от малцината италианци, дошли в България и направили контакт с Учителя. Отзад на брошурата д-р Жеков добавя своите бележки. По това време се смята, че Петър Дънов е прероденият поп Богомил. А това не е вярно. Първо, Учителят Дънов казва, че Боян Магът е идеологът на това учение, а поп Богомил е само разпространителят. Освен това Той казва, че богомилството като учение е Негово дете, Негова рожба. Но Той не е нито поп Богомил, нито Боян Магът. А кой е Той? Той е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който за пръв път сега слиза на Земята. За улеснение на слушателите Си, той казва така: «Ако преди 2000 години дойде Исус - Синът Божий, то сега е дошел Бащата - Бог Саваот.» Ето това е Истината. Ето защо отбелязаното от автора на тази брошура не е вярно, както не е вярно твърдението на т. нар. ученици, че той е прероденият поп Богомил. За справка виж «Изгревът» том I, стр. 260-262, 262-267, а за Богомилския клон на Бялото Братство прочети на стр. 265-267.

28. Идеята за вегетарианството най-масово навлиза чрез последователите на Толстой у нас, наречени толстоисти. За тях виж «Изгревът», том I, стр. 256-260. Те откриват във всички по-големи градове вегетариански ресторанти. И в София има няколко. Дори и по времето на комунистическата диктатура от 1945 г. до 1990 г. съществуваше един такъв ресторант на ул. «Граф Игнатиев» и работеше с голяма клиентела. За идейното вегетарианство говори и Учителят още от самото начало, когато излага Учението Си. В лекциите и беседите Си Той непрекъснато говори за вегетарианството. В «Изгревът» имаме десетки описани случаи, които са фатални за последователите Му, но те биват спасени само чрез вегетарианството. Учителят Дънов ето така разрешава въпроса: «Идеята за вегетарианството се намира и циркулира, като обикаля Земята на 3000 км височина. Само пробуденото човешко съзнание може да се добере до тази идея.» Ето защо тук включваме една брошура, издадена в София през 1927 г., в която е взел участие и д-р Жеков. Това са извадени мисли на Учителя Дънов от различни лекции и беседи. Озаглавена е «Мисли по вегетарианството». Тази книжка вече никъде не съществува, при мене е библиографска рядкост, поради което я публикуваме.

 

Изгревът - Том 23

III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder