Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1944_12_27 Определяне мястото на Учителя


Ани

Recommended Posts

Определяне мястото на Учителя

 

След като Учителя си заминава, учениците се събират да решат къде ще бъде погребан. Избират любимото място на Учителя на Изгрева.

 

1. Спомен на Борис Николов - Ето едно хубаво място за почивка

 

2. Спомен на Ангел Вълков - Мястото на Учителя

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Борис Николов

 

"Ето едно хубаво място за почивка"

 

На "Изгрева" понякога Учителят отиваше в овощната градина. Обичаше да се застоява на едно и също място. Като видяхме това, ние Му сложихме стол. После посадихме лоза на това място. Веднъж брат Боян Боев си наумил да отиде при Него и специално да Го пита защо седи точно на това място и си почива тук, а не другаде. Това му беше хрумнало да Го пита. Боян Боев бе така устроен, че понякога запитваше Учителя за най-обикновени и елементарни за нас останалите неща. И понякога ние го упреквахме за това, че пита Учителя за неща пределно ясни и с това Му губи времето. Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка!" Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко.

След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба. Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя?" Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил. Помните ли столът и лозата, където Учителят почиваше?" После той извади тефтера и прочете думите на Учителя, които бе стенографирал. Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него. По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка. Там изкопаха гроба и там бе положено тялото Му.

Аз също Го заварих там веднъж. Беше замислен. Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята. Аз се приближих. Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята!" Какви неща - не каза. Земетресение ли, човешки съдби ли, съдбините на човечеството или съдбините на човешкия род на земята? Не можах да си дам отговор тогава. Но от това, което преживяхме над тридесет години след заминаването на Учителя, мога със сигурност да кажа, че някои неща, които се подготвяха тогава под земята, излязоха над земята и се стовариха върху човечеството и върху нас на "Изгрева". Разрушаването на "Изгрева" за мен не е нещо случайно, а един Космически процес, един завършен цикъл от историята на човечеството на земята. Дали това е така, вие ще проверите сами през следващите векове.

 

Изгревът - Том 1

5_54 Ето едно хубаво място за почивка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Ангел Вълков

 

44. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ



Защо избрахме това място за погребение на тялото на Учителя? Там където Го положихме, преди това място беше лозе. Една година преди бомбардировките над София Учителят започна всеки ден да отива в лозето, където имаше една кола дърва стоварена на земята. Не знам по какъв случай бяха поставени тези дърва там. Така че напоследък всеки ден отиваше и седеше на тия дърва и седеше там уединен. Вероятно, защото в градината не идваха никакви хора и тук бе необезпокояван. Така смятахме ние, защото само работниците от градината ходеха там да работим. А това място беше около два декара лозе. В градината по това време беше засят и бостан и дините бяха станали доста големи. Един ден минават по пътя откъм западната страна на градината стенографката Савка Керемидчиева и една гостенка на име Радка от село Тополица, Айтоско. Като Го забелязали, те попитали: „Какво правите там, Учителю?“ „Избирам си място.“ И повдигнал една диня малко от земята като казал: „Да ви я дам, но още е зелена“. Те разбира се нищо не разбрали от това какво е искал да каже, че си избира място. За динята е обяснимо - трябва да мине време, за да узрее.


При други случаи Учителят казал пред някои наши хора: „Аз като си замина и отида на другия свят от градината ще ви наблюдавам какво правите“.


Един ден повикал художничката Цветана Симеонова на това място и я попитал: „Сестра, ти си художничка, това място как ти се вижда? Харесва ли ти?“ „Да, Учителю, много е хубаво. Има южно изложение, насреща е Витоша. Отличен изглед.“


Когато си замина, явиха се онези, пред които Учителят беше казал къде и как си е избрал мястото за полагане на тялото Му. Има и други разкази, но аз разказах само онези, които аз знам и помня. Другите ще допълнят останалото.

 

Изгревът - Том 7

44. Мястото на Учителя

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...