Към съдържанието


Снимка

1944_12_30_1 Погребението на Учителя


  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 19 януари 2015 - 07:19

Погребението на тялото Учителя

 

Описание на това тъжно събитие може да се прочете в следните спомени:
 
1. Спомен на Жечо Панайотов - ПОГРЕБЕНИЕТО
 
2. Писмо на Борис Карастоянов до сестра му Дора (Тодорица) Карастоянова - ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 19 януари 2015 - 07:20

Спомен на Жечо Панайотов

 

51. ПОГРЕБЕНИЕТО


Дойде и 30 декември. Всичко бе подготвено за погребението. Всеки влак довеждаше в София братя и сестри, пристигащи от разни градове и села. Кой когато научил, било от писмо, от среща с приятел - вземаше влака и пристигаше, за да се сбогува с Учителя. Старите братя, вземайки предвид любимото място, гдето Учителят е отивал да поседне край една млада лозница, определиха там място за гроба. Изработването на гроба пое брат Гради Минчев, като е поканил и други братя да му помагат.


Природата ознаменува това събитие, като в последните два дни постла земята с бяла премяна. Наваля пухкав чист сняг, на дебелина около 15-20 сантиметра. В денят на погребението небето се избистри, беше тихо, даже и слънцето участвуваше със своите лъчи. Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се запътихме да обиколим местата, гдето Учителят се е движил. Минахме край приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в полянката гдето години наред се изпълняваше Паневритмията, при постоянното участие на Учителя. Бях близко до ковчега и по едно време ме поканиха и аз да понося, сменявайки едного от братята. Такива сменявания ставаха често - едно за отпочиване и друго за да имат такъв спомен повече братя. Така стигнахме в градината гдето бе гроба; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание. Погледнах изработения гроб - имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на гроба, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина. Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра.


Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона. Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори път да изляза и аз от градината. Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в гроба. Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи гроба. За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването. Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна.


Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не. Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите.


Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя. Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение. Обсъжда се въпроса и идват до заключение, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по него време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, от времето когато бяха съседи на ул. „Опълченска" N 64 и 66. Решават братята да се подаде телеграма от брат д-р Иван Жеков, което той веднага направил. Отговора за съгласие дойде навреме и Министерството на вътрешните работи изпрати писмено разрешение. Оригиналът на това разрешение се пазеше у Никола Антов, а предполагам че и до днес е у него.


За получаване това разрешение навреме, също има мистичен елемент, т.е. съдействуваше се от Невидимия свят, малко като „чудо"! Разказвал е телеграфистът, който бил дежурен и предал телеграмата за Москва. Телеграфните връзки по него време не бяха много удобни, приемат и предават определени минути, след това спира Москва и когато след време се наложи, пак повиква София, приема и предава. В такова едно предаване, продължава разказа си телеграфистът, тъкмо предадох една телеграма за Георги Димитров и Москва прекрати приемането. Разбрах, че се искаше разрешение за погребение Учителя на братско място на Изгрева. Свърши се дежурството ми и си отидох. Бях забравил за тази телеграма, но в една от близките следващи смени, пак приемам от Москва. Това продължи в обичайните минути и ето, че ми се предава телеграма от Георги Димитров до Министерския съвет - да се разреши погребението на Учителя, на братско място в Изгрева. Веднага и след тази телеграма, Москва прекрати работата с нас. Изненадах се, как така стана, че приемането и предаването Москва извърши в крайното време! Зарадвах се и аз, че се получи благоприятен отговор. Този телеграфист познаваше много от нашите братя, които чуха този разказ от устата му.

 

Изгревът - Том 15
51. ПОГРЕБЕНИЕТО



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 19 януари 2015 - 07:23

Писмо на Борис Карастоянов до сестра му

Дора (Тодорица) Карастоянова

 

 

III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ


Писмо


на Борис Карастоянов до сестра му Дора Карастоянова за погребението на тялото на Учителя Дънов на 31 .XII.1944 г.


Последния ден от 1944 г., вечер


ТОЙ НИ ОСТАВИ


Рано в четвъртък се отправих за Изгрева. Беше сух студ. Лагера видях в същия вид както си го знаеш. Имах чувството, че някой ме води. Отворих вратичката и го видях. Приближих се, невярвайки на очите си. В средата на салона под катедрата, от която години Той учи хората на Любов, Благост и Добро...видях съвършения човек, гост както всички на земята, да лежи върху бялото си легло. Кой бе той? Човека. Човека какъвто трябва да бъде.


Отляво и дясно на катедрата са поставени двата лимона, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек. Целият е облечен в бяло. Костюмът, чорапи, обувки, риза, шалче. Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния десен ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон. Ръцете Му скръстени, отдясно до тях Библията - извора на беседите Му. Наистина. Где ли на тоя свят и до кого ли тя би била по на мястото си?


В салона бяхме трима-четирима. Гледах Го прикован не зная колко. Отново ми завладя чувството, че Той е жив. Лицето Му, същото, като че ли ще проговори, още миг, да и ще проговори, и защо ли? Малко ли каза? Кой го разбра? Някои - да. Но кой Го послуша - никой.


Някой хлопна вратата и аз си отидох. Днес отидох горе на погребението. Салонът бе препълнен. Всички, които познавах и не познавах бяха там. Минах по реда му и Го видях. Същото впечатление, но многото хора вече доказваха, влияеха на присъствуващия, че действително тук вече има мъртво тяло. Този път бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав воал от ковчега почти до земята. Пяха религиозни песни. Чух и песента, която отдавна знаем, тогава не можах да се сдържа - пророних сълзи.


Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл. 14 от Библията и комитета го понесе на ръце, през централната врата на салона, към поляната. Хората се наредиха по трима както на гимнастика и изминаха кръга, след което се отправихме за мястото, което казват, сам Той е определил - средата на лозето, долния край до една лоза, която аз мисля, Той самия я посадил.


Преди да Го спуснем Славчо Печеников прочете една грамота, която описва кой почива тук и що е дал на тоя свят. Грамотата се постави в едно шише, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото шише се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата. Сандъчето поставиха пред ковчега в краката. Поставиха капака на ковчега, който притвориха с 6 бурми. На един метър височина от ковчега поставиха три напречни греди, на които наредиха дъски и нагоре допълниха с пръст.


Отдалечих се с мъка не можейки да отбегна звука на буците пръст що завъргаха с лопатите, но не можах да убегна от тоя звук, понеже ми привлече вниманието това що носеха вместо кръст. Една пентограма изработена от дърво с естествения му цвят. Това бе всичко.


Преди спускане ковчега - „Отче наш", мълчалива молитва, мотото и край.


В деня на Неговото погребение бе паднал сняг. Дългоочакваният сняг. И Той Белия човек си замина с бяла покривка.


Наблюдавах лицата на хората що жалееха. Четях в душите им както никога. Скърбят доста. Но не знаят защо? Дали защото няма кому да си изказват вече дертовете и да Му додяват или защото няма кой повече с велико търпение да им повтаря винаги преследвайки една цел в различни форми това, що всеки човек дошъл на тоя свят трябва да знае и върши, а те го разбираха или по своему, или налятата вода бе сипана в бъчва без дъно.


Мила Дора, трябва ли да се каже за един Светец „Бог да го прости"? Трябва сега да плачем за Тоя, който си отиде, неразбран и който е, и ще бъде винаги между нас. Духът Му сега поставя на изпитание тия, които Той винаги е учил.


Да Му благодариме, че Той ни отвори поне едното око за да могат двете ръце да хващат предмета и да се опгъват[1] от огъня.


Брат ти Борис.



--------------------------------------------

[1] На времето онези, които са плели от лозови пръчки кошници или от върбови пръчки трябвало е на огъня да се греят и тогава след като са ги „опгъвали" на огъня са ги плели. Аз заварих тези хора, но този занаят замря след като изчезнаха от този свят тези хора. Така, че рано или късно всеки ще бъде хвана т с двете ръце положен на огъня, ще се „ опгъне" и от него трябва да се оплете кошница. Ако не става за кошница пръчката се хвърля в огъня и край.


Огънят пречиства нещата. А всеки на земята чрез своя живот трябва да оплете собствената си кошница, да я напълни с плодове и блага, и да я раздаде на нуждаещите се. Само за онези, които търсят. Поредицата „Изгревът" е тази кошница.


Изгревът - Том 15

III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder