Jump to content
Ани

1924_08_24_1 Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Recommended Posts

Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

 

 

Не е ясно дали това е събор? След забраната за провеждане на събор през 1923 г., следващият  се провежда в София - 1924 г. от 14-ти до 31-ви август. Но според писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (19 август 1924 г.) - това не се води събор. В писмото е написано: "Съборът тази година ще се прекара духовно"

 

В коментара под писмото може да се прочете:

През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г. събор не се е състоял. Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година.

 

 

Ето източници в които има информация за това събитие:

 

1. Писмо до Елена и Константин Иларионови (19 август 1924 г.)

 

2. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
Разказва Елена Андреева (Е.А.)

 

Ето частта от спомените, където се говори за съборите:
 

След свършването на Първата световна война съборите ставаха в Търново. От 1919, 1920 год. През 1921 год. и 1922 год. ставаха съборите в Търново. Следващата 1923 година нямахме събор в Търново. Въобще 1923 год. нямахме събор. Пак по някаква вина на учениците. Някой казал нещо от учениците срещу властта и за наказание тази година не ни разрешиха. Причината аз не зная каква е точно, но не е само от властта. Учителят каза: „Няма да има събор!" От невидимия свят има възбрана, толкоз. В 1924 год. събора е в София. В 1925 год. съборът стана отново в Търново. Той беше голям събор, имаше повече от 1000 души. Но после под влияние на духовенството търновските граждани се подписаха под една петиция срещу съборите и те бяха спряни. В 1926 год. съборът бе в София на поляната на Изгрева.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

 

И в началото на 1922 год. вече Паша отива при Учителя и Му предлага да се напечатат съборните беседи. Той одобрява предложението й и Паша заедно с брат Димитър Стоянов, който беше словослагател отива в Казанлък при брат Никола Камбуров, който има печатница и там и под редакцията на Паша се издават съборните беседи. В.К.: Кой ги заплаща? Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса. В.К.: Къде се печатат? Е.А.: Печатат се там където ги приемат. А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата. Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането. Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат. Едни се печатат в София - в софийските печатници. Други се печатат в провинцията, в Русе, в печатницата на Малджиев. Тези, които се печатат в провинцията за тях Паша прави само една коректура, останалите коректури ги правят коректорите в съответните печатници. На тия беседи, които се печатат в София Паша прави три коректури. В същото време Учителят иска приготвените за печат беседи да Му се четат. В.К.: Какво значи три коректури? Е.А.: Значи: Отпечатват се грешките на едната, носи се втора коректура, Паша ги проверява още един път и после още един път. Три пъти това се проверява, за да няма печатни грешки. Учителят пък иска в същото време Паша да чете Нему приготвените за печат беседи. Тя ги четеше или когато ги е написала в ръкопис или пък когато на шпалти й ги носеха като коректури. Аз не съм присъствала на тази работа на Паша, но Паша ми е разказвала, че като чете готовата беседа за печат Учителят внася някои промени като е казал известни неща да не се печатат. Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен характер Учителят не е оставял да бъдат напечатани. В.К.: Личен характер за учениците. Е.А.: В тази работа Той е дал някои наставления на Паша, които впоследствие тя е трябвало да прилага. Веднъж, в първата година на Общият клас Учителят държа една строга беседа, в която Той не одобряваше работата на учениците, нито начинът по който изпълняват задачите, които ни дават в клас, както трябва. Също Учителят намираше, че вътрешната работа, която всеки ученик трябва да изпълнява не отговаря на изискванията на школата. Естествено, че Паша си взема бележка от това, което Учителят изключва да се печати. В тези лекции Учителят е оставил да се напечатат само ония положения, които били общи. Учителят също е казал на Паша, да прави връзки между отделните пасажи в беседата, където са засегнати отделни теми. И така Паша си изработва един метод за работа. При приготвените за печат беседи Паша ги пишеше на ръка. При това тя почти преразказваше беседите. Учителят в говора Си си служеше с дълги изречения и в дълги периоди изразяваше мисълта си. Пък Паша ги предаваше в къси изречения, по-кратки за по-голяма яснота на мисълта. Ние при дешифрирането пишехме беседите така, както Учителят ги е изказал. Следяхме внимателно мисълта на Учителя и се стараехме да запишем всичко, което е казано. Нищо не променяхме. Това правехме и трите. Защото ние нямахме време да мислим. Ние се стараехме да запишем всичко. Всяка мисъл, която Учителят е изказал, а не да пропуснем нещо от това, което е казал. После при редактирането на беседите и лекциите известни промени правеше Паша, като се водеше от наставленията, дадени от Учителя. Естествено, че редакторът ще внесе известен отпечатък от своя стил, от начина, който е свойствен на неговата мисъл. Това е неизбежно. Преди да почне редактирането на беседите, Паша дълги години беше слушала Словото на Учителя. Тя Го разбираше. Пък всякога е имала възможност да отиде при Учителя и да Го запита за някаква неяснота. Учителят беше готов надълго и нашироко винаги да обяснява всеки въпрос, който сме имали. Най-често сме запитвали въпроси за примерите, които Учителят е давал в беседите и лекциите си. Някои примери бяха символни, някога е имало само загатване и е трябвало да се проясни, за да бъде разбрано. В такива случаи всякога сме отивали при Учителя за изяснение, което винаги ни се е давало с разположение. В работата на Паша в началото беше подпомагана от нейната сестра Аня Теодорова, която беше учителка по български език. Дори Учителят веднъж предложил на нея да се занимава с редактирането на беседите. Тя се е опитала, но не е имала смелостта да промени каквото и да е от казаното, да. Учителят дал една беседа на Георги Радев да се опита да я редактира, но и той след опита си отказал. Имало някои други желаещи, но на тях пък Учителя е казал, че това не е лъжица за тяхната уста. Така Паша прие тази отговорна работа и я изпълни до края на живота си. В.К.: Чухме, че се стенографира, има стенограма, която се редактира, подготвя се за печат и се дава да се отпечати. Но тук как ще ми се отговори на този въпрос. През 1922 год. в София се отпечатват лекциите на Общия окултен клас -1 година от 24.11.1922 год. до 4.VIII.1922 год. под заглавие „Окултни лекции". През 1942 год. се издава напълно променено под заглавие „Трите живота", което е нещо съвсем различно от първото издание, от 1922 год. Е.А.: Вижте, в началото Паша не променяше. А тези беседи първата годишнина на Общия окултен клас не е издадена под редакцията на Паша, издадена е под редакцията на комисията, за която споменах и оттам заключавам, че не е имало никаква промяна нали. Но впоследствие Паша получи по-голяма свобода в тази работа и така постъпваше. И понеже да ви кажа тя го правеше пред Учителя, тя четеше беседите на Учителя, ние не можехме да се месим в тая работа. В.К.: Но има и някои други такива издания напълно различни? Е.А.: Е има, има, но така беше, да. В.К.: Вие сте ми разказвали как лично Неделчо Попов е правил забележка на Паша, като е показал оргиналите и промененото издадено томче със Словото на Учителя. Е.А.: Аз ще кажа. И него съм описала. В 1920 и 1921 год. братството нае под наем салона „Турнферайн" на едно германско гимнастическо дружество на ул. „Гурко". Там Учителят държа неделните беседи и лекции на Общия клас. В 1921 год. и 1922 год. Паша я преместиха от София в Русе, за наказание, защото държала беседи на ученичките и им говорела за идеите на Братството. Тогава остана да стенографира само Савка. В това време тя е студентка. Аз посещавах беседите на Учителя от 1920 год. и си водех стенографски бележки за себе си. През 1920 год. аз се явих на конкурс за стенографка в Народното събрание и цялата зима докато траеше сесията аз редовно стенографирах заседанията в Народното събрание. И така добих малък опит по бързопис. След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите. Учителят казал: „Поканете я!" като ми каза това братът, че Учителят приел аз да стенографирам, аз само си купих тетрадки и моливи и седнах на стенографската маса. Дори не отидох да благодаря на Учителя, че ме е приел за стенографка на Словото My. В.К.: Значи минахте през Народното събрание? Е.А.: Да минах през там. То ми беше подготовка. Аз съм доволна, че минах. В началото на 1922 год. Учителят отвори школите. Младежкият клас и Общия клас. Двете със Савка си разпределихме работата. Учителят с отварянето на школите държеше всяка седмица една беседа и две школни лекции. Неделните беседи бяха достъпни за всеки слушател. Всеки можеше да дойде и да слуша Словото на Учителя. А лекциите бяха само за учениците. Първите две години лекциите на Младежкия клас Учителят ги държеше в къщата на сестра Маркова, която имаше класна стая, в която е провеждала курсовете си по френски език. Неделните беседи и Общия клас Учителят ги държа в „Турнферайн".

Братството търсеше да закупи място, където можеше да си правим гимнастическите упражнения. Още от 1920 и 1921 год. ние излизахме на изгрев накрая на Парка на свободата, който тогава се наричаше Борисова градина. Горските власти не ни позволяваха да правим гимнастическите упражнения по поляните на парка. Налагаше се да имаме място. До самият парк непосредствено имаше едно голямо място оградено от един пояс от млади борови дръвчета от север и изток. Тя е била собственост на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава. Братството купува това място от 5-6 декара. Това беше голямо облекчение за всички ни. На това място можехме после да посрещаме изгрева, защото след парка нямаше нищо построено на изток. Хоризонтът беше съвсем свободен. И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул. „Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарастна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева? Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка". Почти всички вдигнаха ръка. „А тези, които искат да се построи салон на Изгрева да вдигнат ръка". Вдигнахме само 5-6 души и естествено салонът се построи на ул. „Оборище". Още тогава ми направи впечатление, че Учителят предложи като възможност да се построи салон на Изгрева. Явно е било, че планът на Учителя е бил да се построи салонът на Изгрева. Учителят с нищо не се налагаше. Изчака естествено да се пренесе братския живот на Изгрева. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше готов в края на 1923 год., където Учителят държи беседите и лекциите си до 1928 год. В.К.: Сега там същата ли е номерация на сградите, където е бил салона? Е.А.: Викат, че има някаква разлика в номерацията. Там построиха пак кооперация някаква. Трябва да кажа, че освен нас трите стенографки, за написването на беседите е помагал и Борис Николов, който в известен период от време помагаше на Савка в нейната работа. Той записваше и дешифрираше лекциите на Младежкия клас. В 1924 год. в София дойде брат Боян Боев, който беше уволнен заради идеите си. Той беше учител в гимназията по естествени науки. Брат Боян остана да живее в София и редовно посещаваше беседите, класовете, редовно стенографираше лекциите и беседите. Той стенографираше всичко при всички разговори на Учителя, в които имаше възможност да присъства било общи, било частни. Това правеше по свой начин, а материала го използваше за писма, които пращаше на приятелите в провинцията, за статии в списанието „Житно зърно", после пращаше „Послания", в които описваше опитностите с Учителя и ги изпращаше до приятелите в цяла България. В.К.: Как се набираха членовете на Младежкия окултен клас? Учителят ли ги канеше? Е.А.: Вижте как стана: Ние бяхме две групи. Сестрите се събираха отделно, нещо като молитвени събрания и си споделяха нещо така, опитности. Братята са се събирали отделно. Аз това не знаех. Но така имаше общуване между едните и другите и тогава решили да се съберем двете групи заедно, за да проучваме беседите. Казват това на Учителя, събирахме се първата година у Савка, в домът на Савка. И Учителят казва: „И аз ще дойда". И това беше първата лекция на Младежкия клас. Когато приятелите чуха, че Учителят е държал на младите беседа, така някак се засегнаха, че на другия ден вечерта Учителят държа на тях. И това беше първата лекция на Общия клас. И така си вървяха лекциите последователно. В.К.: Иван Радославов е учител по история. Той е написал „Где е истината?" Е.А.: Той е написал една книга за обяснения там, за защита учението на Учителя от нападките. Той имаше голяма еродиция. Той беше с голяма култура човек. В.К.: Аз съм чел „Где е истината" и по-добра защита на Учителя не съм срещал. Е.А.: С голяма култура беше. Бил ми е учител четири години по история.

Когато в 1931 год. аз отидох учителка в село Макоцево, брат Боян помагаше за дешифрирането на лекциите на Общия клас. Учителят ме прати да стана учителка за наказание, за моята връзка с Лулчев и аз учителствувах непълни четири години. Уволниха ме за противорелигиозни идеи. След уволнението ми аз се върнах и продължих работата си като стенографка. В 1928 год., аз се явих пак на конкурс за стенографка в Народното събрание и издържах конкурса. Но след първата смяна, на която се явих в събранието да записвам, началникът на стенографското бюро Антонов ме извика и ми каза, че аз заедно с други пет млади хора не мога да остана на работа в Народното събрание понеже се е получило тайно поверително писмо от Дирекцията на полицията. Това бе във връзка с моето уволнение като учителка, обвинена че съм дъновистка.

Брат Боян Боев беше един неуморен работник в делото на Учителя. Верен и предан брат. След като го уволниха като учител, също като дъновист, той изцяло посвети всичкото си време за братска работа. Редовно даваше статии за списание „Житно зърно", беше връзка между учителите и приятелите в провинцията, всяка година посещаваше братствата във всички градове в провинцията и държеше сказки. Като уволнен учител той не получаваше пенсия.

Помагаха му приятелите. Той живееше много скромно. Много скромен човек беше и после той беше един от най-обичаните братя, защото имаше качества, много услужлив и много добър като човек. В.К.: Какво представляваше „Класът на Добродетелите"? Как се откри? Е.А.: Класът на Добродетелите беше така един опит, който искаше Учителят да направи. Първата група бяха пет сестри. И всяка една сестра имаше една добродетел, върху която да работи. И Учителят държеше беседи и даваше така наставления какво да работим. Известно време така траяха, после друга група още пет сестри бяха поканени и пак, и на тях държеше беседи и още други трета група, но не знам защо се прекрати после. Смятам, че това беше един опит, който Той искаше да направи и може би видя, че не сме готови. Той знае защо. През това време всичко записвахме, защото ние и трите стенографки бяхме там в тия групи. Така, че всичко е записано. Има тетрадки с протоколи за работата на класа по седмици, месеци.

След свършването на Първата световна война съборите ставаха в Търново. От 1919, 1920 год. През 1921 год. и 1922 год. ставаха съборите в Търново. Следващата 1923 година нямахме събор в Търново. Въобще 1923 год. нямахме събор. Пак по някаква вина на учениците. Някой казал нещо от учениците срещу властта и за наказание тази година не ни разрешиха. Причината аз не зная каква е точно, но не е само от властта. Учителят каза: „Няма да има събор!" От невидимия свят има възбрана, толкоз. В 1924 год. събора е в София. В 1925 год. съборът стана отново в Търново. Той беше голям събор, имаше повече от 1000 души. Но после под влияние на духовенството търновските граждани се подписаха под една петиция срещу съборите и те бяха спряни. В 1926 год. съборът бе в София на поляната на Изгрева.

След като братството купи поляната на Изгрева имахме място, където да ходим да посрещаме изгрева и където да правим гимнастическите упражнения от 22 март докато падне сняг. Всеки, който имаше свободно време отиваше там да подиша чист въздух, да се порадва на хубавите гледки. Учителят ни е давал задачи, които сме изпълнявали на Изгрева. Братството закупи и някои от съседните места, около поляната. Мястото за салона и други места, които се продаваха. В същото време някои приятели започнаха да закупуват места за свои лични нужди, за да си построят къщи, жилища. Учителят насърчаваше и съветваше, които имат възможност да закупят места за построяване на лично жилище, но не по-малко от декар. Това нещо приятелите не можаха да изпълнят. Това доведе до едно сгъстяване на постройките, които бяха главно дървени бараки. В.К.: Въпрос: Поради липса на средства ли закупиха по 200-300 метра? Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради. За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица. В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год. До 9.IX.1944 год. беше чуждо място и отчуждиха го властите. Веднага ни го дадоха след 9.IX.1944 год. понеже един брат Антов беше тогава председател на Оф нашия район. И той издейства, да той издейства и ни го дадоха това място под наем. А там дето беше кръчмата, да кръчма беше там, тогава беше там. Имаше, имаше. Ами ние не сме спали няколко пъти, защото и нашето жилище, дето живеехме стенографките, например абитурентите, когато идваха да се веселят, по цяла нощ ние не сме спали, защото беше непосредствено до нас. Той, че и аз имам опит от това. Но беше грозно, че кръчмата безпокоеше Учителя с дима от кебапчетата и пиянските песни. А това място зад салона Учителят бе наредил да се закупи, то се продаваше, но него закупиха. После там дойде кръчмата. А после всеки се оправдаваше.

 

 

Изгревът - Том 9
II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
Разказва Елена Андреева (Е.А.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×