1921_02_01 Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

[Ани]

Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена

от съмишленици

Сн. 29. Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици, 01.02.1918 г
1. Сестрата на Иван Калканджиев. 2. Калиопа от Айтос. 3. ... от Айтос. 4. Величка Стойчева на легло. 5. Райна Грозданова. 6. Александра Сотирова (съпруга на Минчо Сотиров). 7. Стевка Стойчева - осиновена дъщеря на Величка Стойчева. 8. Веска Калканджиева, изправена, вдясно. Величка Стойчева си заминава на 3.03.1918 г., неделя следобед, към 2 ч, в гр. Бургас.

 

 

За Величка Стойчева може да се прочете в:

 

1. Величка Стойчева от сайта "Приятели на дъгата"

 

2. Величка Стойчева от Жечо Панайотов, Изгревът - Том 15

 

3. Величка Стойчева от Величка Няголова, Изгревът - Том 8

[Ани]

ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА

 

 

 * Родена в гр. Габрово. По баща – Заимова. Баща й бил фабрикант.

 

* Учителствала е няколко години в Севлиево.

 

* През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Стефка Стойчева, отгледана с много любов остава в средите на Братството през целия си живот.

 

* Една от първите ученички на Учителя. По негова поръчка прави посещения в Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.

 

* Всеки четвъртък е правила женски духовни събрания.

 

* По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя.

 

* Предоставила част от дома си за духовни срещи и разговори. Често е давала вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. 

 

* Учителят при своите посещения в Бургас е отсядал в нейната къща. Между двамата е съществувала трайна кореспонденция.

 

* Старателно преписвала дешифрираните беседи от Учителя, държани на съборите и ги разпространявала за четене. По това време все още не е имало отпечатани беседи.

 

* Много интелигентна и просветена личност. Притежавала вкус и изисканост. Правила впечатление с културата си.

 

* Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г.

 

Семейство Стойчеви живеели в голяма гръцка къща. Първият етаж бил кръчма, а над нея била кухнята и други помещения. На горния етаж е бил салонът, от който се влизало в четери големи стаи. В този салон са се провеждали и женските и детските събрания. Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там.

 

Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него. Разговорът бил задълбочен и съществен, но по едно време долу в кръчмата се чул писък на гайда. Гайдарят бил чест гост на кръчмата, поръчвал си пиене и свирел до среднощ. Но, тази вечер, звукът на гайдата се чувал много силно и смущавал разговора. Величка Стойчева поръчала на Коста, съпруга си, да слезе и да помоли кръчмаря да отпрати този гайдар. Кръчмарят, обаче отказал – не искал да си загуби клиента. Понеже гайдата под въздействие на виното засвирила още по-силно, сестра Величка отново изпратила Коста долу със същата молба. Но кръчмарят пак не се съгласил да им съдейства. Това ставало тайно от Учителя.Домакините не искали да се прекъсва интересния разговор. Но Учителят почувствал затрудненото им положение и в един момент се обърнал към присъстващите с думите: - Искате ли сега да спре гайдата на този гайдар? Всички се спогледали, защото отдолу се чувал с все сила писъкът на гайдата. Изведнъж, за тяхна голяма изненада, звукът и секнал и жално се снижил. Отдолу се чул недоволния глас на гайдаря, който гръмко окайвал спуканата си гайда. Учителят се позасмял: Мисълта е сила, тя може да пробие и гайда, която свири не навреме и не на място!

 

Величка Стойчева е била много усърдна в духовната дейност. Тя е работила върху определени теми и е споделяла свои мисли в писма до Учителя. Ето как е отговорил той на едно нейно писмо от 1909 г.:

 

“Получих писмото ви и ръкописа. Мислите изложени в него са добри. По въпроса за душата на жената, ето що се казва: ”И създаде Бог человека по образ своему – по образ Божи създаде го”. Мъжът и жената това са двете лица на човека по проявление, а по същност те са едно. Мъжът и жената това са символи на човешкия дух и душа. Те ще се съединят, когато Бог влезе да живее в тях. В Христа, казва Духът, в Словото, няма мъжки и женски пол. И във възкресението те ще бъдат като ангелите. Следователно в полето на Мъдростта, в края на третото Небе те ще се обединят. А тук на земята трябва да работят усърдно за това обединение. Духът, който ще ги обедини, Той е Божествената Любов. Когато тая Любов започне да действа в своята пълнота, тя ще роди исканите плодове.”

 

Грижата на Учителя към учениците му е постоянна. Той пише следното на Величка Стойчева:

 

“Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, той да се смути от тези промени? Дните през пролетта не са все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни, бурни...Разбирайте добре живота. Изваждайте поучения от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа. Бъдете здрави и весели, за да работите за Тогова, Който ви е пратил на земята.”

 

В др. писмо до нея Учителят споменава за материал, неизвестен за нас, който се е отпечатал в Бургас, в печатницата на Димитър Боев. Той пише: „Г-н Боев ако може да ми изпрати материала да го прегледам отгоре и тогава може да преписвате. Само да го изпрати препоръчано, да се не изгуби. Господ ще изведе всичко на добър край, само вяра непоколебима в Него. Всяко дело изисква усилия и жертви. Засега без това не може, за човека всякога е било мъчно да се жертва за доброто. Когато дойде пълнотата на Божественото съзнание, тогава работите ще се изменят. Бъдещето носи добро за всички, които се подвизават.”

 

Източник

[Ани]

ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА

(от Жечо Панайотов)

Някои подробности - какво зная за сестра Величка Стойчева, също предана ученичка на Учителя, живуща в Бургас и през годините, когато бях там. Когато през 1911 година постъпих в бургаският кръжок, сестрата заедно със своя другар Коста Стойчев, от няколко години бяха в кръжока, ходили са редовно на съборите в Търново. При идване на Учителя в Бургас, гостуваше в техният дом; на нея е било голяма радост, че се удостоява да прислужва на Учителя.

Родното място на сестрата е град Габрово, във видно семейство Заимови. Говореха си приятелите в Бургас, че женитбата й с брат Коста е станала без съгласието на останалите членове на семейството им. Тя имаше двама братя, които дълго време бяха прекъснали връзки с нея и мъжът й. Деца не са имали, но осиновили едно момиче от малко дете, възпитаха го и му дадоха образование. Тя е известната сестра, живуща на Изгрева - Стефка Стойчева.

Сестра Величка Стойчева беше деятелна и всецяло отдадена на делото на Учителя. По Негово указание, тя водеше в дома си събрание на познати жени, жителки на Бургас. Пред тях тя е разглеждала разни духовни и религиозни теми, предавала им е знанието, което учениците на Учителя имаха, както и тълкувания на Евангелието, в кръга на дадени от Учителя обяснения. Събранието се наричаше „женско", т.е. за жените, ставаше в четвъртък следобед.

Освен с жените, сестра Стойчева се занимаваше в последните години на живота си и с младежта - предимно малки момчета и момичета от братски семейства в Бургас, както и техни познати. Говореше им повече на възпитателни теми, запознаваше ги с Евангелието, Библията. Това съм описал повече в спомените ми през периода 1910-1923 г.

Както казах, Учителят предпочиташе да сяда в домът й, когато гостуваше в Бургас. Това потвърждава, че сестра Стойчева се ползуваше от Неговото благословение. Интелигентността й говори, че е завършила поне гимназиално образование - още повече габровската гимназия е била на нейно разположение, родителите й заможни хора.

След смъртта й, нейният другар и дъщеря им живяха в Бургас, но през 1922 година той постъпи на работа при Заимови в Габрово; един вид настана подобрение в отношенията им. Те имаха трикотажна фабрика, гдето той е изпълнявал служба на доверен човек.

Мога да добавя, че със сестра Величка Стойчева имахме взаимно уважение, като възрастен човек се е радвала, че между им се яви младеж. Когато на събора в Търново, през август 1914 година, замествах нейният другар, тя с радост е запомнила, че съм преминал в обряда край Учителя, за приемането ми във „веригата" на учениците му. Когато се върнахме в Бургас, тя при разговор с приятелите ни спомена и това обстоятелство.

 

________________
Източник: 30. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВАЖечо Панайотов

Изгревът - Том 15

[Ани]

ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА

(от Величка Няголова)

 

Майка ми Стефка  Няголова е родена 1903 г. в гр. Бургас и си заминава 1995 г. Нейната  майка Величка Стойчева и баща й Кънчо Стойчев са едни от първите ученици  на Учителя. Величка Стойчева е нямала деца и решава да си осинови дете.  Съгласно съветите на Учителя тя отива в църквата, където в неделен ден  се излагали деца, за да може да си осинови едно дете. Майка ни Стефка е  родена в околностите на Бургас и е шесто дете в семейството. Майка й  умира при раждането. Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в  църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на  Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на  църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това  е моето дете!" И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов  за майка ми. Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от  модни къщи, с корделки, много красиви. Майка ни е била на 4-5 годинки,  когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е  милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще  пее". Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно семейство. Нейната  фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била  съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и  баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева.  Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно  ръководство и под ръководството на Учителя. И наистина, по-късно така и  ние се раждаме чрез нея на тази земя. В къщата на баба ни Величка  Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола. И в този салон е  идвал Учителя и е прекарвал по цял месец в Бургас и цялата група от  Братството от Бургас са идвали в дома на баба ми Величка и заедно с  Учителя са празнували и са работили заедно. Вечерно време е имало  трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се  пеели. Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на  Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр.  Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това  са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е  повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във  Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо  свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с  голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и  дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в  протоколите от тези години.

Баба ни става една добра ученичка на Учителя и  Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има  едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не  желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя  тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е  разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с  деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски  служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало  да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как  да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за  подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа  той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят  обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава  и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си  заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна.  Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е  отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за  заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където  бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава  Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше". За майка  ми трябвало да се грижи дядо ми Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен  баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите  деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на  децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да  помага на това многолюдно и трудно семейство. Много любов и грижи е  полагал.

 

_________________
Източник: 1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВАВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Изгревът - Том 8