Jump to content
Ани

1940_03_14 Учителя дава песента "Да бих Те слушал"

Recommended Posts

Учителя дава песента "Да бих Те слушал"

 

Песента е дадена на 14 март 1940 г. ,София, Изгрева. За тази песен може да се прочете в:

Спомен на Ирина Кисьова, записан от Наталия Чакова: ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ
 
Текст:
 

Да бих Те слушал
 
Да бих Те слушал,
да бих Те слушал!
Ако бих Те слушал,
Добро щеше в мен да се прояви.

Да бих Те слушал,
да бих Те слушал!
Ако бих Те слушал,
Добро щеше в мен да се изяви.

 

https://soundcloud.com/hristo-vatev/da-bikh-te-slushal

 
http://petardanov.info/songs/p2006-143.mp3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Ирина Кисьова, записан от Наталия Чакова

 

44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ


Разказа ми веднъж една сестра - Ирина Кисьова, музикантка: „Беше преди години, когато Учителят беше още тука. Един ден аз си открих една грешка, която съм направила в живота, която беше вече непоправима. Стана ми много мъчно. Мъката нарасна, колкото мислех за нея. Стана непоносима, превърна се в буря. Не можех да си намеря място. Улисвах се в работа, оба­че бурята бушуваше в мен. Мръкна се. Домашните ми се прибраха, вечерях­ме и по-късно заспаха. Аз съм будна и не мога да се успокоя. Най-после към 10 часа, рекох, чакай да изляза, да се поразходя из поляната. Гледам сало­нът свети и се чува една бурна музика. Приближих. Учителят седи до пианото и свири. Край Него няма никой. Музиката и Учителят ме привлякоха. Влязох. Учителят свири, без да обръща внимание, че някой влезе в салона. Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми. Тя се носеше на вълни край мене. Приближих до сцената и седнах на един стол. Учителят продължи да свири нещо много тихо и много хубаво, без да се обърне и види, че аз Го слушам, по едно време запя: „Да бих те слушал, да бих те слушал, да бих те слушал, доброто в мен да се прояви". Музиката ме галеше, думите отговаряха на мо­ето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка. Повтори пак: „Да бих те слушал..."


После се обърна и погледна към мен. Аз станах: „Учителю!" Само това можах да кажа. Той знаеше всичко. И тази песен беше за мене, разбрах. Но нямах думи да му благодаря. Той ме покани горе на сцената. Седнах до Него. Той свири и пее, пея и аз. Свири и пее, пея и аз. Най-после стана, подаде ми ръката си и каза: „Може, рекох, да я нотирате вкъщи."


Аз благодарих и си отидох. Повече нищо. Разбрах, че това беше за мене. Той знаеше всичко, без да Му говоря за моята мъка, която не се върна никога вече и в резултат на която аз имах като подарък тази хубава песен".

 

Изгревът - Том 6

44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×