Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1921_07_13 Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество "Бяло Братство" в Русе


Ани

Recommended Posts

Министерството на вътрешните работи на България

утвърждава устава на Общество "Бяло Братство" в Русе

 

 

УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 weeks later...

2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО


-Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота.

Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори.

По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов.

В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе.

Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му. Води се ожесточена битка за ръководство. Тогава Учителят дава следния съвет: „В управата на Русенското Братство да влезнат всички 37 човека, толкова колкото са и самите членове на Русенското Братство". Ето, това е разрешението на задачата според Учителя. Но тази задача не може да се разреши от русенци, защото според устава им трябва да има управление и управителен съвет, а останалите членове да бъдат изпълнители. Въпреки устава и регистрацията си пред съда, те не могат да решат задачите си по управлението и стопанисването на братските имоти. А защо ли? Защото се сбъдват онези думи на Учителя от писмото до Никола Ватев: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов."

Ето как човешките разпореждания и уредби докарват до там, че постепенно общата земя започва да се разпределя главно между братя Маркови през 1946 г.

С протокол N 12 и решение 24 от 22 юли 1950 г. комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си.

С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете. А къде отива уставът на Русенското Братство? Нали той трябва да им помогне? И наистина той им помага по следният начин:

На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г. и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба. С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав. Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка.

За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г. За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София. В този съвет и около него той привлича свои роднини. Идва се до следващия етап. Той прехвърля имота на своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат на Братския имот. Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството на Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно общество Бяло Братство". Но по-късно софиянци си подават оставката и около Георги Димитров остават неколцина от роднините му.

На 29 ноември 1966 г. Русенския градски съд с решение N 1065-а осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението на сградата в местността „Свирчовица". Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов. То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото. Ето какво Русенския съд признава. Признава една идея от Словото на Учителя. Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази идея.

И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просеш-ка тояга и ако не искат, с тояга ще ги изгонят."

Така става, че накрая се изпълняват думите на Учителя. Русенския съд осъжда братя Маркови, освен да напуснат сградата, която са обитавали на „Свирчовица", но и да заплатят наем за сградата от 250 лв. плюс разноските по делото, на сума 88,85 лв. А това се равнява на 3 чиновнически заплати.

Един въпрос към всички: кой изпълни волята на Учителя? Дали членовете на Русенското Братство, с техните членски карти и устав или Русенския съд, който санкционира опорочението на един висок идеал? Моят отговор е: Волята на Учителя бе изпълнена от Князът, т. е. от Русенския съд.

Един въпрос към следващите поколения русенци. Вие искате ли имоти, стопанство, устави, членски карти и пр. Ако искате, какво ще кажете за опита на онези преди вас и за думите на Учителя, които се сбъднаха?

УСТАВ

НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" В ГР. РУСЕ

Утвърден от министъра на Вътрешните работи

с N 1617 от 13 юли 1921 г.

Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808

от 22 юни 1922 г.

Чл. 1. Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда.

Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи.

Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство.

Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав.

След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение.

Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение.

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет.

Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин.

Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий.

Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг.

Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр. наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица.

ОБЩО СЪБРАНИЕ

Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината на 1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно. Дневния ред и дата на събранието се съобщават един месец по-рано.

Чл. 11.Общото годишно събрание се занимава главно: а) преглежда и одобрява отчета на управителния съвет; б) избира управителен съвет и освобождава същия след изтичане мандата му; в) разисква и взема решения по направени предложения; г) изменя устава; д) провъзгласява почетни членове; е) приема нови членове; ж) изключва провинилите се.

Забележка 1.3а изменение устава е нужно болшинство най-малко 2/3.

Забележка 2.Събранието се счита за редовно ако присъстват най-малко 2/3 от всички членове.

Забележка 3.3а разискванията и решенията на събранията съставлява се протокол, подписан от председателя и всички членове на управителния съвет.

Чл. 12.Извънредно събрание на членовете става по решение на Управителния съвет.

ПОСТЪПВАНЕ

Чл. 13 За постъпване в обществото подава се писмена молба до управителния съвет, която се разглежда в годишното общо събрание и когато всички членове единодушно са съгласни - заявителя се приема за член.

Напускане на обществото става тъй също с писмена молба, която се разглежда по горния начин.

Чл. 14.Печата на обществото е кръгъл в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе".

Чл. 15.Обществото може да се разтури само когато 2/3 от членовете му решат това.

Събранието на всички членове решава какво да стане с имотите му.

Настоящият устав се разгледа и прие от учредителното събрание на 9 март 1921 г.

Членове основатели: Н. Ватев, Сим. Марков, К. Марков, Рашко Марков, Юр. Марков П. Чернева, Ив. Вълчанов, София Иванова, Ст. Марков.

Председател на обществото „Бяло Братство": Н. Ватев Секретар: С. Марков Домакин: Ив. Вълчанов

 

 

Изгревът - Том 3

2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...