Към съдържанието


Снимка

1924_03_00 (датата не е точна) Учителя дава песента "Грее, грее светлината"


  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 19 декември 2014 - 02:46

Учителя дава песента "Грее, грее Светлината"

 

За тази песен е известно, че е дадена през пролетта на 1924 г. За въздействието на тази песен може да се прочете в спомените на Борис Николов и Катя Грива:

1. Спомен на Борис Николов: Песни и танци на слънцето
 
От спомена на Б.Николов:

Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота;

 
 
2. Спомен на Катя Грива: МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА
 
От спомена на Катя Грива:

Както Словото на Учителя е живо, така е жива и  Неговата музика. Тя съживява, укрепва и повдига. Маг беше Той да извади  всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни  затруднения. С тон - два излети или изсвирени от Него - ти вече си  окъпан, като новороден гледаш и не вярваш на очите си. Какво стана, как  стана? Само си приел и трептиш в съзвучието на това, което ти си  почувствал и приел. Маг беше Той. Отправяш се някой път към Учителя в  едно никакво състояние - ни жив, ни умрял, и мислиш, че никога няма да  излезеш от това състояние. Но уви! Учителят взима цигулката и почва да  свири: "Грее, грее светлината!" Ти само гледаш или си навел глава, даже  нито виждаш нещо, нито пък можеш да чуваш. А как става преображението?  Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква. Що е това? Ти  не знаеш. В тебе е дошла вече Светлината. Цялата буря от противоречия е  изчезнала. И ти си в свят, който не искаш и не мислиш, -е някога може да  свърши или пък да излезеш от него. Това е свят на вечна Светлина и  вечна Хармония в душата ти и в духът ти.

 
Текст на песента:
 

Грее, грее
 
Грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее, грее, грее.

На тревите, на водите,
на цветята, на децата
радост носи за сърцата.
На тревите, на водите,
на цветята, на децата
радост носи за сърцата

 

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 19 декември 2014 - 02:47

Спомен на Борис Николов

 

"Песни и танци на слънцето"


Слово от Братски я съвет по случа й Празника на пролетта - 1970 година "Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа...

 

Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое."

Учителят

 

Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота.

 

Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи".

 

Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва.

 

Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството.

 

По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж.

 

Паневритмията - това са песни и танци на слънцето.

 

Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот.

 

Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията?

 

Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец.

 

Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.

 

Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга.

 

Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си.

 

Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето.

 

Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето. Веднъж запитали Учителя: "Вие откъде сте?" Той отговорил просто: "От слънцето."

 

Учителят откри слънцето на учениците и даде знание и методи как да се използуват неговите сили. Това е наука.

 

Паневритмията е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на слънцето.

 

Спомняме си как започна създаването на Паневритмията. Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик.

 

В онази пролетна привечер, Учителят и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: "С какви движения ще изразите тази мелодия?" Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго.

 

Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят уточняваше, поправяше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви.

 

Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне.

 

Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.

 

Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича.

 

Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим.

 

От цялата Вселена иде към нас живо т - животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с Всемира.

 

Животът е Един и Знанието е Всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища.

 

Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее.

 

Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."

 

Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.

 

Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя".

 

Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм;

 

Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота;

 

Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде"

 

(Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца."

 

Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.

 

То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея.

 

София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов

 

Изгревът - Том 1

5_09 Песни и танци на слънцето



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 19 декември 2014 - 02:56

Спомен на Катя Грива

 

31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И

ИЗВИСЯВА ДУШАТА
 

Както Словото на Учителя е живо, така е жива и  Неговата музика. Тя съживява, укрепва и повдига. Маг беше Той да извади  всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни  затруднения. С тон - два излети или изсвирени от Него - ти вече си  окъпан, като новороден гледаш и не вярваш на очите си. Какво стана, как  стана? Само си приел и трептиш в съзвучието на това, което ти си  почувствал и приел. Маг беше Той. Отправяш се някой път към Учителя в  едно никакво състояние - ни жив, ни умрял, и мислиш, че никога няма да  излезеш от това състояние. Но уви! Учителят взима цигулката и почва да  свири: "Грее, грее светлината!" Ти само гледаш или си навел глава, даже  нито виждаш нещо, нито пък можеш да чуваш. А как става преображението?  Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква. Що е това? Ти  не знаеш. В тебе е дошла вече Светлината. Цялата буря от противоречия е  изчезнала. И ти си в свят, който не искаш и не мислиш, -е някога може да  свърши или пък да излезеш от него. Това е свят на вечна Светлина и  вечна Хармония в душата ти и в духът ти.

Друг път ти си болен. Застанал си пред Него.  Учителят ти казва: "Пей!" А ти мълчиш. "Пей!", казва Той. А ти през това  време си мислиш: ще мога ли някога да запея? Но Учителят лекичко пее. А  ти възкликваш: "Олеле, как боли!" и пипа Той на себе си със собствената  си ръка мястото, където те бо-ги и казва: "Хайде, болест излез си!" Ти  пак стоиш и пак Той пее и усещаш, че болката вече я няма, че не те боли  вече на същото място и че вече си здрав. Даже си мислиш: "Наистина ли ме  болеше?"

Какво нещо е музиката на Учителя? Има много  определения. Но нищо конкретно. Защото нашето съзнание не може да  обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да  се добере до великото в живота. Но да чуем музиката на Учителя и да  видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но  могъща в Сила и Мощ. Тя те повдига. Тя те завежда в друг свят, свят  светъл и необятен, свят на блаженство и здраве. Това всичко съм  преживяла, усетила и съм се възкресила чрез нея. Опитала съм лично и  чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе на  простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина  песни. Те бяха метод и поука за останалите, как да трансформират своите  състояния и как да работят с окултните сили, които боравят и се намират в  Неговите песни.

Една област от музиката на Учителя, от която се  страхувам да пиша, е мистичната музика. Кой новодошъл на Изгрева като  чуе песните на Учителя не проронва сълзи, изблик на такова благословено  чувство, от което не може да издържи и заплаква. Що е молитвата без  песен? Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на  Бога Живаго. Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с  моливите на Учителя. Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез душата се  извисяваш чрез молитвите Му към Бога. Музиката на Учителя е ключ, който  отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя  дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш  да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като  частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за  ученика.

Една такава опитност и аз имам. Учителят дава  гамата с движение. Пее я три пъти възходящо. Тъй като много пъти съм  пяла гамата, аз завършвам на края низходящо. Завърших упражненията и  като прибавка от мен изпях гамата отгоре надолу до, си, ла, сол, фа, ми,  ре, до. Така продължих да пея гамата с тази прибавка от мен с низходящо  изпяване на гамата няколко месеца. Аз започнах да се чувствам безсилна,  безчувствена и без мисъл. Аз се демагнетизирах изцяло. Защо? Не знаех  какво ми е и от какво идва всичко това. Молих се горещо да ми се даде да  разбера на какво се дължи това безсилие у мен. Веднъж като си правих  гимнастиките и гамата с движение и след като изпях за последен път  гамата във възходяща посока, нещо в мен каза категорично: "Спри! До тук е  дадена гамата с упражненията. Защо прибавяш още. Ето защо си  димагнетизирана!" Вслушах се във вътрешния глас, който ме спря и аз  престанах да пея гамата назад. Нещо ме задържаше на последния тон. В  продължение на седмици някаква задръжка вътре у мен ме караше да спра на  последния тон - горно до. Чувствах нещо, което подпира, държи  последния тон. Казвах си: Кой е този и как може да държи този диригент у  мен с двете си ръце и нагоре да завършва, да чуе как зазвучава горно  до, да ме подпира направо и да не ми позволява да връщам гамата назад.  Всичко това аз не го казах на никого, но чаках да почувствам двете ръце,  които поддържат нагоре гамата, за да не я връщам с пеене назад. За  най-голяма изненада поправи се веднага за няколко дни състоянието ми.  Накрая пристъпвам пред Неговата стая, срещам Учителя с известно  стеснение, загатвам за преживяното ми състояние. Той ме погледна  дълбоко. Очите Му сякаш навлизаха дълбоко в мен. Аз се стеснявах да  говоря. За тези работи ученика не говори. Вътрешно ги споделих. Музиката  на Учителя, нима тя не е жива за мен и за останалите? Как да пиша за  нещо, което е живо, движи се отгоре от Божествения свят, надолу в  ангелския свят и от там в човешкия свят. Та ние нямаме сетива за тази  музика, за да я обхванем. И как ще пишем за нея?

Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с  думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него. Той  мълчи и ме гледа с дълбок поглед. Аз се бях молила горещо преди това, за  да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше  дошъл в мен. И аз го бях изпълнила. Но сега стоях пред Учителя и исках  да разбера вътрешната страна и смисъл на всичко това, което ми се случи.  Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е.  Не пипай това,което Учителят е дал. Изпей го, както Той го е дал. И чак  тогава резултата ще дойде при теб". Учителят не бе помръднал дори и  устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в  съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката  на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми  да постигне съзвучие с Бога.

Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата  на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от  Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше  задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и  просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му.  Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха  чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често  някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и  намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези  музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след  като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от  това голямо противоречие на собствения си живот.

Веднъж съм вързана вътрешно психически като че  съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря. Но съм изтерзана  от това вътрешно завързано психическо състояние. Срещнах Учителя. Той  беше с Георги Радев на пейката до "Яйцето". Това беше до една чешмичка,  отгоре имаше скулптурна част във вид на яйце. Казвам: "Учителю, искам  движение, искам да бъда отвързана". Учителят ме погледна сериозно и  дълбоко. В такъв случай виждах очите Му тъмно сини, дълбоки, които  проникваха в мен. Учителят продължи разговора си с Георги Радев.  По-късно Учителят отиде в салона, беше заобиколен от много братя и  сестри. Аз бях седнала на стол и подпряла с дясната си ръка главата си,  която ми тежеше и бучеше, защото мисълта ми бе вързана и цялата бях  обвързана с дебели и невидими въжета. Учителят изсвири на пияното нещо  малко, но по едно време аз се почувствах свободна, не го осъзнах  веднага. Извадих си ръката, с която придържах главата си и я прибрах. В  главата нещо ми просветна. Учителят престана да свири. Аз както всякога в  такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в  друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и  коренно се е променило у мене. Аз благодарях вътрешно с мисълта си на  Учителя. Но външно нищо не казвах на другите. Това го оставях нарочно  скрито под купата на мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го  съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва.  Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм  дал, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека  от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека".

Музиката на Учителя е тази, която освобождава  духа на човека и извисява душата му към небесните висоти, където  светлината и хармонията обитават в Божествения свят.

Изгревът - Том 8

31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder