Към съдържанието


Снимка

1943_09_12 Учителя взема решение за последна екскурзия до Черни връх. 12 септември


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 15 декември 2014 - 02:08

Учителя взема решение за последна екскурзия

до Черни връх

12 септември 1943 г.

 

Не става ясно дали това не е описаната екскурзия до Витоша, "Алеко" от Боян Боев? В тази тема е сложено описанието на екскурзията от Борис Николов. Знае се, че е продължила около 4-5 дена. Много прилича на описаната екскурзия от Боян Боев. Освен посочената дата - 12 септември 1943 г., на която Учителя решава да се качи за последен път на Черни връх с малка група ученици, други дати няма.

 

Спомен на Борис Николов: ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 15 декември 2014 - 02:09

Спомен на Борис Николов

 

21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ


На 12 септември 1943 г. Учителят пак казва на Боян Боев: „Може ли да отидем на Витоша, на върхът горе?" Той не го наричаше Черни връх. Боян Боев разбира се криле му изникват, идва при мен и съобщава: „Учителя каза да излезем до горе, до върха на Витоша". Учителят посочи лично кои приятели да поканим. Бяха към десет човека. Не му се искаше големи и шумни групи. Аз отидох при моят шофьор, който имаше силна, мощна кола и нямаше за нея баир. Тя събираше десет човека. Пазарих го, а той беше много точен човек. Взема ни той с колата, изкара ни по онуй време, когато пътят не беше готов както сега, изкара ни почти до паметника на скиора. От там ние по пътеката възлязохме пешком до върха, до самата наблюдателница. А там пазач бе Гошо. Но планината е самотна, няма хора, защото бяха усилни времена. Гошо и майка му баба Мария ни приеха много радушно, като родни синове. На Учителя веднага отстъпиха стаята си. Те отидоха другаде да спят. Нас ни наредиха, дадоха на всички най-добри условия да прекараме горе на върха. Ние се разположихме много хубаво. Сутрин, преди изгрев слънце ние излизахме от наблюдателницата, слизаме от Черни връх и отиваме към Резньовете. Между Черни връх и Големия резен има една котловинка, един циркус, полуциркус обърнат на изток и на юг. Тук имаше поляни. Разполагахме се, правехме молитва, посрещаме слънцето и след това ще поседнем. Много хубави дни имахме тогава. Топли, тихи дни и Учителят беше много разположен. Обикновено на това място, на тази котловинка Учителят сутрин държеше кратки беседи. След като посрещахме слънцето, правехме нашите шест упражнения и прекарвахме до обед, след което се връщахме в наблюдателницата. Обикновено Учителят държеше кратка беседа, която стенографите записваха. Ето какво каза един път за туй място. „Най-хубавото място на Витоша е това." Ето защо сутрин само там отивахме, между Големия резен и Черни връх. Учителят беше отслабнал и ние повече гледахме да Му създадем условия да си почива, затуй не Го безпокояхме с онези въпроси, които по-рано Му задавахме ежедневно. Така прекарахме 3-4 дни. След туй Учителят каза: „Е, хайде да слезнем и на долната хижа „Алеко". И действително слезнахме.

Хижата „Алеко" бе празна. Беше хижичка, а не като сегашната. Ние се разположихме в нея. Тук имаше само един пазач, но като ни видя кои сме, мерна се веднъж и изчезна, вероятно слезна при семейството си долу в селата. Знаеше, че ще му пазим хижата. Беше сигурен в нас. Ние заехме хижата, настанихме се в една стая и турихме ред. А няма нито дърва, нито въглища, а времето е студено. Намерих една хубава брадва, а в гората дървета колкото щеш. Дърветата бяха сечени на един метър и 50 см над земята, така че стърчи само стъблото. А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски. Създаде се едно разположение и хубаво настроение. Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас. Така прекарахме там няколко дни. Учителят пак каза: „То хубаво е да поостанем още малко." Не Му се напускаше планината. А пък сестрите, които се грижеха съдържанието на раниците и готвеха казаха: „Учителю, свършихме продуктите, хляб нямаме. Да отиде един от братята та да донесе хляб от София." И поглеждат към мене. Защото знаят кой ходи за хляб при такива случаи. Учителят ги спря: „Няма да ходи никой. Той хлябът сам ще си дойде." Сестрите поглеждат нагоре към небето, усмихват се и казват: „Небето е прекрасно, само за манна небесна." Учителят също се усмихва. Подир половин час нашият приятел Гошо идва от върха и носи два големи хляба. А върхът и наблюдателницата са над нас. Та наистина Гошо слиза от небето с два големи хляба. Опекла ги баба Мария, майка му, и ги праща на Учителя. Застава пред Учителя, изважда две големи тави, а в тях два големи хляба и дебели една педя. „Майка ми ги пече за Учителя". Ние се споглеждаме и се усмихваме. Онези, които поглеждаха към Небето, за небесната манна рекоха: „Е, Черни връх е над главите ни и ние на там поглеждахме". Всички се смеем до насита.

Така ставаха чудесата чрез хората и чрез Бога. По съвсем естествен начин. А да знаете как се яде топъл, пресен хляб на върха на Витоша. Топи се в устата. На следващия ден дойдоха и други братя и сестри от София. Те бяха научили къде е Учителя и групата ни се увеличи. Но те идват, носят и продукти, тъй че нямаше никаква оскъдица. Прекарахме много хубаво. На тази хижа прекарахме 5-6 дни. Като дойдоха и другите приятели от София и групата се увеличи Учителят спомена: „На тази екскурзия Аз нарочно поканих няколко човека, за да им поблагодаря. На времето заради мен те положиха живота си и затова реших да ги поканя на тази екскурзия като подарък от мен. Но взеха, че дойдоха след това и други, които не само, че не са се жертвували за мене като другите, но дори са работили винаги срещу мене, дори и сега." Това, което каза Учителят ние си го записахме. Но другите като че ли не го чуха. След време, след заминаването на Учителя, ние проверихме, че и тези думи на Учителя се сбъднаха. Много от тези хора, които дойдоха горе на хижа „Алеко" впослествие се опълчиха срещу Братството. Пророчеството от Учителя, което се осъществи в определеното му време.

А времето горе бе хубаво и така Учителят си взе сбогом с всички любими места, където ходехме заедно през време на Школата.

На тази екскурзия бяха: Боян Боев, Борис Николов, Илия Узунов, Неделчо Попов, Ангел Вълков и други.

 

Изгревът - Том 3

21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder