Към съдържанието


Снимка

1939_08_00 (датата не е точна) Чужденци на Рила - палатката на французите


  • Please log in to reply
3 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 14 декември 2014 - 07:05

Чужденци на Рила - палатката на французите

 

Първи на Рила се качват гости от Латвия - 1935 г.. През 1939 г. групата на чужденците е най-голяма - французи и латвийци. Французите подаряват на Учителя палатка. За латвийските и френски групи може да се прочете в спомените на Елена Андреева, а за френската палатка са написали Борис Николов и Нестор Илиев. Снимки на Учителя пред френската палатка, могат да се видят тук.
 
1. Спомен на Елена Андреева: ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА
 
2. Спомен на Борис Николов: ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
 
3. Спомен на Нестор Илиев: Френската палатка
 
 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 14 декември 2014 - 07:07

Спомен на Елена Андреева

 

151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА


Е.А.: На Рила се качваха последните години чужденци. Най-голяма бе групата през 1939 год. Има хубави запазени снимки. В.К.: Когато идват на Рила, първо се качват латвийците, нали? Е.А.: Чужденците ли?Те дойдоха в 1935 год. латвийците. В 1936 год. дойде Стела Белмен. Бертоли я доведе. Той беше във Франция и я доведе, а пък тогава, същата година Михаил Иванов замина за Франция. И тя, когато видя Учителя, не беше още видяла Михаила. И после тя като отива оттука, тя имаше много хубав образ на Учителя. От всичко, което досега съм чула и разбрала от нея. Щото и аз малко говоря френски, та съм имала случай да говоря с нея и книгата, която беше написала за Михаил на френски. Тя има една книга за него написана. Тя много неща пише за него. Аз не можах да я прочета, щото за малко време ми я дадоха, но оттам личи, че едно хубаво отношение има към Учителя. В.К.: Да не би тя да си го смята, че оня Михаил е Учителя, не г-н Дънов. Е.А.: Не брат, не. Михаил им е учител, но учителят на Михаил е Учителя Дънов и техен. В.К.: То е така, но те как си го представят всъщност? Е.А.: Те имат такова отношение, но те искаха да видят в Михаил Учителя Дънов. Да, те това искаха. Но това е невъзможно, защото той е човек, а Дънов е Учителят.

Е.А.: На тази снимка какво виждаме? А, Учителят е тук. Тука концерт ли сме имали? На огъня са, обърнати, за да ги снимат. Отзад пише - закуска с гостите братя французи. Това е 12.08.1939 год. Поздравление за фотографите. Това е история, а не спомени. В.К.: Как дойдоха французите? Е.А.: Първо дойде Стела Белмен. Доведе я брат Бертоли през 1937 год. В 1937 год. Михаил вече беше заминал за Франция, за световното изложение. А Бертоли се беше запознал със Стела Белмен и тя пожела да дойде. Тя беше първата, която дойде, на другата година тя не дойде. Тя в това време като се връща във Франция се запознава с Михаил и те се сработват и тя му става дясна ръка. Помага му в цялата негова дейност и досега даже още. А после другите две сестри дойдоха - Сабхай и Карден. Тази дойде, която на няколко снимки я виждам, но не си спомням как се казваше, една възрастна сестра. Но тя после се отделила от Михаил. Дойдоха от Бордо един професор, дойде братът на Стела Белмен. Те донесоха една палатка с две отделения, построиха я палатката над Учителювата, там на поляната където Му беше последната палатка и поканиха Го да се премести там, но Той не иска да отиде. Тя стоя и после я прибраха. И знаеш ли, че тая палатка е в моя таван? Да, защото донесоха всичкия багаж от салона на Изгрева, на рижаните донесоха багажа. Щото като направихме описа, аз казах на ревизорите през 1956 год., че имаме палатки оставени от наши приятели и не можем да ги пишем като инвентар, и тогава ние ги отделихме. Описахме това, което беше братско. Аз участвувах в описването на инвентара и затова знаех кое какво е. Пък за палатките аз бях специалист и досега си останах да познавам кое е братско и кое не е. Защото, аз работех с тях. И много от палатките ги бях шила. В.К.: Учителят не пожела да влезне във френската палатка. Казал: „Аз съм дошъл за българите, а не за французите!" Разкажи по-подробно. Е.А.: Това не съм го чула, не мога да кажа. Що ще казвам нещо, което не съм чула. Направи ми впечатление, че това, което те казаха, понеже аз рабирам толкова френски, никой от нас не можа да каже на Учителя. Те изразиха една благодарност, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха. Виж това ми направи впечатление. Значи тия хора умееха да го кажат, пък ние не умеем да го кажем. Ний го живеехме. Да, ний го живеехме, но не можехме да го кажем тъй както те го казаха. И професорът, когато каза слово към Учителя и този Белмен, когато се изказа и всичко, което казваха, но сестрите не са казвали. Даже после другите години, когато идваха, все беше малко въпрос за Михаил. Защото ние Михаил го смятаме брат, а не учител. А те му казват „Льо Метър". Сега, може за тях да е учител, ама нашият Учител и учителят Михаил не се покриват в моето съзнание. Михаил може да бъде само ученик на Учителя той е обикновен човек. Учителят казва открито не може човек в един живот да стане Учител. Пък това, което казва Учителят, аз го смятам за истина и затуй това не мога да го приема. Пък виж да ти кажа Михаил такъв какъвто го познавам, ех не можеше да бъде Учител. В.К.: Той е обикновен човек. Като отива там започва да изпраща на френски негови публикации. Е.А.: Във Франция когато отива той държи конферанс. И в началото е говорил много повече за Учителя. Описвал е живота на Изгрева, описвал е живота на езерата на хората от братството, говорил е за отделни лица, но е говорил само за онези които са имали добро отношение към него. Всички, които бяхме сдържани към него за тях дума не е обелвал. Сега това нито ме засяга, но не е обективен.

Това показва липса на обективност. Понеже той никога не можа да дойде при нас, в нашия „Параход". Ние бяхме като че ли дето викат „Сме си плюли в устата". Имахме еднакво отношение към него и трите, затворени, сдържани. Михаил бе казал: „Христо-бояджията да отива при тях, аз да не мога да отида". Христо-бояджията беше бояджия, но той беше един брат, който беше така без претенции и можеше да дойде при нас. При нас всеки можеше да дойде, ако и Михаил искаше да дойде. Но ако искаше да бъде така, да му правиме метани, нямаше да получи метани при нас. В.К.: В първите години той изпратил свои експозета на френски на Изгрева. Но Учителят ги изхвърлил. Това съм чул вече от много хора. Е.А.: Точно не мога да ти кажа как е, не знам. За този случай не зная, но аз четох някои неща от тези конферанси имаше неща, които според мене не отговаряха на истината. Две или три ми дадоха по едно време, е-е помня, даже на Бивака нещо си спомням там стана, един въпрос и туй което прочетох, ама не можеше да бъде. Сега например той беше казал, че неговите капитали, че той имал 80 милиона пари в България. Пък той тука беше гол като пушка. Той нищо нямаше, не работеше. Него приятелите го издържаха. После стана учител, нали и вече като стана учител получаваше учителска заплата, когато завърши. А иначе докато завърши него приятелите го издържаха. Сега Михаил, за него мога да ви кажа, че за мене ми беше чужд. В.К.: Сега друг един въпрос. Тези французи. Как се запознаха, или кой ги запозна и как? Е.А.: Най-напред брат Бертоли доведе Стела Белмен в 1937 год. Михаил беше вече заминал за изложението в Париж, за което Михаил отиде. Бертоли я доведе, запознала се е с нашето учение. И когато се връща оттука, от България тя се запознава естествено, идва от България среща се с Михаил и тя му става една дясна ръка в работата му. Щото той не знаеше толкова добре френски език. Учил е тука. Учителят мисля, че му е казал да учи френски език, но за да можеш да говориш, трябва много повече да знаеш и да говориш на френски език. След това дойдоха, другата година групичка дойдоха. Не мога да ви кажа точно кои бяха. През 1937, 1938 год. дойдоха и 1939 год. дойдоха французи. Първата група беше по-малко, около 5-6 души, а втората група беше голяма. През 1939 год. дойдоха французи десетина може би до петнадесет души. Така група, голяма група. А тогава дойде Карден с Надя. А Карден дойде мисля, че и първата година.

В.К.: Ето тука една снимка с Манжо. Е.А.: А-ах, Манжо, да. Това е Манжо. Той записа гласа на плоча на Учителя. Това е Георги, това е Вера Куртева, това е Катето, да. Ето го Манжо. В.К.: Правили ли са друг опит за записване гласът на Учителя? Правихте ли опити? Е.А.: Не. Ние в София, не. В.К.: Разказвахте ми имало в София техник към радиото, който бил предложил да запише, да направи запис. Е.А.: А-а, аз исках да запишеме Учителя когато дава песните. Музиката за песните. Аз направих предложение, понеже ние записваме Словото на Учителя. Но не сме така музикални да запишеме и нали мелодията да я нотираме веднага. Никой от нас нямаше такова образование, нито такива способности. А пък знаете ли Учителят беше свирил тогава наскоро. „Българите така свирят една българска мелодия. Ама тя не е правилна, тъй трябва да се свири!" Е сега нали тука трябва много музикално ухо или апарат да го снеме. И аз казвам: „Абе, защо ще пропускаме тези неща" и попитах един брат Дряновски, може ли да имаме такъв апарат. Е той каза, че може, но трябваше 150 хиляди лева. Да, така ми каза, но грешката е моя право да ви кажа. Ако се бях заела, можехме да вземеме. В.К.: Можеше да се вземе пари. Е.А.: Абе бедни бяхме бе. Не бяхме много богати. В братството имаше няколко богати, по-богати хора. Другото беше все така чиновници, работници. При

Учителя не дойдоха най-богатите хора, нито най-умните. Ами така е сега, да говориме реално. В.К.: Правихте ли друг опит за записване гласа на Учителя? Е.А.: Аз лично не знам. Само това на Манжо. Аз направих опит, когато дойдоха едно семейство мъж и жена от Михаиловата група. Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо? Да ни направите едно копие и да ни дадете от гласа на записа". Те ни обещаха, но нищо не направиха. Семейството беше Пиле. Разбираш, така се казваха. Но не знам защо и те не бяха се обадили даже и на Михаил, че идват при нас.

В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора. Е.А.: Сега впоследствие те си заминаха. В.К.: Кои, французите? Е.А.: Да, стояха тука. Вижте, много добро впечатление оставиха, защото нали ви казах, че те говореха за Учителя така, както ние не можем да говорим. Ние българите не знам защо сме така вързани в езика. Те могат да кажат неща повече, като че ли те виждат повече от нас. Не знам, това беше моето впечатление. Казвам: „Абе защо ние за Учителя, толкова време сме с Него, те дойдоха за пет дена или за десет дена, пък толкова работи можеха да кажат?" В.К.: Какво стана с Манжо, който е записал гласа на Учителя? Е.А.: Манжо записа гласа на Учителя. Прожектирахме го в салона. Чухме го. В.К.: Чухте гласа на Учителя? Е. А.: След прожектирането чухме гласа на Учителя. Ясен, хубав, всичкото хубаво. След това, нали много мнения има и много знающи има, какво направиха, че просто не знам какво го направиха записа на Манжо. В.К.: Той сега отнесе го във Франция? Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така? И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие". Нито се обадиха, нито нищо, щото ако са казали на Михаил, Михаил хич не ме обичаше мене. И затова така не ме обичаше, а и на мен беше много чужд човек, да. В.К.: Казаха ми, че след това той катастрофирал и починал - Манжо. Е.А.: Така знам. Но до този запис ние вече не можахме да се доберем. Не, Михаил го е взел. В.К.: Сигурно. Е.А.: Да. Михаил го е взел, но сега дали го съхраняват, дали не, това не зная. Ако влезем в отношение с французите, нали и ако те речем дойдат един ден, аз бих повдигнала този въпрос пред тях. В.К.: Тука вече виждаме на една снимка един чадър, Учителя е пред тях. Те ги изпращат, пеят, ето виждаме цигулки, пеят, свирят някои и това е пред изпращането на французи. Значи така стои въпросът с Манжо. Вие правихте ли опит? Вие веднъж ми разказахте, че някой бил предложил от радиото да правят записи? Помните ли? Имало някаква инициатива. Един такъв техник. Е.А.: Аха, е може ама забравила съм. В.К.: Вие ми казахте, че един техник е предложил, но искал 25 000 лв. и понеже била голяма сума. Е.А.: Може затова да не е станало. В.К.: И по-късно ми разказахте. Е.А.: Е-ex да бях пуснала една записка, може би щяхме да съберем. За парите не съм пускала съобщение, не беше толкова за това. Аз исках, знаеш ли за какво съжалявам, че не записахме в беседите когато Учителят свиреше. Да. Аз за това исках пари. А не за запис на гласа. Аз исках да съберем пари, трябваше 150 000 лв. на евтините пари за да направиме запис в клас, когато Учителят свири. Да се запише, защото Той свиреше, ама ние не сме толкова добри слухари, че моментално да запомним всичко и така си оставаше в пространството само. И затова аз, когато и те французите дойдоха, аз пак исках. Повдигам този въпрос, за да можеме да запишем. Ако има нещо записано. Ама нищо няма записано засега. В.К.: Не можа да се осъществи това нещо. Значи така стои въпросът със записа.

 

Изгревът - Том 9

151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 14 декември 2014 - 07:09

Спомен на Борис Николов

 

35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ


През 1939 г. лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига. Това не е измислица. Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние си ги правехме сами. Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин. Това беше една наша рецепта. Купуваме твърд парафин, разтопяваме го в една тенджера, после добавяме бензин, но настрани от огъня в следното съотношение: две части бензин, една част парафин и в тая течност потапяме палатката. След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях.

Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа. Те Го канят, но Учителят не влиза. Мине покрай нея, погледне я оттук, пипне, после се усмихне. А входа на палатката е затворен със специално приспособление. Той я гледа отвън, поусмихне се, мине оттам, погледне я, бутне платното, но на входа, не влиза вътре, нито си подава главата. Сестрите казват: „Учителю, ще Ви преместим дрехите и леглото в новата палатка." Учителят казва: „Не!" Сестрите пак настояват: „Ама защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна, с двоен покрив. Ще пази, няма да духа, няма да вали!" Учителят каже: „Не!" Сестрите пак настояват. И когато вече досадно настояват, Учителят троснато и строго каза: „Аз не съм дошъл за французите! Аз съм дошъл за българите!" Влезна в палатката си, направена от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезне във французката палатка. На следващият ден Учителят споделя: „Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първородството. За една палатка ще си отклонят благос-ловението, което сега се излива върху българите."

Хайде сега ми разтълкувайте това. Какво тълкувание? Тука няма тълкувание, а има решение на Учителя. И когато след години някои искаха да продадат авторското право на Михаил Иванов, да издават беседите на Учителя и само той да има право на това, аз казах: „Не! Учителят дойде за българите, а не за французите."

Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие.

А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща!"

Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася!

Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи. Тук бе Василка от Айтос. Тя се грижеше за Учителя, переше, чистеше, гладеше, както на ул. „Опълченска" 66, така и на Изгрева, а и на Рила също Го переше и гладеше.

Савка също се грижеше за някои малки нужди на Учителя. Около Него беше и Елена Андреева, която бе сръчна в домакинството. Мария Тодорова винаги се приближаваше към Учителя, когато Той имаше някаква конкретна нужда от нещо. Тя предлагаше и Той одобряваше. Изпълняваше което трябваше и след това лекичко се оттегли, почти незабелязано, защото сестрите, които бяха около Учителя се ревнуваха една от друга, коя да бъде най-предана към Учителя.

 

Изгревът - Том 3

35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 14 декември 2014 - 07:15

Спомен на Нестор Илиев

 

39. Френската палатка


Има една снимка. Снимката е от езерата, от 7-те езера пред палатката на Учителя, която Му е подарена от французите. Учителят обаче не е влезнал вътре в палатката. Той благодарил за палатката, но нито веднъж не е нощувал в палатката. Той останал в българската палатка, в която постоянно е пребивавал, макар че тази е от европейски плат, модерна и т.н. Него това не го съблазняваше. Символично е това, че при народа, при който е дошъл да работи, Той приема неговата обстановка и жилището, и палатката. И това е важно. Учителят идва за българите. Да живее при тях и да работи с тях.

По ония времена, по времето на Учителя, Той ни запозваше с планините, защото когато Го питат някои: „Учителю, защо сте дошли в България?" -„Защото в България има много планини". И понеже Той е роден в крайморско село - Николаевка, близо до Варна, никога не съм срещал в Неговите беседи и изказвания да препоръчва да се ходи на морето, там да се къпят и т.н. А на хиляди места това е най-малко казано, препоръчва се да се ходи в планините, на високите места. Затова Той наистина със своя личен пример при летните месеци юли и август, отначало са започнали да летуват при Мусаленското езеро, на Мусала, обаче впоследствие при 7-те Рилски езера. Но веднага, щом се празнуваше Петровден, тръгваше една група хора, която подготвяше там терена за палатките и разбира се - кухнята. А след това вече багажът отива и най-после, когато вече са пристигнали палатките горе, и са относително повечето построени, пристигат и нашите братя и сестри от София, и от провинцията. От София с камиони биваха натоварени багажите. А друг човек вече се е задължил и организирал снабдяването с продукти от Дупница, като обикновено 95% те бяха каракачани, които хора, със своите коне и мулета, пренасяха редовно за този престой при езерата хранителни продукти от Дупница, или по някой път и от Самоков. Така протичаше братският живот на 7-те езера - Рила.

„Аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора. Господ казва: „България ще бъде благословена, времето ще покаже истина ли говоря, или не. Всички ще бъдете носители на Новото Учение по света. Това е решил Бог. А каквото Той реши, не се разваля". (Учителят)

 

Изгревът - Том 4

3.39. Френската палатка






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder