Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1939_07_07 Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939


Ани

Recommended Posts

Формула за ограждане, дадена от Учителя,

7 юли 1939

 

Тази формула е записана в писмо на Тереза Керемидчиева до Драга Михайлова:

Спомен на Драга Михайлова: Тереза Керемидчиева

 

Извадка от спомена за формулата:

 

Ето и една формула за ограждане, която Учителят ни даде на 7.VII.1939 г.

1) Господи, огради ни с благия си Дух, да можем да изпълним Твоята свята воля.

2) Господи, огради ни с благия си Дух, да осветим Твоето име на земята.

3) Господи, огради ни с благия си Дух, да работим за идването на Твоето царство на земята. Да бъде благословен Господ Бог наш. Амин.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Драга Михайлова

 

21. Тереза Керемидчиева


Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония. Дъщеря й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя. Аз се сближих с нея много; след като тя видя отношението на Савка към мене - тя ме приемаше като най-близък човек до себе си.

Савка си замина от този свят през май 1945 г. Аз продължих да поддържам връзка с Тереза. Тя ми пишеше дълги писма, съдействаше ми, даваше ми съвети, изпращаше ми книги там на село, където аз бях учителка. Изваждаше интересни мисли от тефтерчетата на дъщеря си Савка и ги изпращаше. Оттогава са останали три писма, които ги поднасям. Те са интересни и поучителни в много отношения. Имаше и други, но се изгубиха - бяха изминали 50 години оттогава.

Ето и трите писма на сестра Тереза

1. Писмо от 16.ХII.1945 г.

Мила и обична с. Драга, и мила и обична с. Цвета,

Интересно, точно в момента, когато мислено се занимавах с Вас двете, ето, пристига Васил и ми носи милото Ви писмо, от 9.ХII.1945 г. Мила Драга, много ме зарадва то...

Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение. Но да видиш какво ми се случва понякога. Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша. Но аз едно мисля, а друго правя. Сядам и пиша разбира се, нищо от това, което гласих. Пиша без спиране две, три страници, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала. Спирам се, мисля и си казвам - от горе ме накараха да пиша това, от което точно лицето в този момент има нужда. И колко се радва човекът, когато написа едно писмо навреме и с нужното съдържание.

Мила Драга, като пиша Драга, то се знай - в Драга влиза и милата Цвета. Сега искам да ме видиш, сега като ти пиша. Седя в хубаво отоплената ми стаичка, съм сама само с Вас, двете. Вън е всичко бяло, студено е, но хубаво слънце грее. Времето ми припомня за чистота и топлота. Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма.

Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде.

Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим. Но може да го чувстваме. Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето.

Прям отговор на твоето писмо ще ти дам устно, когато ще дойдеш тук при мене на гости с Цвета. Ще ти говоря по този въпрос с Учителевите думи.

Но сега нещо друго. Имате ли време за духовна работа? Хубаво е да си имаме един определен ден за духовна работа. Много добри опитности може да добиеш. Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос:

„Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет.

Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе.

Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя.

I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили.

II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам.

III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе.

IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество.

V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина.

За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща."

Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит. Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат. Нали знаеш, ние само трябва да желаем да направим нещо и веднага от горе ни помагат. У Бога е всичко възможно: „Божий Дух, възлюбеният на моята душа, всичко ще върши за мен". Ето и една формула за ограждане, която Учителят ни даде на 7.VII.1939 г.

1) Господи, огради ни с благия си Дух, да можем да изпълним Твоята свята воля.

2) Господи, огради ни с благия си Дух, да осветим Твоето име на земята.

3) Господи, огради ни с благия си Дух, да работим за идването на Твоето царство на земята. Да бъде благословен Господ Бог наш. Амин.

"Най-красивото състояние в света е да се молиш" - казва Учителят. Колко сме ние щастливи, понеже сме освободени да се грижим за себе си - това Господ прави за нас и колко хубаво ги прави. Освободи ни Той от този товар.

Мили сестрички, колко е хубаво, че щом искаме, веднага сме заедно и душите ни - в един духовен контакт. Бъдете смели и неуморими в служене на Бога, всичко друго ни е уредено. Колко много още има да се пише, но това остава устно да го изпълня, когато ще ми дойдете на гости за празниците. Как се радвам за тези дни, когато ще си приказваме само за Бога и за Учителя ни. Много исках да видя вашата добра майка, сестра и добрият ви баща, но студът ме въздържа да сторя това. Накрая ви поздравявам най-сърдечно.

Целувам ви, ваша с. Тереза.

2. Писмо от 5.II.1948 г.

Обична Драга и Цвета,

С тези редове искам да изпълня обещанието си. Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни.

Ето вечер, в стаята ми настана тишина, всичко спи. Вън снежи много приятно, утре сигурно ще има една бяла покривка. Доста е късно, но за мене -най-приятното време да влезна в разговор с моите приятели далеч и близо. Часът за общение с Бога и там, при Бога, ги намирам всички, колко хубаво. Вечер, след като всичко заспива, като че ли аз тогава се събуждам, оживявам и почвам да работя. Има ли нещо по-хубаво от това, да си в разговор с Бога, с Учителя и с нашите мили там.

Няма по-хубаво от това, блажени часове. Сега като ви пиша, като че ли и Савчето присъства и се радва на вашата духовна работа. Това е нейното желание, тя много се грижи за вас и ви съдейства. А как и баща ви колко се повдига, като вижда, че вие работите за делото. Също и Учителят ви има при себе си и ви помага, вие само дръжте се за Бога и всичко ще се оправи. Не се грижете за нищо, не сте вие, които може да уредите нещата, нещата ви се уреждат от небето.

Искам да ви пиша сега някои ценни мисли от Учителя. Нещо за смирението, това беше единственото нещо, което Учителят не можеше да скрие от нас. Колко много беше Учителят смирен. А смирението е една от най-важните добродетели. Блазе, който я притежава.

Ето какво казва Учителят за смирението:

„Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно.

Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие, правдата на Духът ти - моята радост.

Смирение: Остави се охотно да бъдеш поучен и от най-малкия".

Как ще кажете, нали велико нещо е това, смирението. Но не лесно става човек смирен. Много, много страдания са нужни, докато човек придобие смирението. А колко велико нещо е смирението. Няма да е лошо да говорите и на вашите деца за смирението.

И ето още нещо от съкровищницата на Учителя.

„Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.

Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме."

Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това. Вярвам да са доволни. Вижте, ако намерите за уместно да им пратя още, ще им изпратя, няма защо да пращат пари, те са ученици, нямат пари.

Насърчавайте ги, да вървят в Бога и се занимават. Говорете им смело. Голяма е заплатата ви, за всяка душа, която връщате при Бога. Много ме интересува вашата работа там. Представям си как тия деца се въртят около вас. Ами от Музген имате ли писмо, пише ли ви нещо за неговите преживявания тук? Дали е изчел беседите? Всичко ме интересува много. Ами с попа как сте? Общувате ли с него? Трябва да му говорите най-смело. Ами как мислите, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина. Вие трябва да се радвате, че сте Учителеви работници. Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете. Бъдете смели, Бог е с вас и във вас, той е сила. Какви хубави неща ще дойдат сега.

Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука. Вие може да спите - нищо не значи, но душите са сега в молитва, в разговор с Бога и Учителя. Колко ли сме ние щастливи, какви богатства имаме.

Тук продължават сказките, концертите. Като че ли живеем далеч, далеч от всякой шум, в мир и радост. И сега, мои мили, вярвам писмото ми, което обещах да ви пратя, да се е напълнило вече с масло. Дано да сте доволни, и ако

тези редове може да ви донесат една малка радост, аз ще бъда доволна.

Поздравете всички млади приятели и вас, двама ви, целува с. Тереза.

3. Писмо от................

Мила и обична с. Драга и Цвета,

Зарадвах се като четох в писмото ви, че искате да дойдете в София. Аз схващам, че това е една мисъл, която сте хванали от Невидимия свят. Ще се молим да се осъществи това наше желание, нали и аз желая това. Господ и Учителят ще ни помогне за това.

Реши ли човек да работи за своето повдигане, и веднага от горе Невидимия свят му идва на помощ. Но когато мислим, че нямаме добри условия, то само на нас се вижда така. Учителят казва: „Ученикът е над условията".

Мила Драга, интересува те миналото. Учителят нали казва: бъдещия си живот сега си го създаваме, а сегашния ни живот, това е миналото. Всичко онова, което сега не харесваме в живота си, всичко, което ни създава спънки, това е миналият живот. Сега трябва да създаваме бъдещия си живот. По този въпрос ще приказваме още на Изгрева.

Сега да премина към нашата работа. Писала ви бях за медитация, концентрация и съзерцание. Тези неща ще влизат в нашата работа. Съгласна съм да почнем от 22.III., петък и да спазваме този ден, също и за времето - 10 часа вечер, съм съгласна. Сега хубаво ще е да имаме една специална тетрадка за това, в което ще бележим хода на работата и малките преживявания във време на работата. Велико и славно е да служим на Бога и да пребъдваме в Любовта Му. Процесът на учението е труден, но приятен, казва Учителят. Ще работим свободни по дух. Но все трябва да се спазват известни правила. Например винаги трябва да се приготвяш за този час на времето. Още от сутринта ще се молим и ще желаем да присъстват невидимите приятели, Учителят, на нашата работа.

Добре е, преди да започнем, да влезем в себе си, да възстановим един дълбок мир в нас. След това (за първия път) ще отворим евангелието, или една беседа, с желание - Господ да ни каже нещо, и това ще си запишем.

После ще кажем "Добрата молитва" и „Добрия път", аз ви го преписах. След това малко медитация, например върху някои въпроси на „Добрата молитва" (вярвам да я знаете). Или свободно размишление. След това няколко минути концентрация. Може да се концентрираме върху светлината. После четем една страница, по жребий, от една беседа. Казваме „Добрия път". „Това е живот вечен" и т.н. и формулата: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прослави Бялото братство в Божията любов." За първи път толкова силно ще мислим един за друг, хубаво срещите да станат мислено, в моята стая. Аз съм напълно уверена, че ще имаме резултати. Сега ви желая най-доброто и успех в тази наша работа. Ще знаете, Учителят и Савчето винаги ще присъстват в нашите срещи. Сега още нещо из Савкините бележки и с това ще свърша за днес. Има един закон:

„Ти като не обичаш Онзи, който те обича пръв, то няма и да те обича онзи, който искаш да те обича".

„Ако в началото още не може да обичаш Онзи, който те обича, то поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота".

Двата закона:

Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2. Човек се свързва с Христа и когато чете Евангелието. Свързва се с Него и когато върши волята Божия беззаветно. Мерило за Любовта: как да познаеш, дали твоята любов е Божествена, или не. Ако тази твоя любов към някого събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето. Тогава твоята любов е Божествена.

И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо. Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих. И сега мисля за днес да туря край, часът е вече 12.30, нощес. Писмото трябва утре да тръгне. Желая ви всичко най-добро и скоро виждане.

Поздравявам ви най-сърдечно и ви целувам, ваша с. Тереза.

 

 

Изгревът - Том 4

5.21. Тереза Керемидчиева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...