Към съдържанието


Снимка

1938_01_16 Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.


  • Please log in to reply
10 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 11 декември 2014 - 06:38

Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

 

Дядо Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си заминал на 16.I.1938 г. Той е бил учител в гимназията и добър поет. Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. Борис Николов описва това събитие в един свой спомен:
 
Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ

 

Други спомени за Стоян Русев - дядо Благо:

 

1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов

 

2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева

 

3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов

 

4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев)

 

5. Песни от дядо Благо (Стоян Русев)

 

- Излязъл е сеяч да сее

 

- Братство, единство

 

- Любовта е извор

 

- Сине мой

 

- На белия цвят

 

Произведения от Стоян Русев (дядо Благо):

 

Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF)

 

Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев)

Прикачени миниатюри

  • Djado_Blago.JPG


#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 11 декември 2014 - 06:40

Спомен на Борис Николов

 

28. ДВЕТЕ СВЕЩИ


Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява. Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява. Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа. Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо." И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска!" След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо!" Дядо Благо беше ученик на Учителя.

 

Изгревът - Том 3
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 04 януари 2017 - 09:08

Дядо Благо - Стоян Русев
 

Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници. По молба на Учителя съставя текст на няколко братски песни, като: „Излязъл е сеяч да сее", „Братство, единство", „Любовта е извор", „Сине мой", „На белия свят" и др. През 1935 г. написва книжката „Сказания на XX век за всеки човек".

Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя. В София живее много добър негов приятел, с когото се разбират по-добре, отколкото с роден брат. Няколко пъти му предлага да го заведе при Учителя, но приятелят му мълчи и нищо не отговаря. След известно време той си заминава от този свят. Дядо Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя. По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителят му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.

Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте". След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев - Дядо Благо, един от най-преданите ученици.
  
За него Учителят казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителят държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 часа Учителят за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителят обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик," Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителят я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли?"

Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините. Вечерта от 19 до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа, трета свещ за заминалия. Беседата завършва с мотото: „Живот, знание и свобода, това Божия Дух иска". След това обяснява, че Стоян Русев е от четвърто измерение и няма да се преражда повече на Земята.

 

Източник: 12. Дядо Благо - Стоян РусевVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Изгревът - Том 22



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 04 януари 2017 - 09:11

ДЯДО БЛАГО

(Спомен на Елена Андреева)

Дядо Благо, и той беше писател, детски писател. Симпатично старче, много симпатично, но знаете ли, той беше малко от морала на по-старите поколения. Например той казваше: „Срамотно е жена да носи панталон". И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше нередно нещо. Виждате ли в какъв смисъл казвам, от тези порядки. Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон". Виждате ли сега, гледане и гледане. Учителят не казва че не й стои хубаво. Не казва нищо. Ето, това е. Пък дядо Благо и най-красиво да стои ще го види че не е редно. Така, в тоя смисъл старите братя и сестри имаха си от порядките на оня свят, както всяко по-възрастно поколение съди младото. Само това е. Не че, не друго е било, но те са свикнали нали на един порядък, новият не могат да го приемат още. А за Учителя, приемаше хората такива каквито са и всякога ще каже нещо хубаво, и за новото, и за това което не е било обичайно за тогава. В.К.: Той е бил детски писател. Е.А.: имаше от него гатанки писани, стихчета писани. Той говореше малко така тъничко, височко. И да Ви кажа нещо което е важно. Той бил на едно погребение при много студено време. Закъсняли там в студената църква като стоял се разболял и умря, няколко дена след това нещо, и получи простуда. И когато Учителят си замина, аз не съм чула за другиго да каже: „Аз го обичах!" За него каза: „Аз го обичах!" И двете беседи неделни които държа, той спомена нещо за него в беседите. Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за дядо Благо". Сега казвам Ви каквото съм чула. Това е едно отношение от по-друг порядък. Значи отношение на Учителят към един човек, който е уважавал и обичал. Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа. Дядо Благо беше верен, предан, искрен. Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"? Е.А.: Да, но и на други песни. Мисля че и на „Росна капка", на други песни. Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи. Мисля, че и на „Любовта е извор". Защото, мисля че на „Хио-Ели-Мели-Месаил" там е дадена „Любовта е извор" така като съдържанието на песента. Но такава каквато ние я пеем е обработена. Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал. Аз не бях близка с него, не съм го питала впоследствие когато така е имало случаи. Имала съм възможност разбира се да го питам. Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му. Има чудесна поезия за деца. Голямо творчество за деца.

В.К.: Последният път говорихме за Дядо Благо. Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям. В.К.: Няма повторения, вече са изминали 30 години от заминаването на Учителя. Ти си последната която можеш да разкажеш. Всичко е важно. Комуто се вижда повторение, да не го чете, а да го прескача. Е. А.: Добре. Разпитвай! В.К.: Какво ще ми кажеш за дядо Благо? От къде беше този дядо Благо? Е.А.: Дядо Благо не знам откъде е, но беше в София, детски учител. В.К.: Стоян Русев. Е.А.: Псевдонима му беше дядо Благо. В.К.: Казваха ми че когато си е заминал Учителят държал две беседи и казал: „Това са двете свещи запалени за дядо Благо!" Как стои въпросът? Я ми го разкажи! Е.А.: Дядо Благо отива на едно погребение в църквата „Св. Неделя", в много студен ден. И се простудява. И от тая простуда си отива. По този повод нали, Учителят говори две беседи в негова памет бяха. Споменаваше неговото име по-честичко. Сега дали това са останали при корекцията или не, то е друг въпрос, нали? Защото когато има корекция може да е оставено, но може и да не е оставено. Да е сметнато, че не трябва да се оставя. Но по този повод Той каза, че това са две запалени свещи на дядо Благо от Него. И още едно нещо, длъжна съм да го кажа: „Аз обичах дядо Благо!" Учителят го каза. Аз не съм чула за никого Учителят да каже, обичам еди кого си. Казвам Ви, аз се радвам че чух, да видя обич на Учителя към някой личен човек. В.К.: Ти си ми разказвала една опитност за него. Е.А.: Вижте какво, Учителят каза: „Ако иска някой да отиде на някоя планета, никой да няма, сам да бъде? Има ли такъв желаещ?" Дядо Благо каза: „Да аз искам!" Мен ми направи силно впечатление, че никой не каза искам аз да отида сам на една планета! Да ти кажа, това е човек с Дух! Това е човек който не се страхува. С това си изказване някак си той спечели в очите ми. В.К.: Трудно се издържа сам на безлюдна планета.

 

Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Изгревът - Том 9



#5 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 04 януари 2017 - 09:17

ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

(Спомен на Борис Николов)



Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо.

По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото". Така стои той на пост, а сестрите се връщат с негодувание. За подкрепление на дядо Благо имаше и още един-двама възрастни братя, които стоят долу на пейките и чакат дядо Благо да ги извика на помощ. Аз лично не одобрявах това. Човек трябва да бъде свободен, а Учителят сам може да се пази. Та нали Учителят работи чрез нас със света. Та ние бяхме проекция на този свят при Него. Но ние това не го знаехме тогава, научихме го по-късно.

Мария Тодорова понякога ще приготви нещо за Учителя за хапване, а тя умееше да се грижи за Него. Сготви каквото трябва и го занесе. Но в онзи ден онези, дежурните постове не я пускат. Тя се чуди, дали това е нареждане на Учителя или решение на братята. Но не смее да прави скандал, защото може да е нареждане на Учителя. Сяда тя на пейката и чака да излезе Учителят и да мине към полянката. Седи и чака. Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата?" Мария кимва с глава. Учителят протяга ръка, взима подноса с онова, което Мария е приготвила за Него и бавно се връща към стаята си като минава през стражата без да я поглежда. Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя. Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам!" Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш? Защото днес на всички повтаряш едно и също, че си „въплъщение на Злото". Дядо Благо не очаква такъв обрат. Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото".

Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя?

Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.

Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.

 

Източник: 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)БОРИС НИКОЛОВ

Изгревът - Том 3



#6 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 04 януари 2017 - 09:44

Снимки с дядо Благо (Стоян Русев)

tom50709.jpg

Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год. Отляво надясно: 1. Русчев полегнал на лявата си страна с шапка на гла­вата. 2. Дядо Благо - Стоян Русев. 3. Иван Грозев - гимназиален учител. 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, стоешком. 5. Учителят Петър Дънов седнал на камък, а на коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6. Син на Русчев, заста­нал прав, юноша с ученическа шапка. 7. Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада. 9. Тодор Стоименов, пред него лежи сламена шапка. 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа е Любомир Лулчев, в чин подполковник и с орден за храброст.
 
200707.jpg

Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета.

200708.jpg

Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов.

200709.jpg

Бивакът на Витоша. 1. Учителят. 2. Л. Лулчев. 3. Т. Стоименов. 4. Дядо Благо (Стоян Русев).

220382.jpg

Владимир Балючев поднася бяла порцеланова чиния на обяд на масичката на Учителя. Отляво е д-р Михаил Стоицев, а отдясно е дядо Благо - Стоян Русев. Седнали са на скована дълга пейка. На колената са си сложили бели кърпи, за да не се изцапат при ползването с лъжиците.


1207.jpg

 

Паметник на Стоян Русев (дядо Благо) в гр. Малко Търново



#7 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 16 януари 2017 - 08:30

Песни от дядо Благо (Стоян Русев)

 

 

Излязъл е сеяч да сее

 

Излязъл е сеяч да сее

прекрасно благо – нов живот.

И сее той, и тихо пее

пред всеки дом и всеки род:

 

“Безценен дар е Любовта,

красиво чувство – обичта,

и благо дело – милостта,

обилен извор – мъдростта.“

 

И който чуе, в миг потръпва

от тоя благ и мил напев;

и просиява, и възкръсва,

и благославя тоз посев.

 

Безценен дар е Любовта... (2)

 

Любов Вселената облива,

от обич грее всяка твар,

живот в живота се прелива –

тук няма вече млад и стар.

 

Безценен дар е Любовта... (2)

 



#8 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 16 януари 2017 - 08:32

Любовта е извор

 

Любовта е извор,

тя живота ражда

и пресвята длъжност

в него кротко всажда.

Все напред да ходи

в стремеж към доброто,

що е съвършено

горе на Небето.

 

Работи със нея

в милости желани,

помощта носи й

за души страдални.

 

И туй непрестанно

върши тя самата

като нежна майка

всекиму в душата –

постоянно сади

семенцата драги,

от които никнат

добрините благи.

 

Работи със нея...

 

Таз велика тайна

кой добре разбира,

свойта душа мила

сутрина разкрива,

както кринът бели

на роса небесна

и на слънчевата

светлина чудесна.

 

Работи със нея...

 

Слънцето, което

оживотворява,

овреме човека

топло озарява,

буди и възраства

в него семенцата

и му пълни тайно

с добрини душата.

 

Работи със нея...

 

Плодове тъй сладки,

в Любовта узрели,

най-блажен ще бъде

тоз, който ви вкуси.

В жилища небесни

вечно ще живее,

пред престола Божи

песни ще да пее.

 

Работи със нея...

 



#9 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 16 януари 2017 - 08:32

На белия цвят

 

Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 9 април 1922 г.

 

Нагоре още да вървим,

към върховете бели,

ефира бял да поздравим

и снежните кристали.

 

Хубостта на Божи свят,

белината, наш е цвят –

вечна сила има,

мрак я не обзима.

 

Нагоре още! Там цъфти

алпийска роза бяла,

зората белите лъчи

в таз роза е изляла.

 

Хубостта на Божи свят...

 

Нагоре! Бяло Слънце днес

от изток ще изгрее,

емблема жива на онез,

в които Бог живее.

 

Хубостта на Божи свят...

 

Нагоре, в тази белина!

Тя всъде ще изпълни

и гибелната тъмнина

в бял ден ще се превърне.

 

Хубостта на Божи свят...

 

Земята ще разхубавим,

на рай ще я направим,

Небето ще развеселим

и Бога ще прославим.

 

Хубостта на Божи свят...

 



#10 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 16 януари 2017 - 08:39

Братство, единство

 

Братство, единство ние искаме,

зовът на Любовта ние пускаме,

мира на радостта ние викаме:

благ живот в нас да вливаме.

 

Благ живот в нас да вливаме, (3)

да вливаме, да вливаме, да вливаме,

благ живот в нас да вливаме, (2)

да вливаме, да вливаме, да вливаме!

 



#11 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 16 януари 2017 - 08:40

Сине мой

 

Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г.

 

Сине мой, пази живота,

скрития у тебе жар –

той безценен е по смисъл

и великолепен дар.

Дух безсмъртен, дух нетленен,

туй, което вечно бди

и работи без умора,

непрестанно в теб гради!

 

Ти си тоз живот реален,

синко, себе си познай!

Твойта сила е голяма,

дните твои нямат край.

Ти създаваш всеки подтик,

благородния стремеж,

идеалите високи

и красивия копнеж.

 

Тази плът ти е одежда,

а Земята – школен чин;

ти живееш и се учиш

като малък Божи син.

Дързост, мили мой животе,

с теб е Божията любов!

Тя зове те все нагоре –

в съвършенство и свят нов.

 






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder