Jump to content
Ани

1935_02_06 Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 6 февруари

Recommended Posts

Разговор с Учителя на 6 февруари 1935 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

Спомен на Ана Шишкова: Връзката

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Ана Шишкова

 

40. Връзката


6 февруари 1935 год.


Да правим кръгове около болното място с настояване.


Да ни е свързано съзнанието с Бога, с разумния свят, да е будно, за да не припадаме.


Разумните същества създават около нас живот на пълен ред и порядък.


Когато сме отпаднали духом, да употребим усилие да повдигнем духа си.


Да търсим светлината, за да растем. Умният човек се разтоварва, а глу­павият се натоварва. Да нямаме излишни желания, че камилата умряла.


Добрият човек не може да бъде сиромах.


Да се не сравняваме с другите, да сме благодарни на своето


Възвишеното и благородното в нас е лозата и ние трябва да сме пръчки­те. Лозата, тя е закон за самопожертвуване.


Любовта ни свързва с Бога. Обичта ни свързва с ангелите. Да търпим. Ангелите търпят. Всички да имаме разумността на ангелите и на светиите.


В ума да нямаме излишни мисли, които са непотребни и в сърцето си да нямаме излишни чувства,


При мъчнотии, болки, да не се смущаваме. Който разбира Божията Лю­бов, той болен не меже да бъде. Пъпки, подутини, затвърдяване на ставите да заграждаме с кръг. Изпитва ни се вярата и 3с да се усили вярата. Да се лекува­ме един друг. При мъчнотиите и страданията се развива човешката мисъл. Ще реализираме идеята си, ако преодолеем препятствията. Всяко противодействие е сила. Да я използваме за нашето постижение и повдигане.

 

 

Изгревът - Том 17

40. Връзката

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×