Jump to content
Ани

1935_02_03 Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 февруари

Recommended Posts

Разговор с Учителя на 3 февруари 1935 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

Спомен на Ана Шишкова: Времето на малката мисъл

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Ана Шишкова

 

II. тетрадка:


Из разговорите с нашия любим Учител



на Изгрева и на планината


Слушала сестра Ана Д. Шишкова


Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите.


Izgrew_17_23.jpg


39. Времето на малката мисъл


3 февруари 1935 год. на обеда в малкия салон


Един човек видял мишка в капан.

- Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро.

- А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал.

След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила.


Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие.


Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците.


Появява се един малък облак. Дохожда буря. Тя изгонва облака, градуш­ката. Значи страданието те пази,


На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял. „Господи, да стигна някъ­де конче, да се кача, да си почина" - си думал той. Стигнал турчин с кобилка и конче. Турчинът му казал: „Имам милост за кончето, я го поноси!" „Господи, защо тъй? - замислил се той. „Щом си закъснял, ще носиш кончето", му отго­ворил Господ.


Та, не пропущайте времето, случая - всяко нещо навреме.

 

 

Изгревът - Том 17

39. Времето на малката мисъл

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×