Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1934_09_00 (няма дата) Разговор с Учителя през м. септември, 1934 г., записан от Ана Шишкова


Ани

Recommended Posts

Разговор с Учителя през м. септември, 1934 г.,

записан от Ана Шишкова

 

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

 

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

 

Спомен на Ана Шишкова: Бащинска милост

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Ана Шишкова

 

3. Бащинска милост


През месец септември 1934 год. доста време прахме на реката боси. Про- студих се и ме заболя стомахът. Не ми минава от варена вода. Сама се мъчих да си го излекувам, не можах. Реших да се посъветвам с Учителя. Той беше пред приемната стая. Разправих Му. Той каза:

- Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко ядене по две картофчета и по малко хлебец. Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец.


Направих това и ми мина. Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. По­мислих: да мина далече от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението - че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ми каза:

- Оздравяхте ли?

- Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих,

- Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (Живеех в малката къщичка на сестра Стефова.)

- Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е попитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаях баща и бащинска милост. В момента почувствувах бащинска милост и се обогатих с представата баща и бащинска милост. Голяма радост изпитвах от почувствува­ното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах „Привет към Учителя".

 

Изгревът - Том 17

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...