Към съдържанието


Снимка

1935_08_19_1 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август - излет до Калинините върхове


  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 06:19

Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа.

19 август 1935

Излет до Калинините върхове

 

След две години, летуване на Витоша, Учителя решава отново лятната духовна школа да се провежда пак на Рила - Езерата. Датата на тръгването за Рила не се знае засега. На 28 юли Учителя е имал лекция в София. Първата беседа на Рила е на 6 август. Така, че вероятно качването на езерата да е било някъде между тези две дати. Информация за някои от дните на планината и разговори с Учителя могат да се намерят в дневника на  Елена Хаджи Григорова, а също и в записките и писмата й, които е водела. Тези материали са поместени от д-р Вергилий Кръстев в 17-ти том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее".

 

На 19-ти и 20-ти август няма беседи. Почти всички, които са на Рила, заедно с Учителя организират излет до Калинините върхове. За този излет може да се прочете в записките на Светозар Няголов в 22-ри том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее". Датата на излета при Няголов е 19-ти август. Елена Хаджи Григорова също е отбелязала този ден в своите спомени, но не пише за излет на 19-ти август, а го описва на 20 август? Така, че датата не е сигурна.

 

1. Записки на Светозар Няголов: Излет до Калинините върхове с Учителя

 

2. Спомени на Елена Хаджи Григорова: 15. Беседи на Рила

 

Конкретно за 19 август в спомнена на Елена:

 

19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта

Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упраж­ненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки. Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен!

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 06:21

Записки на Светозар Няголов

 

17. Излет до Калинините върхове с Учителя


 

Учителят е крайно отзивчив към разумните желания на братята и сестрите. През 1935 г. по време на лагеруването на езерата брат Стефан Дойнов и Пеньо Ганев правят излет до Калинините върхове и като се връщат в лагера, разказват на всички приятели за невижданите красоти, които има там. Цялото братство се импулсира от техния разказ и всички пожелават да отидат на Калинините върхове. Учителят пита двамата младежи за колко време може да се отиде дотам. Те отговарят - за два-три часа. Всички приятели от лагера се подготвят за дългата екскурзия. Учителят предлага на възрастните братя и сестри да останат в лагера, но никой не иска да изпусне хубавата екскурзия. На 19 август сутринта всички тръгват за Калинитете върхове. Групата напредва бавно нагоре, като прави чести почивки. Във въздуха над нея кръжат големи ята от орли, които по това време, необезпокоявани от никого, са се развъдили много. Едва привечер групата стига целта, качва се на един от върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера. По нареждане на Учителя към всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината. На връщане се минава по ръба над Урдините езера, слиза се покрай езерото на Чистотата и в 2 часа сутринта се прибират благополучно в лагера. Храната, сготвена от дежурните за съборния ден -19 август, остава за следващия ден, когато Учителят не държи сутринта беседа*.

Така Учителят задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят едно от най-красивите места на Рила. В беседата* си преди обяд той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове. Според мене, това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божия Дух е писал по върховете.

*Вж Изгревът, т. XVI, с. 57-59

Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували
Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." /"Царският път на душата", с. 122/

 

 

Изгревът - Том 22

17. Излет до Калинините върхове с Учителя

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------

* Бележка: Беседата за която става дума е  Ценност на нещата, 21.08.1935 г.



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 06:22

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

15. Беседи на Рила


18 август 1935 г., неделя, Ел-бур, 4 ч сутринта

В 4.30 ч потеглих към върха. В 4.40 ч бях там. Всички чакаме Учителя. Той дойде! Имахме великолепна лекция.

19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта

Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упраж­ненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки. Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен!

20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур

  Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше. Целия ден прекарахме там. Върнахме се към 6 ч. Картофена супа ядохме.

21 август 1935 г., сряда, 4 ч сутринта, Ел-бур

В 4.30 ч тръгнахме за Молитвения връх. Дойде и Учителят. Имахме хубав изгрев. Учителят ни говори за външна, вътрешна обхода и да ценим приятелите си и най-малкото, което имаме. Това е велик Божествен закон. То е последният ден. Ако го приложим, ще добием възкресение. Много важна е тази беседа! Къпах се и прах.

22 август 1935 г., четвъртък, 6 ч сутринта, Ел-бур

Излъга ме часовникът. Станах в 6 ч. Слънцето беше изгряло. Време много свежо, като след дъжд. През нощта валя. Към 11 ч [през] нощта дойде Василка с бургазлии. Дойдоха при мене Радка и друга една сестра, да пренощуват. В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух.

23 август 1935 г., петък, Ел-бур

В 4 ч тръгнах сама из пътеката за Молитвения връх. Тайнствено и величест­вено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгли­во, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопе­ни в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри. Чакахме Учителя. Той дойде! Всички на крака! Молитва! Много хубаво и ценно слово ни се даде.

25  август 1935 г., 4 ч сутринта, Ел-бур, неделя, Рила

Тръгнахме в 4 ч към върха. Мъгливо време. Учителят дойде. Имахме богато слово. След туй ходих с Василка на езерото на Чистотата.


26  август 1935 г., 5 ч сутринта, Ел-бур, понеделник, Рила

Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо.

27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта

Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път. Вечерта спах при Василка.

28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта

Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София. В 8 ч вечерта стигнахме. Ядохме супа и се прибрахме в къщите си.

29 август 1935 г., четвъртък

Успах се. Станах в 6 ч сутринта. Отидох на упражненията на поляната. Изгрева.

 

Изгревът - Том 17

15. Беседи на Рила






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder