Jump to content
Ани

1935_08_16_1 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Recommended Posts

Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа.

16 август 1935

 

След две години, летуване на Витоша, Учителя решава отново лятната духовна школа да се провежда пак на Рила - Езерата. Датата на тръгването за Рила не се знае засега. На 28 юли Учителя е имал лекция в София. Първата беседа на Рила е на 6 август. Така, че вероятно качването на езерата да е било някъде между тези две дати. Информация за някои от дните на планината и разговори с Учителя могат да се намерят в дневника на  Елена Хаджи Григорова, а също и в записките и писмата й, които е водела. Тези материали са поместени от д-р Вергилий Кръстев в 17-ти том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее".

 

1. Спомени на Елена Хаджи Григорова: Музика и песни на Рила

 

Конкретно за 16 август в спомнена на Елена:

 

16.VIII. 1935 г., петък, 4 ч сутринта, Рила

В 4 ч тръгнах към върха. Времето топло, магнетично. Отиваха и други братя и сестри. Пътеката оживена от стъпките на пътующите по нея. Ето ме на върха. Кацнали всички на по един камък, чакаме Учителя. Ето и Той пристига. Всички сме на крака. Сядаме и чакаме изгрева на слънцето. Показа се и то, възседнал на златна колесница величествен и красив, като царски син.
Всички станахме на крака. Казахме си Добрата молитва. Седнахме. Учите­лят ни говори. След туй слязохме при Елбур.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

14. Музика и песни на Рила



14. VIII. 1935 г., сряда, 3.30 ч сутринта

Потеглих в 4 ч сутринта към Молитвения връх, но понеже имаше силен вятър, спряхме се под Молитвения връх на полянката. Там Учителят ни говори.

15.VIII. 1935 г., четвъртък, 6 ч сутринта

На стария Молитвен връх със Савка. Прочетохме по една глава от Еванге­лието и върнахме се. Закусихме и потеглихме към Езерния връх. Силен вятър вее. Качих се до няколко крачки под Дамга. Изгледах Калинините върхове. От силен вятър не се стоеше. Веднага се върнах и потеглих надолу, след като се помолих. Спрях на 7-то езеро на един голям камък на брега. Умих се. Прочетох 2 гл. от Библията. Камъкът е свидетел на туй, което направих там - размишление и молитва.


Тук Савка ме настигна. Потеглихме заедно до 6-то езеро - Сърцето. Там аз се спрях, а тя си замина за обед. Кацнах до един голям камък при самото езеро. Леките вълни на водата, полюлявани от вятъра, плискаха камъка и шумо­ляха. Унесена от приятните и мелодични звуци на вълните на танцуващото езеро, чувах хармоничната и мелодична песен на планината! Стоя и слушам! Никой няма. Почувствувах се напълно свободна, като малко дете в обятията на любя­щата си майка. Настроението на водата, на вятъра, на планината се предаде на мене. И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор.


Щастлива и блажена бях! Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй капки на езерото на Сърцето. Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музи­ката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи. И на тях пожелах духовно пробуж­дане.


Чух глас, който ми каза: „Пей при всички противоречия на живота Там е смисълът и спасението. Много не му философствувай! Това е от нас. Помни тези думи и прилагай ги в живота си!" Изведнъж отдясно, на разстояние, видях един човек се приближава до езерото и аз се дръпнах и потеглих надолу, изпъл­нена с неземна радост. Спрях при текущите води на Сърцето, образуващи игриви и весели водопади. Слизаха надолу с музика и песен. Попитах ги: „Защо напус­кате чистите и свещени двери на планината и къде отивате?" А те ето какво ми казаха: „Тук е много хубаво, но ако останем все тука, ще си останем такива, каквито сме. Няма да имаме опитности. Няма да имаме знания. Няма да порас­тем и много егоистично ще бъде. Отиваме да работим, да помагаме на хората, на цветята, на тревите, за да еволюираме и се обърнем на пара в небесните висини и ширини." Махабур се вълнува и чудни песни ми пее. Аз съм седнала на един камък на брега му. Ето ме при чешмичката под Махабур. Седя и слушам как шумоли и сладки песни пее.

16.VIII. 1935 г., петък, 4 ч сутринта, Рила

В 4 ч тръгнах към върха. Времето топло, магнетично. Отиваха и други братя и сестри. Пътеката оживена от стъпките на пътующите по нея. Ето ме на върха. Кацнали всички на по един камък, чакаме Учителя. Ето и Той пристига. Всички сме на крака. Сядаме и чакаме изгрева на слънцето. Показа се и то, възседнал на златна колесница величествен и красив, като царски син.


Всички станахме на крака. Казахме си Добрата молитва. Седнахме. Учите­лят ни говори. След туй слязохме при Елбур.

17.VIII.1935г., събота, 4 ч.сутринта, Елбур

В 5 ч потеглихме със Савка до Молитвения връх. Никогаш не съм видяла такъв изгрев. Бели мъгли, прилични на бяла вълна, се издигаха от полските низини и аз се чувствувах като че съм над облаците. Изтокът в омайна рядка красота! Оранжево-жълтият цвят господствува. Втренчила поглед, аз се намерих на една линия със зората, с хоризонта.

 

 

Изгревът - Том 17

14. Музика и песни на Рила

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×