Към съдържанието


Снимка

1935_08_14_1 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 04:31

Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа.

14 август 1935

 

След две години, летуване на Витоша, Учителя решава отново лятната духовна школа да се провежда пак на Рила - Езерата. Датата на тръгването за Рила не се знае засега. На 28 юли Учителя е имал лекция в София. Първата беседа на Рила е на 6 август. Така, че вероятно качването на езерата да е било някъде между тези две дати. Информация за някои от дните на планината и разговори с Учителя могат да се намерят в дневника на  Елена Хаджи Григорова, а също и в записките и писмата й, които е водела. Тези материали са поместени от д-р Вергилий Кръстев в 17-ти том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее".

 

1. Спомени на Елена Хаджи Григорова: Музика и песни на Рила

 

Конкретно за 14 август в спомнена на Елена:

 

14. VIII. 1935 г., сряда, 3.30 ч сутринта

Потеглих в 4 ч сутринта към Молитвения връх, но понеже имаше силен вятър, спряхме се под Молитвения връх на полянката. Там Учителят ни говори.

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 04:31

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

14. Музика и песни на Рила



14. VIII. 1935 г., сряда, 3.30 ч сутринта

Потеглих в 4 ч сутринта към Молитвения връх, но понеже имаше силен вятър, спряхме се под Молитвения връх на полянката. Там Учителят ни говори.

15.VIII. 1935 г., четвъртък, 6 ч сутринта

На стария Молитвен връх със Савка. Прочетохме по една глава от Еванге­лието и върнахме се. Закусихме и потеглихме към Езерния връх. Силен вятър вее. Качих се до няколко крачки под Дамга. Изгледах Калинините върхове. От силен вятър не се стоеше. Веднага се върнах и потеглих надолу, след като се помолих. Спрях на 7-то езеро на един голям камък на брега. Умих се. Прочетох 2 гл. от Библията. Камъкът е свидетел на туй, което направих там - размишление и молитва.


Тук Савка ме настигна. Потеглихме заедно до 6-то езеро - Сърцето. Там аз се спрях, а тя си замина за обед. Кацнах до един голям камък при самото езеро. Леките вълни на водата, полюлявани от вятъра, плискаха камъка и шумо­ляха. Унесена от приятните и мелодични звуци на вълните на танцуващото езеро, чувах хармоничната и мелодична песен на планината! Стоя и слушам! Никой няма. Почувствувах се напълно свободна, като малко дете в обятията на любя­щата си майка. Настроението на водата, на вятъра, на планината се предаде на мене. И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор.


Щастлива и блажена бях! Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй капки на езерото на Сърцето. Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музи­ката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи. И на тях пожелах духовно пробуж­дане.


Чух глас, който ми каза: „Пей при всички противоречия на живота Там е смисълът и спасението. Много не му философствувай! Това е от нас. Помни тези думи и прилагай ги в живота си!" Изведнъж отдясно, на разстояние, видях един човек се приближава до езерото и аз се дръпнах и потеглих надолу, изпъл­нена с неземна радост. Спрях при текущите води на Сърцето, образуващи игриви и весели водопади. Слизаха надолу с музика и песен. Попитах ги: „Защо напус­кате чистите и свещени двери на планината и къде отивате?" А те ето какво ми казаха: „Тук е много хубаво, но ако останем все тука, ще си останем такива, каквито сме. Няма да имаме опитности. Няма да имаме знания. Няма да порас­тем и много егоистично ще бъде. Отиваме да работим, да помагаме на хората, на цветята, на тревите, за да еволюираме и се обърнем на пара в небесните висини и ширини." Махабур се вълнува и чудни песни ми пее. Аз съм седнала на един камък на брега му. Ето ме при чешмичката под Махабур. Седя и слушам как шумоли и сладки песни пее.

16.VIII. 1935 г., петък, 4 ч сутринта, Рила

В 4 ч тръгнах към върха. Времето топло, магнетично. Отиваха и други братя и сестри. Пътеката оживена от стъпките на пътующите по нея. Ето ме на върха. Кацнали всички на по един камък, чакаме Учителя. Ето и Той пристига. Всички сме на крака. Сядаме и чакаме изгрева на слънцето. Показа се и то, възседнал на златна колесница величествен и красив, като царски син.


Всички станахме на крака. Казахме си Добрата молитва. Седнахме. Учите­лят ни говори. След туй слязохме при Елбур.

17.VIII.1935г., събота, 4 ч.сутринта, Елбур

В 5 ч потеглихме със Савка до Молитвения връх. Никогаш не съм видяла такъв изгрев. Бели мъгли, прилични на бяла вълна, се издигаха от полските низини и аз се чувствувах като че съм над облаците. Изтокът в омайна рядка красота! Оранжево-жълтият цвят господствува. Втренчила поглед, аз се намерих на една линия със зората, с хоризонта.

 

 

Изгревът - Том 17

14. Музика и песни на Рила






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder