Към съдържанието


Снимка

1935_08_12_1 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август


  • Please log in to reply
3 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 04:18

Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа.

12 август 1935

 

След две години, летуване на Витоша, Учителя решава отново лятната духовна школа да се провежда пак на Рила - Езерата. Датата на тръгването за Рила не се знае засега. На 28 юли Учителя е имал лекция в София. Първата беседа на Рила е на 6 август. Така, че вероятно качването на езерата да е било някъде между тези две дати. Информация за някои от дните на планината и разговори с Учителя могат да се намерят в дневника на  Елена Хаджи Григорова, а също и в записките и писмата й, които е водела. Тези материали са поместени от д-р Вергилий Кръстев в 17-ти том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее".

 

1. Спомен на Елена Хаджи Григорова: Зазоряване на Молитвения връх

 

2. Спомен на Елена Хаджи Григорова: Писмо от езерото Елбур

 

3. Записки на Елена Хаджи Григорова: Разговор с Учителя на, 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 04:19

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

13. Зазоряване на Молитвения връх


Рила, езеро Ел-бур, 12. VIII. 1935 г.


Тази сутрин станах рано, много рано. Беше тъмно. Всички спяха в палат­ките, унасяни в тихия шепот на езерото „Ел-Бур". Самичка се запътих за молит­вения връх. Минавах тясна пътечка, която едва се забелязваше. Трябваше да се взирам, за да я следя. Тя извиваше по стръмното и скалисто бърдо, оградена от двете страни с гъсти и преплетени клекове.


Небето беше чисто и ясно. Безброй звезди блещукаха. Те изразяваха музиката, хармонията, мира и любовта, които царуваха по техните селения. Виждах Орион, Полярната звезда, Сириус, Венера и безброй други, които лю­бовно ме поглеждаха и ми пращаха привети от разумните същества в тях. Мир и хармония царуваше навред. Чуваше се само тихият и мелодичен екот на мис­тичното езеро и както го наричаме още - „Езеро на съзерцанието". То беше приютено в дъното на една хубава и красива, дълбока котловина. Когато слън­цето се криеше в езерото, последното заслужава да бъде зърнато от човека. Той ще забележи едно Божествено око, което изразява тихия поглед на Великия Творец. Този поглед говори за абсолютна чистота, за любов и свобода. Това Божествено око вечно бди, вечно гледа. И който го наблюдава, той се свързва с неговата чистота и се чувствува свободен. В него се събужда желанието да бъде и той един такъв чист извор, който без голям шум да дава безкористнор както езерото, чистите си води.


Звездите, и те се оглеждаха в езерото, като си приказваха на един език, на който се говори само на небето и който език разбират само чистите и съвър­шените. Езерото тихо шумеше в утринната зора, а водите му се носеха по стръм­ното нанадолнище. Те ромоляха нежно, сякаш събуждаха камънчецата, тревите и цветята, за да им разкажат приказка за небето. Всичко наоколо беше будно и с внимание слушаше. Слушах и аз и се унасях в неземен мир.


Накогаш Великият Учител един ден изрече словата: „Очи имате, не вижда­те; уши имате, не чувате и не разбирате." И наистина, кой може да чуе музиката на звездите, на езерата? Кой може да чуе и да разбере техния говор? И кой може да види вътрешната красота на тия Божествени творения? Човекът с неж­ните си сетива не може да обхване и разбере вътрешния смисъл на нещата, от които е заобиколен. Той се е отклонил от своето предназначение и затова се изроди. Съвременният човек залязва. Залязва и неговата култура. Ражда се новият човек. Той идва със светлина и изпълнен с любов. Той носи свобода. Той ще бъде силен и ще разбира езика на природата. Той ще й бъде приятел. Ще се учи от нея, ще се хармонизира със законите, написани в нея, и ще живее в духа на тия закони. Идва новият човек на любовта и братството.


Още малко, и аз ще бъда на върха - така си казвах на себе си. Чувах само тежките си стъпки, които се нижеха като една дълга верига. Аз се изкачих на върха. Пред мен се откри широк простор. Планинските вериги още спяха в сладък сън. Те чакаха първата целувка на слънцето. Тук само с целувка на слънцето, на слънчев лъч, се събуждат скалите, хълмовете и планинските вериги. Само езерото и върховете са будни. Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ.


Галеше ме хладен ветрец. Върхът беше обсипан с камъни и зелена расти­телност- клекове. Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава мома. Малко по-надолу от мен съзрях три фигури, сгушени и спотаени един до друг. Те бяха дълбоко потопени в своята мисъл. Приближих ги и седнах и аз на един камък, студенината на който пролази по цялото ми тяло. Трите фигури не се обърнаха. Това е мисъл, това е воля - си казах на себе си. Нищо не ги смущаваше. Те се носеха на крилете на своята мисъл, която ги издигаше високо, високо някъде, далече от земното, от материалното, където разумни, силни и любящи същества живеят. Те бяха работници, истински работ­ници. Новото време изисква такива души, героични души. Те правеха връзка, духовен мост между тях и Бога. Пожелах и аз да бъда една работничка. Навред тихо. Само погледът на небето, члез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх! Ще го помня. Той вечно ще се издига в душата ми и ще ме свързва със свещената планина, с върховете, с езерата, с „Ел-Бур", с „Езерото на съзерцанието". Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с героичните души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител.


Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота, свежест и красота. Раждаше се новият ден.

 

 

Изгревът - Том 17

13. Зазоряване на Молитвения връх



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 04:20

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

31. Писмо от езерото Елбур


12. VIII. 1935 г.


Любовта, проявена между двама души, между двама приятели или между родни братя, може да се почувствува най-добре, когато се прилага законът на даването и вземането - там тя се ражда и изпъква в своята сила и великолепие. Тогава човек се ражда и чувствува, че живее и животът му добива смисъл. Дано по-скоро дочакаме онзи ден, когато всички ще разтворят сърцата си за доброто и за любовта чрез даване, чрез взаимно помагане, чрез самопожертвуване! Това е идеалът на всички светли същества, на всички светли души на небето и земята. За този идеал много светли, чисти и благородни души отидоха на голгота. В името на този висок идеал - любовта, дойде Христос на земята, въплотен като нас. В името на този идеал Христос е идвал в разни форми в миналото, преди вековете, и в името на този идеал днес пак Христос е дошел на земята. Трудно се чертае пътят на човешката култура! И само с жертви и кръв може да се чертае този път, който води към съвършенство, към царството на светлината, където мир, любов и свобода царува. Радостното е, че и ний, двамата приятели, сме се насочили в този светъл път и се учим от словото на Учителя, който е дошел да начертае пътя на грядущите поколения.



Подбуден от този велик принцип - Любовта, ти с любов и с радост ми каза: „Иди, брат, и ти на планината, почини си, иди и на Рила с Учителя" и откъсна от оскъдните си средства, които са толкова малко дори за самия тебе, и ми даде, за да ми се намерят за хлебец на планината. Ти това го направи с любов! Това е ценното! Това именно ме трогва и събужда в сърцето ми Божест­вена любов и благодарност към тебе, която любов ще ни свързва през всичките векове. Ти направи това, което направи оная бедна вдовица във времето на Христа, която даде своята лепта от 2 аспри, които Христос най-много оцени. Днес и ти имаш в Божествената каса 2 асприци, вложени, които ще дават за тебе едно голямо благо, едно голямо благословение - благо духовно и материал­но.


При спомена за този ти жест, не мога да не се трогна от душа, от умиление и от радост.


Прекарвам добре. Гледам да използувам времето в духовна работа, което ще бъде от значение и за нас двамата. Макар че те няма привидно тук, но фактически и ти си тук, при Учителя, при нас, на езерата.


*  *  *


Животът на човека определя неговите вярвания.


Когато мислите на двама или повече са в хармония, се образува светлина.


Правият път зависи от интензивността на силите у човека.


Разлика между дух и душа.

 

 

Изгревът - Том 17

31. Писмо от езерото Елбур



#4 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3705 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 04:25

Записки на Елена Хаджи Григорова

 

29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур


12.VIII.1935 г., при чешмата Махабур


Какво значи велик човек. Обяснение ще ви дам. Разликата е тази: умният ражда живо, а глупавият - мъртво, а болките са еднакви и на двамата.


Не говорете: „Аз служа на Бога." Мълчете си, а като дойде някой при тебе, направи му услуга. Има християни, които са свършили християнството без матура, а има и такива, които имат матура. Издържете матурата и тогава елате при мен. А вие сега всички теоретически много знаете.


Да живеете общо значи единият да бъде тук, а другият - на другия край на земята, ще имат аероплани и когато искат, ще се срещат. Хората, за да живеят добре, трябва да са надалеч, да не си виждат дефектите и от време на време да се срещат.


Когато сте близо с плътта си, подигнете си мисълта нагоре, като че ли не сте тук.


Сегашните деца, които се раждат, са по-умни от старите. А сегашните глупави, които умират, ще бъдат по-умни от тези, които сега се раждат. Не разрешавайте всичките въпроси изведнаж. Човек има повече от 100 чувства и способности. Имаш една способност за милосърдие - трябва ред години да... ... чувство да наблюдаваш. През тези чувства трябва да виждаш света, да манипулираш с тях. Прозорлив, чист трябва да бъде човек. Това са чувства. Ако чувството за чистота у тебе не е развито, не може да бъдеш чист. Има чувство на нежност, справедливост. Човекът, който живее в тялото, не трябва да спи, винаги трябва да бъде буден. В Божественото училище човек трябва да бъде здрав, болен човек не може да учи уроците. Гордостта е болест. Някога гордостта суши, когато я развиваш чрезмерно. Честността не е морално чувство. Гордостта е общ принцип. Ний сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Не е важно сега, че си в един клас, но как ще свършиш класа. За всеки клас има матура с диплом - така е в Божествения свят.


Всякой иска да поправи другите хора, не гледа, че той е причината, все другите гледа да поправи.


Сега ще ви се чете една лекция, каквото разберете, като ученици.


Онзи, който дава пари назаем, дава условия за престъпления, понеже онзи, който е взел, не може да ги върне и почва да лъже.


Който има любов, той е освободен.


Между четенето и приложението има съотношение. Не само да прочетете, но и да приложите прочетеното.

 

 

Изгревът - Том 17

29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder