Jump to content
Ани

1935_08_10 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Recommended Posts

Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа.

10 август 1935

 

След две години, летуване на Витоша, Учителя решава отново лятната духовна школа да се провежда пак на Рила - Езерата. Датата на тръгването за Рила не се знае засега. На 28 юли Учителя е имал лекция в София. Първата беседа на Рила е на 6 август. Така, че вероятно качването на езерата да е било някъде между тези две дати. Информация за някои от дните на планината и разговори с Учителя могат да се намерят в дневника на  Елена Хаджи Григорова, а също и в записките и писмата й, които е водела. Тези материали са поместени от д-р Вергилий Кръстев в 17-ти том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее".

 

1. Спомен на Елена Хаджи Григорова: Високият връх

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

32. Високият връх


Събота, 10.VIII.1935 г.


1. Елбур; 2. След закуска; 3. на Махабур и след това 4. над него; 5. разговорът за храненето - голямата паница.

1. Слизане от мол. връх.

2. Елбур

3. На Махабур

4. Над Махабур

5. Разговор за храненето.

Събота, 10.VIII.1935 г.


На планината Рила, при второто езеро, Елбур, е разположен лагерът на Всемирното Братство начело с Великия Учител. В 3.40 ч сутринта излизам от планинското ми жилище - палатката, и тръгвам към Молитвения връх. В лагера владее пълна тишина. Всички сладко спят. Тъмно е. Тихо е навред. Само шумът на текущата езерна вода нарушава утринната тишина. Този шум беше молитвата на Елбур в най-ранния час на зората. Небето бе украсено с безброй звезди. Те се оглеждаха в тихите води на езерото и му разправяха чудни приказки. Тайнст­вено! Изпълнена с дух на благодарност за щастливия случай, че съм на плани­ната по това време, когато Учителят е между нас, доволна и щастлива, потеглих по тясната пътека на върха. Тя възвива и води нагоре. Тя е стръмна, камениста и лъкатуши ту наляво, ту надясно, обрасла от двете страни с гъсти и преплетени клекове. Чувствувах се свободна като птичка. Неуморно аз крачех към върха. Той беше за мене вече приятел. Безброй пъти съм се качвала на него и с любов винаги ме е приютявал. Той ми беше мил. Аз се привързах към него. И нещо повече - той събуди в мене високия идеал да бъда и аз като него един висок връх в живота, стремящ се към небето, стабилна, устойчива и непоколебима пред бурите на живота.


Ето ме. Аз вече съм при моя приятел - върхът. Тук никой нямаше още. Седнах на едно студено камъче. Хладен ветрец ме полъхваше. В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа. Там прочетох велики закони, написани с ръката на Бога. Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов, Мъдрост и Истина са стимулите, които водят към съвършенство. Любов, Мъдрост и Истина е името на това, което е съвършено. Облечи се в тази дреха и следвай тясната пътека. Тя ще те изведе на високия връх, където мир, любов и свобода царуват." Дълго аз се унасях в светлината, която озаряваше моята душа. Там видях написана книгата на живо­та. Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Бож[ествената] чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено.


Унесена в широкия свят на моята душа, не забелязах как върхът биде посетен от много братя и сестри. Върхът беше красив. Той наподобяваше на красива мома с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири. Погледът ми се устреми в далечния хоризонт на изтока. Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изко­ван от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи. Разни цветове и багри се сменяха всеки миг в него. Душата ми се изпълваше с радост, както на младата мома, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен.


Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувству­ваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде.


Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на човешкото съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида.

Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот. Слънцето се издигаше в небесата. То ставаше все по-светло и по-топло.


Ражда се новият ден.


Тиха песен се разнесе в простора, мелодичните звуци на която се сливаха с тия на мистичното езеро и се носеха надалече.

 

 

Изгревът - Том 17

32. Високият връх

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×