Към съдържанието


Снимка

1935_08_10 Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 04:07

Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа.

10 август 1935

 

След две години, летуване на Витоша, Учителя решава отново лятната духовна школа да се провежда пак на Рила - Езерата. Датата на тръгването за Рила не се знае засега. На 28 юли Учителя е имал лекция в София. Първата беседа на Рила е на 6 август. Така, че вероятно качването на езерата да е било някъде между тези две дати. Информация за някои от дните на планината и разговори с Учителя могат да се намерят в дневника на  Елена Хаджи Григорова, а също и в записките и писмата й, които е водела. Тези материали са поместени от д-р Вергилий Кръстев в 17-ти том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее".

 

1. Спомен на Елена Хаджи Григорова: Високият връх



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 28 ноември 2014 - 04:08

Спомен на Елена Хаджи Григорова

 

32. Високият връх


Събота, 10.VIII.1935 г.


1. Елбур; 2. След закуска; 3. на Махабур и след това 4. над него; 5. разговорът за храненето - голямата паница.

1. Слизане от мол. връх.

2. Елбур

3. На Махабур

4. Над Махабур

5. Разговор за храненето.

Събота, 10.VIII.1935 г.


На планината Рила, при второто езеро, Елбур, е разположен лагерът на Всемирното Братство начело с Великия Учител. В 3.40 ч сутринта излизам от планинското ми жилище - палатката, и тръгвам към Молитвения връх. В лагера владее пълна тишина. Всички сладко спят. Тъмно е. Тихо е навред. Само шумът на текущата езерна вода нарушава утринната тишина. Този шум беше молитвата на Елбур в най-ранния час на зората. Небето бе украсено с безброй звезди. Те се оглеждаха в тихите води на езерото и му разправяха чудни приказки. Тайнст­вено! Изпълнена с дух на благодарност за щастливия случай, че съм на плани­ната по това време, когато Учителят е между нас, доволна и щастлива, потеглих по тясната пътека на върха. Тя възвива и води нагоре. Тя е стръмна, камениста и лъкатуши ту наляво, ту надясно, обрасла от двете страни с гъсти и преплетени клекове. Чувствувах се свободна като птичка. Неуморно аз крачех към върха. Той беше за мене вече приятел. Безброй пъти съм се качвала на него и с любов винаги ме е приютявал. Той ми беше мил. Аз се привързах към него. И нещо повече - той събуди в мене високия идеал да бъда и аз като него един висок връх в живота, стремящ се към небето, стабилна, устойчива и непоколебима пред бурите на живота.


Ето ме. Аз вече съм при моя приятел - върхът. Тук никой нямаше още. Седнах на едно студено камъче. Хладен ветрец ме полъхваше. В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа. Там прочетох велики закони, написани с ръката на Бога. Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов, Мъдрост и Истина са стимулите, които водят към съвършенство. Любов, Мъдрост и Истина е името на това, което е съвършено. Облечи се в тази дреха и следвай тясната пътека. Тя ще те изведе на високия връх, където мир, любов и свобода царуват." Дълго аз се унасях в светлината, която озаряваше моята душа. Там видях написана книгата на живо­та. Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Бож[ествената] чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено.


Унесена в широкия свят на моята душа, не забелязах как върхът биде посетен от много братя и сестри. Върхът беше красив. Той наподобяваше на красива мома с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири. Погледът ми се устреми в далечния хоризонт на изтока. Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изко­ван от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи. Разни цветове и багри се сменяха всеки миг в него. Душата ми се изпълваше с радост, както на младата мома, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен.


Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувству­ваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде.


Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на човешкото съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида.

Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот. Слънцето се издигаше в небесата. То ставаше все по-светло и по-топло.


Ражда се новият ден.


Тиха песен се разнесе в простора, мелодичните звуци на която се сливаха с тия на мистичното езеро и се носеха надалече.

 

 

Изгревът - Том 17

32. Високият връх






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder