Jump to content
Ани

1934_00_00 (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Recommended Posts

Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева

да напише думите на първата част

 

 

 

През 1934 година Учителя дава Паневритмията - цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и ритмични движения. По-късно към нея са прибавени упражненията "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Партитурата и текстът с предговор, продиктуван от Учителя, излизат в отделна книга през 1938, а "Слънчеви лъчи" - през 1942 година. От създаването си до наши дни Паневритмията се изпълнява в Бялото Братство всяка сутрин от 22 март до 22 септември.

 

През 1934 г. Учителят възлага на Олга Славчева да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Няма засега открита точна дата (месец и ден). Знае се само годината. Ето някои спомени на ученици за това как е написала поетесата сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна. Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година.

 

Текста на "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм" е напписан от Весела Несторова.

 

1. Спомен на Мария Тодорова:  Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят

 

2. Спомен на Галилей Величков:  Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

 

Конкретно за думите на Паневритмията в спомена на Галилей Величков:

Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.

 

 

3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията

 

Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов:

В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста.

В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма.

Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата,
Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни. Олга взема строги мерки. Съществото Асавита идва, тя написва текста на Паневритмията и го занася на Учителя. Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.


След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Мария Тодорова

 

Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита

от Божествения свят



По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала?"- настоява сестрата.

"Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала?" - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят.

Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?" Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю."

Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то?"

Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло.

Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат."

"Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си?" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко.

Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж?" "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб."

На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").

Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".

По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст.

През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали. Там, на стр. 14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение". По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир". Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията".

Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.

Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.

"Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр. 15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена? Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия дух.

 

 

Изгревът - Том 1

Глава:3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Галилей Величков

 

Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

 

Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк.

Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност. Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност. Аз също имам такава банкнота от Учителя. Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"? Вероятно това беше Негов метод. Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме. А изкушението е голяма сила. То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим. Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички. Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв.

Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.

Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало. Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало. Така че и моето е вярно, и твоето е вярно. И като се съберат двете, ще направим кръга на Паневритмията. Нали това е целта - да изиграем общо Паневритмията". Той се усмихна и каза: "Е, така вече може! Така може да се разговаря с теб".

Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя. Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя. И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя. Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони. Проверете след години живота му и ще се убедите в това. Казваше се Гриша.

Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант. Той имаше способността като слуша, веднага да запише на нотен лист дадена мелодия. Веднъж съм при Учителя и Го разпитвам за някои неща. По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование. Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот. Беше добра изпълнителка на песните на Учителя. Беше поетеса, композираше и пиеси. Беше един талант от поезия, музика и слово. Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате. Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот.

Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души. Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея". Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор. Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."

Аз слушам и мисля. Зная много неща за музиката. Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа. Голяма и непозната област за мен. Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях. Това го знам от Учителя. Знам и не знам. Знам едно, не знам друго. Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас. Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото". Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас. Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие?

Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя.

Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога. Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител. Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата. А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител

 

Изгревът - Том 1

2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Записки на Светозар Няголов

 

                      II. Правила от Учителя за Паневритмията


1. В Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства, да се движи хармонично. В нея има музика, движение и вътрешен живот;
2. Музиката на Паневритмията трябва да ни проникне и тя да ръководи движенията ни;
3. Да се играе Паневритмията бавно, хармонично и с любов;
4. Природата взима участие в нашата игра, когато спазваме ритъмът и играем упражненията с любов;
5. Чрез Паневритмията ние изпращаме новите идеи в света;
6. Който прави хлабаво упражненията, той не може да служи на Бога. Изисква се изпъване на ръцете и краката;
7. На слънцето паневритмичните упражнения се играят на голяма плоскост;
8. На Паневритмията присъстват много възвишени същества и ни
наблюдават как изпълняваме упражненията и те ги играят горе, в духовният свят, но точно - съвършено;
9. Слънчевите енергии, които слизат на Земята се използват чрез тези упражнения като първо ги възприемаме, а после ги изпращаме в пространството и така много същества се повдигат.
10. Когато човек се концентрира, отправи погледа си под 45 нагоре, и се прониква от музиката на Паневритмията, неговият вътрешен Учител му показва как да движи ръцете и краката си.


„Вие считате Любовта като нещо нереално. Не, най-реалното нещо в света е Любовта. Има един закон. Ти си сиромах. Трябва да знаеш как да спреш един човек и как да го погледнеш, защото Любовта има един специфичен ъгъл. Вие не знаете какъв е ъгълът на Любовта. Не съм срещал нито един философ, който да е говорил за ъгъла на Любовта. Те го държат в тайна."
("Минало, настояще, бъдеще", с. 78)
Този ъгъл е насочването на погледа под 45 ° - правата посока на нашето
развитие.


„Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог - не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи, дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва (и гледате напред и нагоре под ъгъл 45° ) , Бог е вече пред вас. Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си." [Великото и красивото", с. 70)

Значи всички същества - от Бога до светията, идват днес по този светъл път за нашите души, който е насочен нагоре под ъгъл 45° към духовния и Божествен свят. Това е велик закон, в който човек, за да се убеди, трябва да направи много опити, медитации и да преживее възходящи мигове на дълбоко вътрешно вдъхновение.

Както отбелязах , този път се намира най-лесно, когато играем Паневритмията и стриктно спазваме правилата и законите, дадени от Учителя. Писани са няколко Паневритмии, но тези вътрешни правила почти не са засегнати. Навремето, преди повече от 20 години, аз изнесох няколко лекции за Паневритмията и законите, върху които тя е построена в летния лагер на Бялото Братство при Седемте Рилски езера. Почти никой не обърна внимание на принципите, изнесени в тези беседи, с изключение на Георги Стойчев, който вложи нещо малко от казаното в издадената от него Паневритмия.

Учителят даде правилата за играене на Паневритмията, показа ни как да я играем и след това не направи на никого забележка, че не играе правилно. Всичките заблуждения и отклонения в Паневритмията се дължи на това, че нашите мили сестри: Катя Грива, Милка Периклиева, Ярмила Менцелова, като са играели Паневритмията, не са гледали как Учителят играе по източната страна на поляната, около музикантите, в перихелия, а са написали Паневритмията си от наблюдения върху играта на нашите братя и сестри, които не са я играели точно и съвършено.

Учителят не правеше никакви забележки, но постоянно беше пред очите ни и показваше на всички как трябва да се играе Паневритмията. Всеки мислеше, че като е играл Паневритмията десетина пъти я е научил, но не сверяваха часовника си с Учителя, който мълчаливо играеше и посочваше как идеално трябва да се играе.

Аз през 10-те години в които съм играл Паневритмията заедно с Учителя, постоянно съм Го наблюдавал как играе, и макар, че съм бил малък както казват някой наши знаещи приятели, съм запомнил добре Неговото изпълнение на всяко от 28-те упражнения, Пентаграма и Слънчевите лъчи, които двете последни ги учехме на поляната под Неговото ръководство. Жалко, че приятелите са изпуснали да гледат как Бог чрез Паневритмията чертае бъдещето на Вселената. Съзнанието им не е било пробудено и те не са познали Учителя Беинса Дуно като Бог и Отец, нашият най-близък приятел. Това са свещени моменти, изпуснати във вечността и не използвани за нашето правилно развитие.

В бъдеще ще научиме Паневритмията отлично, но не от Бога, а от ангелите, които ще се вселят в нас и ще се въплотят на Земята. След 1000 години на Земята ще остане само непромененото, нередактирано Слово на Учителя, Неговите непроменени над 150 музикални упражнения и Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентограмът.

Великият Учител Беинса Дуно ясно ни казва: „Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите дела са от Бога."

„Достатъчно е да приложите в този живот само един закон от Словото ми и ще изпълните предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години."

Кога друг път ще срещнете Великият Учител в тази физическа форма и ще придобивате непосредствено знание за живота? Виждаме, че тези, които са били при Великият източник на живота -Учителя не са схванали правилно нещата, а какво остава за тези, които изобщо не са виждали Учителя, като Антония от Димитровград, Мария Митовска и други дори и в чужбина, които, за да могат да опишат приблизително точно Паневритмията, трябва да притежават отлично развита интуиция и постоянно да виждат как ангелите играят Паневритмията и да я опишат точно.

Приятелите не са били така будни, събудени, да питат Учителя по всички въпроси на Паневритмията. Единствена сестра Катя Грива го пита и той изиграва пред нея упражненията, които я интересували, с такова изящество и лекота, каквото тя никога не би могла да постигне. Значи правилното и точно изиграване на Паневритмията е в зависимост от духовната същина на дадено същество и неговата непреривна връзка с Бога, с духовния и Божествен свят. Тогава той естествено се обръща към Великия източник на Живота, който постоянно радиира от центъра на нашата Вселена. Основа на разумния живот е Любовта. Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата дъщеря на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца. Учителят Беинса Дуно беше постоянно свързан с Великия източник на Живота и без да насочваше удовете си толкова точно под 45°, а само с мисълта си приемаше енергиите на Природата.

В хороскопа на Беинса Дуно, Асцендентът е Везни. Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота.

Учителят играеше Паневритмията с голяма лекота и подвижност вътре в кръга около музикантите. Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата. От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната. Той ни учеше да сме много будни и винаги да започваме упражненията с първия изсвирен такт. При играене на Паневритмията, когато нашите движения се правят едновременно и ритмично, се получават големи духовни сили и хармония, които ползват всички играещи. Затова всеки трябва да играе с пробудено съзнание и да има пълно единство в движенията, а те напълно да съвпадат с музиката.

Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна. В Паневритмията всичко е Любов. И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи.

Паневритмията е свещенодействие пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител. В бъдеще на пробудените души ще се отворят очите и те ще започнат да гледат как ангелите играят Паневритмията във въздуха в невидимия свят при голяма светлина и изящна музика от хиляди инструменти. Тогава споровете веднага ще престанат.

Ангелите в бъдеще ще дойдат, ще се вселят у нас и ще живеят с нас и тогава ние ще се приближим до тяхното съвършенство, ще станем послушни и търпеливи и няма да правим никакви грешки в духовната си работа. Тогава тази Божествена енергия ще тече непреривно към земята под ъгъл от 45° като светъл пояс и ще ни изпълва със своите могъщи сили, любов и мъдрост.

Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и характера си на физическото поле главно чрез изящни движения.
„Като гледате кой как играе Паневритмията, можете да познаете кой какъв е - дали е страхлив, дали е милостив, дали е щедър. Кому каквото липсва, веднага се познава. Като правите упражненията, трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отзад, отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате. Паневритмията не е панаир, театър или представление, а е висока духовна изява за постигане на връзка с ангелският свят"
(Мисли и за всеки ден 1992-1993 г.,с. 106)


Ръцете трябва да са обтегнати, но не и нервни, напрегнати.

„Когато правите упражненията, няма да гледате и мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, което вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката - навсякъде, във всяка клетка да участва. Мислите и чувствата да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка. При някои упражнения вие се обръщате наляво или надясно, на юг или на север, на изток или на запад. Към север - това е положителното, към юг - отрицателно. Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 106)

„Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост. Всяко движение, всеки жест, походка, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. Мъдрецът трябва да се изправи. Като заминеш за другия свят, няма да заминеш като животно, ще се изправиш и ще държиш двата центъра. В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни. Като ги правите правилно, може да изправите много недъзи и наследствени черти."
(Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 107)


Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите. Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровение, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.

„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни, животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 108)

„Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро, рязко. В резките движения се губи много енергия. Те имат съвсем друг характер. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центърът. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите правилно с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство и да черпите сокове оттам." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 109)

След 1930 г. в София, кв. „Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.

В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста.

В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма.

Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата,
Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни. Олга взема строги мерки. Съществото Асавита идва, тя написва текста на Паневритмията и го занася на Учителя. Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.


След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията.

Намериха се умници, които пожелаха да коригират Божественото - това бе г-н Гриша Кьосев, който написа нов текст под музиката на Паневритмията, който не се пее изобщо в Братството. Подобни умници имаме и в движенията, които изменят много неща с широка ръка, и ние не можем да познаем някои упражнения, дадени от Учителя, дали са същите. Създадоха се много курсове и всеки ръководител пречупи нещата през собствената си призма, без дори да е виждал как се е играла Паневритмията по време на Учителя. Вместо да проявяваме самоинициативи и постоянно да грешим, да попитаме вътрешно Учителя за всеки щекотлив въпрос и той най-добре ще ни обясни всички трудни за нас положения.

Ние мислим, че с нашите малки глави можем да разрешим великите въпроси на битието. Не може човек с физически усилия да придобие духовни добродетели. За това се иска помощ отгоре - от невидимия свят. Понеже досега въпросите за Паневритмията се разрешават все по човешки, без да се допитваме до мнението на Учителя, се явяват някои противоречия и грешки. Ако ние всички се смирим и вглъбим дълбоко в себе си, когато играем Паневритмия, ние ще намерим верния път и ще я играем тъй, както Природата изисква.

Паневритмията е един велик метод на Природата за хармонизиране и побратимяване на хората по един естествен начин, за организиране на братския живот на Земята - важно условие за идването на новия живот и Шестата, светеща раса на Любовта.

„Някои движения от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 109)

Паневритмията представлява един чувствителен събирателен фокус на силите от Божествения, духовния и физическия свят.

Първите десет упражнения са носители на силите на Божествения свят и са свързани с него. Понеже в Божествения свят всичко е непреривно и хармонично, затова и тези десет упражнения се играят без прекъсване. Чрез тях ние се зареждаме с енергиите от най-висшия източник на живота.

Упражненията от 11 - „Евера", вкл. до 19 -„Подвижност", са носители на духовните енергии в живота. Духовният свят е този на идеите, желанията и чувствата на хората и затова оттам идват и най-позитивни, и някои отрицателни енергии, които ние трябва чрез правилно играене на Паневритмията лесно да ги трансформираме и да се освобождаваме от тях.

Упражненията от 20 - „Побеждаване", до 28 - „Промисъл", са свързани със силите на физическия свят и проблемите на земния живот и добродетелите, които трябва да придобием в този живот.

Упражненията от „Божествения свят" започват с мелодията на „Първия ден на пролетта". В този първи ден на пролетта, по стар стил 9 март, преди 18 милиона години е създаден човекът по образ и подобие Божие. Това упражнение ни връща към онази епоха, когато сме били съвършени и сме живеели в рая като безгрижни деца вън от злото и противоречията. Затова Учителя Беинса Дуно ни препоръчва всеки месец на 9-а дата да ядем само плодове и да си спомняме за великите условия, които сме имали и благодарение нашето непослушание сме ги загубили. Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания.

Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии.

Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти.
Афелият беше на запад по средата на полянката. В духовният свят Паневритмията се играе по елипса, в която в перихелият се намира оркестърът. Кръгът е символ на животинското царство, в което има само един център - чувствата, на които служат животните. Затова когато ние играем Паневритмията в кръг се свързваме с енергиите на животинският свят и почваме да ги проявяваме.
Елипсата представлява геометричната фигура на човешкото развитие, с два центъра: перихелий, в който се намира умът - мисълта и афелий, където царува сърцето с многобройните си чувства.
Параболата представлява духовния свят, отворен за Божествените енергии.


Хиперболата символизира Божественият свят, този неизчерпаем извор на сили и енергии. Цялата Паневритмия е свързана с дейността и движението на Слънцето.

Учителят в една своя беседа отбелязва, че всички негови упражнения, дадени на учениците: „Паневритмията ", „Слънчевите лъчи", „Пентаграма", първите шест упражнения и над 200 други упражнения, всички започват напред и с десния крак.

Паневритмията е такова съчетание на разумни движения, при които всички мускули и органи се раздвижват хармонично в играещия и в него се възстановява хармонията на пълното единство на силите в организма му. Той се очиства от неправдите, които носи в тялото си и отива освежен на работа. Стъпките на десния и левия крак се правят винаги първо на пръстите и след това на цяло стъпало. Учителя заедно с брат Гавраил Величков и Асен Арнаудов измерват с метроном темпата на всички упражнения и ги написват в издадената през 1938 г. голяма Паневритмия. Например упражнение 21 - „Радостта на земята", има темпо Allegretto М.М = 68.

При играене на Паневритмията Учителя при никое упражнение не опъваше ръцете си назад. Защо? Учителя ни обяснява в Словото си, че всичко, което е пред тялото ни, е положително - на Бялата ложа, а всичко, което е зад гърбът ни е отрицателно - на Черната ложа. Затова той не пускаше ръцете си назад, за да не дава сили на тъмната лъжа и да не прави връзка с нея, макар че Той я командва. Например при упражнението „Аоум", Той подигаше дясната си ръка напред, нагоре естествено, под ъгъл 45°, а лявата е отпусната надолу до тялото и обратно с другата ръка.

Това го прави този Велик Дух, а какво остава за нас. Когато играем свещеното упражнение „Аоум", нашите умници пишат, че дясната ръка трябва да се насочва напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата назад и надолу под ъгъл 45°, от която щяло да изтекат всички нечистотии от нашия организъм в земята. Така играещият прилича на летящ самолет, което е много красиво. Какво значи това движение? С дясната ръка ние се свързваме с Източника на Живота и цялото небе, а с лявата, насочена под ъгъл 45° назад и надолу, се свързваме с центъра на Земята, с ада. На дълбочина 2 000 км. от повърхността на Земята има две малки кълба (земи), които представляват центърът на Земята, където живеят наказаните за престъпления души и работят там без почивка. Всеки наказан е пазен от двама-трима рогати с тринога в ръка, и щом някой от наказаните спре да работи, пазачите веднага го мушкат с триногите си. До центъра на Земята има девет различни по интензивност полета, или девет свята. Значи, когато някой новонаучен от „ръководителите" на Паневритмията играе упражнението „Аоум", по този начин с дясната си ръка, насочена напред и нагоре под ъгъл 45°, той се свързва със силите на небето и след това унищожава всичко, възприето отгоре, защото то изтича по лявата ръка, насочена надолу и назад под ъгъл 45° към ада. Това не е изтичане на злото от нас към ада, както някои тълкуватели на Паневритмията казват, а е свързано с адовите сили, към които ние имаме атавистични навици още от падението на човечеството и щом сме свързани с тях, много мъчно можем да се освободим. Вижте на филма Учителят как играе „Аоум" и се поучете от него.

Във връзка с това Учителят отбелязва:
„Упражненията, които играете, трябва да се коригират. Тъй, както вие ги правите, само губите част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а тази, която придобивате, я губите. Всичко се прахосва. В тези движения има движения на растенията, на животните, на човека- те са свързани и преплетени в живота." (Мисли за всеки ден 1991-1992г., с. 105)
Понеже невидимият свят отчита и цени усилията, които ние правим за постигане на някоя наша цел, заради големите усилия, които сме направили, даже да не сме я постигнали, те ни благославят. Така и с неправилното изиграване на Паневритмията те отчитат нашите големи усилия и вдъхновението, с което играем
Паневритмията, и подобряват условията на живота ни.

В1944 г. един брат казва на Учителя, че по време на войната от 1940 до 1944 г. Братството не е могло да направи нищо официално, да се изяви в живота пред обществото. Не е проведен нито един събор, не е имало общи екскурзии и лятната школа на Рила не е работила. Тогава Учителят го поглежда усмихнато и му казва: „Ами Паневритмията, която ни оставиха да играем през тези трудни години! Знаеш ли колко тежки кармични възли на България се развързаха по това време?"

България, която обяви война на целия свят остана цяла и никой не я прегази брутално и не я окупира. Тя понесе последствията от непослушанието си чрез бомбардировките и изпусна великия живот, в който щяхме да живеем, ако цар Борис беше послушал Учителя и беше обявил пълен неутралитет на България, като същевременно не беше пуснал германците в нея.

Най-много след 1 000 години всичко това, което се говори сега, ще бъде една реалност, хората ще играят Паневритмията както трябва и тогава ще се положат начатъците на новия живот на Земята.

Музиката и текстът на упражненията „Мисли", „Аоум" и „Изгрява Слънцето" са дадени от Учителя.

Музиката и текста на втората част на упражнение 24 - „Колко сме доволни", след 16 такт надолу са от брат Ангел Янушев.

Музиката на „Слънчевите лъчи" и „Пентаграм", са от Учителя. Текстът на всички останали упражнения са дадени от сестра Олга Славчева, написани на Изгрева. Учителят ги одобрява и те стават текстове на Паневритмията. Думите точно съвпадат с нотите в музикалните упражнения.

 

Изгревът - Том 22

II. Правила от Учителя за Паневритмията

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×