Jump to content
Ани

1934_06_00 (няма точна дата) Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента "Мирът иде"

Recommended Posts

Учителя възлага на Стоянка Илиева

да напише думите на Песента "Мирът иде"

 

Мелодията на песента "Мирът иде" е дадена от Учителя на 26 септември 1918 г. на ул. „Опълченска“ № 66. Три дни след това (29 септември 1918 г. ) България излиза от Първата световна война. По-късно Учителя допълва мелодията (21 декември 1933 г. ). По желание на Учителя през юли 1934 г. сестра Стоянка Илиева написва текста на песента. През 1944 г. песента е адаптирана от Ирина Кисьова и Лиляна Табакова към мелодията. Учителя е казал: „Мирът иде, но трудно ще дойде. Затова ние го търсим и го викаме с мелодия.“
 
1. Спомен на Стоянка Илиева: Песента "Мирът иде"
 
2. Спомен на Илия Узунов: Песента "Мирът иде!"
 
3. Текст на песента "Мирът иде"

 

Иде вече, иде с палмово
клонче на Мира.

Слиза той отгоре, слиза той,
вестител благ.
Иде вече с палмово
клонче като сияние.
Иде Мирът обещан
със неговия поглед чист.
Всички души поздравява,
всички сърца вдъхновява
с лика си благ, мил, озарен.
Радост и веселие разнася
той навред, където мине.
Иде той във ранните зори,
Слънцето когато простира
своите милващи ръце
и буди всяко семе,
всяко цветче – своите деца.
Полските цветя със аромат го посрещат.
Малките горски птички
от възторг песни пеят нему
и свежите струи
на планински изворчета тук ликуват.
Златни ниви благоговейно
класове навеждат.
Цялата Природа е храм велик.
Иде Ангел на Мира в този храм
да служи.
А стои човекът пред Светия олтар.
Огън гори там, в Свещения олтар.
И с молитва във душа
Божия вестител чака той.
Иде вече ангел на мира
със клонче палмово и жезъл.
Слиза той отгоре,
царствен и желан,
кат’ слънчева усмивка блага,
и с радост пълни сърцата ни той.

 
 
3. Песента "Мирът иде" в изпълнение на Симеон Симеонов:
 
http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/12_Mirut_ide.mp3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Стоянка Илиева

 

30. ПЕСЕНТА "МИРЪТ ИДЕ"


Домът, в който живееше Учителят беше приветлив -  на етаж и половина, на ул. "Опълченска" 66. В горният етаж беше стаята  Му, приемната Му и стаята на стопанката на дома. Това бе Гина Гумнерова.  Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и  изпращаше гости, посетители на Учителя. В онези години аз отидох при  Учителя и Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една  малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Това беше  през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и  затова се превръщах в зрение и в слух. По време на обед и на закуска  имаше разговори, имах лични срещи с Учителя. А колко са ме вълнували  песните. Тук се пееха едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава  Учителят даде последователно десетина от първите малки песни, които Той  нарече окултни упражнения. Лекциите Му в Общия Окултен клас бяха все  върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка  Негова песен. На събора в Търново 1922 г. аз за пръв път чух тези песни.  А сега за втори път влезнах в техния свят.

Беше месец юли 1934 г. Бяхме повикани няколко  млади сестри в старото жилище на Учителя на "Опълченска" 66 да почистим и  подредим стаите и вещите Му. Той също слезе от Изгрева и дойде в стария  дом, където живееше до 1926 г. Но през целия ден Учителят остана седнал  в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив, затворен, зает, нито пък  дори по време на обеда проговори. На лицето Му се четеше голяма  замисленост и някакаква скръб. И защото в такъв момент именно към 5 ч.  след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише  думи за песента "Мирът иде"?

Получих впечатление, по-скоро догадка, че  Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки  характер. По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и  перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно  затова е бил скръбен през тоя ден. Това е мое предположение. А е  пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си  за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още  няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги  периоди от време. За тях годините са мигове. И когато отнасят някои  идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно,  защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и  пространството.

След като аз дадох съгласието си да напиша текст  на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие. Не беше  съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а  от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои  литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с  моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа  депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше  нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която  мислех, че само при разположение се пише. Все пак аз слушах съвета Му,  пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и  имах Неговата преценка. Сега случаят съвсем не бе такъв. Аз отначало се  зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите  поетически способности. Захванах се да го пиша този текст, но се явиха  изведнъж у мен много вътрешни противоречия и около мен външни  затруднения. Разбрах, че е много трудно да се напише тест по мелодия на  Учителя. Трябваше да се внимава, къде трябва да се слага силна и къде  слаба сричка. А има и още други правила за вокалното им изпълнение.  Написах думите, но много трудно. Занасям го на Учителя, Той ги  преглежда. Аз Му казвам: "Учителю, много трудно го написах". А Той: "Е,  мирът иде, но трудно ще дойде. Затова ние го търсим и го викаме с  мелодия. Мирът по друг начин не може да дойде, освен чрез песента".  По-късно научих от възрастните приятели, че когато на времето през  времето и към края на Европейската война, за да свърши войната и за да  дойде мирът, Учителят една вечер изсвирва тази мелодия наречена "Мирът  идва". На следващия ден мирът дошъл, войната приключена и народите  освободени от нея.

Всички знаеха, че Учителят ми даде да напиша  текста и одобри думите-.А когато преиздаваха песните на Учителя, след  заминаването Му, Борис Николов не пожела да сложи този мой тест одобрен  лично от Учителя в присъствие на много приятели. За мен това беше  възмутително. Как може един ученик на Учителя да не изпълни Волята Му?  Това не мога да го разбера и досега. Или ученикът не е ученик или  Учителят не е Учител. И понеже Учителят за мене е Всемировият Учител, то  следва, че ученикът не е ученик. Аз смятам, че тази грешка трябва да се  поправи и тази неправда към мен да се премахне. Търси се ученикът,  който да стори това.

Когато Учителят възложи на мен да напиша текста  на мелодията "Мирът иде", то отначало аз се смутих и попитах: "За мен ли  е тази работа? Ще се справя ли?" Но щом Учителят ми каза да го направя и  ми даде тази задача, това означаваше, че Той разчита на мен и че аз  мога да я реша. По-късно в Мърчаево 1944 г. Учителят даде задача на  оперната певица Лиляна Табакова да вземе моят текст и съобразно  вокалното изкуство и теория да вмести моя текст към нотния запис на  мелодията. Аз не се сърдих за това, защото  аз бях поетеса, но не и певица. Освен това Учителят беше дал тази  задача на нея, като предварително ме попита дали можем с моя текст да  скроим нова рокля на "Мирът иде", така както заслужава песента и  времето, в което живеем, защото войната бушуваше, а по фронтовете  умираха милиони хора, а мирът го нямаше. След като се скрои и се уши  нова дреха с моите думи на песента "Мирът иде" и след като тя се изпя от  певицата Лиляна Табакова в Мърчаево, трябваше да минат девет месеца, за  да може да се роди мирът. Учителят си замина на 27.декември 1944 г., а  мирът бе подписан на 9.май 1945 г. с капитулацията на Германия. Мирът  дойде. Остана песента. Търси се онзи, който да я публикува и онази  певица, която да я изпее и пее в бъдеще.

Бележка на редактора: Песента „Мирът иде" с текста бе публикувана в „Изгревът", том I, стр. 681-682

 

Изгревът - Том 8

Глава: 30. Песента "Мирът иде"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на Илия Узунов

 

28. Песента "Мирът иде!"

 

Със сестра Стоянка Илиева съжителствахме няколко десетилетия. Тя живееше в своята къщичка на „Изгрева", която бе построена по идея на Учителя, а аз живеех в другата половина, която бе огледален образ на нейната къщичка. Това беше антре и стая, която бе направена, за да посреща гостите от провинцията. Така че случката, която ще ви разкажа, е достоверна.

Сестра Стояна Илиева ми разказваше следната случка във връзка с песента „Мирът иде" от Учителя.

Един ден Учителят поканил сестра Стоянка Илиева и още една сестра да отидат на ул. „Опълченска" 66, където е трябвало в Неговата стая нещо да подредят. Отишли рано сутринта двете сестри и заварили Учителят там. Той им показал какво да работят и те започнали работата, обаче през това време Учителят стои край тях и мълчи. Минават час, два, три - обед наближава. Учителят все мълчи, нищо не казва. Наобядвали се и започват пак работа. Учителят е непроменен. Същото положение. Не говори, не пита, нищо не казва, само от време на време ги поглежда. „Аз по едно време, казва сестра Стоянка, се осмелих и исках да запитам Учителя, защо е в такова състояние. Той вместо да ми отговори, ме запита: „Ти, рекох, можеш ли да напишеш текст на песента „Мирът иде?" Тя Му отговорила: „Ще се опитам, Учителю." „Като напишеш, казал Учителят, ще ми дадеш да го проверя." И тя написала каквото можала, дала го на Учителя, Учителят го проверява, одобрява го, приема го и дава да се разучи. И аз си спомням, че ние пеехме през времето на Учителя тази песен и даже сестра Кисьова се беше опитала да направи нещо от нея разработка за хор и бе пята в салона. В салона я пеехме тази песен с текста на сестра Стоянка. Сега аз разсъждавам върху тази случка. Защо Учителят мълчи цял ден и накрая защо поставя въпроса за песента „Мирът иде" и търси текст за нея? Идвам до извода, че Учителят се е занимавал този ден с въпроса за мира и е дал израз на това чрез поръчката към един ученик, да се намери и напише подходящ текст на тази мелодия. И затова в мен се оформи убеждението, че тази песен на Учителя - „Мирът иде" - е от голямо значение, и че тя за Братството е едно високо знаме в делото на мира, на общочовешкият Мир. И затова сега аз си поставям задачата да намеря тая песен, да подредя текста и да я размножа в нашите среди.

Идеята за Мира е въпрос, който ме интересува още от детските ми години. В 1916 г., през време на Европейската война, баща ми е убит на фронта. Останах сирак. Трагедията, която преживя нашият род тогава, при съобщаването смъртта на баща ми, събуди в мене мисълта, да посветя живота си в проучването причините на войните и да се боря за мира. На първо време мислих това да науча от учебните заведения и се стремях колкото може повече учебни заведения да премина. Обаче в края на краищата, срещата с Учителя и разговорите с Него ме убедиха, че истинските причини и проучвания за войната мога да науча от Него. При първите още впечатления аз разбрах, че всъщност войната не е един процес само между народите, войната съществува и между държавите, съществува и в обществата, съществува и в семействата, съществува и в самият човек. И според Учителя борбата за Мира трябва да започне от човека. Човек трябва да усъвършенства своите духовни качества, да се освободи от онези състояния, които са причина за войните между народите.

Случи се така, че аз, който проучвах причините за войната и сестра Стоянка, която написа текста на песента „Мирът иде", бяхме поканени от Учителя, заедно с други петима братя и сестри, на последната екскурзия на Учителя от 20 юни 1942 г. до 3 юли 1942 г. на 7-те Рилски езера. Първият ден, когато се изкачихме на Молитвения връх, беше 21 юни 1942 г. Учителят обърна внимание и показа причината, заради която в сегашната война се бият християнските народи. На следващия ден, 22 юни 1942 г., Учителят на Молитвеният връх също държа Слово и говори за блаженствата, и че ние сме неделими и единни в цялата природа. На този ден преди една година - 1941 г., Германия нападна Съветска Русия. В следващите дни, ако проучите Словото Му, ще откриете много истини, които за нашето време бяха скрити и недостъпни за нашето съзнание. Учителят разгледа подробно въпросът за Мира и войната. Ние, които имахме отношение към този въпрос, присъствахме при неговото разрешение. Навремето, когато Учителят е свалил мелодията „Мирът иде", с нея приключва Европейската война през 1918 г. Днес към тази мелодия бе прикачен текста за „Мирът иде". С нея ние бяхме се качили на 7-те езера. Мирът трябваше да дойде, но светът трябваше да мине през своя път, докато се добере до истинският мир. В една от беседите Учителят каза: „Изучавайте Словото, което иде от Бога!"

Изминаха 45 години оттогава. Словото остана, а събитията в света изтекоха като мътна вода. Очакваме да дойде истинският мир. Ето, днес аз съм направил, подредил и написал на нотен лист „Мирът иде" с текст на сестра Стоянка Илиева, а текстът е подреден според вокалните изисквания и правила от сестра Лиляна Табакова, като нотите са дадени една октава по-високо. Това нещо го преснех на фотографска хартия и тръгнах да го разнасям в нашите среди. Исках да остане за следващите поколения. Ще се намери ли някой, който да го съхрани и запази? Ще се намери ли някой, който да разучи тази песен и ще се намери ли певец, или певица, които да я изпълнят? Досега не можах да срещна такова лице. Дано вие срещнете и откриете човека, който да стори това. Този, който изпълни това, трябва да знае, че изпълнява волята на

Учителя и ще бъде онзи, последен, десети под ред, който трябва да реализира напълно и изцяло тази Божествена идея, дадена чрез Учителя. Търси се онзи човек, който да изпълни волята на Учителя. Ако имаше ученик, то в тези 45 години щеше да изпълни волята на Учителя си. Но понеже това не стана, търси се човекът на Новата епоха, който да стори това.

 

Изгревът - Том 4

Глава: 4.28. Песента "Мирът иде!"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×