Към съдържанието


Снимка

1944_01_14_1 Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево


  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3703 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2014 - 06:47

Учителя се премества с

част от учениците в село Мърчаево

 

След бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г,  Учителя решава да се премести с част от учениците в село Мърчаево. Дата според различните спомени варира. За това може да се прочете в спомена на Методи Константинов и в писмо на Боян Боев. Поставена е датата 14 януари, отбелязана от Боян Боев.
 

1. Спомени на д-р Методи Константинов:  Важни моменти в село Мърчаево

 

2. Писма на Боян Боев: В село Мърчаево

 

Конкретно за преместването в Мърчаево от писмото на Боян Боев:

През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.

На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3703 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2014 - 06:48

Спомени на д-р Методи Константинов

 

56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО


Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо.

От всички шопски села в околностите на София, то беше едничко, където беше образуван братски кръжок. В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви.

След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.

Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти. Затова нищо не липсваше. Благодарение на тази взаимопомощ имаше там всичко за прехрана на толкова много хора. Имаше общи обеди. Учителят постоянно говореше и там се изнесоха много важни беседи. Имаше и общи екскурзии до близки местности.

Стаята, в която живееше Учителят, беше мястото, където съм водил стотици разговори с Учителя, много от които са стенографирани от брат Боян Боев, който винаги следваше стъпките на Учителя и стенографираше всяка негова дума.

Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г. На този обяд присъстваше и Учителят. След обяда Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството". Той беше завършил естествени науки в Германия. Там се е запознал с антропософа Рудолф Щайнер. Щайнер, с голямата си окултна ерудиция се явява като предвестник на Великото Дело на Учителя. Още тогава Щайнер му загатва за голямата историческа мисия на славянството.

Боян Боев ми каза лично, че когато е проявявал голям интерес, то самият Щайнер го подсетил лично, че центърът, към който трябва да се приближи, е България. И че той трябва да си отиде там, защото там е Великият Учител. А това, което е правил Щайнер, е само една подготовка, предназначена за европейския ум. Той е постъпил много скромно и честно. Беше много интересно, че когато правихме небесната карта на Щайнер и Бояв Боев видяхме, че между двамата има голяма аналогия. Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец.

Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството.

Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество.

Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца.

Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха. С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития. Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета. До извора се отиваше посредством три гранитни стъпала, поставени от ръцете на Учителя и приятелите Му. Тези три стъпала символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извежда-ха човешката душа до Великия извор на живота.

Учителят често държеше беседи и разговори около Извора. Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя.

Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене.

Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене. Навсякъде, където стъпеше Учителят всичко се активизираше за един красив живот. По Неговите стъпки вървеше човешката култура, след няколко години се направиха много сонди около извора и от обилната минерална вода се построиха два грамадни басейна. Тази долина с минералната вода, чиято стойност посочи Учителят, стана важен културен и хигиеничен център, особено за семействата на миньорите.

Трябва да отбележим, че през 1944 г. стана последният събор на Братството, състоял се в с. Мърчаево. На този събор бяха пристигнали приятели от цяла България. В ранната утрин на първия ден на събора цялото Братство беше излязло на една красива поляна, разположена над селото, където Учителят изнесе вдъхновена беседа. След това се изиграха музикалните упражнения на паневритмията. Никой от приятелите не допущаше, че това е последният събор, който се извършваше в полите на Витоша - българският Синай.

Учителят често обикаляше с приятели от обществото върховете на Витоша. Спомням си един много интересен момент в историята на България. Когато България трябваше да направи неизбежния завой в своята политика, аз бях отишъл на Витоша да търся Учителя, за да го запитам, дошъл ли е моментът вече за този завой. Денят беше прекрасен, върхът Острец (непосредствено до хижа Брокс), на който беше Учителят - огрян от слънцето, представляваше чудна гледка. Камъните и скалите наоколо представляваха нещо като вълшебен град. Бяхме седнали с Учителя на един грамаден блок. На моя въпрос - дошъл ли е моментът България да направи този важен завой, Той помълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието към един облак на запад, имащ фигура на квадрат. В момента, когато ми обърна вниманието към тази фигура, двете съседни линии на един от ъглите на квадрата се разтваряха. В този момент Учителят ми каза: „България ще излезе от това тежко положение". Наистина, квадратът е символ, според окултизма, на страдания и противоречия. Този символ характеризираше цялата вътрешна и външна политическа обстановка, в която се намираше българският народ. Изречената дума -стана реалност. Още на другия ден започна неизбежният завой в политиката на България. Багрянов състави кабинета на 1 юни 1944 г.

А сега ще разкажа за една тайна, която съм премълчавал досега. След като чух от Учителя за тайната на квадрата и за разрешението на тази задача с квадрата, аз се сбогувах с Учителя и заслизах надолу, по пътеките на Витоша. Долу в село Владая ме чакаха няколко човека, за да им съобщя решението на Учителя. Аз трябваше да им го кажа, а те трябваше да отидат и да вземат властта. Докато не стана този интересен момент и докато не се взе решение от Невидимия свят, то Учителят не ми позволи да тръгна. Чак когато се разрешиха нещата, Той ми каза: "Сега иди и им предай решението на Небето". Долу ме чакаха Стоил Стефанов и още един. Аз им предадох решението на Учителя, че трябва да предприемат тази акция и да се стигне до завой в политиката. Решението бе предадено на Стоил Стефанов и той го предаде на Багрянов и чак тогава той се съгласи. Можете да срещнете в Словото на Учителя как Той заявява, че ние не се занимаваме с политика. Това означава, че Той не се занимава с дребното политиканство. Но когато дойдат важни моменти за един народ и човечество, Той тогава слага своята десница, за да разреши тези политически възли в историята на народа ни и на човечеството.

Багрянов, след като дойде на власт на 1 юни 1944 г., трябваше да направи завой във външната политика, като задоволи някои изисквания на СССР. До средата на юли той успя да се сдобри със СССР. Във вътрешната си политика той трябваше да се съобразява и с така наречените шумци, шумкари, т. е. нелегалните бойни групи на комунистите, които бяха излезли по планините и водеха партизанска война. Учителят му бе наредил да се даде пълна амнистия на шумците и на техните семейства, и да не се избиват вече хора. Но той, Багрянов, не можа да го спази. Той бе подложен на натиск от военните. На 6 юни 1944 г. съюзниците дебаркираха на френския бряг и се отвори вторият фронт на запад срещу германците.

Още преди Багрянов да вземе властта имало едно постановление № 30 от 28 април 1944 г., според което е било направено списък на хора, които трябвало да бъдат унищожени. Но избиването на партизаните продължава и при кабинета на Багрянов, макар че на 16 юни 1944 г. с Постановление на Министерския съвет е взето решение да се отмени предишното постановление № 30 от 28 април 1944 г. Но борбата срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф. Станишев, известен хирург. Сега кое е най-интересното? Багрянов не изпълнява указанието на Учителя - да не се избиват повече хора и като капак на всички отгоре, проф. Станишев,, хирург по професия, но в момента министър на вътрешните работи, издава заповед от 21 юни 1944 г. под № 4273 - да се продължи избиването на партизаните. Дори определя срок - до 30 август 1944 г. да се приключи с нелегалните групи, т. е. да бъдат унищожени. И какво става по-нататък? На 1 септември Багрянов си подава оставката, на 9 септември идва правителството на Отечествения фронт и комунистите идват на власт. Същото правителство издава закон за Народния съд. Народният съд започва да заседава на 20 декември 1944 г., с първи състав срещу тримата регенти, всички министри от петте кабинета от 1 януари 1941 г. до 8 септември 1944 г., заедно с министър-председателите и дворцовите съветници - 51 човека. Втори състав е срещу народните представители от 25-то обикновено Народно събрание, на брой 129 човека. Присъдата се прочита на 1 февруари 1945 г. На смърт са осъдени 2730 души, от които, министри на три кабинета и 67 народни представители. Споменаваме тези факти, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят. Те извършиха престъпление и след това дойде възмездието за тях. Те бяха разстреляни. От друга страна, Учителят бе заявил, че на комунистите също не е позволено, след като вземат властта, да убиват хора. Учителят им бе дал разрешението на тази задача - какво да правят. Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени работници и затворници. Те ги избиха и си навлякоха карма. Вместо да се разплита българската карма, тя се оплете отново и се завърза още по-здраво. А разплитането вече е много по-трудно. Следващите поколения ще проверят това. Започна да се разплита трагичната карма на българския народ.

 

6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Изгревът - Том 4



#3 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3703 Мнения:

Публикувано 20 ноември 2014 - 06:48

Писма на Боян Боев

 

В СЕЛО МЪРЧАЕВО


Изгрев, 7 февруари 1951 г.


Любезни Брат,

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.

Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му. Той се преобразил. Интересът му се усилил. Забелязал, че тя ходи някъде неделен ден и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива.

Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало.

След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора.

През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.

На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.

Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София.

Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.

На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:

Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога.

В друг разговор Учителя отбеляза:

Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тая епоха започва от 1944 г. и ще продължава още известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха.

Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия.

Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа.

Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темел кови беше обширен. Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.

Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство.

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.

Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:

Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.

През пролетта почнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с грамадни каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден.

Дойде 21 юни. Учителя каза, че е хубаво да посрещнем първия слънчев лъч от върха Острец на 22 юни, най-големия ден през годината празника на лятното слънцестоене. За пръв път Братството празнува тържествено 22 юни тази година. На 21 юни с раници потеглихме за хижа „Острец“, която е на 10 15 минути под едноименния връх. На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности.

Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.

Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.

На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София.

Ще завърша с няколко мисли от Учителя:

Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога. Какво иска Бог от нас? Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна.

Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.

Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това? Когато Божественото вземе връх в човека.

Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме.

Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля. Направо да приемаш Божията мисъл идая предаваш на света.

Когато ученикът обича Учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето богатство, от своето знание. Така постъпват и нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помогнат.

Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия. Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? Когато старият строй се замени с нов по-реален, по-разумен, съгласен с Божиите закони.

Духовният човек е развил своето духовно тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да влиза в него по желанието си. Ако някой помисли нещо лошо срещу човека, който има Божествения огън в себе си, той ще опита Божествената тояжка.

Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, каквото съвременните хора даже на подозират.

Страданията са необходими за опресняване, за усилване. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става.

Недъзите, които съществуват във вас, са само препятствия, за да се прояви вашият характер. Постарайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си.

Месната храна сега не е най-хигиенична и не съставлява благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от пo-други род, несъответен за хората. Понеже тези същества са от по-нисша еволюция, те стават причина за слизане на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение.


Пожелавам ви всичко хубаво и светло.

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев

Писма на Боян Боев -Том 1

Глава: В село Мърчаево






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder