Jump to content
Ани

1920_07_12_1 Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

Recommended Posts

Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата*

На 12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос. Посрещат слънцето, и Петър Дънов свири своя композиция. Снимки на участиците в екскурзията и събора могат да се видят тук.
 
 
1. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА

2. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА

3.  ИЗГРЕВЪТ

4. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА

5. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА

6. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА

 

_______________

Бележка: Вероятно има грешка в датата или спомените, тъй като на 12 юли 1920 г., Петровден (стар стил по православния календар), Учителя изнася беседата"Симоне Йонин, любиш ли ме?" в Сливен,  Куш Бунар - Сините камъни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

4. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА

Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд, продължил цялата нощ. Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях, виждайки проливния дъжд, се били по разколебали. Нямали да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим?" Дъждът се леел като из ведро. Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се на върха?" - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме?" - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден.
Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли?" - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю!" А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге!" Георги излиза навън, проверява. „Цялото е обложено с облаци!" Учителят се върнал назад в стаята си. Същият миг мълния разкъсала нощния мрак. Страшен гръм разтърсил земята и тръпки побили всичко живо. „Я виж пак" - обадил се Учителят. Георги проверява. „Облаците се разделиха на две. " Учителят отново влиза в стаята си. Отново гръмотевици и светкавици раздират небето. Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето?" Отново брат Куртев проверява. „Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него. " - „Добре, тръгваме" - казал Учителят. Дъждът продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком. Учителят си запретнал крачолите на панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха.

 

02 - 04. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА

Изгревът - Том 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

5. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА

Братята и сестрите, чакащи в салона, като видели, че Учителят и брат Куртев тръгват, и те поели пътя след тях. Място за колебание няма. Небето изпитвало вярата на учениците. Силна вяра не се смущава. Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев. Всеки се силел да стигне по- скоро върха. Дали те много бързали или слънцето се забавило, както се казва в преданието за Исус Навин, но братята и сестрите пристигнали навреме за утринната молитва.

 

02 - 05. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА

Изгревът - Том 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

6. ИЗГРЕВЪТ

От всички посоки пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде. Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат на близката поляна за утринна молитва. Владее тишина. Всички са обърнати на изток и с молитвен трепет чакат изгрева на слънцето. Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня. Пурпурна руменина залива целия хоризонт на изток. Чуват се звуците на тиха молитвена песен. Ето, настъпва върховният момент и с него се подава първият слънчев лъч. Слънцето изгрява бавно, тържествено и величествено. Ражда се денят на 12 юли 1920 година. Беседата на Учителя започва спокойно, естествено и непринудено. Словото се излива от Всемировия Учител. Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума. А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен. Беседата завършва с обща молитва. След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване. Слънцето грее и топли. Под засъхналите дрехи по телата остава приятна, ободрителна влага. Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска. Всички били с приповдигнато състояние на духа. За пръв път посрещат изгрева на слънцето с Учителя и за пръв път чуват на живо Словото му. А това е живот вечен за човешката душа, както е живот вечен изгревът на слънцето за человеците по земята.

 

02 - 06. ИЗГРЕВЪТ

Изгревът - Том 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

7. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА

Разхождайки се из лагера, брат Куртев бил неприятно изненадан от присъствието на амбулантни търговци, бозаджии, бюрекчии, геврекчии, халваджии, дошли чак от града. Всеки от тях хвалел стоката си и чакал купувачи. Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат. Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал. „Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им.
Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци.

 

02 - 07. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА

Изгревът - Том 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА

Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка. Учителят седял на импровизиран стол. По-възрастните братя и сестри седели, а по-младите стоели около тях. Изпели се няколко духовни песни, казали „Добрата молитва. " Беседата почнала със стих от Библията. Върху кой стих е говорил Учителят, никой не запомнил. Едно дете заплакало и смущавало. Учителят казал майките с малките деца да се поотдалечат малко. Живото Слово на Учителя било увлекателно. Слушателите сякаш се изкачвали в един друг свят, по — възвишен и по-красив от света, в който живеем. Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание. Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите. След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи. Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко братство.

 

02 - 08. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА

Изгревът - Том 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

9. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА

При слизането от върха се спазвал известен ред. Най-първо тръгвали тия, които са дошли от най-далече, после които ще пътуват с влака и най-после айтозлии. Само след няколко часа на върха се възцарила отново тишина, мир и покой. А там долу, по пътеките, веселата глъчка се сливала с шума на каруците и с песните на приятелите. Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме. Наричали я още лозарската чешма. Вървели мълчаливо, вглъбени в себе си. Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици. От този ден преименували Паспалата на Петров връх. Този събор в Айтос остава единственият с личното участие на Учителя.

 

02 - 09. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА

Изгревът - Том 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×