Jump to content
Ани

1942_04_18 Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София

Recommended Posts

Учителя провежда разговор със семинаристи.

Изгрева - София

 

Това събитие е описано от Боян Боев в писмо.

 

Писма на Боян Боев: Разговор със семинаристите

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Писма на Боян Боев

 

РАЗГОВОР СЪС СЕМИНАРИСТИТЕ


Изгрев, 3 април 1952 г.


Любезни брат,

На 18 април 1942 г. посетиха Изгрева пловдивските семинаристи с двама свои учители. Те бяха дошли на екскурзия. Разгледаха салона, обиколиха полянката и след това помолиха Учителя да им каже нещо. Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителя и им говори. Тука ще изложа словото на Учителя пред тях:

За да се беседва с хората, три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е: хората трябва да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина, на живота. Второто нещо е: човек трябва да бъде добър.

Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота. Без тези неща никакъв живот не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен.

Или другояче казано, в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта.

Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е любов.

Там, дето няма разумност, справедливост и доброта, никакъв Господ няма. Там, дето са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ.

Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и работи.

Сега минаваме от един стар порядък на нещата в новия порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички.

Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа. Любовта да ви подбужда.

Не че сега трябва да ви се дава любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и не знае какво да направи.

Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнае, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да се уповаваме в бъдеще.

На вас трябва едно ново верую: Ако имате любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко, каквото желаете, новото е с вас. Ако не го постигнете, новото не е с вас.

Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е умен, справедлив и добър, той никога няма да бъде здрав. Вие сега сте млади. Дошли сте в света. Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате. Екскурзианти сме всички.

А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат.

Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света.

Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил в този параход и се разхождате.

На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има от това, че човек страда някой път. Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе.

Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото.

Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва.

Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.


Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?“

Учителя каза:

Смисълът на живота е Любовта.

Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът?

Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света.


Един ученик зададе въпрос: „Какво е вашето мнение за смъртта и за безсмъртието?“

Учителя каза:

Безсмъртието без любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом хората се обичат всички, смъртта ще изчезне. Да имаме любов непреривна, това е безсмъртието. Казано е,„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. “

Та всички вие имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората, като съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано.

Смъртта е най-голямото ограничение за хората. Смъртта е там, дето има съзнание, че нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не е тъй, слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви.

Това е дълбока наука. Вие трябва да я изучавате. Човек не е това, което виждате. И да ви говоря повече по това, вие не можете да познаете лесно тези неща, без да учите. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря за това, което не е. Ще ви приведа един пример, за да се види кое остава от човека. Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва:

-  Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите.
    
-  Какво?

-  Аз мисля, че съм побъркан.

-  Какво ти дава повод да мислиш така?

-  Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си. Аз съм по-голям от тялото си, някой над мене, но не го виждам, ми казва: „Това си ти“.
    
Аз го попитах:

-  Това, ако съм аз, то аз, който гледам, кой съм?
    
И в мене настъпи едно смущение. Този зад мене ми каза:

-  Аз ще ти покажа кой си.
    
И почна да ме води към тялото. Хлътнах в тялото и се събудих.

Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло е временната къща. Сега учените хора правят опити. Може да се извади двойникът на човека. И двойникът има очи, нос, уста, уши.

Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар." Това са опити, които се правят от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък.


Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?“

Учителя каза:

Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само че тези хора няма да те чуват.

Вие казвате: „Бог е невидим.“ Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите хора. Но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим. В баща ти е Бог, който се изявява. В сестра ти е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви в една форма, а в хиляди форми.

Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете по Божествения закон, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете.

Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам оня свят.

В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано е живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички не трябва да употребявате нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим, трябва да бъдем крайно искрени. За Любовта трябва да имаме само едно убеждение всички.


Един ученик запита: „Как ще го постигнем това?“

Учителя каза:

Как постига цигуларят нещата? С упражнения постоянно като свири. И учителят ще му показва.

Един ученик каза: „Аз бих желал повече да ни говорите за Любовта “

Учителя каза:

Днес съм занят. За любовта аз съм говорил толкова много. Може да четете това, което съм говорил за любовта. Ако има някой да е говорил за любовта, аз съм говорил най-много. Едва съм започнал да говоря за любовта. Тя е най-великата наука в света. Аз желая вие да цъфнете, да узреете като хубав плод. Най-хубавото, което е във вас, което Бог е вложил във вас, да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва една хубава статуя, така и във вас да се изяви това, което Бог е вложил.

Ако ме питате: „Какво да правим?“ ще ви кажа: Дишайте любов. Навсякъде да виждате любещи същества в хората, като съзнавате, че Бог живее в тях.

Ако ние живеем за любовта, и тя ще живее за нас. Ако ние не живеем и не работим за нея, и тя няма да работи за нас.

всеки човек, който постъпва несправедливо, ще опита несправедливостта върху себе си. Щом постъпваш правилно, в себе си имаш вътрешна радост и вътрешен мир. Щом постъпваш неправилно, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон.

Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе.

В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде справедлива, разумна и добра.


Един ученик каза нещо по повод думите на Учителя и Учителя му каза:

След една година, каквото аз съм ви говорил, ще го разберете.

В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да останем като детето в чистота. Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имаме сила, чистота и мъдрост едновременно, това е човекът. Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат.


Един ученик запита: „Защо не стане това веднага, без да се губи време?“

Учителя каза:

Най-първо плодът нали е стипчив? После става кисел и най-после сладък. Та този процес съществува в света. Ние не можем да го изменим. Най-първо хората са стипчиви, после кисели и най-после ще станат сладки. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри. То е заблуждение. Има повече добри хора, отколкото лоши.

Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография?“

Учителя каза:

Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си.

Със сърдечен братски поздрав:

Б. Боев




BB_pisma_15.jpg

Семинаристите с Учителя (1942 г.)

 

 

Писма на Боян Боев -Том 1

Глава: Разговор със семинаристите

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×