Към съдържанието


Снимка

1944_07_12 Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево


  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 17 ноември 2014 - 09:19

Учителя и Братството празнуват

Петровден - 12 юли. Мърчаево

 

Спомен за това има в писмото на Боян Боев:

 

1. Писма на Боян Боев: В село Мърчаево

 

Конкретно за това събитие в писмото:

 

Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 3692 Мнения:

Публикувано 17 ноември 2014 - 09:20

Писма на Боян Боев

 

В СЕЛО МЪРЧАЕВО


Изгрев, 7 февруари 1951 г.


Любезни Брат,

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.

Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му. Той се преобразил. Интересът му се усилил. Забелязал, че тя ходи някъде неделен ден и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива.

Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало.

След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора.

През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.

На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента.

Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, също и от София.

Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около три километра, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Всеки ден братята и сестрите донасяха вода от извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.

На обедите присъствуваха винаги много хора - местни и гости. След обедите имаше винаги оживен разговор и песни. Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза:

Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога.

В друг разговор Учителя отбеляза:

Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тая епоха започва от 1944 г. и ще продължава още известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха.

Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия.

Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също изнесе беседа.

Като дойде пролетта, почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темел кови беше обширен. Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.

Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство.

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.

Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:

Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.

През пролетта почнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с грамадни каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден.

Дойде 21 юни. Учителя каза, че е хубаво да посрещнем първия слънчев лъч от върха Острец на 22 юни, най-големия ден през годината празника на лятното слънцестоене. За пръв път Братството празнува тържествено 22 юни тази година. На 21 юни с раници потеглихме за хижа „Острец“, която е на 10 15 минути под едноименния връх. На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности.

Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.

Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.

На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София.

Ще завърша с няколко мисли от Учителя:

Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога. Какво иска Бог от нас? Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна.

Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.

Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това? Когато Божественото вземе връх в човека.

Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме.

Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля. Направо да приемаш Божията мисъл идая предаваш на света.

Когато ученикът обича Учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето богатство, от своето знание. Така постъпват и нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помогнат.

Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия. Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? Когато старият строй се замени с нов по-реален, по-разумен, съгласен с Божиите закони.

Духовният човек е развил своето духовно тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да влиза в него по желанието си. Ако някой помисли нещо лошо срещу човека, който има Божествения огън в себе си, той ще опита Божествената тояжка.

Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, каквото съвременните хора даже на подозират.

Страданията са необходими за опресняване, за усилване. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става.

Недъзите, които съществуват във вас, са само препятствия, за да се прояви вашият характер. Постарайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си.

Месната храна сега не е най-хигиенична и не съставлява благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от пo-други род, несъответен за хората. Понеже тези същества са от по-нисша еволюция, те стават причина за слизане на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение.


Пожелавам ви всичко хубаво и светло.

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев

Писма на Боян Боев -Том 1

Глава: В село Мърчаево






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни

placeholder