Jump to content
Ани

1933_09_01_1 Учителя присъства на събора през 1933 г., първи ден - 1 септември

Recommended Posts

Учителя присъства на събора през 1933 г.,

първи ден - 1 септември

 

Съборът през 1933 г. се провежда от 1 до 3 септември в София. През тази година няма летуване на Рила и лятна духовна школа. Летните лагери са на Витоша. За първия ден на събора може да се прочете в писмото на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова:

 

Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

20. Писмо на Димитър Звездински


до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.



1.IХ.1933г. Първи съборен ден- Изгрев, София.


Преди още да се появи зората, Изгрева се събуди.


Заблещукаха прозорчетата на малките хижички.


Раздвижиха се изгревчани.


Мълчаливи, те минаваха тесните пътеки и влизаха в големия салон, който блестеше от светлина.

Упътих се и аз и за миг се намерих в салона, който беше препълнен.

Стотици души, жадни за Словото, бяха дошли да видят и чуят Учителя.


Мълчание...


С благоговение очаквахме Учителя.


В душата ми беше празник.


Какво ли ще ни каже Той? - се питах в себе си.


Какви ли закони на природата ще ни разкрие?


Какви ли нови хоризонти за нов живот ще ни очертае?


„Учителю - си шепнех в себе си, - Ти винаги си ни носил на крилете на Твоята Божествена мисъл, Ти дойде да ни озариш с дълбоката Си мъдрост и да ни покажеш Пътя за вечния живот! А силата на Божествените Ти добродетели?...


Ето ме при Тебе! Чакам да бъда озарена от живителните лъчи на Твоето Слово!..."


Песен се разнесе в салона. Тя беше тиха и се изтръгваше из недрата на стотици братски сърца.


Почувствувах, че нещо се разтапяше в пламъците на свещения огън. който се разпалваше в моето сърце.


Рухваше старата кула!


Да рухне старото! Учителят ни учи да изградим новото, което ще бъде вечно и красиво.


Пак мълчание.


Чакахме Учителя.


Когато погледнах зората на изток, множеството се вдигна. Всички гледаха към вратата. Станах и аз. Беше 5 ч, когато Учителят се появи. Той беше дълбок и мощен. Стъпките Му бяха сигурни и отмерени. Покачи се на катедрата. Стоеше прав.


С погледа Си за миг ни обгърна всички.


Леко затвори очите Си, сякаш съзерцаваше цялата вселена. Побелелите Му коси се разстилаха по раменете Му, а това Го правеше величествен и мощен. Виждаше ми се сияещ и велик.


Молитва... Тя беше тиха, топла и сърдечна. Шепотът й ми напомняше ромоленето на балкански поток, който бърза да напои цветята и децата и да се влее в морето.


Молитвата с Учителя ще я помня.


След като прочете една глава от евангелието, Той ни говореше, а ние с внимание Го слушахме.


... Щом не ядеш от свещения хляб, ти си безверник, а щом ядеш, ти вяр­ваш. Този свещен хляб е Словото. Словото е вътрешната страна на храненето.


Христос трябва да излезе вън от гроба. И когато Христос дойде във вашия дом, всичко ще имате.


Опасно е човек да се спира в пътя, по който Бог го [е] изпратил.


Ти не можеш да ходиш в пътя на Истината, ако не ядеш от свещения хляб. Истината се казва само на онзи, който е жаден, който е в тъмнина.


Един ден, когато се явите при Бога, какво ще Му кажете? Ако не сте готови, ще бъдете в положението на осъдения; ако сте готови, ще бъдете на мястото на оня, на когото поставили отсечената глава и оживял и възкръснал.


Възкресението е новият човек. Трябва едновременно да възкръснете и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения.


Възкресение се разбира оня живот, при който ще се премахнат всички противоречия.


Желая ви Божието благословение и всичко, което Бог ви е обещал да ви даде, да се изпълни."


Думите Му се сипеха като пресни струи чиста вода от някой извор в оазис сред пустинята.


Словото Му бе живо. То отдръпваше от пред очите ни тъмната завеса, която ни делеше от светлината.


Той ни говореше, а ние Го слушахме, както сме Го слушали през вековете, когато сме бивали призовавани от Него.


Словото на Учителя е Слънце, що свети и топли изгубените в тъмата.


Словото на Учителя е живата вода и живият хляб за гладните и жадните.


Словото на Учителя, това е Божият Дух, Който ни се изявява чрез Него и ни напомня, че време е дошло да възкръсне Христос в нас.


Блажени са, които слушат това Слово!


Блажени са, които Го приемат и прилагах!


На изток зората се появи. Тя беше чиста. Околовръст летяха нежни и пурпурни облачета. Слънцето блестеше и позлатяваше всичко.


Роди се новият ден!


В зората на този приказен ден Учителят възвестяваше с тих и кротък глас началото на новата ера.


Множеството Го наобиколи. Той простираше десницата Си, а те, усмихна­ти, се приближаваха да я целунат.


Приближих и аз и целунах ръката Му. Той беше усмихнат. Душата ми беше изпълнена с радост.


Излязох на двора.


Чувствах се изпълнена с духовни ценности, които Учителят на Любовта, на Мъдростта и Истината изсипа чрез живото си Слово в моето сърце.


На обед имахме братска трапеза. Бяха насядали стотици, начело на които седеше Учителят.


Ядохме, пяхме и благодарихме

 

 

Изгревът - Том 17

Глава: 20. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×