Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1933_01_01 Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова


Ани

Recommended Posts

Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни,

описан от Теофана Савова

 

В записките си за този ден в своята книга "Летопис на изгрева - Том 2", Теофана е записала:

 

1 януари, 5 ч. сутринта

Новогодишна беседа.

Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово.

Следват шестте упражнения. Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг. Витоша е бяла и с току-що зарозовяла диадема. Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка.

Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света. После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен. Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види.

Вече минава 7,30 часа. След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа.

Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват на новогодишната беседа и на утринното слово. Времето е студено, шосето е покрито със сняг, а гората е непроходима. Дърветата са приказно красиви в своя новогодишен тоалет.

Отиваме в обедната. Вече имаме прекрасни общи обеди в неделните и в празничните дни. В някои по-специални случаи имаме и общи вечери.

Да гледаш Учителя по време на беседа е едно нещо, а по време на обед е съвсем друго нещо. Когато говори от катедрата, той работи в една област, а по време на обеда - в друга област. Ние не знаем кога какво прави Учителя, но и в двата случая се радваме на неговото присъствие. Радваме се, че всеки ден го виждаме. По време на беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока на неговата мисъл и радостта ни е резултат на светлината, която получаваме. На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен .

По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца. Нашите очи виждат капки пот да текат по челото му. В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой.
 

От ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомени на Теофана Савова

 

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ


Нова радост за сърцата. Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева. Малкият салон, нашата бяла обедна разтвори дверите си и ни приюти. - Скромната ни бяла обедна...

Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност. Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин подтикна колесницата на общия ни живот. Нашата скромна бяла обедна.




*


Братята усърдно градят, а сестрите подават вар, камъни и пясък. Лицата на всички сияят. С любов поемат всяка дъска, тухла или камък и ги подават или слагат на определеното място.

Учителя е между тях. Той е най-големият майстор. Неговият интерес и разположението му са големи. Като че ли не сграда, а някакъв нов свят се гради. Той оглежда и в някои случаи ни поправя. Щастлив е камъкът, до който се е докоснала неговата ръка, върху който се е спрял погледът му! А хората градят с вдъхновени от светлата радост, че великият Учител е между тях.

А сградата расте. Градим я с любов и тя приема и вселява любовта ни във всяка греда, камък или тухла. Притаили дъх, те пазят неочаквания дар.

И сега, когато малкият салон, скромната ни обедна разтвори врати и ни прие в топлия си скут, ние се радваме, че ще живеем в толината на братската Любов, радваме се на присъствието на Учителя между нас.

Увеличи се маслото в нашите светилници. По-ярка, по-мека и приятна е сега светлината, която излъчва всеки от нас. Красиво съзвездие затрептя над нас.

1933 г.
(година на свободата)

Моята сестра ми каза: „Аз съм при вас, хубави цветя, в страната на слънцето! При вас съм..."

Аз видях как моето тяло се разпръсна на милиони части, как моите клетки избягваха ужасени от събитията, които преживях през последните две години. Видях и как в един миг Учителя ги събра наново - заради Господа. Заради Господа аз съм при цветята в страната на слънцето.

Благодаря.

Благодаря, Учителю благи, за великата ти милост.

1 януари, 5 ч. сутринта

Новогодишна беседа.

Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово.

Следват шестте упражнения. Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг. Витоша е бяла и с току-що зарозовяла диадема. Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка.

Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света. После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен. Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види.

Вече минава 7,30 часа. След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа.

Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват на новогодишната беседа и на утринното слово. Времето е студено, шосето е покрито със сняг, а гората е непроходима. Дърветата са приказно красиви в своя новогодишен тоалет.

Отиваме в обедната. Вече имаме прекрасни общи обеди в неделните и в празничните дни. В някои по-специални случаи имаме и общи вечери.

Да гледаш Учителя по време на беседа е едно нещо, а по време на обед е съвсем друго нещо. Когато говори от катедрата, той работи в една област, а по време на обеда - в друга област. Ние не знаем кога какво прави Учителя, но и в двата случая се радваме на неговото присъствие. Радваме се, че всеки ден го виждаме. По време на беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока на неговата мисъл и радостта ни е резултат на светлината, която получаваме. На обед се радват очите ни и сърцето, че сме на една трапеза с Великия Учител! С тебе, Господи! Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен .

По време на беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца. Нашите очи виждат капки пот да текат по челото му. В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой.



*

Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани.

Сряда, 5 часа сутринта - лекция на Общия окултен клас.

Петък, 5 часа сутринта - лекция на Младежкия окултен клас.

Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово. Неделя, 10 часа преди обед - Беседа за всички. И така нататък.


20 януари, петък, 5 часа сутринта

Учителя не дойде. Изпрати бележка:

Новото иска много упражнения, а старото - много почивка.
Прекарай времето в упражнения и в почивка.
Да се прочете II послание към коринтяните -11 глава.

Същия ден вечерта:

Аз съм занят.
Вземете вашата вечеря!
Приятно общуване.

22 януари, неделя, 4, 30 часа сутринта

Учителя пак не дойде. Изпрати бележка:
Аз съм занят. Направете наряда по установения ред сърдечно. Господ и Бог във всяка истина, изявена в Святото Му Слово, ще благослови своето дело. Слънцето отгоре, зърното из земята отдолу ще дадат своя плод и светият Дух ще постигне всичко.

22 януари, 10 часа преди обед

Учителя не дойде.
Прочете се беседата по негов избор от IX серия -„Не го приеха".
Колко е мъчно, когато Учителя не е при нас! Слънцето като че ли е престанало да грее, вятърът вече не духа както преди, а въздухът е загубил своята първична сила. О, Учителю, ти си слънце на живота ни и всичко! Ела!

25 януари, сряда, 6 часа сутринта

Щастливи сме - Учителя е с нас и говори!
„Ефесяном, 4 гл.

Понякога вътрешното е Божествено.
Понякога вътрешното е човешко,
понякога външното е човешко.
Най-силният човек е смирен, кротък, добър.

Ние се нуждаем от силни хора, които искат да станат слаби, а не от слаби, които искат да станат силни.

Вие имате дарби и добродетели, но не са систематизирани. Имате много костюми, но не знаете кой да облечете в първия ден и кой във втория, в третия и т. н. А в шестия ден трябва да облечете дрехата на Любовта и да се явите при Бога, да Му кажете какво сте свършили от зададената работа.

Както един снаряд може да отиде на няколко километра, така и един музикант може да изпрати вълни, които да разрушат лошите работи и да съградят добри."

Тук Учителя ни разказа своя опитност. Когато живял във Варна, под неговата стая имало кръчма. По цели нощи пияни хора го безпокоели със своите викове. Един ден той взема своята цигулка и започва да свири. Много скоро след това от кръчмата и от кръчмаря не останало нищо, пренесли се другаде.

После Учителя продължи:

„Аз съм изучавал 20 години една нова страна от музиката. И вие трябва да изучавате всичко. И да пеете, и да пишете. Дайте ход на Любовта и с нея ще постигнете всичко.

Аз ще ви кажа как да се подмладите, как да придобиете знания, как да станете силни и други подобни. Но не в един ден. Вие ще свършите най-първо при най-видните професори и тогава аз ще ви кажа нещо от окултната музика.

Трябва да развиете дарбите и благата, които Бог ви е дал. Да бъдете благодарни! Например да си поставите за цел да имате хубави ръце, хубава походка, да пишете, да четете хубаво, да рисувате, да кажете музикално една сладка дума. Това, което сега имате, вие сте си го изградили. Вие сте скулптори. Градете!

Молитвата е най-голямото изкуство.
Добрите, умните работи идват от Бога.
Трябва ни една нова песен. Песен на Любовта, която носи живот. Песен на Истината, която носи свобода и песен на Мъдростта, която носи знание."

27 януари

Имаме нова песен - „Обетована земя".

Паметта може да отслабне от:

1. Събиране по повръхността на мозъка на излишна киселина (органична причина).
2. Натрупване на излишни чувства.
3. Натрупване на излишни мисли. Затова очистете ума си от всичко излишно.

29януари, неделя, 4,30 часа сутринта

Ефесяном 5 гл., 5 ст.
Галатяном 2 гл., 3 ст.
Солуняном 2 гл., 6 ст.
Евреем 11 гл., 11 ст.
Откровение 19 гл., 19 ст.

Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня?
Онзи, който два пъти е ял едно след друго, има ли нужда от трето ядене?

Понеже няма гладни, ще свършим.

Мото:

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единия, Вечния Бог на живота -извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Същия ден в 10 часа

Беседа.
Да стане тъй, както Господ е казал.

1 февруари, сряда, 5 часа сутринта

Прекрасна лекция.

Направихме упражнения върху снежната поляна, след което се върнахме в салона при нашата прекрасна картина. Учителя е седнал на стол пред катедрата. Ние сме застанали около него, едни са прави, а други - седнали. Вълнуваме се, задаваме му въпроси:

Къде са отбелязани възможностите на човека? -- Външната линия на ушите - отговаря Учителя.

Къде е отбелязано как разбира човек отвътре нещата? - Носът.

Как ще използва човек нещата в света? - Неговата уста показва това.

Как ще се радва на света? - Неговите очи показват това.

Знание в света има много, но човек не е готов да го възприеме.

Зимно време върви последен, а лятно време върви пръв.  Или бъди в доброто пръв, в злото - последен.

Тялото ни представлява една христоматия. Ти фигурираш като автор, а вътре много автори са писали.

26 февруари, неделя, 10 часа преди обед

Две идеи трябва да се подемат - човещина и братство.

22 март, 5,40 часа сутринта

Днес е празникът на пролетта. Наряд:

Добрата молитва. Молитвата на Царството. 91 псалом. Пътят на живота. Отче наш.
Матея 12 гл., 20 - 30 ст. Йоана 6 гл., 1 - 10 ст.
Мото: Пълната Божия Любов, Мъдрост и Истина носят вечния живот.
Размишление през деня: Лука 15 гл.
„Иде час" - от рилските беседи.

Прекрасна пролетна беседа и упражнения! Всяко манисто от движещата се броеница на свещенния танц ражда нов свят.
Раждат ли се светове и сега? - Може би. Вечното раждане е универсален закон. - Раждат се умове и сърца, раждат се светове.
Иззад развалините на старото израстват омайни цветове на вечната пролет.



*


Много съжалявам всеки път, когато една хубава беседа не е чута от близки на сърцето ми хора. Това са онези, които някога ми разказваха за Учителя, за новото и превъзходно знание. Щом завършиха своето висше образование и заеха служби в света, те си отидоха един след друг. Обикновено главна причина за това беше женитбата. За каква велика Любов говореше Учителя, а как се подхлъзваха моите сестри и братя. И мислеха след това, че пак са редовни ученици на Учителя. Какво заблуждение! Какво непоправимо закъснение в пътя! Как биха се разкайвали, ако осъзнаеха своята погрешка. Но те не съзнават. Те не разбират. Те дори се опитват да докажат на другите, че техният път е прав. А аз съжалявам и страдам за тях.



*


Март

Имаме нова музикална творба - „Българска рапсодия."

Първите пратеници на пролетта пристигат и заедно със слънчевите лъчи носят много песен, музика и красота.



*


Около пианото е оживено. Българската рапсодия заинимава умове и сърца. Току-що тя получи това име. Преди ден родена, тя вече се радва на име. А нашите български сърца трептят, радваме се.

Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче. Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска душа, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила. При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта.

Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа. Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири. А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата.



*


Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем.

За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична. Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.

Разрешението на загадката на затворената в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка затворена човешка душа. И ние се радваме.

Учителя е при нас. Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа.
Благодарим ти, Учителю благ!

9 юли

Неделна беседа на Учителя. Атмосферата в салона е лека и приятна. Словото се излива от извора и внася в умовете и сърцата новите идеи. То ни вълнува по особен начин, изненадва ни с новите хоризонти на знанието, които се откриват пред нас и поставя много въпроси за размисъл. Днес Учителя каза:

„Но сега аз ще ви говоря не за Любовта и за Мъдростта, но за природата. Тя казва какви елементи трябва да възприемаш.
Хората боледуват, защото им липсва сол. Трябва да възприемеш необходимото количество сол. Вода със сол да се пие за равновесие.
Трябва да държите в равновесие сърцето. Човешките чувства регулират топлината, а мислите - светлината. От мислите и чувствата зависи нашето здраве.

От топлината, светлината и храната зависи нашето бъдещо щастие, щастието на дъщерите и синовете и на ред поколения. И в Индия, и Европа има общества, които правят тези опити, за да се изкара здраво поколение, но ги пазят в тайна.

Растителното царство носи щастие за човека. То носи всички качества, които са нужни, включително и дълговечния живот.
Като станеш сутрин, кажи си: „Мъдростта съгради своя дом." Кажи още: „Аз живея в дома на Мъдростта и моите работи са уредени."
Избирайте храната си. Никога не яж храна, която има трептения, несъответстващи на твоя организъм. На този закон трябва да бъде обосновано вегетарианството.

Не преяждай! Яжте преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът. И като си лягаш, освободи се от всички ненужни мисли.
Когато се изпотите, преоблечете се.

Не си лягай вечер с неомити крака (с топличка вода).
След като ядете, измивайте си устата."



*


12 юли, Петровден, сряда, 5 часа сутринта

Словото на Учителя в този ден:

„Животът върви по едни определени линии. За да бъдете добре, трябва да вървите по тези линии - хармоничните линии в природата.
Сега иде влагане на Духа. Когато то дойде, ще обедини ума и сърцето.
Има нещо мощно и красиво в света. Трябва да го чувствувате.
Когато констатирате, че имате знание, сила, красота, не се спирайте там. Има зад тях по-големи знания, сила и красота."

По-важни събития: Паневритмия, общ обед и концерт.



*

„Всичко в живота е постижимо" - песен, дадена през лятото.
„Химн на великата душа" - даден през лятото върху текст от 10 март, 10,30 часа вечерта.

 

Летопис на изгрева - Том 2

Глава: ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...