Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1930_11_08 Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември


Ани

Recommended Posts

Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици,

Димитровден, 8 ноември

 

За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева:
 

Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г.,

събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]


Дърветата оголели. Нападала е по земята всичката им шума и вятърът я разнася, където му е воля. Из въздуха с крясък се носи ято птици.

Потайна доба. Два часа след полунощ. Вървим с Учителя. Небето звездно. Луната презполовена клони към залез. Хладен вятър повява откъм планината. Погледът е устремен напред - нагоре! Нагоре към планината, нагоре към звездите! О, последните сякаш имат космична конференция - всички са се събрали всред небето, всички до една! От празничните им одежди, небето сякаш плува в злато. Докосват се лъчезарните им криле. Небето свети, свети.

Кога сме изминали прашния път и не съм усетила. Кога изпъплихме към Ел-Шедар, също не зная. Изведнъж пред нас блясва слънцето, стъпвайки по алени рози, хвърлени под нозете му от малките облаци. Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят на живота. Етоя, слънчевата колесница пристига. Върховете на планините му кимат с розов воал. Цялата природа сякаш на пръсти се надига, за да го посрещне. Росата му пее в дивни обертонове. Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”. Дори и оголелите клонки на дърветата му се радват, застанали срамежливо над купища пъстри листа.

Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак. Небето изчезна от внезапен дъжд. Огньовете се борят с него, съскат с пламенни езици, възправят се с огнени стълбове. Дъждът продължава. Дрехите ни тежат от вода. Чаят ни спасява от замръзване. Почваме да пеем. Учителят ни приглася. И неговата дреха е мокра, но Той не зъзне като нас... Усмихнато гледа всички, разговаря с някои. Кой може да си помисли, че времето ще се развали? След такава тиха, ведра нощ, след величествения, красив изгрев!

Толкоз студ и влага, търпи ли се? Слънцето съвсем ни забрави. Напразно му пеем песни, напразно го викаме, то е далеч от нас. Тоз път ще побегнем. Защо не! Ние дойдохме за св. Димитра, а него го няма. Изпратил вместо себе си, това кално попище дъжда, а той офейкал към панаирите...

Пътят е хлъзгав, кален. Вървим по локви и потоци. Цялата природа е настръхнала, грозна, мрачна.

- Слугинското пазарище развали хубавия ден. Сега там има плач и недоволство. Много слугини не са доволни от господарите си, много господари са изяли хака на слугините си... Така дума св. Димитър, връщайки се от София, ядовит, мокър и кален, но колкото отива нагоре, развеселява се и времето се оправя.

Гледаме го как върви нагоре, как пълзи по петите му обилна слънчева струя...

Нивите са разорани. Нацедени от дълбока, лепкава кал. Едвам се измъкваме от тяхното пленничество. Всред тая беда, с радостен лай срещу нас се хвърли бяло рунтаво куче. Кому се радваше, кому въртеше непрекъснато рунтава опашка и скимтеше с радост? Кожухът му, мокър и кален, се повлякъл почти до земята. Козината му прилича на овчо руно, пухкава и дълга. Колко комати изгълта тоя голям вълнист пес. Той иска дори да ни последва. Изпрати ни чак до юзината. После пак навири опашка и верен на дълга си се затича към далечно стадо овци.

 

Изгревът - Том 26

Глава: 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...