Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1928_08_16 Писмо от Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата), София


Ани

Recommended Posts

ДО УЧЕНИЦИТЕ

Добрите лози на лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.

Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода.

Така животът носи щастие, светлина, знание и Истината, свобода и радост.

Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот.

Имайте Любов към Всичкия живот, и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко е Божи живот.

Всички се стремете да добийте пълния живот на безсмъртието.

В него е всичката пълнота.

Пълната Любов носи Божия живот."

16.VIII.1928 г.

София


Свещеният подпис на Учителя - Беинса Дуно


 

Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5

Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25

Кореспонденция на Минчо Сотиров



----------------------------------------------------------------
Спомени на Мария Тодорова за писмата:

На Изгрева почти ежедневно пристигаха приятели от цялата страна. Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние на различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове на Братските кръжоци от провинцията. Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си подтик посещаваха и Учителя. Обикновено те отсядаха в града при свои близки, после се качваха на Изгрева на следващия ден, присъстваха на беседа, а след нея заставаха пред приемната на Учителя и чакаха да им дойде реда за среща с него. Всеки идваше със своите проблеми, със своите грижи и всеки търсеше нещо от Учителя. Това бе един много важен окултен закон, че за всеки човек бе строго определено с какви задачи трябва да справя през житейския си път - ако ги разреши той продължаваше напред, но понякога те се спираха с неразрешената си задача и стояха до нея с години. Понякога, за да тръгнат напред те разбираха, че трябва да дойдат при Учителя, за да им разреши задачата. Така се осъществяваха срещите между приятелите и Учителя. Но имаше и друг закон, че определи ли се човек да служи на Бога то по магически начин нещата се подреждаха той се срещаше с Учителя, защото първо в Духовния свят те се разрешаваха и след това се проектираха на земята като решени задачи. Но не всеки успяваше да се справи с тях. По-късно се завързваше кореспонденция между нас, жителите на Изгрева и тези, които ни посещаваха. Така се поддържаше връзка с общия живот на Изгрева и с приятелите от провинцията. Освен това ръководителите на братските кръжоци получаваха редовно беседи от Словото на Учителя. Имаше една много, много стара връзка между приятелите и Учителя. Тази връзка се осъществяваше чрез писмата. Възрастните приятели, които познаваха Учителят преди войните имаха една завидна и голяма кореспонденция с Учителя. Те пазеха съкровено неговите писма. Ние, които бяхме на Изгрева около Учителя, ние нямахме писма с него. Ние бяхме до него и Той беше между нас. На нас не ни трябваха писма, ние отивахме при него, задавахме въпроси и получавахме отговори, а четири пъти в седмицата Той изнасяше своите беседи пред нас. Та всяка една беседа беше около 45 минути. Какво по-хубаво и по-дълго писмо от една беседа на Учителя? Беседите на Учителя бяха нашите съкровени писма на Изгрева.

По това време на Школата Учителят ни даде като задача да пишем хубави писма на братята и сестрите в провинцията. Да поддържаме връзка с тях и да общуваме помежду си. Какви трябва да бъдат обръщенията ни към тях в писмата? Думата „мили" той я намери за неподходяща, непритежаваща това съдържание, което трябва да има думата, с която трябва да се обърнеш към духовния брат и сестра. Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен". И така „обичен брат", „обична сестра". Учителят влагаше съдържание в думата „обичам". Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви. Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип. Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта. А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен свят. Та човек не може да обича и да люби едновременно. Или е в активният полюс, работи с активният принцип на Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е. работи с Любовта - той тогава люби, т.е. възприема. И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата на живота в своята пълнота. Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра". Това означаваше един нов подход към нещата. Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение. А как можете да сторите това? Да се почне с проявата на обичта като принцип. Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта". Ето така ние получихме едно знание дадено чрез Словото на Учителя.

По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата. Те бяха предназначени за учениците в Школата. Ето тук, за да се онагледи този въпрос, поднасям едно писмо на Учителя до учениците.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...