Учителя дава песента Аум- гр.София
АУМ
Аум, Аум, Аум, Ом, Ом, Аумен.
Свещенната дума „АУМ” е дадена в 3 лекция, от Учителя, държана на 2 декември, 1925 г , гр.София в беседата „АУМЕН”.
„И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.”
ЛЕГЕНДАТА ЗА ПЕСЕНТА „АУМ"
„ИЗГРЕВЪТ – ТОМ 15”
„Аум" е песен, мелодия или упражнение. Текста е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен - мелодия, нежна, възвишена, затрогваща. Какво точно е „Аум"?
Според една стара легенда това е мелодия, благозвучие на човешката душа. В самата легенда се казва: Когато Бог създаде Земята и я устрои, много същества искаха да се заселят на нея. Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее на тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията на неговата душа. Смили се Бог над тези същества и повика един от най-мъдрите си синове „Саваот", като му възложи задачата да засели красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят на Нея.
Саваот, със своите помощници, дойде на Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат тяхните души.
Работиха неуморно, създадоха одежни на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи твари. И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помисли, че всичко е направено и задоволено, седна да си почине. Изведнъж гледа пред себе си, красиво лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката „Аум". Такава, чудно красива мелодия Той не беше слушал. Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити. Той разбираше съдържанието на тази мелодия, което значеше: „Аз съм човека необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъде облечен, за да живея, както другите в тази Райска градина. Моля ви помогнете ми". Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе Душата му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество. Отмина радостта му, в която Той беше потопен от постигнатото. Опечален обърна се Той към своите помощници и с почуда запита: „Защо това най- красиво същество, не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога!" Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намери елемент, от който да му се създаде одежда, с благозвучието, което то носи със себе си". - „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успя. Няколко пъти той с всичкото си старание опита, преброди Земята на длъж и шир и в най-големите глъбини, но напразно все неуспех. Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна на Земята безсилен. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели на красивата Земя своята любима „Аум".
Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма! И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога. „Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка на тази Божия градина!" Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог. Навсякъде тишина. Саваот беше сам. Страшна мъка сви Душата Му. Безкрайно страдание го притисна. Защо Той, Велкият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава на едно същество. Да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му. Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше. Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред. Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица.
И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта. Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си!" И направиха одежда на „Аум" от тази кал, направена от земя и сълзите на Любовта. И стана той, човекът, жител на планетата Земя и беше толкова красив, че повика Бог жителите на небесата за да го видят. Тъй беше облечен човека. Неизвестен велик посветен в една летопис е отбелязал: „Човекът е създаден от пръст, размесена със сълзите на Любовта".
http://simeonsimeonov-tenor.org/Panevritmia/06_Aum.mp3
