Jump to content

desislava

Members
  • Мнения

    6
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Относно desislava

  • Ранг
    Newbie

Profile Information

  • Gender
    Female
  1. Учителя дава песента "Блага дума" - гр.София Песента е дадена на 05 ноември 1922г. , в гр. София в беседата ”НИКАКВА ЛЪЖА” БЛАГА ДУМА „Блага дума на устата Туй е ключът на сърцата.“ „Мили поглед на очите Туй език е на душите.“ „Нежно чувство проявено Всяко зло е разтопено.“ „Силна воля увенчава Всяко дело и проява.“ „Любовта с тях съгражда Тоз живот, що тук се ражда...“ http://simeonsimeonov-tenor.org/Pesenta_na_Angelite/09_Blaga_Duma.mp3
  2. Учителя дава песента "Изгрява Слънцето"- гр.София Песента е включена като 16-то музикално упражнение в първата част от цикъла, състоящт се от 28 упражнения, на танца ПАНЕВРИТМИЯ . Тя е дадена на 22 октомври 1922г. , в гр. София в беседата ”ОКУЛТНА МУЗИКА”. Лекува бял дроб, алергии, нос, далак, мускулна система, устна кухина Изгрява слънцето Изгрява Слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя http://simeonsimeonov-tenor.org/Panevritmia/07_Izgriava_Slunceto.mp3
  3. Учителя дава песента "Сладко медено" - гр.София Песента е дадена на 29 октомври 1922 г, гр.София в беседата „ВЛИЯНИЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО”. Ето и цитат от беседата: „Като мислиш за него, веднага ще се подсладиш. Значи всичките киселини, които те спъват, се превръщат, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трябва малко светлина: „От слънцето пратено“ – веднага тази светлина прониква. „От пчелите донесено“ – веднага ще мислиш за кошера; понеже пчелите са трудолюбиви, у тях има ред и порядък, ти ще мислиш за тях и всичко туй ще внесе в теб ред и порядък.” СЛАДКО МЕДЕНО „Сладко медено, От слънцето изпратено, От пчелите донесено.“ http://simeonsimeonov-tenor.org/Imashe_Chelovek/18_Sladko_medeno.mp3 СЛАДКО МЕДЕНО - текст и ноти.pdf
  4. Учителя дава песента Аум- гр.София АУМ Аум, Аум, Аум, Ом, Ом, Аумен. Свещенната дума „АУМ” е дадена в 3 лекция, от Учителя, държана на 2 декември, 1925 г , гр.София в беседата „АУМЕН”. „И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.” ЛЕГЕНДАТА ЗА ПЕСЕНТА „АУМ" „ИЗГРЕВЪТ – ТОМ 15” „Аум" е песен, мелодия или упражнение. Текста е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен - мелодия, нежна, възвишена, затрогваща. Какво точно е „Аум"? Според една стара легенда това е мелодия, благозвучие на човешката душа. В самата легенда се казва: Когато Бог създаде Земята и я устрои, много същества искаха да се заселят на нея. Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее на тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията на неговата душа. Смили се Бог над тези същества и повика един от най-мъдрите си синове „Саваот", като му възложи задачата да засели красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят на Нея. Саваот, със своите помощници, дойде на Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат тяхните души. Работиха неуморно, създадоха одежни на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи твари. И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помисли, че всичко е направено и задоволено, седна да си почине. Изведнъж гледа пред себе си, красиво лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката „Аум". Такава, чудно красива мелодия Той не беше слушал. Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити. Той разбираше съдържанието на тази мелодия, което значеше: „Аз съм човека необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъде облечен, за да живея, както другите в тази Райска градина. Моля ви помогнете ми". Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе Душата му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество. Отмина радостта му, в която Той беше потопен от постигнатото. Опечален обърна се Той към своите помощници и с почуда запита: „Защо това най- красиво същество, не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога!" Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намери елемент, от който да му се създаде одежда, с благозвучието, което то носи със себе си". - „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успя. Няколко пъти той с всичкото си старание опита, преброди Земята на длъж и шир и в най-големите глъбини, но напразно все неуспех. Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна на Земята безсилен. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели на красивата Земя своята любима „Аум". Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма! И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога. „Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка на тази Божия градина!" Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог. Навсякъде тишина. Саваот беше сам. Страшна мъка сви Душата Му. Безкрайно страдание го притисна. Защо Той, Велкият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава на едно същество. Да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му. Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше. Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред. Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица. И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта. Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си!" И направиха одежда на „Аум" от тази кал, направена от земя и сълзите на Любовта. И стана той, човекът, жител на планетата Земя и беше толкова красив, че повика Бог жителите на небесата за да го видят. Тъй беше облечен човека. Неизвестен велик посветен в една летопис е отбелязал: „Човекът е създаден от пръст, размесена със сълзите на Любовта". http://simeonsimeonov-tenor.org/Panevritmia/06_Aum.mp3
  5. Учителя дава песента "Сила жива, изворна" - гр.София Песента е дадена на 12 октомври 1922 г., четвъртък, гр.София в беседата „ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА”. Тя е за лечение на бял дроб, кожни заболявания, алергия, нос, далак, мускулна система, устна кухина. Тоновете на тази песен показват движение, извиране нагоре и разширяване. Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно движение. За да може човек да изпее това упражнение, трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите Зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили. Те са мярка. Ту-мето има едно от най-красивите съдържания. СИЛА ЖИВА, ИЗВОРНА Сила жива, изворна течуща, Сила жива, изворна, течуща. (2) Зун мезун, зун мезун, бином ту мето. (2)
  6. Учителя дава песента "Давай, давай" - гр.София ДАВАЙ, ДАВАЙ “Давай, давай, всичко давай: Чисто семе пшеничено; Да се сее на нивата, на нивата красивата, Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето (2); На полето, под небето (2). Тази песен е дадена на 15 Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1926 г. гр.София в беседата „ПРОЯВА НА МУЗИКАТА В СЪЗНАНИЕТО”. Тя лекува и тонизира тялото. Ето и някои неща, които Учителят е казвал за произведението: „Тази песен трябва да се пее с движения. Без движения тя няма смисъл. Когато пее, човек трябва да има обект. Който разбира езика на природата, той ще влезе във връзка с нея и тя ще му проговори.” „Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.” „Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава, значи не я пеете както трябва. Като изпееш песента “Давай, давай” в тебе трябва да се отбори сърцето, да дава, да дава. Да се отбори ума и той да дава, да дава. И твоите постъпки да са такива винаги да дават нещо. Работите не трябва да бъдат равномерни. В музиката навсякъде разнообразие трябва да има. Ако е гладко всичко, ще бъде скучно.” „За постъпките е “Давай, давай” на физическото поле. Учете се да пеете. Много малко правила има в музиката за динамичното пеене! Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива. Песента “Давай, давай" тя дава навън, и всичко дава. Божественият свят е даване. Какво велико даване има в Бога.” http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/16_Davai_davai.mp3 За тази песен може да се прочете в: 1. Пълната чаша15 май 1942 г., Младежки Окултен Клас, София 2. Право разбиране5 януари 1927 г., Общ Окултен Клас, София 3. Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота 4. Махар Бену Аба12 декември 1941., Младежки Окултен Клас, София 5. Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума. "Махар-Бену" е за сърцето. "Давай- давай" е за тялото. Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства. (От МУЗИКА Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1)
×