Jump to content

Ани

Moderators
  • Мнения

    3645
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    4

Всичко публикувано от Ани

  1. Статия във в-к Странджа, Малко Търново, 2014 г., бр. 129, 130, 132 По повод 150-годишнината от рождението на класика на националната ни детска литература Стоян Русев /Дядо Благо/, роден в село Заберново, община Малко Търново. Изхождайки от едно трогателно признание на краеведа Горо Горов за него, че „сказанията на Дядо Благо за нашите деца са пълни с житейска мъдрост и философия”, писателят Иван Бубалов1), странджанец, изпрати до редакцията на вестника подготвената от него литературна студия, посветена на юбилейната годишнина от рождението на детския писател Дядо Благо. Публикуваме част от нея. Детският писател Стоян Русев /Дядо Благо/ е роден на 02. 02. 1864 г. в странджанското село Заберново. Родителите му са били средно заможни селяни, с основно препитание овцевъдство и оскъдно планинско земеделие типична характерност за населението на Странджа планина. Русенови били многодетно семейство 18 братя и една сестра. Стоянчо е бил най-малкият - 19-то дете, но се отличавал с добродушие и прилежност. Скромен и отзивчив, мечтаел да стане учител. Началната грамотност получил в Заберново и в съседното село Граматиково. Проявявал е забележителна любознателност. Зиме и лете, от сутрин до вечер пасял стадото на най-големия си брат Русен кехая. В зимните нощи до късно седял край огъня в колибите и слушал в захлас приказките и легендарните приключения на Индже и Вълчан войвода. Така протичало невръстното му детство, докато в един летен ден го сполетяло нещастие. В гората пламнал огромен пожар. До стадото дотичали турски горски стражари. Нахокали го. Той се изплашил, грабнал торбичката и през границата се озовал при брат си Лука чиновник в Бургас. Той го взел под своя закрила и го пратил да слугува на богат гръцки търговец, като се договорил, че Стоян е буден и ученолюбив и трябва да учи. Това е времето след 1879 година, а в Бургас през периода 1885-1900 г. е имало само 4 прогимназии /две държавни български и две частни гръцки/, в които се учели децата на богатите гърци. В една от тях ученик е бил Стоян. Завършил с отличие и продължил в Сливенската непълна гимназия педагогически профил. Завършил я с много добър успех и бил назначен за учител в село Горица /Орман/, Поморийско за времето 1882-1883 г. Следващата учебна година продължава в село Приселци Варненско, но за най-дълго се установил да учителства в с. Росен, Бургаско, днес Созополска община. Тук той решава да дебютира с поезия, като през 1889 година в Бургас отпечатва първата си стихосбирка за възрастни „ЗВЕЗДА“ с подзаглавие Лирически и епически стихотворения. В нея са поместени 24 стихотворения, шест епиграми и осем басни. Макар дебютът му да не е бил определено успешен Стоян Русев не се отчайва, а решава да реализира творческите си пристрастия докрай. Ходи по селски сборове да събира и да записва песни, предания, поговорки и гатанки и да ги обработва. Така се появяват и първите му публикации в сборниците за народни умотворения на Министерството на народното просвещение. (бр.129) Вторият период на писателя Стоян Русев /1893-1937/, вече известен с псевдонима Дядо Благо, започва през есента на 1893 година, когато бива назначен за първоначален учител в ОУ „Братя Миладинови” София. По-късно и за главен учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, където работи до пенсионирането си. Според близките му, бил е 52-ят по ред учител в Новата Българска столица по онова време... Това е период, в който детският поет Стоян Русев твърдо се ориентира към творчеството за деца и в 1893 година започва да издава първото месечно детско списание с картинки „ГРАДИНКА”. Русев очертава и кои са основните задачи на списанието: „Да другарува, занимава, насърчава и поучава малките деца...” И от първата до последната книжка върху лицевата корица е било изписано следното мото: „Аз съм градинка, но не с цвете наука мъдра в мен ще берете”. През тригодишното съществуване на списанието излизат 34 книжки, които обхващат внушителния обем от 800 печатни страници. За сътрудници при неговото издаване Стоян Русев е привлякъл Иван Вазов, Цанко Церковски, Васил Попович, Ценьо Калчев, а също така и някои учители колеги на Русев. Поради материални затруднения „Градинка” спряло да излиза. Минало доста време, Русев не се успокоил, потърсил детския писател Стоян Попов /Чичо Стоян/ и започнал от 1 октомври 1905 година да издава най-популярното за онова време илюстровано детско вестниче „СЛАВЕЙЧЕ”. В него за първи път Стоян Русев е подписал материалите си с псевдонима Дядо Благо. Този сърдечен и по детски нежен псевдоним му бил подсказан от децата негови ученици, които, като искали да изразят уважението си към него, се обръщали с думите: „Учителю, колко си благ!” Вместо програмна статийка в първия брой е поместено стихотворението „Славейче” от Чичо Стоян. Обяснява се, че във вестничето всяко дете „Ще намери басни нови, стари, с картинки и писъмца от деца другари.” Дядо Благо - Вълшебникът на гатанките. След спирането на „Славейче“ в 1910 г. Дядо Благо не представа да сътрудничи и в други детски периодични издания, но вниманието му сега е насочено към литературната обработка на гатанките. Те са любимия му жанр, защото открива в тях магиката на словесното вълшебство. В едно от изданията на МНП под № 5 - „Библиотека за малките” в самостоятелно приложение, оформено като книга, Стоян Русев отпечатва „Гатанките на Дядо Благо“ -1925. Подборът на гатанките се извършва от Дора Га-бе, а илюстрациите са на художника Вадим Лазаркевич. Децата посрещат книжката с изключителен интерес. Търсят да разгадаят верния отговор за всяка гатанка. Ето две от тях, станали изключително популярни: „Бодлива крава през плет минава,опашката и отвън остава.“ /иглата с конеца/. „В равна нива все отбор юнаци,всички имат вирнати мустаци.” /класовете/. Като член БЗНС, през 30-те години на 20 век, Дядо Благо е поканен от редакцията на „Земеделско знаме” и сп. „Селянка”, като приложение в тях да издава вестниче „Земеделче“. Вестничето започва да излиза два пъти месечно от 15 февруари В 1937 година Дядо Благо подготвя и издава последната си книга - сборник „Сказания за двайсти век - за всеки човек“. Тази книга е почти непозната за днешните читатели. В нея са поместени 376 римувани, мъдри, кратки тристишия, чиято творческа визия Дядо Благо отправя към бъдещите поколения. На 16 януари 1938 година в София умира детският писател Стоян Русев-Дядо Благо, неоценен достатъчно от своите съвременници. Пословичната му скромност като гражданин и писател е причина той да не бъде изтъкван като известен автор на много книги за деца. И още. По десетките списания и вестници и до днес стоят разпръснати и неприбрани от грижовна ръка многобройните негови творби. Дядо Благо е автор на 1630 гатанки, 115 басни, приказки и стихотворения. По време на Втората Световна война и бомбардировките над София голяма част от личния му архив изгаря. Иван Бубалов __________________________________________________ 1) Иван Бубалов. Роден на 1 март 1932 г. в село Бръшлян, Малкотърновско. Автор на книгите “Бръшлянски вечери” (стихове, 1990), “Иманярски предания” (ч. 1-2, 1996), “Небето помни” (стихове, 1998), “Бунтовен марш” (1998), “Пътуващият град” (2010), “Иманярски и хайдушки предания” (2011), “Българе глава вдигнали” (2013).
  2. Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя Стоян Русев, наричан от приятелите в Братството обикновено дядо Благо, е роден на 2 февруари 1865 (1864?) г. в село Заберново, Бургаски окръг. почти на една възраст е с Учителя. (Според Светозар Няголов и Борис Николов - на 18 февруари). Директор на гимназия, председател на Славянското дружество в България, поет, един от най-верните последователи и ученици на Учителя. За него може да се прочете в: 1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов 2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева 3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов 4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев) 5. Песни от дядо Благо (Стоян Русев) - Излязъл е сеяч да сее - Братство, единство - Любовта е извор - Сине мой - На белия цвят 6. Статия за дядо Благо във в-к Странджа, Малко Търново, 2014 г., бр. 129, 130, 132 Произведения от Стоян Русев (дядо Благо): Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF) Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев)
  3. Упражнение от Учителя (Вдъхновение) Упражнението е дадено в лекцията "Светлина и знание. Музика",23 ноември 1924 г., Младежки Окултен Клас, София.
  4. 6 декември 1875 г - роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис" Иван Толев е български общественик, журналист, редактор, поет и преводач. Роден е в Битоля - 6 декември 1875 г. В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия. Заминава за София, където завършва право във Висшето училище на 6 март 1898 година. В София става деец на Македонската организация. Публикува стихове в „Български преглед“ (1893 - 1900), „Учител“ (1893 - 1914), „Зора“ (1898 - 1900) и „Ученически другар“ (1898 - 1900), на което е и отговорен редактор. В 1895 година издава първата си самостоятелна стихосбирка - „Китара“ (Варна, 1895). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. В 1917 година се запознава с Петър Дънов и споделя идеите на Учителя. Започва да издава списание „Всемирна летопис“ от 22 март 1919 г. до март 1927 г. спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. 1. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ) 2. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова 3. Иван Толев - спомен наГеорги Събев 4 , Снимки на Иван Толев
  5. Упражнения от 1910 г.

    1910_08_18_2 Упражнения от Учителя, дадени на 18 август, 1910 г. на годишната среща на Веригата в Търново
  6. Упражнения от Учителя, дадени на 18 август, сряда, 1910 г. на годишната среща на Веригата в Търново:
  7. Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "Силата на движенията", МОК, 15 февруари Упражнение. I. Двете ръце пред гърдите. Лявата длан леко допряна върху горната част на дясната ръка. Бавно изтегляне на дясната ръка навън и поставяне дясната длан върху горната част на лявата ръка така, че двата палеца да сочат нагоре. Упражнението се повтаря няколко пъти последователно ту с лявата, ту с дясната ръка. II. Ръцете вдигнати нагоре, с допрени пръсти на раменете. Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти.
  8. Упражнение, дадено в лекцията на ООК "С чия воля?" Сега ще ви дам като задача за една седмица упражнението с поставяне показалците един срещу друг и концентриране на мисълта си, докато получите малка светлинка. При това всеки ще извърши упражнението доброволно, без никакво насилие. Сега няма да ви кажа, че който не прави упражнението, ще бъде изключен от Школата или пък, който го направи, ще бъде приет в Школата. Всеки има вътрешна свобода да направи или да не направи упражнението. Когато поставите показалците си един срещу друг, от тях изтича два вида енергия. Тази, която изтича от десния пръст, образува по-къс път в движението си, а тази, която изтича от левия пръст, образува по-дълъг път. Вие трябва да знаете законите, чрез които да примирите тези енергии. Докато не ги примирите, вие не можете да произведете никаква светлина. Как ще ги примирите? Като направите двата пътя еднакво дълги или двата еднакво къси. Освен това правете кръгове с двете си ръце, като ги дигате отпред нагоре и отпред надолу с леко допиране пръстите на двете ръце. Ако не можете да произведете електричество, вие не можете да получите никаква светлина. Колелото на електрическата машина трябва да се върти, за да се произведе електричество. В това отношение въртенето на ръцете на човека във вид на кръг, представя колелото на неговата електрическа машина. Тъй щото, ако се концентрирате, вие ще произведете електричество, което ще излиза от очите ви във вид на светлина. Ако направите опита само един път и видите тази светлина, ще мислите, че сте се излъгали, но направите ли опита няколко пъти, ще се уверите, че тук няма никаква илюзия, а се намирате пред една реалност.
  9. Упражнение, дадено в лекцията на ООК "Линия на Любовта", 8 юли 1942 г. Да направим едно малко упражнение: (Всички прави. Лявата ръка встрани. Дясната пред лявата, като допира пръстите до дланта. Движи се по лявата до рамото, по гърдите и настрани. С лявата същото движение по дясната. Три пъти. Ръцете горе над главата с допрени пръсти. Сваляне на ръцете в това положение до над главата. Движение на ръцете настрани. Пак нагоре и допиране на пръстите. Повтаря се три пъти.)
  10. Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "На своето место", ООК, 29 август 1934 г. Ще направим едно малко упражнение: 1. Ръцете пред лицето, спуснати при лактите. Пръстите са обърнати нагоре, събрани. При такова положение на ръцете, без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират отново. Това се повтаря три пъти. Последното положение на пръстите остава да бъдат събрани. 2. Ръцете отиват отпред на гърдите. Пръстите на всяка една ръка са събрани. Пръстите на двете ръце са насочени едни срещу други и допрени. Ръцете се отдалечават в хоризонтално отношение на страни и постепенно се разтварят, после пак идват в първоначалното си положение. Това се повтаря три пъти и пак идват събрани един срещу друг пръстите при гърдите. Движенията № 1 се повтарят 10 пъти. Движенията № 2 се повтарят 10 пъти. Ръцете се поставят отпред на височина на долния край на гърдите с пръсти обърнати надолу и пак събрани пръстите. При такова положение на ръцете без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту пак се събират. Това три пъти. След това ръцете се свалят надолу.
  11. Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Значение на изслушването"- 21 януари 1925 г., Общ Окултен Клас, София.
  12. Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Съзнателна работа"25 април 1926 г., Младежки Окултен Клас, София.
  13. Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Живият кръг"5 май 1923 г., Младежки Окултен Клас, София.
  14. Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Закон за контрастите"20 май 1923 г., Общ Окултен Клас, София.
  15. Упражнение от Учителя за ръцете Упражнението е дадено в лекцията "Правата посока"21 май 1941., Общ Окултен Клас, София.
  16. Нови теми или теми с променени дати в заглавията, след 22 май 2015 г. (промените са отразени в сайта http://beinsa.bg/index.php) 1931_06_29 Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 29 юни до 12 август). (датата 1931_06_29 е променена от 1931_06_27) 1931_07_01 Снимка на Учителят и Георги Радев с приятели на Рила, 1 юли 1931 г. (датата 1931_07_01 е променена от 1931_06_29) 1932_07_14_2 (датата не е точна) Снимка на Учителя на Рила - 1932 г. (темата е изтрита) 1943_12_00 Снимка на Учителя на Бивака, Витоша с ученици, декември, 1943 г. (променено) 1919_03_22 Иван Толев започва да издава в София списание "Всемирна летопис" (Промяна на датата) 1944_12_24 Формулата: Да се прослави Бог в Бялото братство (датата е по спомен на Весела Несторова) (Промяна на дата и заглавие) 1944_12_24 Формулата: Да се прослави Бог в Бялото братство (датата е по спомен на Весела Несторова) (Промяна на заглавие) 1922_05_25 Учителя изнася беседата „Без Бог и без любов не може“ пред 4 сестри на Витоша (Промяна на датата)
  17. Нови теми, сложени след 6.05.2018 г. (темите не са поставени в сайта http://beinsa.bg/index.php) 1923_05_13 Упражнения дадени от Учителя в лекцията "Правилно разпределение на енергиите" 1941_05_21 Упражнение от Учителя за ръцете 1923_05_20 Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "Закон за контрастите" 1923_05_02 Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "Живият кръг" 1926_04_25 Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "Съзнателна работа" 1925_01_21 Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "Значение на изслушването" 1934_08_29 Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "На своето место" 1942_07_08 Упражнение, дадено в лекцията на ООК "Линия на Любовта" 1926_06_02 Упражнение, дадено в лекцията на ООК "С чия воля?" 1929_02_15 Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "Силата на движенията", МОК 1910_08_18_2 Упражнения от Учителя, дадени на 18 август, 1910 г. на годишната среща на Веригата в Търново
  18. Упражнения дадени от Учителя в лекцията "Правилно разпределение на енергиите" Учителя дава тези упражнения в края на лекцията "Правилно разпределение на енергиите":
  19. Снимки на Учителят пред второто езеро „Елбур", Рила Снимка 8. Учителят пред второто езеро „Елбур" - в дъното е палатковия лагер - 30.VII.1931 год. Снимка 9. Учителят при второто езеро „ Елбур" - вдясно, част от палатковия лагер.
  20. Д-р Миркович започва издаването на списание "Здравословие" Месечно списание за запазване на здравето и лекуване болестите по най-безвреден начин. Съдържа статии по хигиената, хидротерапията, лечителния магнетизъм, внушението, хомеопатията и въобще по лесни и безвредни способи, достъпни всекиму да се лекува и предпазва сам. ЗДРАВОСЛОВИЕ - за изтегляне в pdf формат. Списанието се издава в периода от 1893 г. до 1896 г.
  21. Заминава си Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя (1 януари 1913 г. - 1 април 1995* г.) Певица с международна известност. Цветана-Лиляна Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен. След завръщането си в България Цветана-Лиляна Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото. Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г. записва всичките си разговори с него, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Учителя Петър Дънов предава на Цветана-Лиляна Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна Школа. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За певицата Цветана-Лиляна Табакова (Лиляна-Цветана Табакова), може да се прочете по-подробно в темата: Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
  22. Заминава си Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя (20 март (стар стил) / 2 април (нов стил) 1905 - 4 февруари 1996) Мария Златева е дългогодишна цигуларка и певица, живяла и работила на „Изгрева“. Завършила е консерватория с помощта и по препоръка на Учителя. Тя е обучавала почти всички цигулари от следващите поколения на „Изгрева.“ За Мария Златева може да се прочете по-подробно в темата: Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
  23. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя (20 март (стар стил) / 2 април (нов стил) 1905 - 4 февруари 1996) Мария Златева е родена в Русе. Семейството й е бедно.След 1910 г. се преместват в София, където майка й учителства в околните села. Мария завършва музикалното училище, където се запознава с последователи на Учителя и през 1921 г. посещава събиранията на ул. Опълченска, 66. Дворът е пълен с хора. Първата песен, която чува в "Любовта е извор". След години Мария си спомня: Мария Златева участва активно в живота на Братството - предимно в концерти и Паневритмията. Нейни спомени има Изгревът - Том 1 За Мария Златева може да се прочете в: 1. Мария Златев - Светозар Няголов, Светъл лъч към човешките души 2. "Любовта е извор" - спомени на Мария Златева, Изгревът - Том 1 3. "Моят Висок Идеал" - спомени на Мария Златева, Изгревът - Том 1 3. "Паневритмия" - Спомени на Мария Златева в сп. "Житно Зърно", бр.24, 2011 г. 4. Снимки на Мария Златева Може да се свали и разгледа книгата на Мария Златева с подбрани мисли на Учителя за планината: "Учителя за планината" (pdf)
  24. Снимки на Мария Златева Мария Златева - 1929 г Елена Сотирова, Димитър Сотиров, Мария Златева и Минчо Сотиров на Рила, 1938 г. Мария Златева, в средата, с приятели 1. Амелия Надзор, 2. Неделчо Попов, 3. Мария Златева, 4. Димитър Сотиров - бъдещ съпруг на Мария Златева, 5. Стойна Христова Мария Златева Златева, c шапката, с приятели на Рила 1. Кирил Стоянов /Кирчо лъвчето/, 2. Мария Златева, 3. Таня Икономова, 4. Кирил Икономов, 5. Мечева, 6. Списаревска Мария Златева и Димитър Сотиров като младоженци Мария Златева и Димитър Сотиров Мария Златева с цигулката на Рила Мария Златева свири на 3-то езеро на Рила 1937 г Мария Златева и Димитър Сотиров на връх „Дамга” Пред входа на Агарта при езерото „Сърцето". Мария Златева свири на цигулка при главата на лъва, август 1932 год. Мария Златева (с цигулката) и отпред Райна Грозданова Музиканти на Изгрева - Мария Златева и Димитър Сотиров, вдясно, с шлифери
  25. ПАНЕВРИТМИЯ Спомени на Мария Златева Мария Златева е дългогодишна цигуларка и певица, живяла и работила на „Изгрева“. Завършила е консерватория с помощта и по препоръка на Учителя. Тя е обучавала почти всички цигулари от следващите поколения на „Изгрева.“ В следващия брой на списанието ще публикуваме още нейни спомени. Ж.З. През 1921 г. бях ученичка в музикалното училище. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него.Веднъж той ми довери, че в неделя ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтересува и пожелах да ме заведе и аз да го чуя. Следващият неделен ден се срещнахме на уреченото място и малко преди 10 часа сутринта отидохме на ул. „Опълченска“ 66. Дворът беше пълен с народ. Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите видях млад човек, после научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента „Любовта е извор“ и всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би – което е най-вярното – самата песен проникна дълбоко в душата ми, пренесе ме в някакъв чуден свят и ме изпълни с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво със свещен трепет. След свършване на песента се загледах в отворения прозорец на полуетажната бяла сграда насреща в двора. В стаята имаше мъже, жени, едни насядали, други – прави. На прозореца застана мъж на средна възраст, в сив костюм. Косите и брадата му бяха леко прошарени, а очите – меки, топли. Последваха нови песни. След това настана необикновена тишина.Всички се изправиха и зашепнаха молитва. Някои отново седнаха. Мъжът в сивия костюм заговори тихо, меко. В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в душата и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот. Колкото повече го слушах, толкова повече словото му внасяше живителни струи в самата ми същност. Да отивам да слушам това слово за мен стана насъщна необходимост. Светлината на това слово сочеше верния път в живота. За Паневритмията Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от салона, на малки групи. Отделно Учителя показваше на Катя Грива отделните упражнения, за да му бъде в помощ при общото разучаване. Пентаграмът се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено, щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Ние свирехме под нея, а другите играеха. При такава поетична обстановка се изучаваше Пентаграмът. Брат Симеон Симеонов, с нетърпелив нрав, понякога избързваше със свиренето. Учителя каза: „Вслушвайте се в сестрата. Тя има развито ритмично чувство.“ След като научихме Паневритмията и я играехме на поляната, Учителя каза на Кирил Икономов да вземе един метроном и, както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме свирили. Често пъти, развеселени или разсеяни, забързвахме или забавяхме свиренето. Като поглеждахме стъпките на играчите, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите – да бъдат бавни, равномерни, пластични. Понякога утринната лекция беше по-дълга, а много от учениците бяха служещи, работници, студенти, и времето, определено за Паневритмията, от един час, караше тези, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителя казваше да се съкращават някои от гимнастическите упражнения. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният се разговаряше с някои сестри встрани. Тогава Учителя се обърна към мене и каза:“ Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията – „Първият ден на пролетта“, „Евера“ и „Скачане“ и после ще прескачате през едно. Един ден ще свирите четните номера, друг ден ще свирите нечетните. Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред. Попитах дали трябва да се дава сигнал кое упражнение да се играе. Учителя каза: „По-добре без сигнал, всички трябва да са будни и да следят. Вие, музикантите, трябва да се разделите на групи. Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава, да види какви подобрения могат да се направят, и тези, които свирят – също.“ Понякога на 22 март утрините бяха ясни, слънчеви, но понякога – мразовити, снежни. Така, на един 22 март беше навалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега на поляната, за да може да се играе. Ние, оркестрантите, свирихме под навеса, до един мангал. Аз казах: „Колко хубаво ще бъде в такива случаи да имаме един грамофон.“ Учителя каза: „Не, по-добре е живо свирене.“ Тогава у нас нямаше още магнетофони, затова казах за грамофон. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите. Беше към 20 декември 1944 г., когато аз и сестра Ярмила се разхождахме по кръга на поляната. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя, блед, заметнат с пелерината си, да се приближава към нас. Когато беше вече съвсем близо, той каза на Ярмила: „Вие, сестра, оправете гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина“ – отвърна тя. „Не – прекъсна я Учителя, – Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен, като Катя Грива и други. Вие ще оправите Паневритмията.“ След това се обърна и си отиде. Наистина, както сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец за правилното изпълнение на гимнастиките. Тогава Учителя е избрал сестра Ярмила, тъй като самата тя е балерина и би могла да ги разучи най-добре, като й се покажат точно. Това негово поръчение го чух само аз, но то не можа да се изпълни, защото Ярмила наскоро замина и остана да живее в чужбина. Източник: сп. "Житно Зърно", бр.24, 2011 г.
×