Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

Ани

Administrators
  • Мнения

    3651
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    9

Всичко публикувано от Ани

  1. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя (Сливен 20.VII.1874 г.- 16.X.1923 г. в София) Тодор Бъчваров е един от първите последователи на Учителя. Роден е в Сливен - 20 юли 1874 г. Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука, литература и обществен живот, което излиза от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. Издателството на сп. „Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69. В същият район живее и семейството на Бъчваров. Списанието се печата предимно в София, но понякога и в печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология. Също така Учителя е бил отговорник на списание „Родина“, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Тодор Бъчваров се запознава с Петър Дънов някъде около 1900 г. За това запознанство той пише в издадената от него малка книжка през 1922 г. „Заветници на свободата ни“. (Мистична случка). Там Бъчваров пише: "Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща свещ. Константин Дъновски." Книжката "Заветници на свободата ни (1922)" е посветена на делото на свещеник Константин Дъновски. Учителя заедно с Тодор Бъчваров правят първата обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София. Датата на тръгването не е уточнена – предполага се, че е 26 юли. Учителя и Т. Бъчваров тръгват пеша от Варна за Бургас. Минават през Стара планина. Преминават през Камчия, която е придошла по това време след дъжд, с помощта на един колар. Този случай Учителя описва в утринното слово, 30 май 1943 г., „Път на избавление“. В 12 ч. вечерта са в Месемврия (Несебър), където са поканени от един офицер да пренощуват. За този военен Учителя говори в съборната си беседа на 3 септември, 1933 г., „Едно звено“. 1901_07_27 След войните Тодор Бъчваров урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. През 1905 г. децата на Бъчваров заболяват от скарлатина. За тази болест се слагало 40 дни карантина и Учителят е трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях са Петко и Гина Гумнерови. * * * Тодор Бъчваров не може да се нарече ученик на Учителя Петър Дънов. Той е по-скоро от категорията последователи, която най-добре е описана от д-р Вергилий Кръстев (авторът на поредицата "Изгревите") в Изгревът - Том 15, бележките му към главата посветена на Иван Толев и "Всемирна летопис": Quote Тодор Бъчваров си заминава през същата година - 1923, 16 октомври. * * * За Тодор Бъчваров може да се прочете в: 1. "Не коригирай Божественото", разказано от Борис Николов, Изгревът - Том 3 2. Тодор Бъчваров, от Сава Калименов и бележки на Вергилий Кръстев, Изгревът - Том 30 От Тодор Бъчваров: 1. "Заветници на свободата ни" (мистична случка), от Тодор Бъчваров, 1922 г. 2. Предговор към „Идването на Миров Учител от Ани Безант/ Тодор Бъчваров 3. Ученици на окултизма - Т.Бъчваров,1936 г. (за теглене - pdf)
  2. ПРЕДГОВОР КЪМ „ИДВАНЕТО НА МИРОВ УЧИТЕЛ” НА АНИ БЕЗАНТ ОТ ТОДОР БЪЧВАРОВ Безант, Ани. Идването на Миров Учител. София: сп. Родина, 1923, с. 3-6. (Библиотека Духовен живот ; бр. 1) Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените. Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи!” Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос. Библейските тълкуватели различно мислят за Мелхиседека. Едни го считат за Св. Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/. В 7 гл. на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”. Затова в пророческия си унес Давид пее: „От Сиона* ще изпроводи Господ жезълът на силата ти; владей всред враговете си. Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората. Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/. Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител. Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон. Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и Откровението на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр. 6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила. /Чети цялата глава от Откровението/. Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване. Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на древността, седем и половина века преди идването на Господа, казва: „Кой поверва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем. Презрен и отхвърлен от человеците, човек на скърби и навикнал на болест; и както человек от когото отвръща някой лице, презрян би, и за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари; а ние го възмнехме ту язвен, поразен от Бога и оскърбен. Но той биде наранен заради, престъпленията ни; биен би заради беззаконията ни; наказнието биде на него за нашия мир, и с неговите рани ние се изцелихме”. /Исая 53:1-5/. Какъв, прочее, трябва да очакваме бъдещия Учител. Ако дойде между белите кавказци, ще го познаят ли желтокожите азиатци? Ако дойде между жълтите, ще го познаят ли белите горделиви европейци и американци? Не ще ли ги обземе мъздруването на древните фарисеи: „От Назарет нещо добро може ли да излезе?” Бележитият пророк на Славянството Лев Н. Толстой, в известното на мнозина писмо, писано до дъщеря му, Алекнадра, когато преди смъртта си /1910 г./ бе се отстранил от Ясная Поляна, казва, че новия религиозен обновител на света ще се яви в първата половина на XX век и ще принадлежи на азиатската раса: „Той е вече роден, казва Толстой, но още не съзнава великата мисия, която го очаква”. Както четеца ще види в изложените по-натъй мисли на бележитата съвременна ясновидка, г-жа Анни Безант, времето за идването на Миров Учител вече тропа на вратата на световната арена, желаният мир за всяка душа настъпва с неговото идване. Светът ще претърпи промени; живота на хората ще се обнови; нова цивилизация ще настъпи. Де ще първо да се яви? Да се е родил? Във Витлеем или Назарет - не важи. Важни са думите и делата Му. По тях ще го познаем, наистина, че е Син Божий, по чин Мелхиседеков - свещеник на Бога Вишнаго. Т. И. Бъчваров ------------ * Сион символизира небесната църква. Източник: 64.6. Предговор към „Идването на Миров Учител от Ани Безант/ Тодор Бъчваров.II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ Изгревът - Том 30
  3. ТОДОР БЪЧВАРОВ В.К.: Слушал съм за Тодор Бъчваров. С.К.: За Бъчваров знам му ролята, обаче нямам точни сведения, защото не съм имал контакт никога с него и не съм се интересувал да проследя дейността му по-подробно. Знам обаче, дали той имаше някакво роднинство с Учителя, не мога много добре да си спомня, и той е бил един от учениците. На някои от първите събори, тези, които аз тука ги имам - 1908-1909, май, че в 1908 г., че го има вече. А, не по-късно ще е той, и той бива така приобщен към веригата, така както е казал Учителя, на първите ученици, бил е Тодор Бъчваров. Не, май че в 1909 г. го има вече. В.К.: Какво ще ми кажете за толстоистите по онази епоха. С.К.: Но чакай да кажа още две думи за Бъчваров. Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление. И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но фактически се отцепва и образува една доста голяма организация. Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието. Така ми се струва. Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги. Между тях си спомням, какво беше, че българския народ има нещо като духовно призвание ли какво беше, така обаче, когато аз дойдох вече тука, вече почти не се говореше, не се споменуваше за Бъчваров и заглъхна. „РОДИНА” месечно илюстровано списание за наука, литература и обществен живот 25.1. ГРЯДУЩЕ /Блян/ Родина. Г. I, кн. 1, януари 1902 Гледей през окото на света надежда, Бъдещето славно как светло изглежда. Tiber В един сън вълшебен благ дух ме понесе Над земни простори, в синева чудесна И с полет безкрили в друг мир ме занесе - Свят, дето царува мир, правда небесна. Земя тука видях на нашта подобна - Със гъсти дъбрави, потоци кристални... Но чудо! - не срещнах съдбата злокобна Да трови живота със грижи печални, И старци, и баби аз гледах столетни Да припкат задружно кат млади юнаци; Лицата им свежи тъгите несметни Не бяха сбръчили с бразди и знаци!... Тук всичко цъвтеше: и роза засмяна, И люляк, и здравец и бяло кокиче - Природата цяла беше във премяна: На всяка шубрака църтеше и птиче; Поляни обширни с посеви обрасли Се гледат - на всъде човекът грижливо Работил - овошки със плодове красни ... Бе всичко омайно и тъй приветливо! Приятна бе тука и таз изненада - Аз нийде не видях някого да дреме, Не видях човека от нужда да страда, Да пъшка, кат носи животното бреме. И млади и стари прилежно с драгост Се трудят да трупат, събират за зима... Сърцето ми сладко затупте от радост. Тук бирник не видях десятък да зима! - Водачо щастливи, викнах аз тогази, Кажи ми, за Бога, къде ме довлече - Във кой кът вселенен кракът ми нагази; Защо оставихме земята далече? Не е тази нашта плачевна долина; Блаженстват тук, всички: природа и люде - Туй рай е! - къде е моята родина? Там синца в неправда беснеем кат луди! - Човече злочести, духът отговори, Ний сме на земята - там, гледей е Рила; И Хемус се дига във тез кръгозори - България туй е - родината мила! Но тук веч живее по-ново потомство Със нови наредби и нова управа; Изчезна светът стар и мрак, вироломство - На правда, човечност тоз кът е държава. Тук братски живеят; войска ги не пази Ни стража, нито власти за тях е потребна - Те любят! Кой люби никой го не мрази; Любовта владее над цяла вселена... И много, все нови, наредби показа Духът благ. Аз видях добрини незнайни, Но, ей, се събудих - със древна умраза Светът си живее - с неправди безкрайни! Бъчваров ВИДЕЛИНА месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето 25.2. НА СЪРДЕЧНИТЕ ВРАТА Виделина. Г. 8, кн. 6-7,1910 Т.И. Бъчваров На сърдечните врата хлопа Пътник изнурен по лице Му е тегота - от света и Той презрян Чуй как милно теб зове; “Отвори да влеза Сам; да изчистя грехове от сърдечния твой храм Аз ти нося с доброта край на пъкленото зло, мир сърдечен, чистота - избавление от тегло. Да възкреснеш от смъртта; от грехът и Сатана - кръв пролях на Голгота, за да видиш светлина. Рани пет на кръст носих, скръб голяма, теготи - Всичко туй за теб сторих! Що стори за Мене ти?” Чака при твоите врата, хлопа тоя Странник там, отвори с лекота, грешниче, сърдечний храм! Отвори да влезе Той, Що за грешни кръст носи - Душе, Той е Спаса твой - И ще тебе да спаси! БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. За Тодор Бъчваров - виж „Изгревът”, том III, с. 24-26 - „Не коригирай Божественото”. 2. За Тодор Бъчваров - виж „Изгревът”, том V, с. 527-531; том XI, с. 68-72. 3. Тодор Бъчваров издава списание „Родина” - 14 години от 1899-1917 г. 4. Тодор Бъчваров след 1914 г. започва да издава Библиотека „Родина” и издава книжки. Тя се е намирала на ул. „Опълченска” №67, близо до домът Гумнерови, където е живял Учителят Дънов, на ул.„Опълченска” № 66. 5. Тодор Бъчваров участвува в издаването на списание „Виделина” на д-р Георги Миркович и след неговата кончина той продължава да го издава до 1910 г. 6. От 1920 г. Тодор Бъчваров създава Библиотека „Духовен живот” и издава поредица окултни книжки. 7. За Тодор Бъчваров в бъдеще ще се спрем в специален раздел. 8. Роден в гр. Сливен на 20.VII.1874 г., и умрял на 16.X.1923 г. в София. 9. В бъдеще в специален раздел ще се спрем на неговото творчество и дейност. ________________ Източник: 25. Тодор Бъчваров. Бележки на съставителя д-р Вергилий КръстевI. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Изгревът - Том 30
  4. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО! (От Борис Николов) През лятото на 1920 г. Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка!" Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили!" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!" Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София. Ето влакът от София пристига и оттам слизат трима братя. Те се срещат и запитват Паша: „Ти от къде идваш?" „Идвам от Сините камъни където е Учителят". А брат Иван Радославов понеже са близки с нея, той й се доверява: „Отиваме при Учителя на Сините камъни обаче тайно, никой да не знае." Паша се усмихва. „Учителят вече знае за вашето идване. Тази сутрин ми каза, че идват трима братя делегация от София". „От къде знае, никой не Му е писал и никой не знае за нашето заминаване?" „Да, Учителят прочете това нещо на небето". Братята са поласкани. „Виж ти Невидимият свят предупреждава за тяхното идване". Това дава кураж на братята и ги насърчава. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго. Братята застават пред Него и Иван Радославов започва да излага случая. Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се!" Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост!" Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото!" Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. ___________________ Източник: 6. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!БОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3
  5. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя (Сливен 20.VII.1874 г.- 16.X.1923 г. в София) Тодор Бъчваров е един от първите последователи на Учителя. Роден е в Сливен - 20 юли 1874 г. Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука, литература и обществен живот, което излиза от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. Издателството на сп. „Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69. В същият район живее и семейството на Бъчваров. Списанието се печата предимно в София, но понякога и в печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология. Също така Учителя е бил отговорник на списание „Родина“, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Тодор Бъчваров се запознава с Петър Дънов някъде около 1900 г. За това запознанство той пише в издадената от него малка книжка през 1922 г. „Заветници на свободата ни“. (Мистична случка). Там Бъчваров пише: "Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща свещ. Константин Дъновски." Книжката "Заветници на свободата ни (1922)" е посветена на делото на свещеник Константин Дъновски. Учителя заедно с Тодор Бъчваров правят първата обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София. Датата на тръгването не е уточнена – предполага се, че е 26 юли. Учителя и Т. Бъчваров тръгват пеша от Варна за Бургас. Минават през Стара планина. Преминават през Камчия, която е придошла по това време след дъжд, с помощта на един колар. Този случай Учителя описва в утринното слово, 30 май 1943 г., „Път на избавление“. В 12 ч. вечерта са в Месемврия (Несебър), където са поканени от един офицер да пренощуват. За този военен Учителя говори в съборната си беседа на 3 септември, 1933 г., „Едно звено“. 1901_07_27 След войните Тодор Бъчваров урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. През 1905 г. децата на Бъчваров заболяват от скарлатина. За тази болест се слагало 40 дни карантина и Учителят е трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях са Петко и Гина Гумнерови. * * * Тодор Бъчваров не може да се нарече ученик на Учителя Петър Дънов. Той е по-скоро от категорията последователи, която най-добре е описана от д-р Вергилий Кръстев (авторът на поредицата "Изгревите") в Изгревът - Том 15, бележките му към главата посветена на Иван Толев и "Всемирна летопис": Тодор Бъчваров си заминава през същата година - 1923, 16 октомври. * * * За Тодор Бъчваров може да се прочете в: 1. "Не коригирай Божественото", разказано от Борис Николов, Изгревът - Том 3 2. Тодор Бъчваров, от Сава Калименов и бележки на Вергилий Кръстев, Изгревът - Том 30 От Тодор Бъчваров: 1. "Заветници на свободата ни" (мистична случка), от Тодор Бъчваров, 1922 г. 2. Предговор към „Идването на Миров Учител от Ани Безант/ Тодор Бъчваров 3. Ученици на окултизма - Т.Бъчваров,1936 г. (за теглене - pdf)
  6. Даниел Цион - равин християнин в Израел (от д-р Стефан Кадиев) Случаят с равина Даниел Цион - предишният главен равин на България, възбуди голям интерес в днешната държава Израел. Равинът Даниел Цион е учен и историк от значение. През целия си живот е бил ревностен ционист. Той се премества в Израел и примерът му бе последван от повечето негови съна­родници. Равинът Даниел Цион прие Исуса за свой личен Спасител и благо- вествува на юдеите в Израел, че този, когото тяхната нация отхвърля, е техният истински Месия. Той настоя за ревизиране на съдебния процес срещу Назаря- нина и за отмяна на присъдата, която Го предаде на разпятие. Той каза, че евреите трябва да приемат Исуса за техен Месия и Спасител, иначе те ще стра­дат много и занапред. Естествено е, че неговото свидетелство намери много противници. Една конференция от равини, която се състоя в Тел Авив, го обяви за душевно болен и препоръча неговото интерниране в някоя клиника. Той бе уволнен като равин и сега живее на стари години в бедност. Съветът на рави­ните постоянно напомня на евреите в Израел да нямат нищо общо с него и все пак симпатиите на народа са на страната на преследвания равин, като мнози­на идват да го слушат. Противоречиви слухове се носят за него и вън от Изра­ел, затова Кейт Брукс, редактор на списанието „Професи", го помолил за едно негово лично свидетелство. През юни 1951 година д-р Брукс получи следното писмо на еврейски език: „Мили братко, получих Вашето любезно писмо и бързам да Ви отговоря и да Ви разкажа как намерих моя Месия - Христос. Моята вяра се развиваше в сърцето ми в разстояние на 20 години бавно. Аз растях в една среда, която беше неприятелски настроена спрямо името Исус. Аз лично някога разкъсах един екземпляр Нов Завет. След извършената постъпка бях много неспокоен и се молех на Бога да ми покаже пътя на истината. В Своята голяма милост, Той ми отговори. Духът на Спасителя дойде върху мене. Светият Дух започна да говори с мене чрез един вътрешен глас. Той ми даде няколко знака, чрез които да намеря Изкупителя. Неговата фигура, както виси на кръста, често пленява- ше моята мисъл. Аз имах привилегията да преживея няколко чудеса като отго­вор на моите молитви. Така, аз знаех вече в моята душа, че Той е Месия. Въп­реки че всички тези неща ме доведоха до вяра в Него, аз не се осмелявах да изляза явно да изповядам вярата си, защото бях главен равин на България. Минаха много години, докато се реша да направя това. Най-после напуснах дейността си в България и дойдох тук, в Израел. Тук много страдания и разочарования ме споходиха, за да ме смирят. Вътрешният глас на Месия ме изпрати в Йерусалим, където прекарах цял месец в самот­ност. Светият Дух ме караше постоянно в молитва да чета Новия Завет. Свети­ят Дух дойде мощно върху мене. Той беше в сърцето ми пламтящ огън. Извес­тно време аз не бях в състояние да говоря. После, явно воден от Духа, аз тряб­ваше да отида при двамата секретари на главния равин в Тел Авив и да им заявя, че Исус Христос е Син Божи, наш Месия, наш Изкупител. Аз нямах спо­койствие, докато не заминах за Тел Авив. Бог ми даде сила, за да свидетел- ствувам за Него. От този ден насетне тази вест се разнесе из цялата страна. Голямо объркване настана между моите сънародници. Ежедневници и седмич­ници публикуваха съобщението за моето обръщане към Христа. Също и вес­тници от други страни, които пишеха за това, попаднаха в ръцете ми. Като че ли по цял свят се говореше за моята нова вяра. Въпреки многото обиди, изопа­чавания и преследвания, въпреки че някои мои приятели ми станаха върли неприятели, Бог ми даде достатъчно сила да устоя на всички клевети и прес­ледвания. Аз говорих с уважавани равини, както и с много образовани хора, обаче всички те живеят в мрак. Никога по-рано не съм бил така щастлив. Аз живея вече в светлината на Исуса и Бог ми помогна чрез Своя Дух, та никой вече не може да ми попречи да свидетелствувам за Христа. Скоро имах радостта да спечеля и други наши сънародници за Христа. Така бях воден, че подготвих основаването на Меси­анска църква от християни-израилтяни. Опитвах се също да получа официално признаване, за да има поне едно скромно място, където да се събираме за поклонение и молитва, където да можем с моите братя евреи да четем Словото Божие. Има изгледи християни от други страни да ни помогнат да построим нещо подходящо за целта. Моята единствена надежда е останалите няколко години от живота ми да ми послужат да предам на моите братя тази чудесна вест. Бог ми даде сила да зазвучи тя като чиста тръба, без какъв и да е неясен тон. Едно нещо моля преди всичко: Молете се за моята мисия тук. Аз нямам връзка с никоя от църковните християнски мисии тук. Аз не искам нищо от човеците, защото знам, че щом като Бог желае да ме употреби в работа, ще намери и необходимото за това. Ваш в мир, на Спасителя предан Даниел Соломон Цион - Йерусалим" (Из книгата „Животът на Бранхам") (За Даниел Цион вж. и в „Изгревът" том I, с. 487 - бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ______________________ Източник: 70. Даниел Цион - равин християнин в ИзраелI. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев Изгревът - Том 17
  7. ГЛАВНИЯТ РАВИН ДАНИЕЛ ЦИОН ЗА УЧИТЕЛЯ (от Сава Калименов) Даниел Цион, на времето си главен равин на България и такъв на Централната Синагога в София, който почина преди няколко години в Израел, беше един от преданите и ревностни ученици на Учителя. Той много често посещаваше Учителя на Изгрева, идвал е и в лагера на Братството на Седемте езера, на Рила. И Учителят се отнасяше с особено внимание към него. Макар ученик на Учителя, Даниел Цион продължаваше да изпълнява своята длъжност като главен равин. В разговорите си с него, Учителят, между другото, го е напътвал към мисълта, че еврейството трябва да приеме Христа и че трябва да се работи в това направление. Знаейки много добре, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка, направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е стараел по всички възможни начини да внесе тази идея сред световното еврейство. В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва, че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и помолил Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение. Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев, но тъй като последният по това време бил много зает, това задължение минало върху брат Йордан Андреев. „Тогава, казва брат Йордан, аз бях още млад и беден студент. И аз самият са считах за начинаещ в учението, без достатъчно познания, но по настояването на брат Лулчев поех върху себе си възложената ми задача. От тогава насетне, цели три години, аз редовно посещавах дома на равин Даниел Цион, като заедно четяхме беседите и дълго време след прочитането на беседата, разговаряхме върху нейното съдържание и тълкувахме по-съществените мисли в нея. Винаги, преди да ме изпрати, равин Даниел Цион ми даваше отличен обед, нещо, което при тогавашното ми безпаричие имаше голямо значение за мен. По-късно като видя, че не съм достатъчно добре облечен за зимата, равинът ме облече с нов, хубав балтон. Може да се зададе въпроса: Прие ли равин Даниел Цион Христа, към което го напътваше Учителят? - Да! Ще отговорим, ако се гледа по същество на нещата. Равин Даниел Цион прие Христа по дух, и Го прие напълно и безрезервно, а това именно е същественото, което не е изпълнено от мнозина, които са приели Христа само по форма и се наричат с неговото име. Че това е така, достатъчно ще бъде да разгърнем една от книгите на равин Даниел Цион, например „Трайният път на новия човек" - беседи за народа. Заключението на книгата завършва с думите: „Един Бог, една религия, един народ!" Какво по-голямо и по-пълно християнство от това? По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир" равин Даниел Цион казва следните трезви истини: „Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение". „Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите". „В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда". „Преди всичко участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство". „Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението". „Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение". „На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина". „Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир". Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой. За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората". На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка. Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа! Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят. Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки, с хитрувания, а също така и със силата на оръжието, не ще се разрешат. И нека евреите не си правят никакви илюзии, нека на нищо друго не се надяват - никакви свръхоръжия не ще им помогнат. Изобщо, не трябва да се разчита на оръжието. Този въпрос, от който е заинтересувано цялото човечество, ще се разреши само по пътя на Любовта - по пътя, сочен от Христа. Няма друго разрешение. Никакви пазарлъци не ще помогнат. Евреите и арабите трябва да заживеят като братя, като истински братя, каквито и наистина са. - Това е разрешението! Да не се прави разлика между евреин и арабин, както в Йерусалим, така и по цялата израелска територия. Могат да живеят по братски тези два народа. Само трябва да се надживее Мойсеевия закон, а така също и Мохамедовия, и да се приложи Христовия закон. Спасението на евреите е в приемането на Христа - на Любовта. Тогава и арабите ще станат съвсем други. „Нашето минало ни е довело до сегашното положение. Затова нека опитаме нов път” - казва равин Даниел Цион. ____________________________ Източник: 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/ Изгревът - Том 30
  8. Даниел Цион (1883–1979) – равин и християнин Хари Салман Даниел Цион Настоящата статия допълва с някои съществени щрихи сложната картина на социално-политическия и духовен живот в България в трудния и важен исторически период на 40-те години на 20. в. Публикуването є е израз на възхищението и почитта ни към един велик човек, чийто личен духовен подвиг на дълбока вяра и безусловна преданост към Истината повлиява върху съдбата на десетки хиляди хора. Ние сме убедени, че в основата на този подвиг стои онова, което е в основата на всички религии, на всеки живот – Любовта. Животът и делото на равин Даниел Цион ни учат, че за човека на Вярата няма религиозни бариери. Истинската вяра не разединява, а обединява хората. ред. колегия на сп. Житно зърно По време на Втората световна война в България има еврейска общност, състояща се от около 50 000 души, половината от които живеят в София. В по-голямата си част българските евреи имат сефарадски произход, предците им са дошли от Испания след 1492 г. и говорят ладино – испански диалект. Главната синагога, построена в София между 1905 и 1909 г., е най-голямата сефарадска и изобщо третата по големина синагога в Европа. След Балканските войни (1912–1913 г.) хиляди евреи се стичат към България от различни краища на дотогавшната Отоманска империя и поради тази причина еврейската общност в София иска от сефарадската общност в Солун да им изпрати равини. Солун по онова време е центърът на еврейската култура в Югоизточна Европа, той е най-големият еврейски град в света и е наричан „Майката на Израел“. В него се наброяват около тридесет синагоги. През 1915 г. главата на равинската семинария „Бет-Йосиф“ в Солун изпраща своя син Даниел Соломон Цион в София.1 Той започва дейността си като хазан* в Ючбунарската синагога. Извършва активна педагогическа и социална работа и пропагандира каузата на ционизма – една идеология, първоначално защитаваща правото на родина на палестинските евреи. За две години е съветник в Кюстендил. След завръщането си в София е назначен за равин и става председател на Еврейския религиозен съд в София. През 1931 г. е председател на Върховния религиозен съд при Централната консистория (общностния съвет) на евреите в България и е с прерогативи на главен равин на България, а през 1938 г. той става председател на Еврейския религиозен съд в България. През 30-те години Даниел Цион, който дотогава е говорел ладино, вече е научил български и започва да пише и публикува на този език. През 1938 г. той основава списание „Светлина“ и публикува „Пътят на живота“ – поредица от беседи за обществеността. Следва сборникът „Еврейско брачно и бракоразводно право“, написан заедно с Алберт Варсано. През 1940 г. написва книгата си „Кабалата“, а през 1941 г. публикува нов сборник с беседи „Из нов път“. Даниел Цион превежда и публикува текстове от Талмуда (1938 г.) и книга с еврейски молитви. След войната той публикува още три книги: „Пет години под фашистки гнет“ ( 1945 г.), „Тройният път на новия човек“ (1946 г.) – възгледи и съвети за здравето, и „Еврейски празници и традиции“ (1946 г.) Даниел Цион проявява задълбочен интерес към другите религии и философията. Книгите му разкриват, че е изучавал творбите на значими философи, запознат е и с някои духовни учения (вероятно теософия), включително и с учението на Бялото братство. Той е поддържал приятелски отношения с духовните лидери на България по това време, нещо, за което е бил атакуван от някои членове на еврейската общност. Около 1934 г. и след това, през 1942, са го наричали „дъновист“ и са го обвинявали, че се е „похристиянчил“ и че е станал сектант.2 Във уебсайта на Софийската синагога Даниел Цион е споменат като един от двамата равини, които са служели като проповедници.3 Официално няма главен равин на България за периода между 1925 и 1945 г.; последният такъв е Ашер Хананел, който е бил затворен от комунистическите власти заради отказа му да затвори Софийската синагога и след като е бил освободен, умира в Израел през 1964г.4 В началото на 1930 г. Даниел Цион е поканен да посети Учитeля Петър Дънов. Впечатлен от начина на живот в общността на Бялото братство, той възприема – както пише Йозеф Шулам – някои съществени елементи от учението на Петър Дънов като вегетарианството, навика да посреща игрева на слънцето с медитация и молитва и някои физически упражнения. Петър Дънов е първият, който говори с него за Исус. „Дънов говорел за Исус като за Месия и Спасител. Той говорел също за простия начин на живот на първите ученици на Исус. Тези разговори отворили очите на равин Даниел“ – пише Й. Шулам.5 В продължение на 4 месеца Даниел Цион посещава лекциите в духовната школа на Бялото братство.6 Според Борис Николов Даниел Цион често идва на „Изгрева“, за да разговаря с Петър Дънов и чете томчетата с неговите беседи. Той е прекарал известно време и на летния лагер на Братството на Рила, където е участвал в братския живот. „Той прие християнството – коментира Борис Николов – в дух и истина от Учителя Петър Дънов.“7 В една от книгите си Даниел Цион пише „Бог е любов“ – една концепция, която може би, заедно с други идеи, е възприел от Петър Дънов. Един ден, при медитацията си по време на изгрева, Даниел Цион вижда пред себе си образа на Исус. Като не знае как да тълкува това, той се обръща за съвет към други равини. Когато образът му се явява за трети път, Даниел Цион го заговаря. Изглежда му, че фигурата се явява директно от слънцето и назовава себе си Йешуа (Исус). Според Йозеф Шулам тогава той се обръща към Софийския митрополит Стефан, който му дава мъдър съвет – да не влиза в нито една от християнските църкви, а да се концентрира върху самия Исус. След този разговор двамата стават близки приятели. Даниел Цион не се обръща към християнството, а остава верен на Тората. Той възприема Исус като Месия и изучава Новия завет. След като са присъствали на сутрешната служба в синагогата, в събота следобед десетки хора, сред които и лидери на еврейската общност, се събират в дома му в София, за да изучават Новия завет. Мнозина са знаели за вярата на Даниел Цион в Исус като Месия, въпреки което е бил дълбоко уважаван и със стриктното си придържане към Тората той е бил образцов пример на истински юдеин. Има сведения, че в началото на 1942 г. Даниел Цион посещава Петър Дънов, за да обсъди опасността, надвиснала над евреите, в един шестчасов разговор. Приятелството между двамата води и до една специална поръчка. Трима представители на еврейската общност на София (между които Даниел Цион) идват при Петър Дънов с молба да вземе на съхранение ценностите на общността (между които няколко диаманта), използвани изглежда при службите в Софийската синагога. Това са вероятно ритуални предмети, свързани със закона на Мойсей. След войната (и след смъртта на Петър Дънов), те са върнати на евреите.8 След един разговор с министъра на финансите Божилов през юли 1942 г., отнасящ се до преследването на евреите, Даниел Цион получава послание от Бога. Един вътрешен глас му казва, че Божието Царство идва на Земята и че всички, които му се противопоставят, ще пострадат. Той отпечатва 200 копия от това послание: за българския цар Борис III, за висшите политически лидери и държавни служители, включително министрите, правителството, парламента и началника на Софийската полиция. Някъде в началото на 1943 г. той пише писмо специално до българския цар, отнасящо се до преследването на евреите. Предупреждава го с библейските думи, че всеки ще бъде измерен със същата мярка, с която мери другите. Митрополит Стефан не се съмнява в автентичността на Божието послание, получено от Даниел Цион и обещава да говори по еврейския въпрос с царя и с министър Божилов.9 Уплашени, лидерите на еврейската общност не подкрепят политическите действия на равина. На 2 август 1942 г. те го свалят от поста председател на Върховния религиозен съд в София. Опитват се и да го дискредитират, както вече са се опитали преди осем години. Със своите действия в полза на еврейската общност Даниел Цион се проявява като истински духовен водач на българските евреи, правещ всичко, каквото е по силите му, за да облекчи изключително тежката ситуация и да ги спаси от надвисналата опасност. Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител. В началото на март 1943 г. започва депортирането на евреите от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България, към Полша. Сред българските евреи властва страхът, че и те ще бъдат депортирани – нещо, което наистина е планирано от българското правителство. Това бива предотвратено в крайна сметка от успешните съвместни действия на членове на парламента, висши служители на Православната църква, еврейските организации и може би е решаваща – макар и останала скрита – намесата на Петър Дънов, използвал посредничеството на Любомир Лулчев (един от най-приближените до царя съветници). В официалната литература за спасяването на българските евреи липсва епизодът за това, че когато Петър Дънов е информиран (вероятно на 6 март 1943 г.) от своя ученик Методи Константинов, висш правителствен служител, че е взето решение за депортирането на всички български евреи, той, чрез Лулчев изпраща до царя следното предупреждение: „Ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти и помен няма да остане.“10 Лулчев не можел да намери царя следващите три дни и накрая се върнал при Петър Дънов, който му казал да го търси в двореца в Кричим. Така три дни по-късно, както пише Методи Константинов, (вероятно на 9 март), царят получава предупреждението на Учителя. Той незабавно се връща в София заедно с Лулчев и в кабинета на министър Габровски скъсва на парчета заповедта за депортирането. Историята не е разказана много прецизно от Методи Константинов, но тя дава липсващото звено за внезапната намеса на царя и как „заповедта от най-висша инстанция“11 е могла да достигне до министър Габровски на 9 март 1943 г. Историкът Бар-Зохар потвърждава, че Димитър Пешев, виден член на парламента, на същия този ден късно сутринта разговаря с министър Габровски, след което насрочва добре разгласена среща с Кюстендилската делегация в 15:00 ч. на същия ден. В това време министър Габровски вече е получил инструкцията „да прекрати планираното депортиране на български евреи в рамките на старите граници на България“. 12 През май 1943 г. се подготвят нови действия срещу българските евреи. На 21 май евреите в София са призовани да се приготвят за депортиране след три дни. Цар Борис е имал смелостта да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата. Но това се е разбрало впоследствие. На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите. В 5 ч. сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои. Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион. Заедно с равин Хананел той повежда хиляди молещи се евреи към синагогата в Ючбунар. Митрополит Стефан, който живее наблизо, посреща равините Даниел Цион и Ашер Хананел и отива в двореца, където написва писмо до царя, предупреждавайки го, че ако преследва евреите, самият той ще бъде преследван. Митрополитът казва на Даниел Цион, че още преди това царят му е дал тържествена клетва, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България. С тази новина Даниел Цион се връща при очакващите го евреи. В това време няколко хиляди от тях вече са преминали пред двореца. Като един от лидерите на демонстрацията, Дaниел Цион е арестуван и интерниран в лагера в Сомовит. След края на войната Любомир Лулчев е осъден на смърт от комунистическия cъд. Даниел Цион има смелостта да напише писмо до народния съд на 16. декември 1944 г., в което подчертава помощта, оказана от Лулчев за българските евреи.13 След септември 1944 г. и особено в периода между 1949 и 1952 г. мнозинството от българските евреи емигрират в Израел. Остават само няколко хиляди, предимно в София и Пловдив. В началото Даниел Цион не иска да емигрира, но след като насън получава послание от Бога да го направи, напуска страната през 1949 г. Той става равин на еврейската българска общност в Яфа. Но скоро напуска този пост и отива в Ерусалим, където прекарва цял месец в пост, молитва и усамотение, молейки Бога да му покаже правилния път. През пролетта на 1950 г. „Светият Дух ми разкри, че Исус наистина е Месия, който е страдал заради нас и се е пожертвал заради нашите грехове. Палещият огън в сърцето ми не ми даваше мира, докато публично не признах вярата си.“14 На другата сутрин той отива във висшия равинат в Тел Авив и признава какво преживява. Публичното признание на Даниел Цион, че вярва в Исус като Месия става голям въпрос в Израел и предизвиква дълги дискусии в пресата. Различни християнски мисионери идват при него, за да получат подкрепата му за своята мисия, но той остава верен на юдаизма. Той е призован обаче да се яви пред Върховния равински съд, който го отстранява от поста равин през 1954 г. Той отстоява пред съда вярата си в Исус. Руски евреин, който също признава Исус за Месия, дарява на Даниел Цион една сграда в Яфа, която той ползва за синагога на българската общност. Той не говори често за Исус, но както в София, събира в дома си хора след службата на Сабат и им проповядва за Йешуа. Той написва стотици песни, посветени на Йешуа, Сабат и Добрия живот. Публикува много книги. До 1973 г. той служи като неофициален равин на българските евреи. Умира през 1979 г. на 96 години и е погребан с почести. В Израел и извън него има много групи месиански юдеи, които възприемат Исус като Mесия. През 1993 г. по света е имало около 350000 месиански юдеи, а сега съществуват повече от 400 месиански синагоги по цял свят. Израел сега има около 10–15 000 месиански юдеи. По мое мнение българските евреи са имали изключителната съдба да бъдат спасени благодарение на сътрудничеството на трима големи духовни водачи на България в този период – Даниел Цион, митрополит Стефан и Петър Дънов. Ролята на Петър Дънов не се признава в официалните изследвания, може би защото по време на комунизма не е било позволено да се публикува нищо за него. Не е много известно и влиянието на Петър Дънов в духовните преживявания на Даниел Цион, вследствие на които той разпознава Исус като Месия. Може да се твърди, че Петър Дънов заема специално място в биографията и жизнената мисия на равин Даниел Цион. Този образован равин се явява голям юдейски духовен водач с отворен ум, благодарение на което е поддържал приятелство с християнските водачи. Благодарение на вярата си в своята духовна връзка с Йешуа, той е повел българските евреи по нов път към Месията. Послание от Бога получено от Даниел Цион през юли 1942 г. Излизайки от министерството, аз бях обладан от едно вдъхновение свише. Един вътрешен глас говopеше в мене: Царството Божие идва на земята. То наближава и ще ликвидира с всички ония, които вървят по кривия път. Ще останат да се радват на живота и благата само ония, които вървят по правия път. Човеците и нaродите, които живеят и дават живот и свобода на другите, ще живеят и те. Няма да има вече ограничения. Всяко едно чедо Божие има право да живее и да се развива свободно. Това е Божията воля! Който се противопоставя на тази воля, ще страда и ще изчезне. Божествената любов, която обгръща цялото битие и всяко същество, ще вземе мястото на омразата и недоразумението. Братството ще замести дисхармонията. Който приеме това и го приложи, ще бъде осигурен завинаги. Онзи народ, който започне да прилага това Слово Божие, ще успее, защото всичките му политически и икономически дела щe се наредят в негова полза. И обратно. Внимавайте, народи! Бог говори! Каквото казва, става! Иди и напиши това Слово Божиe, и раздaй го на цар и управници. Нека се стреснат всички, които вървят по тъмните пътеки! От равин Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 38–39 стр. Писмо до цар Борис (написано в началото на 1943 г.) ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ. От две години насам Народното събрание гласува ограничителни закони против моите сънародници; с тяхното прилагане цялото еврейство е заплашено от разорение. Не желая да занимавам Ваше Величество с отражението на тия закони, обаче последните доведоха до състояние на безнадеждна мизерия хиляди работници, амбулантни, дребни търговци и техните семейства. Намирам тая мизерия безнадеждна, защото последните издадени закoни и разпоредби лишават еврейските общини, синагогалните настоятелства и благотворителните дружества от приходите им. А знайно е, че всички тия институти се занимават главно с подпомагане на бедни евреи. Прилагането на тия закони ще доведе до затваряне на училища и синагоги, сиреч ще се установи духовна мизерия при материалната такава на моите сънародници. Моля Ваше Величество да се поставите в положение на хилядите бащи, майки и деца, които изпадат в черна неволя, без тяхното нещастие да е помогнало другиму. Не е ли казано в Евангелието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се мери“! Тия положения не са в хармония с Божиите закони за добро, справедливост и разумност. В името Божие длъжен съм да припомня на Ваше Величество Словото Божие, което имах честта да Ви препратя. Всеки трябва да се съобразява с това Слово, особено Вaше Величество, като глава на българския народ, за чиито съдбини отговаря пред Бога. Ако тия закони (приетите от правителството – бел. ред.) не се прилагат в .действие, България ще стане проводница на Божиятa воля и в нея ще изгрее слънцето на мира за благото на цялото човечство. Амин. Равин Даниел Цион От Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 38–39 стр. ______________________________ * хазан – лице, което изпълнява религиозния ритуал 1. Кратка биография на Даниел Цион , „Кратък биографичен и критичен очерк“, написана от Е. Ански за книгата „Из нов път“ (публикувана по случай 25 години религиозни служби в България), София 1941 г. Ценна информация относно биографията на Даниел Цион може да бъде намерена и в статията „Даниел Цион“, написана от Йозеф Шулам, роден в България през 1946 г. и настоящ директор на Netivya Bible Instruction Ministry в Ерусалим. http://www.netivyah.org.il/English%20Web/MidrashaArticles/rabbi_zion.htm 2. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., стр. 47. В следващите две страници Даниел Цион разказва, че се е нуждаел от ясен образ на различните видове философско и религиозно мислене, между които и учението на Бялото братство и че е потърсил помощта на някои членове на Бялото братство за подобряване положението на българските евреи. 3. http://www.sofiasynagogue.com/ 4. http://www.sephardicstudies.org/sofia.html. 5. Йозеф Шулам, „Даниел Цион“. http://www.netivyah.org.il/English%20Web/MidrashaArticles/rabbi_zion.html 6. Информацията е дадена от Рити Катц, сътрудник на Йозеф Шулам. 7. Борис Николов, из мемоарите му (в препис на В. Кръстев), включени в „Изгревът на Бялото братство“, т.1 (съставител и редактор Вергилий Кръстев), София 1993 г. стр. 487 8. Борис Николов „Диамантите на евреите и скинията на Мойсея“ (в препис на В. Кръстев), в Изгрева на Бялото братство т. 1. (съст. и ред. Вергилий Кръстев), София, 1993 г. стр. 485–486. Борис Николов е присъствал на връщането на диамантите. Той интрепретира молбата на тримата евреи като молба за помощ и готовността на Петър Дънов да приеме на съхранение диамантите като знак, че взема българските евреи под своя закрила. Директорът на Историческия музей на евреите, г-н Владимир Пауновски в телефонен разговор каза на автора на статията, че той не знае за събитията, свързани с диамантите на софийската еврейска общност. Еврейската общност признава ролята, която Петър Дънов е изиграл за спасяването на българските евреи. В музея на еврейската история в София неговият портрет е окачен, със забележката, че той е повлиял върху решението на цар Борис III да отмени депортирането на евреите. 9. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 53 стр. 10. Методи Константинов, „Спасяването на евреите“ (в препис на В. Кръстев), из „Изгревът на Бялото братство“ т.IV ( ред. Вергилий Кръстев), София, 1995 г., 534 стр. 11. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, Avon, MA, 1998, 128 стр. 12. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, p 128–130. 13. Копие е публикувано в Изгревът на Бялото братство, т. XXI (ред. Вергилий Кръстев), София, 2005, стр. 401. 14. Даниел Цион в реч пред радиостанция „Гласът на Израел“ на 14 септември 1952 г. Публикувана в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г.
  9. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта – Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме? – Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер. Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото. Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа. Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново. – Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак. Учителят препоръчва следното: – Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица. Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина. Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата. Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.” Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата. ________________________________________ Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя! Източник: РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ За главния равин Даниел Цион може да се прочете по-подробно в: 1. Даниел Цион (1883–1979) - равин и християнин, статия от Хари Салман в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г. 2. Спомени на главния равин Даниел Цион за Учителя, записани от Сава Калименов 3. Даниел Цион - равин християнин в Израел, от д-р Стефан Кадиев, Изгревът - том 17
  10. Упражнение за работа с цветовете Това упражнение Учителя дава в лекцията си пред МОК - "Изпитите на ученика. Житното зърно", 25 януари 1925 г. Същото упражнение е записано в книгата "Окултни упражнения", в главата "Опити с цветовете - духовното им влияние"
  11. Упражнение - житен режим Това упражнение (опит), Учителя дава в лекцията си пред МОК - "Изпитите на ученика. Житното зърно", 25 януари 1925 г. Същото упражнение е записано в книгата "Окултни упражнения", в главата "Упражнения с растения".
  12. Упражнение с букви, дадено в лекцията "Гласните и съгласните букви", 24 януари 1926 г. В лекцията си "Гласните и съгласните букви" пред МОК, Учителя дава упражнение с буквите за справяне с психически неразположения. Упражнението описано в лекцията в изданието на ИК "Жануа": Същото упражнение, в лекцията от книгата "Влияние на светлината и на тъмнината", изд. София, 1937 г. и "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26), Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. За това упражнение може да се прочете и в книгата "Окултни упражнения" - "Упражнения с букви"
  13. Метафизични разсъждения ................... Как бихте изпели вие: „Постигни всичко“? Думата ще е много материална, много груба. Е-то е разширение, е-то мъчно се взема. (Учителят пее: „Ти ще сполучиш всичко в живота.“) Като дойдем в пътя, в който се придобиват нещата, всички ще пеят еднакво. Ако не дойдем, не може. (Пее: „Ти всичко ще сполучиш в живота.“) По кой начин ще сполучиш? Понеже вие имате такава идея предначертана, че сами се спъвате. Никога не трябва да начертаваме какво ще сполучим в даден случай. Бъди благодарен на онова, което имаш. Не си туряй никаква идея. Онова, което сполучиш – бъди благодарен, понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие. Туй, от което не може да го лишиш. Изпейте сега „Ти ще сполучиш в живота“. Вие вътре го разбирате, отвън не е дошло. То ще дойде само по себе си. „Ти ще сполучиш в живота“ Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота. Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука. Днешната несполука, то е едно стъпало за утре. Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре. Вярвайте, както малките деца. Не ви трябва много, малко ви трябва. На човека му трябва малко, понеже главата съставя една десета от тежестта на цялото тяло. Нему му трябва колкото му тежи главата. Като вземеш толкоз, колкото главата тежи, не се бой. Не искай повече. Искай туй, което сполучиш, да тежи колкото главата. Онова, което умът може да провери, онова, което сърцето може да провери, и онова, което тялото може да провери – то ти стига. Половин кило като туриш в стомаха, е достатъчно. Половин кило, една закуска е приятна. После, онова чувство, [което] си добил с езика, тъй като разглеждаш храната, тия съчетания са достатъчни. Толкоз, колкото умът е приел и колкото сърцето и тялото, е достатъчно в даден момент. Следния момент ще се измени. Мярка е туй. В даден момент благодари за три неща. Онова, което умът ти може да поеме – този ум всякога не побира едно и също. Сърцето втория момент ще побере повече, после ще побере малко, микроскопическо. Големите работи и малките работи в природата си мязат. Великото в света, като слиза до малкото, счита, че има големи постижения. Малкото, като се качи до великото, счита качването за постижение. Голямото, като слиза надолу, постига. Малкото, като се качи нагоре, постига. Две постижения има. Малките хора постижения имат, като се качват. Големите хора постижения имат, като слизат. Тъй щото, ако сте от големите, радвайте се, като слизате да постигнете. Ако сте от малките, като се качвате, пак се радвайте. „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“ Четиринадесета лекция на младежкия клас 24 януари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев ___________________ Метафизични разсъждения
  14. Бележки на Минчо Сотиров от проведен разговор с Учителя 23 януари 1915 година, Бургас - в дома за обед Исайя 19, 19 Говори за Египетските пирамиди. Египтянин - това е физическия човек. Асириец - умствения човек. Града на Слънцето сега се нарича Озарис - от корен ОЗАРИ. В Египет 19-та династия е царувала няколко хиляди години, и е дала старата култура на Египет, която римляните са развалили. В подземията на пирамидите са закрити още много неща, които ще се открият и изследват. Вследствие падането на един камък, се е отворило дупка и са намерили много старини. Там е написано всичко за Христа. Законите не бива да се издават. Христос затова разпнаха слугите Му /духове/, защото даде учение не на време. Природата към глупавите е взискателна, а към умните хора - снизходителна. Природата ни дава правила, за да се реформираме. Начина е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да пречисти къщата си, забуха пода и повдигне прахът нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-3 часа да се пречисти. Вярата е една обоснована наука, която почива на изучаване. Тя е дълбока сила, която лекува. Тя е ангелския език. Хората са сега много суеверни, а имат малко вяра. Който има вяра, има безстрашие, който няма вяра, има колебание. Сега са най-добрите дни за развиване на вярата. Колкото повече се осланяме на Божията Мъдрост, толкова повече можем да работим. Вярата сама по себе си носи знания и те се добиват моментално. Като се съсредоточим, ще знаем например какво става на бойното поле. Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е душата - това значи, че Духа работи. Няма ли топлина - ума работи, а това не е молба вече. Във Вярата нещата трябва да тълкуваме в правата смисъл - винаги да благодарим. Страданията са резултат на лекувание. Разумна вяра има тоя, който вярва без да критикува. Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, сто, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи. Христос казва: "Като попросите, ще ви бъде...". Молба трябва един за друг: мъж за жената и жената за мъжа. Да приближите ума си към Бога и да работим. Нещата, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Hero с вяра без разсъждение. Как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата. Без страдания молбата ни не се удовлетворява. Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим на страна знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му. Човешките души нямат качествата на падналите души, на падналите ангели, а са по душа по-чисти. ______________ Източник: 4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 23 януари 1915 годинаМинчо Сотиров Изгревът - Том 25
  15. Упражнение за свързване с Невидимия свят, дадено от Учителя в "Закон за късите и дългите линии", 23 януари 1924 Учителя дава това упражнение в края на лекцията "Закон за късите и дългите линии", 23 януари 1924 г. пред Общият Окултен клас, София.
  16. Основен тон (част от беседата) ................... Сега да се върнем към музиката. Българите в игривите песни имат “Хай-ха-ха”. То е затворен интервал. “Тай-ти-ти”, то значи какво ще ми направиш. Казваш: „Ох-ох-ох” – музика е това. Още като ми пее този човек, зная къде му е болката. Казвам: Когато вие пеете, някъде пеете успокоително. Например: “Цветята цъфтяха”, как се пее “Цветята цъфтяха”? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намерите това цвете през колко етапа е минало. То е посято. Зимата минала, пролет дошла, птиците пеят. Ако пеят, ще турите малко подвижност. Вие като пеете песента, аз като слушам, казвам: Хубаво. Като цъфтят цветята, какво има? Кой тон имате там? Сол. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окръжността е материална. Махнете този диаметър. Имате 3, или от него е излязло , от туй число е излязло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. От В-то са излезли доста букви. То е материално число, взема с двете ръце. В български е същият закон. ............... Основен тон 30 април 1941 г., Общ Окултен Клас, София
  17. Отворен и затворен интервал (част от беседата) ..... /Изпяхме песента „Цветята цъфтяха“/. Какво е съдържанието на тази песен „Цветята цъфтяха под слънчеви лъчи“. В песента „Цветята цъфтяха“, цветът който се отворил, той може да възприеме. Който не се е отворил да възприеме, не може да задържи слънчевите лъчи. Ако твоят ум и твоето сърце не се отварят на Божествените блага, какво може да добиеш? Ако един цвят седи затворен, като една пъпка, какво ще придобие? Пъпката е затворен интервал. Този интервал най-първо се отваря. След като затвореният интервал се отвори, цветът като се обърне нагоре, черпи сокове. Плодът е затворен интервал. Всичките плодове са затворени интервали. Цветът е отворен интервал. Гладът пак е затворен интервал. Затворен музикален интервал, но динамичен затворен интервал, който събира. След това този плод пак става отворен интервал. Един плод като го оставят започне да се изпарява, да излизат от него соковете и той остава пак семката, която трябва да се посее. Та казвам: Смяна трябва. Затвореният интервал е ограничен. Той трябва да се отвори. И в музиката трябва да стават смени. Започвате с отворен интервал, после имате отворен, пак се свързвате със затворен. После започвате пак със затворен интервал. Ти искаш да се запознаеш с хората. Насъбрал си много. Значи дал си много. Събираш се в себе си, за да придобиеш и след като придобиеш, пак трябва да станеш затворен интервал. Смяна трябва. Вие не разбирате тази смяна. Като осиромашеете не разбирате защо е сиромашията. От щедрост си осиромашал и ще станеш затворен интервал. Богатството е затворен интервал, а пък богатият е сиромах, отворен интервал. Сиромахът казва: „Тази къща да е моя, това да имам, онова да имам“. Сиромахът е крайно затворен. Накъдето отива, иска всичко да вземе. Картина види, иска да я има. Коне да има, овце да има. И най-после като събира, събира, погледнеш забогатял. А пък богатият казва: „Да давам“. Ще даде някому воловете, пари ще даде. Сиромасите се подбуждат несъзнателно в известни процеси да дадат. Сиромахът без да знае казва: „Да имам това, да имам онова“. Онези от вас, които не знаеха да пеете, казвате: „Да зная да пея“. Вие сте сиромаси. Че то е същото да казваш: „Това да зная, онова да зная, туй да имам, онова да имам“. Че то е сиромашия. Не е лошо туй да желаете. Музикално как започва песента „Цветята цъфтяха“, какъв интервал е? Значи започват с отворен интервал. Цветята вързаха, дадоха каквото имаха в себе си и минаха в затворен интервал. Започват с отворен и влизат в затворен. „Цветята цъфтяха, вързаха под слънчевите лъчи“. Аз разглеждам музикално пиесата как върви за един музикален закон на затворен и отворен интервал. Думите и те вървят по затворен и отворен интервал. То е по закона на смяната. Ти не можеш да бъдеш отворен, ако няма какво да дадеш и ти не може да бъдеш затворен, ако няма откъде да събираш. Ставаш затворен, когато имаш място да събираш. Отворен интервал, пълен си, има какво да дадеш. Това е положителен и отрицателен свят. Учените говорят за положителни и отрицателни величини. Положителното, това е отворен интервал. Плюсът е отворен интервал. Минусът това е затворен интервал. При минуса се събира. При плюса е отворен интервал. Положително е това, което е отворен интервал. Отворената мисъл е мисъл, която дава. Затворената мисъл, е която не дава. Не да бъдеш вечно затворен и вечно отворен. Това не се разбира. Някои от вас не сте музикални, защото сте затворен интервал. Не искате да дадете малко, много сте скържави. Казвам: Попейте. Казва: „Аз не пея“. Та ти си скържав. Ти за да пееш трябва да има какво да дадеш, искаш да пееш, но няма какво да пееш. ..... Отворен и затворен интервал 7 ноември 1941., Младежки Окултен Клас, София
  18. Махар Бену Аба Имате песента „Давай, давай“. Изпейте „ла“. То показва един извор. Ти си извор, трябва (да) течеш. Давай, давай има движение. Ти като си застоял запей „Давай, давай“. Да се развържеш, да потечеш. Да направиш нещо. Ти си се свил. Стани, направи каквато да е работа. То е давай, давай. Давай, много широк смисъл има. Сега ще изпеем само „Давай, давай“, няма да изпеем докрай песента. Понеже, ако изпеем ще трябва да ни благодарят. Ще изпеем „Давай, давай“ само до „Да се сее на нивата“. Трябва да се чисти, няма да бъдем там. През зимата като дойде, сняг ще има. /Изпяхме песента/. Музикално както е турена песента трябва да се свърши, да се чисти през зимата. От Махар Бену Аба12 декември 1941., Младежки Окултен Клас, София
  19. Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота Вие трябва да се научите да пеете „Давай, давай“ по всички музикални правила. Когато пееш тази песен, трябва да я почувстваш и да я преживееш. За да я пееш, трябва да имаш желание да даваш. В тази песен вложете Любовта и когато я изпълнявате, изразете чувството, че давате на този, когото обичате. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш, а на този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не можеш да даваш, не можеш и да пееш тази песен. Щом искаш да даваш, ще я пееш хубаво. Щом имаш Любов, ще я пееш хубаво. Песента „Давай, давай“ трябва да се изпълни с движения. Учителя показа движенията на песента „Давай, давай“. От Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота Акордиране на човешката душа - т. 2
  20. Право разбиране (Общ Окултен Клас, 05.01.1927 Сряда, София) “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление. Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай” и обърнете внимание на контраста, който съществува между тях. В коя от двете песни има повече живот? “Давай, давай” трябва да се пее с движения. Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. Ще накарам да я изпее някой от вас, който пее хубаво, и друг, който пее слабо, който не минава за певец, да видим кой как ще я изпее. Всеки трябва да бъде свободен да пее, макар и да му се смеят. Музиката, пението са необходими за човека. Бъдещият говор ще бъде музикален, отмерен. От Право разбиране5 януари 1927 г., Общ Окултен Клас, София
  21. Пълната чаша Отче наш. „Давай, давай“. Едно обикновено даване. Как бихте изпяли баса? Той е плод. Басът е да изядеш плода. Има съвсем друго понятие в сопрана, при него плодът е красив, отличен. В баса ти го изядаш, сладко ти е на устата. Сега песента „Давай, давай“, както е построена сега музикално не мязя на ябълка. Аз виждам мяза на диня. Тъй както е построена мяза на диня, защото 3⁄4 може да ги дадеш от динята, а пък другото задържаш за себе си. Половината от динята разделяш на трима души, а другата половина оставяш за себе си. Мислите ли, че човек, който дава 3⁄4 на другите, а останалото задържа за себе си е добър давач? Какво разбирате под думата „давай“? В най-простата форма какво разбирате под думата „давай“? Дойде някой просяк може да му дадеш нещо. Каква е разликата: ако дадеш скъсани обуща или дадеш нови дрехи, ако дадеш пресен хляб или дадеш мухлясал хляб. Запример, вие понякога пеете, но сте неразположен. На какво мяза неразположението? Каква музика е то? Мухлясала музика е неразположението. После музиката може да мяза на сухари, трябва да ги топиш във вода, а музиката може да мяза на топъл хляб, току що изваден от пещта. Ние всички не се ползуваме от музиката, понеже е суха музика. Сухарите не са така хранителни. Вие може да пеете „Давай“ и да турите ударението или на първия слог, или на втория слог и като пеете „давай“ разбирате „и за себе си оставяй“. „Давай, давай“ може да се изпее по разни начини. Даването е подтик. Може да дадеш и без да си длъжен. Даването е импулс и ако речеш да реализираш „Давай, давай“ то прилича на плод, на хубав плод на дървото. Сега как ще се реализира песента „Давай, давай“? Още не е готов човек да дава. Дава и мисли за себе си колко да остави. Песента отначало до края във всеки такт има все по една половинка. Започва с две осминки, но накрая половината седи. Туй показва характера на българина какъв е. Музикално той иска да даде, но има в него едно колебание. Той си казва: „Ще стане ли това нещо?“ В цялата песен от единия край до другия все половината нота се среща. /Учителят изпя цялата песен „Давай, давай“ на друга мелодия/. Малко се приближаваме до истинското „Давай, давай“. /Всички изпяхме песента „Давай, давай“/. Въпросът не е разрешен. Ако сте музикални да се даде песента, да разрешите една задача. /Учителят изпя песента малко по-другояче/. Приблизително едно разрешение. Мисли: „Да го направя или да не го направя“. Като решиш нещо да няма колебание. Много музиканти се спъват понеже всякога оставят една идея неразрешена. Той като пее вижда, че идеята не е разрешена. „Давай,“ – значи трябва да се пее, да се даде разрешение. Сега това е един мотив, който подбужда да рискуваш. Но да се направи само една скица то е трудно, сенките ги няма. Музикалните сенки ги няма в песента. Например, искаш да направиш нещо, но се колебаеш. Всякога едно даване е сигурно, когато е без колебание. Ако вие пишете и сте несигурни при най-малкото колебание трептенията не са правилни. Ако светлината пада перпендикулярно, какви ще бъдат резултатите? Где ще бъдат най-големите сенки? Постепенно топлината се намалява и надвечер ще имате хладина. Сутрин имате хладина и вечер чувствувате топлина (Фиг. 1). Тя е излязла от AB и BC. Топлината я чувствувате посред нощ. ______________________ От Пълната чаша15 май 1942 г., Младежки Окултен Клас, София
  22. Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки Братски песни 1. Зората на Новия живот. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В изданието от 1949 г. вместо думата кивот (еврейски саркофаг за съхраняване на скрижалите с десетте Божи заповеди) в първи куплет е употребено: живот. 2. Излязъл е сеяч. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. 3. Братство, единство. Музика и текст от Учителя. 4. Ще се развеселя. Музика от Учителя, текст от Книга на пророк Исаия 61:10. 5. Изгрява ден тържествен. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. 6. Благославяй. Музика и текст от Учителя. 7. Събуди се, братко. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. 8. Любовта е извор. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на Любовта. 9. Стани, стани. Музика и текст от Учителя. 10. Страдна душо. Музика от Учителя, текст от Михалаки Георгиев. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на душата, а за всеки от петте куплета е посочено, че съответства на една от основните добродетели – Добро, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. 11. Изгрей ти, мое Слънце. Музика от Учителя, текст от Стоян Русев (Дядо Благо). 12. Шуми. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. Ладанчица – умал. от ладанка – девойка, изпълняваща обредни песни и танци срещу Васильовден, посветени на езическата богиня Лада. 13. При източника. Музика и текст от Иван Толев. Източник (рус. ) – извор. 14. Напред да ходим. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е наречена Марш на Братството при екскурзии. 15. На Учителя. Музика и текст от Борис Хаджиандреев, Ямбол, 1915 г. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Ученикът Христов и вместо Господи, Ти мой Учител е употребено: О, Господ мой и Учител. В някои популярни версии на песента последният стих от четвърти куплет се изпълнява: и след (със) Тебе ще вървя. 16. Милосърдието. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо). Нега (рус. ) – блажество, нежност. 17. Сърдечен зов. Музика от Атанас Д. Ковачев, композирана на Добро поле през Първата световна война, 1917 г. , по мотив от Учителя, текст от Илия Зурков. 18. Благословен Господ. Музика и текст от Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Малкото славословие. 19. За Небесния цар. Музика и текст от Учителя, 1888 г. , с. Хотанца, Русенско. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Сионски марш. 20. Време е да вървим. Музика и текст от ученик. 21. Поздрав на Учителя. Музика и текст от Елена Казанлъклиева. 22. Сине мой, пази Живота. Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г. 23. Росна капка. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 1 август 1921 г. 24. Аз съм бялото кокиче. Музика от Христо Дързев, текст от Пенчо Славейков. В някои популярни версии на песента в припева на първи куплет вместо Зла ме мащеха събуди се изпълнява: Мен ме Слънцето събуди. Текстът на припева на трети куплет е добавен по-късно от ученик. 25. Напред, чада, напред. Музика и текст от ученик. 26. Славейчета горски. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 20 април 1922 г. 27. Небето се отваря. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 февруари 1918 г. 28. О, Учителю благати. Музика и текст от Люба Ив. Радославова. 29. Дързост в Христа. Музика и текст от ученик, записана на 1 август 1921 г. Мир (ост. ) – свят; конец (ост. ) – край. 30. Слава Божия. Текст и музика от Мария Тодорова по Псалм 115 31. Към Сион. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 15 юни 1921 г. 32. Слънцето на Любовта. Музика и текст от ученик. 33. Ти си проявената Любов. Музика и текст от Мария Савова. 34. Идват дни на Радост. Музика и текст от Надежда Куртева. 35. Към Рила. Музика от Чудомир Кантарджиев, текст от Маргарита Недялкова. 36. Псалом 91. Музика от Христо Дързев, текст от Псалтир, Псалм 91. 37. На белия цвят. Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 9 април 1922 г. 38. На Христа запейте. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 15 март 1921 г. 39. Нови дрехи. Музика от Иван Кавалджиев, записана на 1 юни 1922 г. 40. Дишай дълбоко. Музика и текст от Пеньо Ганев. 41. Ангел вопияше. Български църковен напев, много популярен в началото на века. Песента е нотирана от Барнаби Браун, Шотландия, по изпълнение на Весела Несторова през 1993 г. Ангел вопияше (чсл. ) - Ангел викаше. Черковнославянският текст, трансформиран на съвременен български, звучи така: Ангел викаше на благодатната (Божия майка): чиста Дево, радвай се! и пак ти казвам: радвай се! Твоят Син възкръсна от гроба на третия ден след смъртта и мъртвите възкреси: хора, веселете се! Прослави се, прослави се, Йерусалиме (християнска Църква), защото славата Господня над теб възсия: тържествувай сега и весели се, Сионе! Ти, Чиста, радвай се, Богородице, за възкресението на родения от Теб. 42. Тайната вечеря. Музика и текст от Весела Несторова, одобрени от Учителя. Преводът на първия стих е: „Всичко е светло, всичко е осветено в Моята (на Христа) Виделина. “ 43. Тебе поем. Български църковен напев, популярен в Бялото Братство. 44. Песен на гласните букви. Гласово упражнение от Учителя. Песни от Учителя 45. Фир-Фюр-Фен – Благославяй. Дадена на 21 август 1922 г. на събора във Велико Търново в беседата „Музика, работа и пост“. Тази песен е за тониране и лекуване – регулира теченията на силите в човека, поставя го в хармония с Битието. Думите са на стар свещен език, не могат да се преведат буквално; Учителя им дава само приблизителен и частичен превод: Без страх и без тъмнина! Фир-фюр – това, което ръководи човека; фен отстранява препятствията и пречиства; Тао обгражда, пази човека като среда, в която е потопен; Тао е Абсолютното, Непроявеното, Безграничното; Би – това, което се проявява; Аумен – всички качества, които се съдържат в Божественото – всичко, което трябва да израсне и да се прояви в своята пълнота. Фир-фюр-фен е ритмично изречение; това са ритмични думи със силни вибрации от естество, което може да събуди нещо ново в съзнанието на хората, потънали в материалния живот. 46. Изгрява Слънцето. Дадена на 22 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 4-а лекция. Учителя казва: „Тук със съвършена простота в тонове и думи е създадена величествената картина на изгряващото Слънце. В окултната музика никога не се допускат думи и тонове с две значения. Песента Изгрява Слънцето е образец в това отношение. ” 47. Сила жива, изворна. Дадена на 12 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 2-а лекция. Учителя казва: „Тоновете на тази песен показват движение, извиране нагоре и разширяване. Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно движение. За да може човек да изпее това упражнение, той трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, те са мярка; ту-мето има едно от най-красивите съдържания. 48. Благост. Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция, а цялата песен – на 26 декември 1923 г. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на човешкото сърце. ” 49. Сладко, медено. Дадена на 29 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 5-а лекция. Това е положително упражнение, всеки образ тук е активен. 50. Блага дума. Дадена на 5 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 6-а лекция. 51. Аум. Дадена на 2 декември 1925 г. Това упражнение човек трябва да съхрани свещено у себе си. То е взето от стара свещена песен. Учителя казва: „Ако бих ви дал тази песен тъй, както е в минорна гама, вие не ще можете да издържите на нейните вибрации – те ще изменят пулса на сърцето ви. “ Учителя е предал песента в мажор. Учителя казва: „Има свещени думи, каквато е и думата Аум, които трябва да се произнасят често, даже и да не се разбира смисълът им. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете Аум няколко пъти – тя е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. ” 52. Венйр Бенйр. Дадена на 5 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, IІ година, 6-а лекция. Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко. Бихар Бенум – Да бъде благословен. Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота. Ил Безут – Благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата – диханието на Бога, което сме приели първоначално. Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун – Целият наш Живот. Бином Ту Мето – Сега така да бъде! Това е отношението на великото към малкото – душата. И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога; душата си спомня времето, когато е приела първия дъх от Божието дихание. (По Учителя, Общ окултен клас, 8 май 1940 г. ). 53. Сила жива. Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 8-а лекция. 54. Скръбта си ти кажи. Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция. Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът. Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина. В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места. „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта. Винаги щом някой скърби, в ума и в сърцето му има тъмнина, няма Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето е, което лекува. “ 55. Грее, грее. Дадена през пролетта на 1924 г. 56. Духът Божи. Дадена на 13 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 7-а лекция. Тази песен Учителя нарича окултен преход – тя ни въвежда в окултната музика. 57. Махар Бену Аба. Дадена на 3 декември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 10-а лекция. Това упражнение Учителя е нарекъл Молитва на ученика. Трябва да се пее концентрирано, изразително и с мекота. Махар значи Великият, Бену – Онзи, който благославя, Аба – Баща на всичко. Идеята за Махар Бену Аба Учителя е дал образно така: „Махар е естествено движение надолу. Бену е възлизане нагоре. Аба значи, че си се изкачи вече на мястото, към което се стремиш. Там е равно, има простор и можеш да се движиш. Това означава, че има три положения: слизане, изкачване и естествено движение, където препятствията могат да се премахнат. Препятствията произлизат от слизането и изкачването. При Аба ходът става естествен. То означава, че отиваш на работа. Махар е най-приятното място, където можеш да слезеш. Бену е най-приятното високо място, където можеш да се изкачиш. Аба е най-приятното равно място, където можеш да работиш и живееш. “ (12 декември 1941 г. , Младежки окултен клас, XXI година, 12-а лекция). 58. В мрак, в тъмнота. Дадена на 3 март 1926 г. , Общ окултен клас, V година, 16-а лекция. Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод. Образно в мрак, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа. 59. В зорите на Живота. Дадена на 3 декември 1922 г. , Общ окултен клас, ІI година, 10-а лекция. 60. Бог е Любов. Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 г. , Общ окултен клас, ІІ година, 11-а лекция, а втората, Ний ще ходим – на 17 декември 1922 г. , в следващата лекция на същия клас. Това упражнение е картинно, образно. Започва се съвсем тихо. Силата на песента е в преживяването. Човешката душа възприема отгоре вечната симфония, която иде от цялата вселена като славословие на Безграничния. Това е изразено в първата част – Бог е Любов. Тази симфония изпълва човешката душа, преобразява я и тогава тя радостна отправя своя зов нагоре; това е изразено във втората част – Ний ще ходим. 61. Вехади. Дадена на 17 юни 1925 г. , Общ окултен клас, IV година, 28-а лекция. Думата Вехади означава започване на определена работа. Мотивът е малък пасаж от една свещена песен. 62. Вечер, сутрин. Дадена на 10 декември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 9-а лекция. 63. Имаше человек. Дадена на 30 октомври 1927 г. , Общ окултен клас, VII година, 6-а лекция. 64. Кажи ми Ти Истината. Дадена на 26 ноември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 7-а лекция. 65. Благата песен. Дадена на 27 март 1929 г. , Общ окултен клас, VIII година, 32-а лекция. Тази песен е превод от старинен език и е озаглавена Хади – х’ензи; в превод на български тези думи означават Благата песен. В нея е очертан един гладък път без препятствия. 66. Мусала. Дадена на 3 декември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 10 -а лекция. 67. Ходи, ходи. Дадена на 23 април 1924 г. , Общ окултен клас, III година, 27-а лекция. Текстът на втори куплет е от Стоянка Илиева. 68. Тъги, скърби. Дадена на 16 април 1924 г. , Общ окултен клас, ІІІ година, 26-а лекция. Когато изпеете това упражнение, ще почувствате ободряване. 69. Светъл ден. Дадена на 16 април 1924 г. , Общ окултен клас, III година, 26-а лекция. 70. Нева санзу. Дадена на 1 май 1929 г. , Общ окултен клас, VIII година, 37-а лекция. Песента е написана в източен стил, думите й са взети от прастар свещен език. Сричките са подредени така, че служат за проводник на сили; ако те се преведат, ще изгубят силата си. Песента показва духовен път, който не е гладък, има препятствия. Тук човек трябва да слезе от височина в долина, за да разреши някой труден въпрос в Живота. Тя е от песните на адептите, чиято музика е създадена много време преди сегашната. 71. Киамет Зену. Дадена на 8 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция. Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си. Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането. Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. 72. Давай, давай. Дадена на 28 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 15-а лекция. Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини. Тя поражда у човека подтик да дава, да сее в нивата на Живота. Когато пееш Давай, давай, казваш: „Аз трябва да давам“. Който дава чисто пшеничено семе, същото ще се върне при него. Давай, давай почва от тона ла, който символизира извора – значи ти си извор, трябва да течеш. Ти си се свил – стани, свърши каквато и да е работа. Понятието Давай, давай има много широк смисъл. 73. Мисли, право мисли. Дадена на 6 юни 1926 г. , Младежки окултен клас, V година, 30-а лекция. Силата на човека е в свещените мисли, които той храни у себе си за Живота. Докато човек пази свещени мисли у себе си, и те ще го пазят; престане ли да ги пази, падането му е неизбежно. Тази песен се пее с движение на ръцете. 74. В начало бе Словото. Дадена на 5 ноември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 4-а лекция. Текстът на тази песен е взет от Евангелие от Йоана 1:1-5. Първите два стиха изразяват действие на Духа, третият стих – действие на ума, четвъртият стих – действие на сърцето, а петият стих изразява материалния свят. Тъмнината представлява материалния живот, в него прониква Светлината. Из Божественото начало на нещата е излязло Словото във величествената си красота. В начало бе Словото и Словото бе у Бога – този стих е много важен; когато стане човек сутрин, ще го прочете, ще го изпее и ще мисли върху него, докато в ума му дойде Светлина и той възприеме тази велика идея. Тогава неговото сърце ще се преобрази – ще стане по-меко, умът му ще се преобрази – ще започне да мисли по-право. Тази песен изразява новата насока, която иде в музиката – тя е музика на Любовта. 75. Вдъхновение. Дадена на 10 декември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 9-а лекция. 76. Добър ден. Дадена на 11 септември 1933 г. 77. Весел ти бъди. Дадена на 21 август 1929 г. , Рила, Седемте рилски езера. 78. Запали се огънят. Дадена на 8 август 1933 г. , Витоша, Бивака Ел Шадай. 79. Бершид Ба. Дадена през декември 1932 г. Заглавието е първите думи на Стария завет, книга Битие, и на староеврейски означава началото на нещата. 80. Малкият извор. Дадена на 21 януари 1925 г. , Общ окултен клас, IV година, 16-а лекция. Песента събужда детската чистота у човека. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството Божие. “ 81. Всичко в Живота е постижимо. Дадена през 1933 г. 82. Тьги, скърби са богатство. Дадена на 7 декември 1927 г. , Общ окултен клас, VII година, 7-а лекция. Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика. 83. Духът ми шепне това. Дадена на 19 януари 1934 г. , Младежки окултен клас, XII година, 14-а лекция. 84. Сила, Живот, здраве. Дадена на 7 януари 1932 г. 85. Красив е Животът. Дадена на 19 ноември 1941 г. 86. Химн на Великата душа. Дадена през лятото на 1933 г. Песента загатва за онова вътрешно Слънце, което работи във всички същества и ги повдига от тъмнина към Светлина, от смъртта към Живота, от робство към Свобода. Завършва с радостен химн за Великото Едно, което стои в основата на всичко. 87. Песен на зората. Дадена през 1930 г. 88. При всичките условия. Дадена на 4 ноември 1934 г. 89. Мога да кажа. Дадена на 20 март 1937 г. Тук се разбира не физическото Слънце, а Божественото слънце, което изгрява. Щом Божественото слънце изгрее, освежава ума и сърцето. 90. Аз смея да кажа. Дадена на 1 септември 1935 г. Аз смея да кажа, че Слънцето е светло – светло е там, дето има Разумност. Под думата Светлина се разбира един разумен свят, където всичко е възможно. Всички Разумни същества, щом се представиш пред тях, са готови да ти помогнат. 91. Да имаш вяра. Даена на 9 октомври 1936 г. 92. В пустинята на живота. Дадена през 1934 г. 93. Мога да любя. Дадена през 1942 г. 94. Сила, здраве е богатство. Дадена на 3 януари 1940 г. 95. Зов на планината. Дадена през 1937 г. 96. Цветята цъфтяха. Дадена на 22 януари 1941 г. Цветът, който се е отворил, може да възприеме слънчевите лъчи. Умът и сърцето на човека трябва да се отворят за Божествените блага – тогава ще имат истинска придобивка. 97. Той иде. Започната на 7 януари, завършена на 5 февруари 1939 г. 98. Песен на светлия път. Дадена през 1942 г. 99. Доще ден. Дадена на 7 февруари 1940 г. 100. Там далече. Дадена през 1937 г. 101. Денят иде. Дадена на 18 февруари 1938 г. Текстът на втори и трети куплет е от Стоянка Илиева. 102. Пролет. Дадена на 8 януари 1942 г. Тази песен Учителя дал на една сестра, учителка, за да научи своите ученици да я изпълняват. 103. Подмладяване. Дадена на 8 септември 1943 г. 104. Буря. Дадена на 15 декември 1935 г. Тази песен напомня, че у човека има една Божествена сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази сила, ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват, и ще може да издържи на техните удари. 106. Радост и скръб. Започната на 9 ноември, завършена на 16 ноем¬ври 1933 г. В песента е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. 107. Пролетна песен. Съставена от ученици по мотиви от Учителя през февруари 1935 г. 108. Слънчева песен – Пчелна мушичка. Дадена през февруари 1935 г. Тази песен е добавка от Учителя към Пролетна песен, счита се за нейн завършек. 109. Студът всичко дава. Започната на 5 януари, завършена на 16 яну¬ари 1934 г. Когато човешкото съзнание се екове от вътрешния студ на омразата, тъмнината, егоизма, огра ничението, то чрез външния студ – неблагоприятните условия, противоречията, мъчнотиите, борбите, страданията – човек идва до вътрешно просветление, издига се в един по-висок свят, символизиращ се с настъпването на пролетта. 110. Езикът на Живата природа. Започната на 18 октомври, завършена на 19 октомври 1933 г. Чрез красиви символи и картини, взети от живота на Природата, се описват вътрешните преживявания на душата. 111. Правда. Дадена на 15 април 1943 г. 112. Скитах се по гори и планини. Дадена през 1933 г. 113. Обетована земя. Дадена на 27 януари 1933 г. Тази песен е близка до душите на всички, които напускат стария живот и се отправят към красивия живот на Светлината, Радостта и Истината. 114. Аин фасй. Дадена на 7 октомври 1931 г. Текстът е предаден на древен свещен език. Основната идея на тази песен е: Ти, който си основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен! Нека да живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов! Колко желая да вървя в Твоите стъпки! Целият ми живот да бъде за Твоя слава! 115. Духай, ветре. Песента се състои от два дяла, дадени по различно време. Първият дял е даден през 1944 г. в с. Мърчаево, вторият дял, Хай-ди-ди, е даден на 30 декември 1942 г. в София, Изгрева. Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! 116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. 118. Ставай, дъще. Дадена през 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота. Много от българските народни песни имат окултен произход. Песни, мелодии и теми от учителя, неиздавани до 1944 119. Българска рапсодия. Дадена през 1934 г. Редакция на Мария Тодорова. Тук в красиви български мотиви Учителя е пресъздал най-възвишените образи от българския народен епос. В тях е вложена дълбока символика – това е мистичният път на човешката душа, която се стреми да влезе в допир с Божествената Любов. 120. Българска идилия. Нотирана от магнетофонен запис на изпълнение на Петър Камбуров, редактирана от Георги Стратев, Йоана Стратева и Станка Желева. Учителя я предава лично на П. Камбуров през февруари 1920 г. на ул. „Опълченска“ № 66. Идилията описва копнежа на българската душа към вечното и великото в Живота – тя иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, да постигне вечната Правда, вечната Любов, която изпълва Битието. Тя съзира съществуването на един красив свят у себе си и иска да го направи реалност. 121. Не ли думах. Дадена на 27 октомври 1943 г. , София, Изгрева. 122. Радост за душата. В ръкопис на Методи Шивачев песента е озаглавена Чисти бъдете (към „Сладко медено”). 123. Мирът иде. Мелодията е дадена от Учителя през 1918 г. на ул. „Опълченска“ № 66, три дни след това (29 септември 1918 г. ) България излиза от Първата световна война. По-късно Учителя допълва мелодията (21 декември 1933 г. ). 124. Мирът иде II. Адаптирана от Ирина Кисьова и Лиляна Табакова. Текстът е написан от Стоянка Илиева по желание на Учителя през юли 1934 г. Тогава Учителя е казал: „Мирът иде, но трудно ще дойде. Затова ние го търсим и го викаме с мелодия. “ 125. Духай, ветре II. Първата част, Божието слънце грее днес, е дадена на 25 декември 1942 г. ; втората част, Хай-ди-ди. . . е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г. 126. Марш на Светлите сили. Дадена на 27 май 1936 г. Победен марш на Светлите ангелски сили в Живата природа, които шестват със своя характерен ритъм. С тази музика човекът се издига към Ангелския свят. 127. Берхан-Азй. Дадена през 1936 г. 128. Песен на детето. Дадена през 1934 г. Учителя казва: „Тук е представено детето, което се мъчи да излезе от коритото – майката го залъгва, но то не е доволно. Най-сетне иде победата – детето излиза от коритото и е изпълнено с радост от това, то играе. По-късно детето отива на училище, учи се и получава читанка. То казва на читанката: „Както победих коритото, така ще победя и теб. Макар че срещам големи затруднения, и тях ще превъзмогна, но вече по друг начин. “ В отделните части на пиесата са изразени различните преживявания на това дете. Те символизират етапите, които преминава човешкото съзнание по пътя на своето пробуждане. ” 129. Малкият планински извор. Дадена на 27 март 1937 г. , София, Изгрева. Текстът е от Стоянка Илиева. 130. Бог е Любов ІІ. Дадена на 25 февруари 1934 г. , София, Изгрева. 131. Към „Фир-Фюр-Фен“. Дадена е в първите години на Школата. 132. Кажи ми, светли Божи лъч. Дадена на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция. Учителя казва: „Това упражнение засега можем да оставим незавършено – то е за бъдещата култура. Вторият стадий на музиката е свободното пеене. При това пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем по друг начин да се мени и ударенията на думите имат особено съчетание. При свободното пеене, ако човек не е въодушевен, не може да пее. “ 133. Кажи ми Ти Истината ІІ. Включва оригинала от 1924 г. с продължение, дадено от Учителя през май 1942 г. 134. Кажи ми Ти Истината IІI. Включва оригинала от 1924 г. с инструментално соло от Симеон Симеонов. 136. Вяра светла. Дадена от Учителя в първите години на Школата. 137. Вяра светла II. Друга мелодия, дадена в лекция на Общия окултен клас. 138. Вяра светла ІІІ. Непубликуван досега вариант на песента. 139. Милост, благост. Дадена от Учителя на ученичка в първите години на Школата. 140. Аз мога да дишам. Музика и текст от Учителя, дадена през 1938 г. 141. Играта на поточето. Дадена през 1933 г. 142. Малката буболечица. Дадена на 27 май 1933 г. 143. Да бих те слушал. Дадена на 14 март 1940 г. ,София, Изгрева. 145. Радост. Дадена на 27 април 1935 г. , София, Изгрева. 146. Писмото. Музика и текст от Учителя, дадена през 1926 г. 147. Ме-хейн. Дадена на 29 януари 1941 г. , текст от Стоянка Илиева. 148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г. , разработена от Весела Несторова и завършена на 4 февруари 1942 г. 149. Изворче. Музика от Весела Несторова, текст от Учителя. 144. Молитва. Музика и текст от Учителя, дадена на 13 октомври 1940 г. 145. Молитва. Мелодията е дадена от Учителя на 3 септември 1940 г. , текст от Йоанна Стратева. 152. Песен за двете сестри. Дадена по време на евакуацията в с.  Мърчаево през 1944 г. 153. Пролетна песен. Дадена на 9 март 1933 г. , София, Изгрева; текст от Олга Славчева. 154. Десет теми. (1) Весел мотив, хрумнал на Учителя по време на студентските му години в Америка. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 3. (2) В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 6. (3) Дадена на 27 януари 1933 г. (4) Дадена на 5 юли 1938 г. (5) Дадена от Учителя по фразата Ний ще се подмладим. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 32. (6) и (7) Дадени на 28 май 1941 г. , Общ окултен клас, по темата Аз ще пазя Топлината, която внасят в моето сърце Божиите блага. В изданието от 1949 г. са публикувани съответно със заглавия Тема 37 и Тема 38. (8) Дадена в първите година на Школата, в изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 42. (9) Дадена от Учителя в първите години на Школата, в изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Тема 28. (10) Дадена на 27 и 29 януари 1933 г. , София, Изгрева. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Вариации. 155. Мелодия 1 - Красив Живот. Дадена през 1933 г. , текст от Стоянка Илиева. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 13. 156. Мелодия 2 - В радостта на деня. Дадена през 1933 г. Съвременният текст е от Калинка Станчина. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 13. 157. Мелодия 3. Дадена на 5 ноември 1943 г. , Младежки окултен клас, XXIII година, 5-а лекция. Текст от Стоянка Илиева. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 31. 158. Мелодия 4 - Озарение. Дадена на 17 ноември 1934 г. Съвременният текст е от Калинка Станчина. В изданието от 1949 г. е публикувана със заглавие Мелодия 15 и Мелодия 34. 159. Гласът на живия Господ – Новото възкресение. Тази и още единадесет песни са нотирани по памет от оперната певица Лиляна Табакова, след това са изпълнени пред Учителя за окончателно одобрение и са публикувани за първи път през 1949 г. Характерно за тях е, че са пропити с дълбока мистика и изразяват нови мелодични интонации в творчеството на Учителя. При даването им Учителя е споменал за нова музикална форма, като образец и основа на бъдещата музика. Такова загатване е правено от него и друг път (Общ окултен клас, III година, 10 а лекция, 1923 г. ), когато е предавал песента Кажи ми, светли Божи лъч, останала незавършена (вж. стр. 167). За да се пеят добре тези песни, е необходим мистичен елемент, т. е. те трябва да се изпълняват с благоговение, искреност, простота, чистота и образност. 160. Новото Битие. Създаването на новия Адам. Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г. и Седми Божествен ден – 15 септември 1943 г. Под Новото битие се разбира новият Живот, който сега започва да се гради за цялото човчество и за отделния индивид. Първото Битие, написано в Библията, символизира стария живот. Старият Адам е съгрешил; на музикален език казано, той е взел фалшиво тона фа, който отговаря на материалното в света. Новият Адам ще поправи грешката на стария – той вече няма да греши, няма и да умира. На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на безсмъртие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). 161. Вътрешният глас на Бога – Дадена на 21 януари 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Според нея Учителя казал: „Тези думи са на ватански език. Означават: „Люби и свободен бъди. Слушай вътрешния глас на Бога. Върви напред и не се колебай в пътя си. “ 162. Една вечна Истина, която е Бог на Любовта. Дадена на 18 април 1943 г. от Учителя ня Лиляна Табакова. Текстът е на старинен свещен и непреводим език, в нея се говори за Първата велика душа, носителка на Любовта. Тази песен трябва да се изпълнява като медитация – съсредоточено, с мистично вглъбяване. 163. Химни на Слънцето. Дадена на 5 май 1942 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „С тази песен ще посрещате изгряващото Слънце – тя е молитва при изгрев. Това е един величествен химн на всички слънца, той се пее и от Ангелите. “ 164. Молитва. Дадена от Учителя на Лиляна Табакова, изпълнява се заедно с Химни на Слънцето. 165. Божията Любов ме озари. Дадена на 13 март 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. 166. Песента на Ангелите. Дадена на 15 април 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „С помощта на тази песен може да се свържете с Ангелите, да пеете като тях, да се молип като тях и да станете като тях – да славите Божието име и да вършите Волята Му тук на Земята и горе на Небето. “ 167. Господи, колко Те обичам! Дадена на 22 август 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. 168. Кажи ми, светли Божи лъч II. Дадена на 26 май 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Включва текст от песен под същото заглавие, дадена през 1923 г. 169. Моето Слънце днес ще изгрее. Започната в Младежки окултен клас, 29 октомври 1943 г. София, Изгрева, завършена в с.  Мърчаево на 17 август 1944 г. Нотирана от Лиляна Табакова. 170. Ти ще сполучиш в Живота. Дадена на 24 януари 1941 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „Когато човек пее и мисли за Ангелите, за техния изключително красив живот, винаги ще сполучва в Живота. ” 171. Зора на Новия живот. Дадена на З юни 1941 г. от Учителя на Лиляна Табакова. 172. Отче наш, не ни въвеждай в изкушение. Дадена от Учителя на 17 август 1944 г. в с. Мърчаево, нотирана от Лиляна Табакова. 173. Странник съм в този свят. Изпята от Учителя на Витоша, на Бивака „Ел-Шадай“, 16 юни 1941 г. Нотирана от Лиляна Табакова. Тази песен е молитвата на Учителя, който беше странник в този свят. Чужд за всички на Земята и за всичко земно, той познаваше само Бога – само към Него отправи той своето упование и своята молитва. И Господ Бог прие тази молитва и я превърна в реалност за живота на Земята. ____________________ Източник: Издателство Бяло Братство
  23. Ани

    Упражнения от 1920 г.

    1920_01_20 Упражнение за каляване на волята, дадено от Учителя на 20 януари 1920 г.
  24. Упражнение за каляване на волята, дадено от Учителя на 20 януари 1920 г. В лекцията "Придобивки на съзнанието", МОК (Младежки Окултен Клас), 20 януари 1924 г., София Учителя дава метод за каляване на волята и контролирате на мускулите: Упражнението е дадено и в книгата "Окултни упражнения", стр.104
  25. Заминава си Крум Въжаров, ученик на Учителя (3.04.1908 г -2.03.1991 г) Крум Въжаров е роден и израснал в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Крум още от малък има изразен интерес към духовното. През 1927 г. среща Учителя и това завинаги определя неговия път в живота. След заминаването на Учителя Крум Въжаров продължава да отстоява своите убеждения и да работи с млади хора, показвайки им не само с думи, но и на дело учението, оставено ни от Учителя. По-подробно за Крум Въжаров може да се прочете в темата: 1908_04_03 Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
×
×
  • Създай нов...