Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

Ани

Administrators
  • Мнения

    3651
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    9

Ани last won the day on Март 17

Ани had the most liked content!

Относно Ани

Profile Information

  • Gender
    Female
  • Отговорете на въпроса
    1864

Последни посетители

3214 профилни разглеждания

Ани's Achievements

  1. В края на лекцията "Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието", МОК, Учителя дава упражнението:
  2. Учителя започва лекцията "Трите състояния у човека" с две упражнения за ръцете:
  3. За Мария Казакова може да се прочете също така в списанието "Сила и живот", бр. 1-2, 1995 г. Статията е написана от Милка Кралева. ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ ________________________________________________________________________________ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ________________________________________________________________________________ МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя. Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр. Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.” В друго свое писмо до същия от 30. V. 1902 г. Учителят отново пише за М. Казакова: “В Търново срещнах една наша сестра и приятелка. Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.” При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много свои бъдещи ученици. В едно свое писмо от 16 септ.1904 година, М. Казакова пише до Дим. Голов за Учителя: “Аз захванах вече да гледам на този човек със страхопочитание. Той е оръдие Божие. Неговата мисия е: да повдигне частно българския народ и въобще славянството.” Останали са около 50 писма от Учителя до Мария Казакова. Първото е от 10. XII. 1900 година. Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му. То съдържа новата мисъл, която М. Казакова е търсила в живота си. Нови Пазар 10 декември 1900 год. Любезна Госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1 декември приех, и четох с внимание всичко, което пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини. Надявам се писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духа, там има свобода, такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по- отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”. И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: “Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духа на Истината слезе да живее във вашите сърца, който аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко що съм ви казал.” И тъй действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля е необорима! Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво мислите за Христа? Чий син е? Да, Той е Божествения младенец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и да приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видения, чрез внушения, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата внушение, то е средство по което една мисъл да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания, ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръгът на нашата воля, когато иде по съгласие и вън от кръгът на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни. Защото образа на коя да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието, чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот приспособени към различни цели на вселената. Посредством умът, ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето, тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина за съждение: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Бог може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минава, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма. Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. “Не са ли те всички служебни духове провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение” /Евр. 1:14/ Бог е около нас навсякъде. “в Него живеем и се движим”, казва Павел. За сега като завършвам до тук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпратите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета. При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят само нека имаме доброто сърце да търсим Истината. “Чистосърдечните ще видят Бога”. При това помнете, че всичко на онези, които любят Господа, им съдействува за добро. Господ да ви ръководи, просвещава според добрата си воля. Почвайте и свършвайте всичко в духа на молитвата, за да се ускори идването на Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата на всички. С поздрав в Господа: П. К. Дънов Мария Казакова не се ограничава с духовна дейност само в Търново. Тя е в непрекъсната кореспонденция със свои съидейници от други градове. Към нея те също отправят своите писма. Така се поддържа една непрестанна духовна връзка. В писмото си до нея от 22 януари 1905 г. Петко Гумнеров се обръща така: Драга сестро, Това съобщение ни се даде от Господа чрез бр. Дънов на 19 того, сряда, вечерта в 10 часа в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе божествено - съвършено ясно и тихо. Поздравяваме ви аз, Петко Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул. “Опълченска” N 70. Съобщението да се чете само на Избраните ВЕРУЮЩИ и никому другиму. Псалом 26:3-12, Псалом 37:8-17, Матея 8:16-33, Притчи 28:10. Вам истината е позната. Ходете в тоя път, който ви е показан от мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот, тъй както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро. Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател. Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под небето, но волята на вашия Господ, който бях мъртъв и сега съм жив. За вази аз съм определил да извършите много работа за мене. Работата - това е моето благословение за вас. Зная вий често се смущавате, често се обезсърчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене. Мен вие ще познаете по моите дела. Този народ на вас гледа, вие сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците като ви гледат да прославят вашия Отец, който е горе на небето на Неговата воля е най-доброто в този свят и Нему като служите ще имате всички земни и небесни блага. Мир да бъде с вас и всички ваши братя. /Специалния подпис на Учителя/ Мария Казакова участвала в Годишните срещи на веригата - от 1903 до 1908 година. Заминала си на 56 год. Възраст, дълбоко убедена, че г-н П. Дънов е Лъч от Господния Дух.
  4. Статия за Мария Казакова (1852-1908) – учител и заместник директор на Девическа гимназия. Следосвобожденска България се поражда нуждата от модернизиране на образованието, затова Министър на просвещението Марин Дринов издава Устав с регламентирано тристепенно бучение и отварянето на първите държавни девически гимназии в София и Велико Търново В денят на будителите да припомним личности радеели за просвета, знания, професионални умения и силен стремеж за свобода на жената. Държавната девическа гимназия - Търново е основана на 1 ноември 1897 г. на основата на Търновското общинско девическо училище, което през 1890 г. носи името "Митрополит Климент" - основател и пръв директор. Първоначално гимназията е открита като петокласна, но впоследствие се разраства в шестокласна, а от учебната 1901/1902 г. е вече седмокласна и има два отдела - педагогически и общообразователен. В списъците на преподавателите са отразени имената им, предметите и класовете на които се преподава, рожденото им място , брой часове, отпуск или отсъствия по- причини. Първи сведения за учителката Мария Казакова получаваме от годишен отчет за учебната 1896/1897 година и се разбира , че е преподавател по ръкоделие, география и геометрическо чертане. През учебната 1899/1900 - Мария Казакова преподава ръкоделие на 4, 5 и 6. клас, а география на 4. клас , класен наставник е на 4„в“ клас. За тази година е отсъствала 4 часа по болест и 74 часа в отпуск. През 1899/1900 учебна година Мария Казакова е повишена във II степен учител със заповед от 1 януари 1900 година. През учебната 1903/1904 година е посочена на длъжност помощник директор. Същата година преподава само ръкоделие на 4„а“, „б“, „в“ и 5„а“ ,5„б“ класове . Интересно е сведението за отпуснати средства, за закупуване плат за рокля на 50 ученички и 4 ученички обувки за обща сума 402 лева. Девическата гимназия обучава 564 девойки за учебната 1899-1900 година и издръжката за една ученичка е 166 лева. В девическата гимназия се преподава „Фребелова метода” за 6„а“ и 6„б“ класове. Фридрих Вилхелм Август Фрьобел е немски педагог, който разработва теорията за възпитанието на децата от предучилищна възраст, предучилищното възпитание в детската градина и подготовката на детски учителки. Играта е фундаментална за образованието и развива екипност и единство. Чрез играта детето „осъществява своето собствено образование”. Всяка игра има за цел образуването на характера, стремеж към самодейност, предпазване от апатия и мързел. Освен игрите и формиране на сръчностите, набляга и на работа с хартия. Детето изработва хартиени фигури. В педагогическите практики е неговият пример за „Фрьобелова звезда”. Източник Проекции на идеите на Фридрих Фрьобел в съвременното предучилищно образование (Мария М. Дойкова) реферат. Годишник на Девическа гимназия за учебната 1905/6 година се посочва изучаване на 34 предмета както руски, френски, немски, и латински езици. Интересни дисциплини са домашна икономия, хигиена и медицина, музика и цигулка, гражданско учение, ръкоделие. Седмите класове са имали от 30 до 44 часа уроци по цигулка. Интересни са – списъците на учениците по класове, теми за класни и домашни упражнения през годината по изучаваните предмети, брой на учебните часове по науките, изпити, екскурзии, въведени учебници за годината. В годишника има специални раздели Хигиена и Дисциплина, както и помощ за нуждаещи се ученици със списък на имената, гласуваната отпусната сума за тях през годината. В глава Бюджет се показват данни на изразходваните средства и заплатите на учителите. Отпечатан е списък с авторите и заглавията на книгите, закупени през годината и наличния фонд в училищната библиотека. Училищната библиотека се обогатява всяка година като съчиненията на Алеко Константинов, „Царския син и просяка“ на Марк Твен, Сборник „Васил Левски” – издание на Народно обр. Дружество, Вилхем Тел от Шилер, Скъперникът на Молиер, Методика по български език на Ст. Заимов и още много ценни автори и заглавия. Ученическата библиотека наброява 919 заглавия за 1903 година. Годишника е отпечатван в търновска печатница Н. М. Церовски. През месец май 1902 година има конференция на учителите в Търново и Учителя познат с името Петър Дънов, пребивава една седмица в града. В писмо до Пеньо Киров от 31 май 1902 година той пише за Мария Казакова следните редове. „В Търново срещнах една наша сестра или приятелка. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.” Това е и първа лична среща между тях. По характер Мария Казакова е много смела, будна, начетена и борбена. Проличава от запазената кореспонденция с Учителя от 1900 до 1908 година. Нейният дом става център за срещи на градския елит. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов- пратеник на Ватикакана с мисия в Африка. Негова е заслугата да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят, както и отпечатването им в Придворната печатница. Стопанин на известното списание „Летописи” до 1905 година. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните. В регионална библиотека „П.Р.Славейков” – град Велико Търново се съхраняват отчети и годишници на Девическата гимназия за периода 1896 до 1906 година, където се отразява дейността ѝ като учител и заместник директор. ___________________________ Използвана литература 1. Годишник на Великотърновската държавна девическа гимназия "Митрополит Климент": б. изд.;Велико Търново, 1905 2. Отчет на Търновската държавна девическа гимназия за учебната 1896-1897 год. Без изд.;В. Търново. 1898 3. Отчет на В. Търновската държавна девическа гимназия "Митрополит Климент" за 1901-1902 г., 1902-1903 г., 1903-1904 г. Без изд.; В. Търново, 1904. 4. Годишник на В.-Търновска девическа гимназия Митрополит Климент за учебната 1905-1906 година. Година седма. В. Търново, Печ. Н.М.Церовски.1906.
  5. Списанието - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.) може да се чете онлайн от тук: https://petardanov.com/forum/732-всемирна-летопис-1919-1927г/
  6. Благодаря за забележката. Тъй като не знам информацията за клипът, към който бях дала линк, сложих друг.
  7. Статия във в-к Странджа, Малко Търново, 2014 г., бр. 129, 130, 132 По повод 150-годишнината от рождението на класика на националната ни детска литература Стоян Русев /Дядо Благо/, роден в село Заберново, община Малко Търново. Изхождайки от едно трогателно признание на краеведа Горо Горов за него, че „сказанията на Дядо Благо за нашите деца са пълни с житейска мъдрост и философия”, писателят Иван Бубалов1), странджанец, изпрати до редакцията на вестника подготвената от него литературна студия, посветена на юбилейната годишнина от рождението на детския писател Дядо Благо. Публикуваме част от нея. Детският писател Стоян Русев /Дядо Благо/ е роден на 02. 02. 1864 г. в странджанското село Заберново. Родителите му са били средно заможни селяни, с основно препитание овцевъдство и оскъдно планинско земеделие типична характерност за населението на Странджа планина. Русенови били многодетно семейство 18 братя и една сестра. Стоянчо е бил най-малкият - 19-то дете, но се отличавал с добродушие и прилежност. Скромен и отзивчив, мечтаел да стане учител. Началната грамотност получил в Заберново и в съседното село Граматиково. Проявявал е забележителна любознателност. Зиме и лете, от сутрин до вечер пасял стадото на най-големия си брат Русен кехая. В зимните нощи до късно седял край огъня в колибите и слушал в захлас приказките и легендарните приключения на Индже и Вълчан войвода. Така протичало невръстното му детство, докато в един летен ден го сполетяло нещастие. В гората пламнал огромен пожар. До стадото дотичали турски горски стражари. Нахокали го. Той се изплашил, грабнал торбичката и през границата се озовал при брат си Лука чиновник в Бургас. Той го взел под своя закрила и го пратил да слугува на богат гръцки търговец, като се договорил, че Стоян е буден и ученолюбив и трябва да учи. Това е времето след 1879 година, а в Бургас през периода 1885-1900 г. е имало само 4 прогимназии /две държавни български и две частни гръцки/, в които се учели децата на богатите гърци. В една от тях ученик е бил Стоян. Завършил с отличие и продължил в Сливенската непълна гимназия педагогически профил. Завършил я с много добър успех и бил назначен за учител в село Горица /Орман/, Поморийско за времето 1882-1883 г. Следващата учебна година продължава в село Приселци Варненско, но за най-дълго се установил да учителства в с. Росен, Бургаско, днес Созополска община. Тук той решава да дебютира с поезия, като през 1889 година в Бургас отпечатва първата си стихосбирка за възрастни „ЗВЕЗДА“ с подзаглавие Лирически и епически стихотворения. В нея са поместени 24 стихотворения, шест епиграми и осем басни. Макар дебютът му да не е бил определено успешен Стоян Русев не се отчайва, а решава да реализира творческите си пристрастия докрай. Ходи по селски сборове да събира и да записва песни, предания, поговорки и гатанки и да ги обработва. Така се появяват и първите му публикации в сборниците за народни умотворения на Министерството на народното просвещение. (бр.129) Вторият период на писателя Стоян Русев /1893-1937/, вече известен с псевдонима Дядо Благо, започва през есента на 1893 година, когато бива назначен за първоначален учител в ОУ „Братя Миладинови” София. По-късно и за главен учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, където работи до пенсионирането си. Според близките му, бил е 52-ят по ред учител в Новата Българска столица по онова време... Това е период, в който детският поет Стоян Русев твърдо се ориентира към творчеството за деца и в 1893 година започва да издава първото месечно детско списание с картинки „ГРАДИНКА”. Русев очертава и кои са основните задачи на списанието: „Да другарува, занимава, насърчава и поучава малките деца...” И от първата до последната книжка върху лицевата корица е било изписано следното мото: „Аз съм градинка, но не с цвете наука мъдра в мен ще берете”. През тригодишното съществуване на списанието излизат 34 книжки, които обхващат внушителния обем от 800 печатни страници. За сътрудници при неговото издаване Стоян Русев е привлякъл Иван Вазов, Цанко Церковски, Васил Попович, Ценьо Калчев, а също така и някои учители колеги на Русев. Поради материални затруднения „Градинка” спряло да излиза. Минало доста време, Русев не се успокоил, потърсил детския писател Стоян Попов /Чичо Стоян/ и започнал от 1 октомври 1905 година да издава най-популярното за онова време илюстровано детско вестниче „СЛАВЕЙЧЕ”. В него за първи път Стоян Русев е подписал материалите си с псевдонима Дядо Благо. Този сърдечен и по детски нежен псевдоним му бил подсказан от децата негови ученици, които, като искали да изразят уважението си към него, се обръщали с думите: „Учителю, колко си благ!” Вместо програмна статийка в първия брой е поместено стихотворението „Славейче” от Чичо Стоян. Обяснява се, че във вестничето всяко дете „Ще намери басни нови, стари, с картинки и писъмца от деца другари.” Дядо Благо - Вълшебникът на гатанките. След спирането на „Славейче“ в 1910 г. Дядо Благо не представа да сътрудничи и в други детски периодични издания, но вниманието му сега е насочено към литературната обработка на гатанките. Те са любимия му жанр, защото открива в тях магиката на словесното вълшебство. В едно от изданията на МНП под № 5 - „Библиотека за малките” в самостоятелно приложение, оформено като книга, Стоян Русев отпечатва „Гатанките на Дядо Благо“ -1925. Подборът на гатанките се извършва от Дора Га-бе, а илюстрациите са на художника Вадим Лазаркевич. Децата посрещат книжката с изключителен интерес. Търсят да разгадаят верния отговор за всяка гатанка. Ето две от тях, станали изключително популярни: „Бодлива крава през плет минава,опашката и отвън остава.“ /иглата с конеца/. „В равна нива все отбор юнаци,всички имат вирнати мустаци.” /класовете/. Като член БЗНС, през 30-те години на 20 век, Дядо Благо е поканен от редакцията на „Земеделско знаме” и сп. „Селянка”, като приложение в тях да издава вестниче „Земеделче“. Вестничето започва да излиза два пъти месечно от 15 февруари В 1937 година Дядо Благо подготвя и издава последната си книга - сборник „Сказания за двайсти век - за всеки човек“. Тази книга е почти непозната за днешните читатели. В нея са поместени 376 римувани, мъдри, кратки тристишия, чиято творческа визия Дядо Благо отправя към бъдещите поколения. На 16 януари 1938 година в София умира детският писател Стоян Русев-Дядо Благо, неоценен достатъчно от своите съвременници. Пословичната му скромност като гражданин и писател е причина той да не бъде изтъкван като известен автор на много книги за деца. И още. По десетките списания и вестници и до днес стоят разпръснати и неприбрани от грижовна ръка многобройните негови творби. Дядо Благо е автор на 1630 гатанки, 115 басни, приказки и стихотворения. По време на Втората Световна война и бомбардировките над София голяма част от личния му архив изгаря. Иван Бубалов __________________________________________________ 1) Иван Бубалов. Роден на 1 март 1932 г. в село Бръшлян, Малкотърновско. Автор на книгите “Бръшлянски вечери” (стихове, 1990), “Иманярски предания” (ч. 1-2, 1996), “Небето помни” (стихове, 1998), “Бунтовен марш” (1998), “Пътуващият град” (2010), “Иманярски и хайдушки предания” (2011), “Българе глава вдигнали” (2013).
  8. Упражнение от Учителя (Вдъхновение) Упражнението е дадено в лекцията "Светлина и знание. Музика",23 ноември 1924 г., Младежки Окултен Клас, София.
  9. Ани

    Упражнения от 1910 г.

    1910_08_18_2 Упражнения от Учителя, дадени на 18 август, 1910 г. на годишната среща на Веригата в Търново
  10. Упражнения от Учителя, дадени на 18 август, сряда, 1910 г. на годишната среща на Веригата в Търново:
  11. Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "Силата на движенията", МОК, 15 февруари Упражнение. I. Двете ръце пред гърдите. Лявата длан леко допряна върху горната част на дясната ръка. Бавно изтегляне на дясната ръка навън и поставяне дясната длан върху горната част на лявата ръка така, че двата палеца да сочат нагоре. Упражнението се повтаря няколко пъти последователно ту с лявата, ту с дясната ръка. II. Ръцете вдигнати нагоре, с допрени пръсти на раменете. Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти.
  12. Упражнение, дадено в лекцията на ООК "С чия воля?" Сега ще ви дам като задача за една седмица упражнението с поставяне показалците един срещу друг и концентриране на мисълта си, докато получите малка светлинка. При това всеки ще извърши упражнението доброволно, без никакво насилие. Сега няма да ви кажа, че който не прави упражнението, ще бъде изключен от Школата или пък, който го направи, ще бъде приет в Школата. Всеки има вътрешна свобода да направи или да не направи упражнението. Когато поставите показалците си един срещу друг, от тях изтича два вида енергия. Тази, която изтича от десния пръст, образува по-къс път в движението си, а тази, която изтича от левия пръст, образува по-дълъг път. Вие трябва да знаете законите, чрез които да примирите тези енергии. Докато не ги примирите, вие не можете да произведете никаква светлина. Как ще ги примирите? Като направите двата пътя еднакво дълги или двата еднакво къси. Освен това правете кръгове с двете си ръце, като ги дигате отпред нагоре и отпред надолу с леко допиране пръстите на двете ръце. Ако не можете да произведете електричество, вие не можете да получите никаква светлина. Колелото на електрическата машина трябва да се върти, за да се произведе електричество. В това отношение въртенето на ръцете на човека във вид на кръг, представя колелото на неговата електрическа машина. Тъй щото, ако се концентрирате, вие ще произведете електричество, което ще излиза от очите ви във вид на светлина. Ако направите опита само един път и видите тази светлина, ще мислите, че сте се излъгали, но направите ли опита няколко пъти, ще се уверите, че тук няма никаква илюзия, а се намирате пред една реалност.
  13. Упражнение, дадено в лекцията на ООК "Линия на Любовта", 8 юли 1942 г. Да направим едно малко упражнение: (Всички прави. Лявата ръка встрани. Дясната пред лявата, като допира пръстите до дланта. Движи се по лявата до рамото, по гърдите и настрани. С лявата същото движение по дясната. Три пъти. Ръцете горе над главата с допрени пръсти. Сваляне на ръцете в това положение до над главата. Движение на ръцете настрани. Пак нагоре и допиране на пръстите. Повтаря се три пъти.)
  14. Упражнение от Учителя, дадено в лекцията "На своето место", ООК, 29 август 1934 г. Ще направим едно малко упражнение: 1. Ръцете пред лицето, спуснати при лактите. Пръстите са обърнати нагоре, събрани. При такова положение на ръцете, без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту се събират отново. Това се повтаря три пъти. Последното положение на пръстите остава да бъдат събрани. 2. Ръцете отиват отпред на гърдите. Пръстите на всяка една ръка са събрани. Пръстите на двете ръце са насочени едни срещу други и допрени. Ръцете се отдалечават в хоризонтално отношение на страни и постепенно се разтварят, после пак идват в първоначалното си положение. Това се повтаря три пъти и пак идват събрани един срещу друг пръстите при гърдите. Движенията № 1 се повтарят 10 пъти. Движенията № 2 се повтарят 10 пъти. Ръцете се поставят отпред на височина на долния край на гърдите с пръсти обърнати надолу и пак събрани пръстите. При такова положение на ръцете без те да се местят, пръстите ту се отдалечават един от друг, ту пак се събират. Това три пъти. След това ръцете се свалят надолу.
  15. Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Значение на изслушването"- 21 януари 1925 г., Общ Окултен Клас, София.
×
×
  • Създай нов...