Jump to content

hristo

Administrators
  • Мнения

    45
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от hristo

  1. Учителя – местопребиваване по места Градове и места, посещавани от учителя Айтос: – Учителят идва 1920 година в Айтос и отсяда у Габровски, където е салонът – вр. Паспалата, 11, 12 юни 1920 г Арбанаси: - Къщата на Завета, ул.Независимост №11 Балчик: - за бурята при пътуването си към Балчик Учителя разказва в беседата От Египет от 21.9.1930 г, като уточнява, че това се е случило преди много години. Бургас: – гостува на П.Киров, ул. "Морска", 9 – гостува на сем. Стойчеви, 1912 – отсяда у Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, 1908 Бяла, Русенско: –Учителя споменава за едно посещение в периода, когато прави френологични изследвания в България (1900-1912). Нощува в единствения хотел в града и разказва за това в беседите Ще ви бъде от 8.1.1941 и Второ отделение от 18.7.1943 Варна: – църквата „Свети Архангел Михаил“,баща му е бил там свещеник през 1865 г. - 1985, 5 ноември, Зала "Съединение", Учителя изнася сказка на тема "Науката и въспитанието в отношение на двата велики закона на развитието", – Държавна реална мъжка гимназия (старата сграда на ул. Панагюрище) – Варна. От 1879 до 1885 г. Новата сграда на варненската държавна мъжка гимназия “Фердинанд I” (В момента там се намира Градска художествена галерия “Борис Георгиев”) е осветена на 18 септември 1885 г. Учителя по това време е вече в Свищов. Снимка на старата сграда на гимназията. – читалище “Светлина”, 1898 г. беседата “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. Снимка на читалището – 1902, 30 юни, сказка в зала "Централ" (все още не може да бъде намерена информация за тази зала) – 1906, 11 август - събор на Веригата в домът на Анастасия д-р Желязкова, улица „Стефан Караджа, 30", В момента там е кметство "Одесос" – Хотел „Лондон“, 1917-18 г. Снимка на хотела от около 1930 г. – Къщата на д-р Иван Жеков “Кьошек”, построена през 1921 г., на неговото лозе в гр. Варна, Снимка на къщата Велико Търново (до 1965 г. градът се нарича Търново): – читалище „Надежда“ ,ул.“Читалищна“ №9. Сградата е възстановена след земетресението от 1913 г. Учителя държи френологична сказка през 1903 и съборните беседи „Мировата любов“ на19.08.1919 г., „Новото човечество“ на 19.08.1920 г., „Пробуждане на колективното съзнание“ на 19.08.1921 г. и „Новият живот“ на 19.08.1922 г. – домът на Мария Казакова – домът на сем.Анастас и Параскеви Бойнови, ул.Медникарска №12. В тази къща Учителя лекува Анастас Бойнов (1905г), прави френологични изследвания на семейството и провежда две събрания на 1 и 7 януари 1907г – домът на сем. Константин и Елена Иларионови, ул.Зеленка №28. Къщата е построена през 1911г. В нея има стаичка само за Учителя, където той отсяда при пътуванията до Търново и по време на Търновските събори. – Вилата на Анастас Бойнов, ул.Яворов №85. В нея и прилежащото дворно място се провеждат Търновските събори. На мястото на сградата сега има построен жилищен блок. – кино „Модерен Театър“, ул.Стефан Стамболов №50. Сградата е събаряна и строена два пъти. Преименована на кино "Девети септември". Сега там има новопостроен търговски център Модерен Театър. На 24 август 1919 Учителя изнася беседата „Космичната обич“ Видин, 1903 –Учителя споменава за едно посещение на града в периода, когато прави френологични изследвания,което е станало между 1912 и 1915 - виж беседите Три възгледа от 6.7.1941г. и Животът е по-драгоценен от 18.11.1934г. Враца, 1903 Габрово: – Хотел "Паскалев", 1904 г., източник - писмо до Мария Казакова Добрич – 1903, 13 ноември, Хотел "България", източник - писмо до Мария Казакова с.Засмяно, Варненско (преди с.Гюле кьой) – с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка) , 1899 Каварна Казанлък, – 1901, 1904, 1905, 1909, 1910, 1911, 1915 – 1934, Спомен на Петър Камбуров, Изнася беседа в салона на братството, Гостува в домът на Никола Камбуров. – 1938, Спомен на Петър Камбуров - Учителя отсяда у Славка Дукова, съпруга на д-р Христо Дуков (не е ясен адреса) Калофер - 1901, 1905 (минава предимно през града по време на обиколките на страната) Карлово - 1901 (минава през града по време на първата обиколките на страната) Кюстендил: – гостува на Васил Граблашев, който по това време е член на Кюстендилка окръжен съд Лом, 1903 с. Мърчаево Несебър: - При първата обиколка на страната, с Тодор Бъчваров, минават през Месемврия (Несебър), където са поканени от един офицер да пренощуват. с.Николаевка (преди с.Хадърджа) – В с. Хатърджа (сега Николаевка), Варненско –11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) - ражда се Петър Константинов Дънов Нова Загора, 1901, 1905, Пазарджик - от 10 до 15 септември 1901 г. при първата си обиколка на страната - от около 20 декември до 30 декември 1902 г., Рождественските празници, Читалище "Виделина", Пазарджик Плевен, 1902, 1903 Пловдив: – Книжарница Иван Игнатов – Хотел „Централ“, 22 ноемврий 1902 г. Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (сега "Иван Вазов"). През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги. Настоящият хотел "Централ" е построен на друго място. Поморие (преди Анхиало) -ок.1913 посещава голямата църква в стария град. Виж беседите Молитвата от 8.2.1920г., Денят на Доброто от 14.7.1931г. и Божественото слово от 11.4.1943 г. Впоследствие сградата изгаря и не е възстановена, а на мястото има спортно игрище (до Руски паметник). Разград с. Ракитово – Цигов чарк, Родопите Русе: – при братя Маркови, – при семейството на Никола Ватев – Печатница „Малджиев“ Свищов: – Американското научно-богословско училище (днес - Районен съд, Свищов) – отсяда на квартира при проповедника Петър Тихчев – библиотеката в Свищов - снимка Севлиево Силистра Сливен: – в домът на д-р Миркович. Днес е музей - къща "Миркович" – сказки в читалище „Зора“, 1901 – Сините камъни – „Куш-бунар“ – от 1 до 4 юни 1920 г Стара Загора, 1901, 1902, 1904 София: – ул. „Леге“, 29 (евангелски дом). Там Учителя е отсядал до към 1905 г., преди да бъде поканен в дома на Тодор Бъчваров, по разказ от Т.Стоименов на Б.Николов – спомен – хотел "Родина", кв. "Банишора", 1903 г. – Сказка по френология, читалище "Славянска беседа", октомври или ноември 1901 г., снимка на читалище "Славянска беседа" от 1910 г. – ул. Опълченска, 66 - домът на семейство Гумнерови (връзка към картата на Google) – кв. Изгрев, - Мястото на Учителя – салонът на ул. Оборище 14 с.Тетово, Русенско – (7 март 1897) в с. Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху тридесет и три годишния Петър Константинов Дънов Хасково, ноември, 1902 г. Хисаря Хисарските бани, 1901 (минава по време на първата обиколките на страната), архивна снимка от Хисарските бани с.Хотанца, Русенско – 1887/1888 г. Петър Дънов е учител в село Хотанца, Русенско Цариброд (сега Димитровград, Сърбия) – Гостува на семейство Иларионови - 1905, 1906. Констатин Иларионов, който е военен, е бил командирован в Цариброд през 1904. Снимка на казарма в Цариброд, 1906 г. Чирпан: – от 17 до 23 март 1904 г. - Чирпан Шумен: – сказка в градския салон, 1902 г. 21 април – три сказки в читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“) Ямбол: – хотел „Америка“, 30 август 1902 г. Витоша – лагер в местността „Яворово присое“ – Ел Шадай – Черни връх – х. Алеко – вр. Острец – х. Еделвайс Рила - Чамкория (Боровец) - вр. Мусала - Седемте Рилски езера - Молитвен връх - Извора "Ръцете" Стара планина: – вр.Бузлуджа. 1914, юни, Учителя се качва на Бузлуджа с група последователи. Бостън, САЩ, 1892-1895 Ливърпул (Англия). 23 януари 1895, завръщане от САЩ Ню Йорк, САЩ, 1888 - 1892 Нюпорт, САЩ, 4 ноември 1894 г.
  2. Здравейте, приятели. Искам да ви споделя за една идея, която ми я сподели Георги Касапов на Рила тази година. Идеята ми хареса и сме почнали с Ани да работим по нея. Идеята е да се направи карта на местата, на които е бил Учителя. А по-нататък може да се направи и такъв маршрут. Сега са започнати два списъка един под друг. Първият е местопребиваване по места, а вторият е местопребиваване по дати. http://beinsaduno.bg...-е-бил-учителя/ Вторият списък е доста пълен и е с местата по горини на които е бил Учителя също и с линкове към допълнителна информация, от която е взета датата и мястото. Такова проучване се прави за първи път и е една стъпка напред за всички, които се интересуват. След това втората стъпка е там, където се знаят точните места, да се отбележат в сайта http://wikimapia.org/ В първия списък могат да се видят с червено отбелязани няколко места. Примерно – ул. Опълченска, 66 http://wikimapia.org...а опълченска 66 От ляво могат да се слагат снимки и допълнителна информация за местата. Ще се радвам който има желание да ми помогне да отбележим точните места по картата. Ето и един интересен цитат от спомен на Мария Тодорова, Изгревът, т.5: "Така след една хубава разходка с една сестра аз споделям с Учителя, че сме преминали през всички езера. Учителят ме изгледа и каза: „Знай и запомни, че ще дойде време, когато човечеството ще изучава тук всяка моя стъпка". Но с такъв категоричен тон не търпящ никакво съмнение. Изминаха 30 години от това време. Последните години летувахме с един млад брат и когато му разказах това той взе един фотоапарат и засне всички онези места, които аз му показах, където Учителят е отсядал, Той реши да опише стъпките на Учителя, за да го остави за следващите поколения." http://petardanov.co...ите-на-учителя/ Поздрави.
  3. Здравейте, мили приятели. Предстоят много специални дни - Пролетното Равноденствие, което е началото на духовната година на Школата 19- 22.03. А също и по това време се е случило Вселяването на Учителя. Ето защо, дните около Пролетното равноденствие са свещени. Едва ли има по-подходящ момент да публикувам и следните свещени и ключови събития и документи от началото на отварянето и създаването на Школата. Става въпрос за така наречените Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни. Тази информацията е за дълбок размисъл и е пълна с окултни откровения. Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович. Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане дума. На 24.02.1899г. Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна. Тогава те са живеели заедно. Това писмо се е състояло от 6 страници. Първите две са с кратко обяснение, а следващите четири страници са отделно от първите две, но са с изключително важен смисъл. Тук съм направил клип с аудио запис на писмото и сканираните оригинални писма, както и с полученият отговор от двамата първи ученици. Благодаря много на Нели от Бургас за аудио записите. https://youtu.be/Y-CtLowaafw В този клип съм направил отделно само отговорите: https://youtu.be/JadkR_4y0MA Текста и самите писма може да видите тук: http://petardanov.com/index.php/topic/24841-1899-02-24-учителя-до-пеню-киров-свидетелствата-господ/ Тук може да видите въпросите и отговорите заедно. http://petardanov.info/Knigi/Otgovori_na_Svidetelstvata_Gospodni_1899.pdf А тук само отговорите в оригинал с почерка на Пеню Киров http://petardanov.info/Knigi/Pisma_do%20_Penio_Kirov_Page_042.jpg Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том на Изгрева. "Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов. Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов. А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин. " Приятели, тук ще добавя и Автобиографични бележки на Тодор Стоименов и Пеню Киров, които са много интересни и смятам, че ще допълнят картината и от там ще получите допълнителна важна информация. Текста на биографиите е взета от "Епистоларни диалози" 2010г, Пеню Киров: http://petardanov.info/Knigi/Penu_Kirov.pdf Тодор Стоименов: http://petardanov.info/Knigi/Todor_Stoimenov.pdf Искам да добавя и нещо, на което се натъкнах. За първи път Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите на Свидетелствата Господни са публикувани през 1995г. във втори том на поредицата Изгрева. Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи. Слагам линк тук към публикуваните отговори и който се интересува може да ги сравни с отговорите в оригинала: http://petardanov.com/index.php/topic/5896-vi-отговорите-на-учителя-петър-дънов-на-десетте-с/ След това същите отговори са взети и публикувани в книгата "Той иде" 2004 година. http://petardanov.com/PDF/Toi_ide_nachalno_slovo.pdf И чак през 2010 отговорите са публикувани точно както са в оригинала в Епистоларни диалози част 1. http://petardanov.com/Epistolarni_dialozi-Penyu-I-2010.pdf С поздрави от мен и пожелания за една година, изпълнена с много Божествено вдъхновение и израстване в пътя на ученика, който е път на любов, мъдрост и истина.
  4. Здравейте, приятели. С радост искам да ви покажа две изключително редки списания. Прати ми ги Георги Христов. Казват се Нов Живот, излизали през 1923г. Издадени са само три броя от него и те са в двата линка, които поставям по-надолу. Във втория брой са събрани втори и трети брой. Това на практика е първото братско списание. То предшества Житно Зърно. Списанието го правят Георги Марков и Методи Константинов. "Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя. По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж." Ето линкове към двете списания http://petardanov.info/Knigi/Nov_Jivot_1_1_1923_1.pdf http://petardanov.info/Knigi/Nov_Jivot_1_1_1923_2.pdf Тук има спомени от Методи Константинов за списанието и Георги Марков. http://petardanov.com/index.php/topic/12648-615-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0/
  5. Снимка № 31: Екскурзия на 5.VIII.1931 г. при Пазар-дере срещу Тодорини кукли и езерото Карагьол. Казва се Пазар-дере, защото тук по турско време са докарвали стадата - говеда, коне, овце - и търговците са купували стоката, като са я дамгосвали с горещо желязо, като всеки търговец си е имал подходящ знак. За това върхът над Пазар-дере се нарича Дамга - от дамгосва- не на зачервено желязо по хълбока на животните. Седящи първи ред: 1. Наталия Чакова. 2. Стоянка Илиева. 3. Петра Ше­лингозова. 4. Буча Бехар. Втори ред: 5. Дора Савова. 6. Савка Керемидчиева. 7. Елена Хаджи Григорова. 8. Йордан Савов. 9. Учителят. 10. Иван Кисьов. 11. Те­офана Савова с плетената бяла шапка. 12. Крум Няголов.
  6. Снимка № 30: Екскурзия с Учителя на 5.VIII.1936 г. при шестото езеро - Сърцето. Отляво надясно: 1. Димитър Цеков, държи в лявата си ръка бялата шапка, а с дясната се подпира с бастуна си. 2. Стоянка Илиева. 3. Йордан Савов. 4. Елена Хаджи Григорова. 5. Учителят. 6. Савка Керемидчиева. 7. Теофана Саво­ва до Савка. 8. Дора Савова. 9. Наталия Чакова. 10. Иван Кисьов. 11. Крум Няголов - с бялата рубашка. 12. Буча Бехар. 13. Петра Шелингозова с бялата забрадка.
  7. Снимка № 29: Учителят на екскурзия с приятели на 5.VIII.1931 г. до петото езеро - Бъбрека (Махабур). Седящи отляво надясно: 1. Йордан Савов. 2. Стоянка Илиева. 3. Учите­лят. 4. Иван Кисьов. 5. Елена Хаджи Григорова. 6. Наталия Чакова. 7. Теофана Савова - с плетената шапка. 8. Савка Керемидчиева. 9. Дора Савова (сестра на Теофана). Прави: 10. Димитър Цеков. 11. Буча Бехар. 12. Петра Шелингозова - със забрадката. 13. Крум Няголов.
  8. Снимка № 56: Влад Пашов, правият отдясно, с приятели на Витоша. Седнали: 1. Иван Илиев. 2. Мариус Попов. Прави: 3. Влад Пашов (вляво). 4. Васил Карагеоргиев (вуйчото). 5. Пантелей Каранмиров. Снимка № 58: Влад Пашов играе Паневритмия. В дъното е силуета на Учителя. Паневритмия над Езерото на Чистотата под връх Харамията. Влад Пашов играе Паневритмия, а зад него е Станка, дъщерята на Иван каруцаря. Снимка № 59: Влад Пашов, втория, с приятели на Рила, 1939 г. пред Езерото на Чистотата. Прави: 1. Крюгер от село Вранестена, ок. Радомирско. 2. Влад Пашов. 3. Васил Карапетров (вуйчото). 4. Милан ... Седнали: непознати. Снимка № 60: На Витоша. Влад Пашов, четвъртия, на закуска в планината 1. Атанас Николов - есперантист, сътрудник на Сава Калименов при издаването на вестник „Братство”. 2. Елена ... 3. Сава Симов. 4. Боян Златарев - отпред. 5. Тодор Ковачев. Снимка № 61: Влад Пашов - седнал отпред - на почивка на Витоша. 1. Влад Пашов - отляво, седнал. 2. Боян Златарев. 3. Зиновиев. 4. Стефан Дойнов - с шапката. 5. Жечка Ковачева. Снимка № 62: Влад Пашов - първият отдясно прав - се усмихва. Почивка на Витоша. 1. ... 2. ... 3. Тодор Ковачев - усмихнат. 4. Стоянчо. 5. Иван Антонов. 6. Колю Драгнев. 7. Влад Пашов. Стоянка Драгнева.
  9. Формулата: Да се прослави Бог в Бялото братство Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти) (Дадена от Учителя на 24.12.1944) Датата е по спомен на Весела Несторова: 1. Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич (спомен на Весела Несторова) 2. Учителят напуска тялото си (спомен на Весела Несторова) 3. "Път и светлина - категории учители", Размисли на Буча Бехар за формулата, т.28, Изгревът
  10. 1921_10_19 Братя и сестри на Христа 1921_11_16 Плачът 1921_10_23 Тогаз те ще просветнат! 1921_10_30 Синът Божи
  11. Изпълнение на Огнян Колев https://soundcloud.com/hristo-vatev/track-16?in=hristo-vatev%2Fsets%2Flc69r6bh98ph
  12. VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.) Бай Сотир се беше отдал всецяло - 100% на Учението, изказано от Учителя. Беше прочел всички беседи 21 пъти. Запитахме го: „Защо си ги чел толкова пъти?" - „Още в началото на Школата се събират 12 самозванци, обявяват се за апостоли и се обръщат към Учителя: „Хайде, давай Учението, без заобикалки!" Тогава Учителят обявява, че закрива Школата. Под закриване на Школата се разбира, че Учителят няма да говори академично, последователно, а всяка тема ще бъде пръсната във всички беседи. За да извадя всичко, което ме интересуваше: медицина, музика, хиромантия, математика, астрология и т.н. трябваше да чета Учението толкова пъти. Тогава живеех в барака два на два метра. Нямах ток. Четях само нощно време, защото комунистите изпращаха в лагери за притежаване и четене на беседи. Горях вестници и така четях и пишех. Сутрин бях като коминочистач в лицето. Но си свърших работата, която бях запланувал." Бай Сотир беше извадил над 40 теми. Каквото и да го попитаме, той изваждаше тетрадките и ни говореше с часове, какво е казал Учителят по този въпрос. Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя. Това беше единственият начин да ни повлияе, чрез личния си пример, защото около него се бяхме събрали все многократни шампиони и призьори от вътрешни и международни състезания по гребане в Панчарево, където бе гребната база. Единственото, което ни интересуваше, беше всичко, което ни помагаше да повишим енергията си и да печелим състезанията си. Всеки от нас бе преминал през различни философски учения, религии и какво ли не още, но без всякаква практическа полза. За първи път бай Сотир ни цитира какво е казал Учителят по въпроса за енергиите. Моментално го приложихме и ефектът беше феноменален. В този момент ние осъзнахме: Учението, с което ни запозна бай Сотир, е за супершампиони и води до фантастични резултати при най-малки приложения. Тогава той ни обясни: „Физическото, умственото и духовното развитие трябва да вървят ръка за ръка. Умственото и духовно развитие не могат да изпреварят физическото, защото това ще доведе съответно до инсулт или инфаркт. Аз ходех пеша от тук (София - Изгрева) до Мелник през планините. Всеки трябва да се упражнява най-малко половин-един час на всяко поле всеки ден." Бай Сотир беше пример за това. Всеки ден правеше разходки нагоре по баира. На емоционалното поле работеше, като се занимаваше с някакво изкуство. На умственото поле се занимаваше, като проникваше в смисъла на всяко изречение от беседите на Учителя. На духовно поле той беше в непрекъсната молитва. От този пример ние много скоро осъзнахме, че това е най- същественото в живота. В това се заключава изпълнението на Божията воля. Не напразно бай Сотир все повтаряше: „Работа, работа и работа." Под „работа" той разбираше единствено работа за Бога. „Енергията ви на всички нива трябва да расте непрекъснато, защото това означава приближаване към Бога и вечно подмладяване. Затова Учителят казва: „Аз не правя разлика между Любов и работа." Всичко, което ви намалява енергията, е срещу Божията воля и ви състарява." Бай Сотир още като малък вижда астралните тела на хората. Вървейки след погребална кола, той виждал „мъртвия" седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек. Тогава не е имало кой да му обясни тези неща. Като по- голям, с един свой приятел правят изчисления и установяват, че в момента Христос е на земята. Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света. Накрая намира възможност и посещава беседа на Учителя на Изгрева. Той разказва: „Очаквах да намеря красиви и духовни хора, но бях потресен от това, което видях. Всякакви изкривени физиономии, точно противоположно на очакванията ми, срещнах там. Учителят седеше най-смирено долу на подиума с Библия в ръка. Погледна ме, леко се усмихна и после имах чувството, че цялата беседа е за мен. Накрая Учителят стана и преди да излезе, мина покрай мене и ме погледна в очите. След това бях шест месеца ясновидец." - Как изглеждаха очите на Учителя отблизо? - Направо детински очи - радостни, весели, чисти. После един приятел ми каза: „Та ти си видял Бога в очите." Годината е 1944. Скоро след това Учителят си заминава. Бай Сотир разбира защо не попада по-рано на Изгрева. Той проявява пълна непримиримост към безобразията на „братята", което по-късно му навлича и омразата им. - Бай Сотире, какво значи да си в Бялото Братство? - Първо трябва да бъдеш ученик, и после брат. А за да си ученик, трябва да си в Учението. А Учителят казва, че който е в Учението, той не остарява. Ние трябва да сме доволни, ако сме оглашени. - Бай Сотире, а какво значи да си ясновидец? - Все едно ти се отваря една кутия на главата и започваш да виждаш напред, назад, навсякъде, където помислиш. Помислиш за някой приятел и веднага го виждаш какво прави в този момент. Но е много страшно и трудно да бъдеш ясновидец. Ние нямаме още сила да сме такива. Затова сам се отказах. Виждаш много страшни неща наред с хубавите. Например, винаги когато двама души се карат, между тях има лемурийски духове, които ги скарват. Те са с грозни продълговати муцуни. Друг път виждам рибари, които се крият от бомбардировките в една пещера край Ламанша. Виждам, че скоро върху тях ще падне бомба, но не мога да им помогна. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за следването си в Художествената академия. - Рисувах най-добре от всички и ме оставиха като асистент след следването ми. Много бързо усвоявах всички техники, които ме учеха професорите ми. От една страна това ги радваше, но от друга - ставаха по- предпазливи към мен. Естествено, всеки си пазеше секретите. Въпреки всичко, след 9.09.1944 г. се опитаха да ме привлекат на тяхна страна. Заявиха ми, че ако не се присъединя към тях, ще ме смачкат. Рисувах най-добре и смятах, че няма да успеят, но сметките ми се оказаха грешни и наистина ме смачкаха. Не можех да си намеря работа и живеех в крайна беднотия. Едва двадесет години по-късно намерих работа като пазач на ведомствена вила тук, над Панчарево. За да ходя по планините си бях направил цървули от автомобилни гуми. Взимах си раницата и рисувах по планините. Нямаше къде да пазя картините си и ги съхранявах под леглото в бараката си. Веднъж, когато съм отсъствал, някой ги беше откраднал. Останаха само някои, които бях скрил другаде. Едва не получих удар. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за Изгрева и хората там. - Там с тези хора работа нямате! - Отсичаше бай Сотир. - Хармонията на Изгрева продължи шест месеца след заминаването на Учителя. Скараха се за една ябълка и всичко тръгна с главата надолу. Исках да знам всичко, което бяха научили от Учителя на Изгрева. Разпитвах ги непрекъснато. За всичките години, през които бях там, ме научиха на две неща: Как да закопчавам дюкяна на панталона си след малка нужда и да нося лопатка в планината за след голяма нужда. Веднага след като Учителят си замина, жените превзеха Братството и изпожениха всички мъже. Като видяха, че с мен няма да успеят, започнаха всевъзможни атаки. Правеха молитви да бъда изпратен в лагер, но вместо мен взеха един, който спеше в съседната барака. По едно време не можех да дишам, едвам си поемах въздух. Силите ме напуснаха, придвижвах се заедно със столчето под мене. Случайно видях две „сестри" да притичват пред бараката ми. Тогава разбрах, че от известно време са изсипвали пред вратата ми водата, с която мият умрелите. Едвам оживях. Сутрин ходех да бера гъби където е днешната аерогара. Едрите продавах, а с дребните се хранех. Веднъж на връщане от Черни връх с двама „братя" видях пред себе си Учителя. Беше в ръст и половина и целият сияеше в сребристо. Беше вдигнал дясната си ръка с дланта към мен. Извън себе си от радост, попитах „братята" дали са Го видяли. Оказа се, че не са. Но вместо да се зарадват, ме намразиха още повече в Изгрева. Бях докаран до крайна мизерия. Знаех, че Борис Николов разполага с много пари и реших да му поискам. Той категорично ми отказа. Даже веднъж край Изгрева се срещнахме и той ме погледна с такова презрение, че от притеснение паднах в канавката край пътя. Години по-късно, когато той излезе от затвора, се срещнахме на същото място. Погледнахме се и сега той падна в канавката по същия начин. Веднъж отидох да питам Боян Боев за нещо. Когато влязох в стаята, където беше той, го заварих с шапката на Учителя на глава, седящ пред куп с пари. Като ме видя, се стресна, легна върху парите и ме запита какво искам. Преследванията срещу мен от страна на „Братството" продължиха и тук, където работя сега като пазач. Редовно ми носят различни храни, които обезателно изхвърлям. Веднъж ми бяха оставили пакет с бисквити. Посети ме приятел, който беше много изгладнял. Предложих му бисквитите, защото бяха запечатани. След няколко дни се появи на вратата, блед като смъртник. Попита ме: „Сотире, ти ли беше?" Отговорих му, че не разбирам за какво ми говори. „Ядох на няколко места и не разбрах къде ми направиха магия. Добре, че знаех антисредства, иначе си бях заминал." - Бай Сотире, какво значи да се оправи света? - Да започне низшето да служи на висшето. Бай Сотир познаваше кога беседа от Учителя е редактирана и ни забраняваше да я четем. За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г. Иван Манев Медалист от олимпиадата в Москва 1986 г. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г. в гр. Лерин, Егейска Македония. Бежанци след войните 1914 - 1918 г., семейството се заселва в гр. Варна. Детството му е трудно, сирак е и е бил често бит от жестоката си майка с камшик. Като юноша се сближава с комунистите, но после се отдалечава от тях. По-късно, чрез попаднала му книжка на Учителя Дънов, той се приближава към него чрез Словото му. През 1945 г. постъпва като студент в Художествената академия в София и следва живопис. Завършва с отличие. Предлагат му да остане като асистент, но отказва, понеже не може да се подчини други да го ръководят. Така остава без работа и препитание. Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г. По-късно се завръща в София и живее в една барака на Изгрева, но след като я отчуждават, той става пазач на вилите край езерото Панчарево от 1973 до 1992 г., където почива. На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му. През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него. Обещаха, но не изпълниха. Накрая Иван Манов пристигна на Рила и написа нещо за него. Другите отказаха. Дори собственият му племенник обеща да напише нещо като биографични бележки, но също ни излъга. Не даде да публикуваме някои от неговите картини. Обеща, но се изметна. А защо? Помислете. На 12 май 1999 г. Жана Иванова сама финансира една художествена изложба в салона на „Славянска беседа" на около 50 картини на Сотир Костов. И така дойдоха чуждите хора да зачетат художника и човека Сотир Костов. Сотир Костов се занимава и с астрология. Мнозина от младите го посещаваха и той нелегално им правеше астрологични карти, след което ги коментираше и разглеждаше в светлината на Словото на Учителя, и им съдействуваше колкото можеше. По онова време тази наука беше забранена от властите. Всичко което се правеше беше нелегално. Всички астрологии бяха публикувани да 1950 г. и те липсваха като помагала за нуждаещите се. Мнозина от моите сътрудници си спомняха за бай Сотир-астролога и с признателност и усмивка разказваха за него. Това поколение си замина и това време никога не може да се повтори. Останаха спомените, които публикуваме. Вергилий Кръстев Изгрева том 13
  13. Рилски манастир акварел/хартия, 33/23 см, неподписана Рилски манастир акварел/хартия, 34/25 см, неподписана Манастирски двор акварел/хартия, 32/23 см, неподписана
  14. Снимката е правена на Панчарево. На нея се виждат от ляво на дясно Лозанка Александрова (сестра), Сотир Костов, Руска Костова (сестра) и Иван Петров (племенник).
  15. Здравейте, приятели! Сега сканирах едно доста ценно списание - Всемирна Летопис, издадено 1.02.1920г. http://petardanov.info/Knigi/1_02_1920_Vsemirna_letopis.pdf Списанието се издава в периода 1919г. до 1927г. Негов главен редактор е Иван Толев. Повече за списанието може да се прочете тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Всемирна_летопис Също искам да ви обърна внимание за първата статия, която е подписана със три ХХХ Ето какво пише за тези уводни статии в "Изгрева" втори том: " В голяма част от броевете на това списание уводните статии бяха написани от Иван Толев, но те бяха по идеи на Учителя или пък той преразказваше разговора с Учителя по набелязаната тема. Толев си водеше записки и в зависимост от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса. А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга точка. Така че тези уводни статии са били много интересни за онова време." http://petardanov.com/index.php/topic/7088-158-всемирна-летопис/ Надявам се със времето да събера и сканирам всички вестници "Всемирна Летопис". Поздрави!
  16. Здравейте, приятели. Искам да ви споделя, че намерих голяма част от много редките списания "Всемирна летопис", издавани в периода 1919 -1927. При мен са всички списания от 1919г. до 1924г. - общо 30 броя, по 5 на година. И от 1925г. имам само три броя - 1,4,и 8 бр. При първа възможност ще ги сканирам, но ще ми е доста трудно защото списанията са много крехки, а и са малко по-големи от моя скенер. Очаквайте ги. Преди ми попадна един брой от 1920г., но е без корицата. Може да го видите тук: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10207978471684352&set=o.287638551303704&type=1&theater „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 1919 до 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев. Девиз на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10208014082334596&set=gm.1041891689211716&type=3&theater
  17. Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон. Една година след това - през 1904 година започва да излиза и първото теософско списание в България - "Български теософски преглед". http://www.palitrabg.net/2t.htm
×