Jump to content

Цялата активност

Този поток се обновява автоматично     

  1. Последната седмица
  2. Earlier
  3. Статия във в-к Странджа, Малко Търново, 2014 г., бр. 129, 130, 132 По повод 150-годишнината от рождението на класика на националната ни детска литература Стоян Русев /Дядо Благо/, роден в село Заберново, община Малко Търново. Изхождайки от едно трогателно признание на краеведа Горо Горов за него, че „сказанията на Дядо Благо за нашите деца са пълни с житейска мъдрост и философия”, писателят Иван Бубалов1), странджанец, изпрати до редакцията на вестника подготвената от него литературна студия, посветена на юбилейната годишнина от рождението на детския писател Дядо Благо. Публикуваме част от нея. Детският писател Стоян Русев /Дядо Благо/ е роден на 02. 02. 1864 г. в странджанското село Заберново. Родителите му са били средно заможни селяни, с основно препитание овцевъдство и оскъдно планинско земеделие типична характерност за населението на Странджа планина. Русенови били многодетно семейство 18 братя и една сестра. Стоянчо е бил най-малкият - 19-то дете, но се отличавал с добродушие и прилежност. Скромен и отзивчив, мечтаел да стане учител. Началната грамотност получил в Заберново и в съседното село Граматиково. Проявявал е забележителна любознателност. Зиме и лете, от сутрин до вечер пасял стадото на най-големия си брат Русен кехая. В зимните нощи до късно седял край огъня в колибите и слушал в захлас приказките и легендарните приключения на Индже и Вълчан войвода. Така протичало невръстното му детство, докато в един летен ден го сполетяло нещастие. В гората пламнал огромен пожар. До стадото дотичали турски горски стражари. Нахокали го. Той се изплашил, грабнал торбичката и през границата се озовал при брат си Лука чиновник в Бургас. Той го взел под своя закрила и го пратил да слугува на богат гръцки търговец, като се договорил, че Стоян е буден и ученолюбив и трябва да учи. Това е времето след 1879 година, а в Бургас през периода 1885-1900 г. е имало само 4 прогимназии /две държавни български и две частни гръцки/, в които се учели децата на богатите гърци. В една от тях ученик е бил Стоян. Завършил с отличие и продължил в Сливенската непълна гимназия педагогически профил. Завършил я с много добър успех и бил назначен за учител в село Горица /Орман/, Поморийско за времето 1882-1883 г. Следващата учебна година продължава в село Приселци Варненско, но за най-дълго се установил да учителства в с. Росен, Бургаско, днес Созополска община. Тук той решава да дебютира с поезия, като през 1889 година в Бургас отпечатва първата си стихосбирка за възрастни „ЗВЕЗДА“ с подзаглавие Лирически и епически стихотворения. В нея са поместени 24 стихотворения, шест епиграми и осем басни. Макар дебютът му да не е бил определено успешен Стоян Русев не се отчайва, а решава да реализира творческите си пристрастия докрай. Ходи по селски сборове да събира и да записва песни, предания, поговорки и гатанки и да ги обработва. Така се появяват и първите му публикации в сборниците за народни умотворения на Министерството на народното просвещение. (бр.129) Вторият период на писателя Стоян Русев /1893-1937/, вече известен с псевдонима Дядо Благо, започва през есента на 1893 година, когато бива назначен за първоначален учител в ОУ „Братя Миладинови” София. По-късно и за главен учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, където работи до пенсионирането си. Според близките му, бил е 52-ят по ред учител в Новата Българска столица по онова време... Това е период, в който детският поет Стоян Русев твърдо се ориентира към творчеството за деца и в 1893 година започва да издава първото месечно детско списание с картинки „ГРАДИНКА”. Русев очертава и кои са основните задачи на списанието: „Да другарува, занимава, насърчава и поучава малките деца...” И от първата до последната книжка върху лицевата корица е било изписано следното мото: „Аз съм градинка, но не с цвете наука мъдра в мен ще берете”. През тригодишното съществуване на списанието излизат 34 книжки, които обхващат внушителния обем от 800 печатни страници. За сътрудници при неговото издаване Стоян Русев е привлякъл Иван Вазов, Цанко Церковски, Васил Попович, Ценьо Калчев, а също така и някои учители колеги на Русев. Поради материални затруднения „Градинка” спряло да излиза. Минало доста време, Русев не се успокоил, потърсил детския писател Стоян Попов /Чичо Стоян/ и започнал от 1 октомври 1905 година да издава най-популярното за онова време илюстровано детско вестниче „СЛАВЕЙЧЕ”. В него за първи път Стоян Русев е подписал материалите си с псевдонима Дядо Благо. Този сърдечен и по детски нежен псевдоним му бил подсказан от децата негови ученици, които, като искали да изразят уважението си към него, се обръщали с думите: „Учителю, колко си благ!” Вместо програмна статийка в първия брой е поместено стихотворението „Славейче” от Чичо Стоян. Обяснява се, че във вестничето всяко дете „Ще намери басни нови, стари, с картинки и писъмца от деца другари.” Дядо Благо - Вълшебникът на гатанките. След спирането на „Славейче“ в 1910 г. Дядо Благо не представа да сътрудничи и в други детски периодични издания, но вниманието му сега е насочено към литературната обработка на гатанките. Те са любимия му жанр, защото открива в тях магиката на словесното вълшебство. В едно от изданията на МНП под № 5 - „Библиотека за малките” в самостоятелно приложение, оформено като книга, Стоян Русев отпечатва „Гатанките на Дядо Благо“ -1925. Подборът на гатанките се извършва от Дора Га-бе, а илюстрациите са на художника Вадим Лазаркевич. Децата посрещат книжката с изключителен интерес. Търсят да разгадаят верния отговор за всяка гатанка. Ето две от тях, станали изключително популярни: „Бодлива крава през плет минава,опашката и отвън остава.“ /иглата с конеца/. „В равна нива все отбор юнаци,всички имат вирнати мустаци.” /класовете/. Като член БЗНС, през 30-те години на 20 век, Дядо Благо е поканен от редакцията на „Земеделско знаме” и сп. „Селянка”, като приложение в тях да издава вестниче „Земеделче“. Вестничето започва да излиза два пъти месечно от 15 февруари В 1937 година Дядо Благо подготвя и издава последната си книга - сборник „Сказания за двайсти век - за всеки човек“. Тази книга е почти непозната за днешните читатели. В нея са поместени 376 римувани, мъдри, кратки тристишия, чиято творческа визия Дядо Благо отправя към бъдещите поколения. На 16 януари 1938 година в София умира детският писател Стоян Русев-Дядо Благо, неоценен достатъчно от своите съвременници. Пословичната му скромност като гражданин и писател е причина той да не бъде изтъкван като известен автор на много книги за деца. И още. По десетките списания и вестници и до днес стоят разпръснати и неприбрани от грижовна ръка многобройните негови творби. Дядо Благо е автор на 1630 гатанки, 115 басни, приказки и стихотворения. По време на Втората Световна война и бомбардировките над София голяма част от личния му архив изгаря. Иван Бубалов __________________________________________________ 1) Иван Бубалов. Роден на 1 март 1932 г. в село Бръшлян, Малкотърновско. Автор на книгите “Бръшлянски вечери” (стихове, 1990), “Иманярски предания” (ч. 1-2, 1996), “Небето помни” (стихове, 1998), “Бунтовен марш” (1998), “Пътуващият град” (2010), “Иманярски и хайдушки предания” (2011), “Българе глава вдигнали” (2013).
  4. Упражнение от Учителя (Вдъхновение) Упражнението е дадено в лекцията "Светлина и знание. Музика",23 ноември 1924 г., Младежки Окултен Клас, София.
  1. Зареди още активност
×