Jump to content
Хронология на учителя Петър Дънов

1944_12_25 Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев


Ани

Recommended Posts

Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев

 

Д-р Стефан Кадиев е последовател на Учителя. Роден на 6 април 1896 г. в гр. Хасково, починал на 15 септември 1985 г. в гр. София. От 10.IX.1944 г. до 1945 г. е етапен, корпусен и главен лекар на Първа българска армия. След края на Отечествената война е главен лекар във Военната академия. Поради служебни несъгласия, през 1946 г. преминава на работа в гражданската сфера. Работи като фабричен, училищен лекар, лекар на свободна практика. Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване. Освен 1300 статии по различни здравни и лечебни въп­роси творчеството му включва и статии на духовна тематика, сти­хове, есета и книгата „Рила, когато проговори". В  "Между истината и легендата" д-р Кадиев е събрал спомени за Учителя Дънов, изказвания на очевидци за ясновидските Му прояви, за духов­ната същност на Учението Му и за Божествения произход на [Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно.

 

Спомен на д-р Стефан Кадиев:  Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомен на д-р Стефан Кадиев

 

72. Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов


Разказва д-р Стефан Кадиев:


Беше 25 декември 1944 г. Беше студено и дебел сняг покри земята. Диви­зията, в която бях дивизионен лекар, беше натоварена на влака и се намираше на гара „Захарна фабрика", квартал „Надежда". Имах няколко часа време, през които можех да се отбия в дома си, да взема сбогом от жената и децата. Можех да отида и на Изгрева, от който не исках да се разделям, без да се обадя. Отивахме на война и нищо не се знаеше. Всичкият ми багаж беше събран в една раница и бях готов за поход.


Преминах по поляната на Изгрева, гдето бях свързан с толкова много спомени. Мислех си: „Ето, сега е Коледа, а ние се готвим за война." Минавайки през къщичката, гдето беше Учителят, аз се въздържах да се отбия при Него: какво ще Го безпокоя - всичко ми е казал, за себе си нищо не искам, освен да изпълня Волята на Бога, каквато и да бъде тя. Минах мълчаливо покрай къщич­ката и вече стъпих на шосето. От срещу ми дойде д-р Дафина Кьорчева и ми каза с горчивина в гласа си:

- Учителят умира, а ти накъде си тръгнал?

Ние живеехме с превратното понятие, че Учителят е безсмъртен и това изказване ме учуди. Без да казвам гласно нещо, отвърнах:

- Добре тогава, да отидем да Го видим!

Учителят седеше върху низък плетен стол, облечен в плетена вълнена дреха и наметнат с палтото Си. Не помня коя сестра беше при Него. Направи ми впечатление, че краката Му са отекни, видно беше даже през белите вълне­ни чорапи. Лицето Му беше изпито, бледо, погледът - блуждаещ, уморен. Про­верих пулса му: 66 в минута - нещо, което ме успокои. Обаче долових няколко - не много - прескачания. Налице беше сърдечна слабост. Той разреши да вдигна горната дреха и ризата и долепих ухото през кърпичка до гърба Му. Долових под двете плешки средно мехурчести хрипове. Нямаше температура - бяха я вече мерили. Счетох, че се касае до бронхопневмония, която именно при Него можеше да бъде без температура - възрастните хора мъчно правят температури.

- Учителю, може би ще се наложи да Ви се направят някои инжекции - казах аз, като мислех за ултрасептил, какъвто тогава беше прилаган при таки­ва случаи.

Той се усмихна и каза бавно:

- Ех, паднал съм ви, може да ме дупчите!

Въпреки шеговитият тон на думите Му, за долавях всичката сериозност на положението Му. След малка пауза, през която Той като че набираше сили, Той продума на пресекулки:

- Кое е първото задължение на... лекаря? - като се опитваше да се ус­михне.

Моята мисъл в това време беше: „Не си гледаш положението, а си взел да философствуваш..."

А Му казах гласно:

- Първото задължение на лекаря е да лекува болния!

Той поклати глава в знак, че не е съгласен, въздъхна дълбоко и каза, пак на пресекулки:

- Не е!... Не е!... ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ЛЕКАРЯ Е ДА ВДЪХНЕ НА­ДЕЖДА в болния...

Това бяха последните Му думи пред мене.


Целунах ръката Му, погалих я, казах „сбогом" повече наум, отколкото гласно, и напуснах стаята Му. Казах мнението си на д-р Кьорчева и мълчаливо поех снежния път от Изгрева към гара „Надежда", гдето ме чакаше влакът за Унгария.


Три дни по-късно, докато чакахме на Драгоман, вестниците донесоха вес­тта, че „основателят на Бялото братство Петър Дънов починал на 27 декември". По-късно научих, че наистина бил викан консулт, ако се не лъжа, д-р Фъртунов; те наистина правили инжекция с ултрасептил, като са мислили именно за брон­хопневмония.


Повече подходящо би било да се правят инжекции със строфантин, зара­ди болното сърце, отколкото ултрасептил, тъй като констатираните хрипове са били застойно явление поради слабото сърце, но не и първично откъм белите дробове. В деня на смъртта Му наистина дошли двама души с кола да Го тьрсят във връзка с провежданото по това време дело на Народния съд. Единият от двамата бил адвокатът Бояджиев от Сливен, който каза:

- Искахме там да го разпитаме нещо във връзка с делото около двореца, но той беше вече прострян мъртъв в салона.

Казваха, че ги посрещнал бати Ради и им казал:

- Елате Го вижте!

Бил вече мъртъв в салона.


Противниците на Учителя, като искаха да Го изложат, казваха: „Ето един, който се измъкна от възмездието на Народния съд. Взе, че се самоуби, за да не го хванат!" Това разказват и до днес. Ето защо аз направих декларации с още трима лекари и ги заверихме в Нотариата, че Учителят Дънов е умрял на 80 години от естествена смърт. Това е истината.


(Виж „Изгревът" том II, с. 327-329, 329-331. - бел. на съставителя Верги­лий Кръстев)

 

 

Изгревът - Том 17

72. Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...